Проф. Емил Ботев: При старо строителство и слабите трусове може да са опасни

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9423418 Проф. Емил Ботев: При старо строителство и слабите трусове може да са опасни Проф. Емил Ботев: При старо строителство и слабите трусове може да са опасни www.24chasa.bg
Проф. Емил Ботев
Проф. Емил Ботев

Земетресенията при съседите не ни засягат пряко, казва сеизмологът

- Проф. Ботев, трусове в Шуменско разтревожиха тези дни държавата, какво се случи?

- На 16 срещу 17 януари 6 минути след полунощ се случи последното от серия земетресения, което беше с магнитуд 3,3, в района на Шумен. Преди него имаше още две с разлика от 1-2 часа. Силата на последния трус е в долната граница на т.нар. много слаби земетресения, които са с магнитуд от 3 до 4.

Това земетресение

е усетено,

защото

беше в час, в

който хората все

още са пред

телевизорите

Втората причина е, че епицентърът беше съвсем близо до Шумен. По принцип такива земетресения не представляват никаква заплаха за здравето на хората.

В района на Шуменско няма сеизмична зона, свързана със силни трусове. Единственото малко по-силно земетресение е от 1832 г. между Шумен и Търговище, чийто магнитуд е 5,5. За него има макросеизмични данни, защото тогава няма инструментална регистрация. То също не е от силните земетресения, които носят непосредствена заплаха за здравето и живота на хората, а е от т.нар. умерено силни. Такива земетресения стават и в по-ново време, но в съседния район. В посока Велико Търново се намира Стражишкият регион, където през 1986 г. станаха 2 земетресения с магнитуд около 5,5. Тогава вследствие на свлачищните условия в района и строителството на стари сгради, непроектирани за сеизмични условия, бяха повредени минимум десетина хиляди къщи.

За съжаление, старото строителство на територията на нашата страна, особено в селските райони, където обикновено в миналото се строи без планове, показва, че може да има сериозни ефекти от земетресения с умерена сила. Иначе трусът от събота е с 1000 пъти по-малко енергия от земетресението в района на Стражица. В района на Шумен от 120 г. нямаме данни за земетресения дори с магнитуд 4.

Шуменци

не трябва

да се тревожат

По-сериозно беше усетено друго земетресение - на 5 януари в Румъния на север от Дунав. Беше почувствано в Плевенско. Неговият магнитуд беше 3,7, което означава поне десетина пъти по-голяма енергия от шуменското.

- Каква е сеизмичната ситуация на Балканския полуостров?

- Не трябва да забравяме за румънските земетресения, но не за тези в Дунавската равнина, а за тези във Вранча. Те са на дълбочина над 100 километра. Там имаше преди около година земетресение с магнитуд около 5,5. То беше усетено в цяла Североизточна България. Оттогава имаме много трусове, които ни заобикалят отвсякъде. На 30 октомври миналата година стана много силното земетресение с магнитуд 7 на остров Самос, тогава в Измир бяха разрушени до основи повече от 10 блока, стотици други - повредени, имаше и жертви. Последното по-силно беше в Хърватска на 29 декември. Магнитудът беше 6,4. Загинаха 7 души. В Гърция също ставаха земетресения. На 12 януари имаше трус в Коринт - на границата между Пелопонес и Атика, с магнитуд 5,1. В северноегейския ров до Солун на 7 януари имаше земетресение с магнитуд 4,5. Отвсякъде сме заобиколени с една значително по-висока активизация.

- Засяга ли ни?

- Пряко нас не може да ни засегне, което се вижда и от обстановката през последните месеци. Земетресенията, които възбуждат вниманието на хората, са с много по-слаб магнитуд. Хората обаче са по-тревожни - и заради пандемията, и заради трусовете в съседните ни държави. Получава се психологично въздействие. Това е основният ефект.

Земетресенията при съседите са свързани по-скоро с контакти между отделни микроплочи и по този начин движенията там на повърхността са значително по-големи. При нас са в порядък по-ниски тези движения и съответно натрупването на напрежения става за много по-дълго време. Това е едната причина при нас сеизмичната активност да е значително по-ниска. Другата е, че макар и бавно, сме

разтоварили

натрупаните

напрежения

От 1901 до 1928 г. стават 6 земетресения с магнитуд около 7, които достатъчно са разтоварили напреженията в нашите сеизмични зони. Тъй като са много силни и с разрушителни ефекти на повърхността, те силно са раздробили приповърхностния слой на земната кора. Затова при нас има голям брой микроземетресения. Както и да се натрупват напрежения, якостните свойства на недрата не издържат и реализират слаби трусове с магнитуд 3 и далече под 3. При нас 97% от годишния брой на земетресенията са микро - с магнитуд, по-малък от 3. Затова и много малко от тях се усещат от хората.

След като пострадаха паянтовите къщи от стражишкото земетресение, беше въведен правилникът, който е в действие от 1987 г. Оттогава строителството е съобразено с всички максимално очаквани земетресения.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Мира Радева: Социолозите показват твърдите ядра на ГЕРБ и БСП, спорът ще е за периферията

Мира Радева: Социолозите показват твърдите ядра на ГЕРБ и БСП, спорът ще е за периферията

Павел Вълнев е зам.-председател на партия “Републиканци за България” с лидер Цветан Цветанов. От 20 г. живее в Чикаго, САЩ, където има голяма спедиторска фирма. Семеен, с две деца.

Павел Вълнев: Фокусът на САЩ върху корупцията, върховенството на закона и свободата на медиите в България е постоянен

СНИМКА: СТУДИО "КАРЕ"

Богдана Карадочева: Започнах да пътувам навън благодарение на Емил Димитров

СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

Проф. Илко Гетов: До 6 месеца очаквам да има таблетки за лечение на COVID

Стефан Петров: Не бива да започва избор на прокурор, разследващ главния, преди решението на КС

Стефан Петров: Не бива да започва избор на прокурор, разследващ главния, преди решението на КС

Проф. Виолета Йотова

Проф. Виолета Йотова: Затлъстяването е хронично заболяване, което се неглижира

Покажи още

Последно от

Последно от

Видеосъдържание

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber