Проф. д-р Пламен Митев: "Символ верую" на Ботев е фалшификат

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9844912 Проф. д-р Пламен Митев: "Символ верую" на Ботев е фалшификат Проф. д-р Пламен Митев: "Символ верую" на Ботев е фалшификат www.24chasa.bg
Проф. д-р Пламен Митев: "Символ верую" на Ботев е фалшификат

Никола Обретенов и Кирил Ботев крият истината за смъртта на войводата

- Всяка година около 2 юни или 6 януари, рождения ден на Христо Ботев, излизат всевъзможни версии за неговата смърт. Какво е официалното мнение на българската наука по въпроса кой уби Ботев, проф. Митев?

- Споровете за обстоятелствата, при които загива Христо Ботев, имат отколешен характер.

Още след Освобождението се пораждат различни версии и слухове. Те и до ден днешен се подхранват не само от противоречивата информация, съдържаща се в единствените свидетелства за смъртта на войводата - спомените на оцелелите негови четници, но и от наслоилите се през последните стотина година

пристрастия

и личностни

конфликти

между самите

изследователи

на Ботевата чета.

В този именно смисъл би било твърде субективно да се изведе която и да било от битуващите по страниците на специализираната и на популярната книжнина версия за смъртта на Христо Ботев като “официално мнение на българската наука”.

Достатъчно е да припомня например, че трите най-дискутирани версии - за прострелването на Ботев от черкезина Джамболет; за евентуалното убийство, извършено от някой от членовете на неговия щаб, или за възможното самоубийство на войводата, се отстояват от все авторитетни учени и автори.

Учебниците ни по история и публичното говорене за съдбата на Ботев създават впечатлението за наличие на общоприет през годините разказ за героичната гибел на народния поет и революционер.

Но ако се вгледаме по-критично в написаното за случилото се на 20 май 1876 г., лесно ще установим, че привидният консенсус се дължи не на категорични доказателства, а на премълчаването на съмненията и подозренията.

Прочее трябва ли при очевадната невъзможност да установим истината заради липсата на каквито и да било автентични свидетелства да продължаваме да ровичкаме из авгиевите обори на историята ни? Осъзнавам, че подобна позиция може да предизвика неодобрението на мнозина, но не е ли по-добре?

- На 10 октомври 1939 г. умира Никола Обретенов - участник в четата на Ботев. На смъртния му одър настойчиво го питат кой е убил войводата. Той казва: “За честта на българския народ ще отнеса истината на небето”. Как тълувате този епизод от “Ботевиадата”?

- Никола Обретенов е сред малцината доживели Освобождението преки свидетели на Ботевата гибел. Той участва в импровизираното заседание на щаба на четата, проведено в подножието на югоизточния склон на връх Камарата непосредствено след приключването на сражението на 20 май.

Неговите сведения би трябвало да имат най-голяма тежест при реконструирането на събитията, свързани със смъртта на войводата. Проблемът е, че в спомените си синът на баба Тонка е непоследователен, често променя конкретните факти и представя противоречиви, понякога взаимно изключващи се детайли от преживяното.

Недомлъвките, притеснителността и обърканите свидетелства са характерни за реакциите на Обретенов при всеки опит да се получат от него допълнителни подробности за смъртта на Ботев. Само като допълнителен щрих към темата ще отбележа, че

Никола Обретенов оставя

богат архивен материал

за освободителното ни дело

под формата на преписи на важни документи от т.нар. комитетско десетилетие, но при сравняване на оригиналите с неговите преписи се откриват множество “намеси”, които пораждат основателни съмнения за “нагласяване” на фактите в изгодна нему посока.

Всичко това дава основание, ако се доверим на цитираните от вас думи, които, за съжаление, не са официално документирани, че до последния си миг той укрива истината за гибелта на Христо Ботев.

Прочее възможен ключ за разгадаване на мистериите около убийството на Ботев ни подава Кирил Ботев, който обяснява нежеланието си да пише спомени за брат си, защото “онези истини, които зная, ще засегнат мнозина, а пък аз не искам да наскърбявам никого”.

- Христо Ботев е втори братовчед на известните банкери и търговци Евлоги и Христо Георгиеви, с чиито пари е построен Софийският университет. Има ли данни дали Ботев се е срещал с братя Георгиеви, за да им иска пари за революционното дело?

- Отношенията на Ботев с богатите му родственици преминават през различни фази. През есента на 1868 г. например Ботев търси подкрепата на Христо и Евлоги Георгиеви, за да продължи учението си в Медицинското училище в Букурещ. По-късно Христо Георгиев съдейства на Ботев за назначаването му като учител в Александрия.

Години наред Христо Георгиев посредничи и в кореспонденцията между Ботев и неговия баща, а когато след смъртта на даскал Ботьо Петков майката на поета Иванка Петкова пристига в Букурещ, тя заживява в къщата на Евлоги Георгиев. Между Ботев и братята Георгиеви обаче съществуват и много разделителни линии и те са естествено очертани от различните политически възгледи, които Ботев и неговите калоферски родственици отстояват.

Като водачи на Добродетелната дружина,

Христо и Евлоги Георгиеви

не одобряват

“хъшовските”

подвизи на Ботев,

неговата поезия

и пламенното му

революционно слово

По това именно време, ако се доверим на Захари Стоянов, Ботев и неговите най-близки приятели замислят да присвоят за народното дело парите от Браилската кантора на Евлоги Георгиев.

След 1872 г., когато Христо Георгиев умира, а Ботев започва да се изявява като един от водачите на най-радикалните емигрантски кръгове, редакторът на в. “Знаме” се очертава като основен идеен противник на кръга около Евлоги Георгиев.

- Истина или фалшифакат е “Символ верую на българската комуна”? Установено ли е категорично кой е неговият автор?

- Още в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век Илия Тодоров доказа аргументирано, че “Символ веруюто” на Христо Ботев е късен фалшификат, изработен с участието на Величко (Велико) Попов - сподвижник на Ботев, от времето, когато поетът живее в Галац и когато мнозина български хъшове са повлияни от примера на Парижката комуна от 1871 г.

В периода между двете световни войни “Символ верую на българската комуна” се използва като елемент от пропагандата на свързаните с Коминтерна дейци на БКП (РП), без да се представят никакви автентични доказателства за авторството на Христо Ботев.

Трябва все пак да се отбележи, че Христо Ботев споделя популярните през втората половина на ХІХ в. идеи за социална справедливост и се изявява като един от най-радикалните и последователни защитници на народните права и свободи.

- Съществува мнение, че превземането на кораба “Радецки” от четата на Христо Ботев е терористичен акт. Можем ли да “пришиваме” днешни оценки и квалификации към събитие отпреди 145 г., когато времето е било съвсем друго?

- Вероятно позицията ми ще предизвика несъгласието на част от вашите читатели, но не споделям популярния днес прочит на миналото, при който оценяваме случилото се преди век и половина с аршина на нашето време.

Да! Превземането на “Радецки”

е крайна мярка,

несъответстваща и на тогавашното, и на днешното международно право.

Но трябваше ли дедите ни да стоят със скръстени ръце и да чакат по израза на Левски някой да им поднесе свободата на тепсия? И ако не бяха “лудите” глави на гюргевските апостоли, нямаше ли, както те самите са се убеждавали помежду си, че ако не въстанем, ако не се осмелим да се разбунтуваме срещу статуквото, ще останем още сто години под чуждото агарянско иго?

Акцията по “отвличането” на парахода “Радецки” е много добре обмислена. С нея се цели не само успешното прехвърляне в Българско на подготвената от емиграцията ни чета, но и привличането на вниманието на европейската общественост към започналото българско въстание.

Нещо повече. Ботев влага целия си творчески талант в режисирането на всеки отделен детайл в действията на своята чета - качването от различни пристанища на “Радецки”, демонстративното обличане на въстаническите униформи и въоръжаването на четниците по даден от войводата сигнал, развяването на бойното знаме, овладяването на кораба, отношението към екипажа и пасажерите, слизането на козлодуйския бряг и тържественото полагане на въстаническата клетва.

Всичко това е замислено и изпълнено по такъв начин, че още при първите съобщения за превземането на “Радецки”

да се спечелят симпатиите

на европейската дипломация.

- Каква е била реакцията на европейските държави към случая “Радецки”?

- Първите съобщения за случилото се на борда на “Радецки”, изготвени според изискванията на тогавашните вестникарски новини, имат телеграфен стил, но бързо разпространилата се информация е последвана от нови и нови подробности.

Докладът на кап. Дагоберт Енглендер също допринася за изясняване на истинските намерения на Ботев и неговите четници, а кореспонденцията на чуждите консули и дописките на католическите и протестантските мисионери от края на май и началото на юни 1876 г. допълват картината на кървавите и драматичните събития в Средногорието, Родопската област, Сливенско, Севлиевско, Търновско и Врачанския балкан.

Така умело замисленият от Ботев и гюргевските апостоли апогей на Априлското въстание, постига своя най-голям политически успех - да се подтикнат правителствата на великите сили да се откажат от ролята си на наблюдател на все по-задълбочаващата се Източна криза. Част от цената на този успех се оказва и героичната саможертва на поета, която пък от своя страна му отрежда да бъде сред първите и най-почитани дейци в пантеона на политическото ни Възраждане.

Място, което независимо от обществените превратности през последните 145 години днес никой не може да отрече.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Флоранс Робин е посланик на Франция у нас. Родена е на 12 август 1959 г. Доктор по епистемология и история на точните науки и научните институции от парижкия Университет. Кавалер на Националния орден на Почетния легион, офицер на Националния орден за заслуги, Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата, Командор на Ордена на академичните палми.

Флоранс Робин: Апелът на Виктор Юго за Батак е основата на българо-френските отношения

Дубравка Шуица зам.-председател на Европейската комисия с ресор “Демокрация и демография”

Дубравка Шуица: Вече не е важно къде живееш, а как си свързан

Лидерите на Републиканци за България Цветан Цветанов и на КОД д-р Петър Москов подписаха коалиционно споразумение за общо явяване на президентските и парламентарните избори на 14 ноември.

Цветан Цветанов и Петър Москов: Десният отговор срещу скока на тока - мораториум върху въглеродните квоти и до 2050 г. затваряне на ТЕЦ-Марица

Тихомир Безлов

Тихомир Безлов: Банди от София гастролират в страната, преди беше обратното

Димитър Ганев: Най-опасният противник на Радев са токът и инфлацията, не Герджиков или Панов

Димитър Ганев: Най-опасният противник на Радев са токът и инфлацията, не Герджиков или Панов

Депутатът от "Демократична България" Ивайло Мирчев

Ивайло Мирчев: Няма лична вражда с Методи Лалов, обвиненията в клиентелизъм не почиват на нищо реално

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber