Със сигурност свой кандидат ще имат и от “Демократична България”, на които много им се иска това да е Лозан Панов
Шест месеца преди изборите за президент те изглеждат като състезание с един кон. Засега само държавният глава Румен Радев обяви, че ще се бори за втори мандат. А бавно и полека зад него застанаха Слави Трифонов, Мая Манолова, накрая и БСП.
Румен Радев от години сам се обяви за политически съперник на ГЕРБ и Бойко Борисов, много преди да размаха юмрук на фонтана пред президентството. И със сигурност сегашният премиер в оставка и лидер на ГЕРБ този път няма да го остави да спечели лесно срещу слаб кандидат, какъвто през 2016 г. бе Цецка Цачева. А в ГЕРБ все по-често си задават въпроса кой би могъл да е техният кандидат за държавен глава, който да се пребори с Румен Радев. Въпреки че засега Борисов е повече съсредоточен върху предсрочни парламентарни избори, след като 45-ият парламент изглежда блокиран, коментират в доскоро управляващата партия.
Всъщност от това кога ще са изборите за 46-о народно събрание зависи много и какъв ще е кандидатът за президент. Особено ако двата вота съвпаднат в последната седмица на октомври.
Очевидният най-силен противник на Радев по пътя му към втори мандат се казва Бойко Борисов, категорични са в ГЕРБ. Премиерът в оставка и партиен лидер обаче съвсем наскоро категорично обяви, че няма да се кандидатира за държавен глава. Самият той знае, че макар и да е уж първият пост в държавата, президентът в много от ситуациите не може да управлява. А и не е сигурно в чия полза ще завърши пряката битка на двамата силни генерали, като шансовете Борисов да загуби са прилично големи, оценяват в ГЕРБ.
В партията обаче се надяват, че
Борисов може и да
промени мнението си
в зависимост от развоя на ситуацията. Особено ако се стигне до съчетаване на парламентарните и президентските избори през есента. Тогава било възможно той да се пожертва, за да гарантира силен резултат на ГЕРБ в много по-важния парламентарен вот.
Но на този етап позицията на Борисов е категорична - времето на генералите в политиката свърши. Заради това и в партийните среди вече се спрягат редица имена, които биха могли да се изправят срещу Радев. Част от факторите в ГЕРБ предпочитат хора с т.нар. експертен профил и визионерство, за други ГЕРБ трябва да заложи на лекар заради популярността на медиците в последната година.
Едно от дежурните имена на кандидати е това на шефката на МВФ Кристалина Георгиева. Тя обаче е по-скоро блян за кръговете на т.нар. високопоставени симпатизанти на ГЕРБ като бившия президент Росен Плевнелиев. Той дори вече публично я номинира за поста през миналата седмица.
67-годишната шефка на МВФ има още 3 г. от мандата си начело на фонда. И едва ли ще бъде убедена да напусне поста особено след като положи невероятни усилия да го заеме като обща кандидатура на ЕС. А и още от появяването си в българската политика през 2009 г. Георгиева избягва активно участие с високи постове на българска територия, за да запази както мира, така и бизнеса на семейството си.
Като потенциален кандидат на ГЕРБ за президентския пост мнозина посочват вече и бившия външен министър и временно номиниран от Борисов за министър-председател Даниел Митов. Той е един от най-пресните членове на ГЕРБ и за мнозина мигрирането му от т.нар. градска десница към партията на Борисов бе изненада. Веднага обаче бе изстрелян от партийния лидер на върха.
А Борисов постоянно го поставя и
като пълен антипод
на Румен Радев -
главно по оста
Русия-НАТО
Самият Митов очевидно няма против да е кандидат за каквото и да било. Най-малкото, защото това му гарантира избутване назад в резултатите на “Гугъл” на информациите, че е бил съден в ролята му на външен министър. Макар и оправдан, подобни информации са петно в биографията на всеки амбициозен политик. Проблем при Митов би могла да се яви липсата на лична харизма, която да противопостави на Румен Радев в пряк двубой.
Още от пролетта на 2020 г. като кандидат за президент на ГЕРБ, който може да събори Радев, бе сочен генерал, който е и лекар - шефът на ВМА и на Националния оперативен щаб Венцислав Мутафчийски.
В първите месеци на пандемията той натрупа невероятна популярност, като задмина с личния си рейтинг всяко публично лице в България. Впоследствие обаче генералът хирург обра и негативите от противоречивите политически решения при управление на пандемичните мерки в България. А и самият той се отдръпна разочарован от нивото на публичния разговор. И засега опасенията на ГЕРБ са, че дори и да бъде номиниран, той категорично ще откаже да се впуска в политическа битка.
Като лекари, които не са далеч от политиката и биха могли да се противопоставят на Радев, има още двама потенциални кандидати. Първият е здравният министър в оставка Костадин Ангелов. Пое поста по средата на пандемията и рязко промени начина, по който се говори за коронавируса. Оценките в партията са, че се харесва на хората заради спокойния си тон, а и с това, че на 2-3 пъти публично се противопостави на Борисов за исканото от премиера ненавременно отваряне на ресторантите. При Ангелов липсвала и неяснотата дали би се впуснал в политическа битка, след като вече поведе листи на ГЕРБ на парламентарните избори. И както винаги подчертава Бойко Борисов, победи в пряк двубой Слави Трифонов във Варна.
За трета медицинска резерва в битката за кандидат-президент се сочи и шефът на “Пирогов” проф. Асен Балтов.
На президентските избори със сигурност ще има и трети кандидат. На “Демократична България”, които категорично отказват да подкрепят Румен Радев заради подозренията за прекалено тесни връзки с Русия, но и не биха застанали зад кандидат на ГЕРБ. Като силно име от редиците на ДБ се говори за сегашния шеф на ВКС Лозан Панов, който освен всичко друго е и знаме в борбата на коалицията срещу главния прокурор Иван Гешев.
При него обаче стои проблемът, че след като бяха отказани поправки в Изборния кодекс за политическа кариера на магистратите, има възможност да се яви само като независим, ако не желае да загуби мястото си на висш съдия. Мандатът му начело на ВКС привършва през февруари 2022 г., но му се пази място в съда, от което Панов не бил петимен да се откаже заради доста трудна, почти отчаяна битка за поста на държавен глава. Негов отказ обаче ще постави пред много трудна ситуация т.нар. градска десница, в която почти липсват силни мажоритарни фигури с изключение на Христо Иванов.