Ще получим ли първите 1,5 млрд. лв. наесен от Брюксел по плана за възстановяване

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9732406 Ще получим ли първите 1,5 млрд. лв. наесен от Брюксел по плана за възстановяване Ще получим ли първите 1,5 млрд. лв. наесен от Брюксел по плана за възстановяване www.24chasa.bg
Ще получим ли първите 1,5 млрд. лв. наесен от Брюксел по плана за възстановяване

Може да се правят промени след изпращането му в Еврокомисията

Трябва пренастройване за повече инвестиции към малкия и средния бизнес и по линия на цифровизацията и енергийната ефективност

Националният план за възстановяване и устойчивост стана основна тема на политическите спорове.

От една страна, това е добре, защото планът е много важен за България и има нужда от широка дискусия по неговото качествено изработване. Той е инструмент, с който ще се подкрепи решаването на две големи предизвикателства пред икономиката. Първото направление е бързото и ефективно справяне с икономическите и социалните последици от глобалната здравна криза, породена от COVID-19. Второто направление е може би още по-важно - подкрепа за дигиталната трансформация на българската икономика и пътят към нисковъглеродна икономика в контекста “Зелената сделка”.

Дали България ще съумее да внесе плана до 30 април? Това е официалният краен срок за изпращането му, но както заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис каза, ще има възможност за отсрочка. Това не означава, че имаме много допълнително време. Важно е да внесем плана до края на май,

за да не тичаме

отново след

събитията Българската икономика е с догонващ статут и е жалко, че не направихме нужната организация, за да сме едни от първите страни, предали плана.

След като планът се изпрати и одобри от ЕК очакваме получаването на авансови плащания до 13% от общия размер на грантовото финансиране - ресурс от над милиард и половина лева. Въпросът кога това може да се случи зависи от експедитивността на изпълнителната власт и качеството на документа. Лятото е прекалено оптимистичен период за получаване на този аванс. По-скоро надеждите трябва да са насочени към есента-зимата на тази година.

Новите народни представители и бъдещото правителство трябва да действат бързо, но и да подходят безкрайно професионално.

Най-прагматични-

ят вариант

е да се използва т.нар. трета версия на плана и да се направят качествени корекции и допълнения. Писането на изцяло нов текст би било сериозна грешка и

проява на

деструктивен

политически инат Това би донесло огромно забавяне и пропуснати ползи от бързото включване в процеса по одобряване както на плана, така и на отделните инвестиционни проекти.

Общата рамка и насоки в последната версия на плана могат да се използват и няма смисъл от загуба на време за обсъждане на стотици страници, които в голямата си част следват логиката и критериите, зададени от Брюксел. Разумното и ефективно решение е да се разгледат детайлно конкретните проекти и съответното им остойностяване. Да се направят обсъждане, анализ и предложения за промени. Някои проекти може да се премахнат, други да се добавят. Подобен подход ще спести ценно време и ще даде възможност на бъдещите управляващи да покажат своя поглед върху вътрешната структура на плана.

Важно е да се знае, че след изпращане на плана за одобрение от ЕК той няма да остане непроменен. Точно обратното.

Ще подлежи на

периодични

модификации

и допълнения,

ако има нужда. Правителството ще има възможност да настройва планирането и инвестициите в зависимост от непрекъснато променящата се икономическа и политическа среда.

Това означава, че не е фатално да изпратим план, който няма да получи пълен консенсус между всички политически играчи и експертна общност.

Изключително важно е финалната версия на плана да бъде максимално полезна за ускореното икономическо развитие на България. Трябва да се отнесем много отговорно към техническите и съдържателни бележки от страна на Еврокомисията за подобрение на плана и по линия на зеления преход, и за прекалено големия дял на алокираните ресурси в Югозападния район.

Направиха се добри промени във втората редакция на документа с пренасочването на инвестиции по линия на иновации, технологична модернизация, цифровизация, енергийна ефективност в съществуващите предприятия. Акцентът върху подкрепа и развитие на малките и средните предприятия обаче трябва да е по-сериозен. Инвестиционните проекти към зелен преход трябва да са подплатени с икономическа целесъобразност. Положителен пример са

инвестициите

в железопътния

транспорт

Големият позитив за България не са тези над 12 млрд. лв. безвъзмездни средства и опцията за още 10 млрд. под формата на заеми. Големият позитив е свързан с допълнителния стимул за важни реформи и инвестиции до 2026 г. Най-важното е най-накрая да помислим за едно модерно и ускорено развитие на икономиката. Механизмът за възстановяване и устойчивост не е панацея, но дава шанс

да излезем от

черупката на

безполезното

политическо

говорене

и изоставащо развитие на страната.

Стратегическото мислене изисква устойчива трансформация към дигитално, зелено и ускорено развитие. Тъкмо затова трябва да се търси икономическата полезност за частния интерес и инвестиции. Само с публичен ресурс няма как да се постигнат подобни мащабни цели. Частната инициатива създава добавената стойност в икономиката, а не държавният сектор.

Всъщност чуждестранните и местните инвестиции са на изключително незадоволителни нива. Ако преди финансовата криза от 2008-2009 г. темпът на реалните инвестиции в България се увеличаваше с над 15%, след това ръстът е от под 2%.

Освен адекватното финализиране на плана трябват спешни мерки по драстичното оптимизиране на държавната администрация. Това включва и сериозни поетапни съкращения. Трябват и спешни действия за оптимизиране на държавните разходи, за да се гарантира фискалната стабилност на страната.

И да се действа по въвеждането на електронно правителство. Това е тема, която повечето политици ни представят като много трудна за реализиране. Това не е вярно, стига да има воля и компетентност да се направи.

Спечели безплатна реклама на стойност 10 000 лв за твоя бизнес!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

След 11 юли партиите пак няма да искат нормално правителство

След 11 юли партиите пак няма да искат нормално правителство

Карадайъ приема дар от ДПС от Мустафа Шентоп, който е председател на Народното събрание в Турция.
СНИМКА: ДПС

Коментар на седмицата №2: Коя е родината на Мустафа Карадайъ

Емил Кошлуков

Видеопортрет: Какво забравихте (или не сте знаели) за Емил Кошлуков

Коментар на седмицата №3: Слави премиер? Неуместно. Президент? А Радев?

Коментар на седмицата №3: Слави премиер? Неуместно. Президент? А Радев?

Боряна Димитрова

Боряна Димитрова: Предозираната хиперактивност на служебния кабинет измества фокуса от изборната битка

Министър на имиджа? Перфектното решение сега!

Министър на имиджа? Перфектното решение сега!

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber