На консултациите на президента Радев с извънпарламентарните сили през уикенда и с представители на българите в чужбина вчера се чуват идеи за промени на изборните правила. Част от тях са за големи нововъведения, други - за козметични. Някои от инициативите звучат разумно, като промени в добра посока.
Идеята за въвеждане на гласуване по пощата например бе лансирана от “24 часа” още през май 2016 г., след като на парламентарните избори в Австрия се видя, че този метод действа успешно и демократично. Предложихме го у нас преди близо 5 години. Но тогава политиците не реагираха.
Сега, когато от висотата на президентската институция чуваме визии за промяна на изборните правила, въпросът е: а възможно ли е?
Има ли време Изборният кодекс да се промени и това да не става претупано, в последния момент?
Парламентарните избори са близо, образно казано, часът е “12 без 5”. Първата и последната дата за вот са 28 март и 23 май, а това означава, че до старта на предизборната кампания има месец и половина при бързи избори или три месеца и половина - при последния възможен срок.
Промени в Избирателния кодекс изискват поне 3 седмици в Народното събрание - от внасяне на предложението до гласуване на второ четене. Но тук не броим времето за обществена дискусия, да се чуе какво мисли избирателят - нещо неизбежно, особено ако се правят дълбоки и значими промени в изборните правила. Не броим и времето, необходимо администрацията да организира промените, ако бъдат приети. Гласуването по пощата например изисква и активна регистрация на избиратели - кога ще стане това?
Прагматичният подход е първо да се провери кои е реалистично да се случат в сроковете на изборния процес. Може би президентът трябваше да започне консултациите първо с парламентарните партии.