Защо много ученици снимат и споделят агресията като геройство, а така тя става пример за подражание
Всички правим грешки, но малко са онези, които имат доблестта да ги признаят. В случая със скандала между Евгения Джаферович и Наталия Радославова на софийската улица “Дунав” неприятното беше, че направиха грешка пред децата си.
То беше урок как не трябва да се държат с непознат на публично място, но дали децата са го разбрали така? Никой не се е родил научен, особено в най-трудната мисия - на родителя.
Как да бъдем родители, е урок, който учим всеки ден, а животът ни изпитва, като ни поставя в различни ситуации. Опитът обаче не е съвкупност от усвоени знания и умения, а онова, което сме научили или осъзнали вследствие на собствените си грешки.
След дребния на пръв поглед инцидент последва вълна от коментари в социалните мрежи. Едни критикуваха и двете участнички в случката, други оправдаваха едната или другата. Трети настояваха поне да се извинят публично.
Евгения Джаферович го направи. И макар извинението ѝ да е само към децата ѝ, станали неволни свидетели на скандала с Радославова, постъпката ѝ е достойна.
Тя впрочем го направи 3 дни след коментар във видео рубриката на “24 часа” “Видеозавещание на седмицата", който акцентира точно на това, че двете жени дадоха грозен урок на наследниците си.
Историята вероятно никога нямаше да стигне до медиите, ако Радославова не беше журналист, а Джаферович - съпруга на бивш футболист и риалити звезда.
Тъжната истина е, че по улиците на България подобни инциденти се случват постоянно. Бой след засичане на пътя, псувни при спор за предимство, закани за физическа саморазправа, грозна борба за място на паркинга.
Първата стъпка на Евгения Джаферович да се извини на децата си може да е и малка крачка към решаване на казуса.
Колко хубаво би било двете - Джаферович и Радославова, да се срещнат на спокойствие, да изяснят дребния спор, да си стиснат ръцете, да се извинят една на друга и да го направят публично достояние, както направиха и скандала.
Без значение коя е била права, коя е започнала първа и т.н. Така ще дадат пример на останалите и най-вече на децата си. Можеха да го направят още на 14 март, когато е денят за прошка. Двете се скараха на пътя два дни по-рано. Но и сега не е късно. Егото на човека не бива да засенчва всичко останало.
Защото колкото и дребен да изглежда инцидентът, в него се оглеждат огромни проблеми, които засягат обществото - агресията, която от семейството се пренася в училище,
общата липса на
толерантност
помежду ни
Споделената отговорност между семейството и училището е единствената превенция за агресията у децата.
Сещам се за моите ученически години и проблемните деца, каквито имаше в моя клас - както във всеки. Съучениците ми толерираха агресивното им поведение не само към преподавателя, а и към самите тях. В очите на връстниците то се определяше като героично и дори пример за подрaжание.
Нещо повече - то се заснемаше с телефон и качваше в социалните мрежи за повече последователи, както се прави и сега. Така съучениците от зрители стават и неволни съучастници.
В такива случаи учителите често предпочитат да търпят, защото се чувстват безсилни да променят нещо.
Рядко се
оплакват -
вероятно
за да
нямат
проблеми с
родителите, които са хвърлили цялата отговорност за възпитанието върху образователната система. Мои приятели, които са млади учители, често се оплакват от родители, които подхождат агресивно към тях, дори и за слабите оценки на децата си. Тук стигаме до другия сериозен проблем - недоверието между учител и родител.
А учителите остават безпомощни, защото са притиснати между агресията на учениците, неразбирането на родителите и собствената им отговорност като възпитатели - натоварени от системата да учат децата кое е добро и кое е лошо.