Aко държавата раздаде по 1400 лв. на калпак в кризата, как ще ги похарчим

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9839147 Aко държавата раздаде по 1400 лв. на калпак в кризата, как ще ги похарчим Aко държавата раздаде по 1400 лв. на калпак в кризата, как ще ги похарчим www.24chasa.bg
Aко държавата раздаде по 1400 лв. на калпак в кризата, как ще ги похарчим

Големи парични потоци ще отидат за ремонти, битови сметки и храна. Най-осезаем ще е ефектът за най-бедните, но това няма да ги извади от бедността

Политически популярно стана да се дават фиксирани суми на населението в отговор на икономическите трудности, породени от COVID-19 пандемията. При определянето на сумите не бяха представени сериозни икономически анализи за очакваните ефекти.

Отпускането на публични средства без оглед на финансовото състояние на лицата е погрешна практика, която обаче носи политически дивиденти. Политическият смисъл на това “да се раздават” пари превръща държавата в “благодетел”, който се грижи в трудни времена за своите граждани. Връщането на държавата в икономиката може на пръв поглед да е оправдано в трудни времена, но ако тя остане там задълго? А сериозната тежест към бюджета носи риск от увеличаване на данъците.

Социологическа агенция “Тренд” направи проучване по поръчка на Съвета по икономически и публични политики, целящо да оцени какъв би бил икономическият и социалният ефект, ако в България се предприемат мерки, подобни на тези в САЩ - предоставяне на фиксирана сума от 1400 долара на всеки гражданин над 18 г. Изследването дава възможност да се оцени в каква степен се увеличава вътрешното търсене и как се променя неговата структура при увеличение на доходите.

Зададен е въпросът: “Ако държавата предостави на всеки български гражданин сумата от 1400 лв., вие лично какво бихте направили с тези пари?” Всеки респондент има право да избере до три от предварително предоставените опции. Избрана е достатъчно висока сума, за да се оцени ефектът дори и при такъв значителен за бюджета и финансовия капацитет на икономиката размер на парите.

Данните от проучването установиха, че най-значителната част от българите ще изразходват такива средства за ремонти и изплащане на задължения по битови сметки (по 28%). Прави впечатление, че в статистиката от НСИ подобни разходи са осезаемо по-ниски. Това означава, че данните от изследването показват съвършено различен модел на бюджетните разходи при такъв значителен и извънреден приход.

21% отговарят, че ще изплатят задължения към банки.

В сравнение с данните на НСИ за дела на разходите за храна се оказва, че при предоставяне на 1400 лв. значително по-малко анкетирани ще използват средствата за тази цел.

Но има изключително големи разлики между различните социални групи. Общо 27% биха използвали допълнителните средства за храна. Най-голям дял сред различните социални групи имат ромите – 63%, от безработните - 47%, от лицата с доходи до 500 лв. - 42%.

13% ще предоставят част от получените средства на близки. С повишаване на възрастта нараства и относителният дял на лицата, които ще постъпят така. Най-много са при хората над 70 години – 25%, и пенсионерите – 23%. А хората с най-високи доходи в най-малка степен имат намерение да предоставят средствата на близки – само 9%. Междуличностните парични трансфери играят важна роля като преразпределителна функция. Това е свързано и с народопсихологията и силните семейни връзки, и с дефицитите и неефективността на публичните функции.

Средно 23% ще спестят получените средства. Интересно е поведението на хората над 70 години, при които най-голямата част ще спестят допълнителните средства – 42%, наетите специалисти също ще спестят над средното – 42%. Това, че голяма част от българите биха спестили допълнителните суми, показва, че очакваният ефект от щедрата финансова инжекция няма да се трансформира изцяло в импулс за вътрешно търсене и растеж.

За туризъм и почивка ще изразходват сумите 25% от анкетираните. Данните от изследването подкрепят скептицизма от мерките чрез финансови инструменти, вкл. дарения, ваучери и други, да се насърчава българският туризъм. 11% от българите ще инвестират предоставената сума в образование. Най-значителен дял от този доход биха отделили хората във възрастовата група 18–29 години. При етническите групи едва 3–4% ще инвестират в образованието си. Слабият интерес към инвестиции под формата на акции и облигации не е новост, но се потвърждава в изследването.

Анализът показва, че ако тази огромна сума (8,54 млрд. лв.) се разпредели като директни държавни трансфери към хората, ефектът върху номиналния икономически растеж ще е незначителен – между 0,9% - 2,5%. Но ще се влоши съществено фискалната позиция на страната – ръст на бюджетния дефицит до 10,6% от БВП.

Еднократен положителен ефект ще има и за финансовата система – ръст на банковата ликвидност с още 886,7 млн. лв. и намаляване на необслужваните кредити с 18%. Подобна практика обаче не е устойчив модел.

Такива стимулиращи планове ще имат най-осезаем ефект върху доходите на най-бедните, но за съжаление, това няма да ги извади от бедността. Данните показват, че

хората с по-ниски

доходи не

инвестират

в образование Следователно тези ресурси ще имат еднократен ефект, който няма да повлияе на перспективите за повишаване на доходите в бъдеще.

България има фундаментален проблем със своята нискоефективна, въглеродно интензивна икономика. Имаме нужда от качествено трансформиране към икономически модел, който да генерира по-висока добавена стойност, висока предприемаческа и инвестиционна активност, дългосрочен ускорен растеж и конкурентоспособност. Държавна политика на раздаване на директни трансфери няма да постигне тези цели.

Спечели безплатна реклама на стойност 10 000 лв за твоя бизнес!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Финансистът Емил Хърсев

Идва сезонът, когато размразени, харчовете трябва да вдигнат оборотите на икономиката

Политологът Даниел Стефанов

Как да се избегнат на 11 юли клопките на машинния вот

Валери Найденов

“Българската революция” е биене на тенекия

Снимка: Pixabay

България на 112-о място по ваксинирани. Има ли връзка с "онова" 112-о място?

Езиковият спор с македонците: странна формула “световно признати поотделно”

Езиковият спор с македонците: странна формула “световно признати поотделно”

Видеопортрет: Цар Симеон II на 84 г. - вижте живота му в 24 кадъра

Видеопортрет: Цар Симеон II на 84 г. - вижте живота му в 24 кадъра

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber