Проф. Ангел Димитров: Влак от Скопие скоро няма да пристигне

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9318253 Проф. Ангел Димитров: Влак от Скопие скоро няма да пристигне Проф. Ангел Димитров: Влак от Скопие скоро няма да пристигне www.24chasa.bg
Проф. Ангел Димитров: Влак от Скопие скоро няма да пристигне

Трябва катарзис край Вардар - може да се случи, ако политици, учени и медии дадат пример

Политическата конюнктура не бива да засенчва европейските принципи

Днешната Република Северна Македония е създадена в лоното на комунистическа Югославия, казва съпредседателят на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси на България и Република Северна Македония

- За пореден път се провали работата на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси на България и Република Северна Македония. Повлия ли за това несъгласието на София с преговорната рамка за еврочленството на западната ни съседка, проф. Димитров?

- В Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси проблемите имат свое собствено конфликтно трасе, въпреки че колегите от Скопие следват стриктно държавния сценарий на Република Северна Македония за развитие на двустранните отношения. Особеното е, че нашите колеги изначално не приемат Договора за приятелство и добросъседство в частта му, която формулира работата на комисията. Те отхвърлят определението “обща история”, съзнателно се противопоставят на сближение на гледните точки при интерпретацията на миналото и се стремят основно към утвърждаване на различията. Иначе се придържат към характерния за Скопие политически стил на фразеологична декларативност, подменяне на тезите, протакане и обструкции.

Хронологично гледано, на първите няколко срещи колегите от Скопие маркираха минимална готовност за промяна – по отношение на Старата история това не е особено трудно, но от лятото на 2019-а след приемането на страната в НАТО неотстъпчивата им позиция бе втвърдена, а от октомври, когато бе оповестена Рамковата позиция на българското правителство, подкрепена и от Народното събрание, срещите ни станаха безплодни.

Работата на комисията бе едностранно прекъсната от тях задълго, а наскоро колегите ни не се посвениха да атакуват дори премиера Заев при опита му да внуши готовност за постигане на разбирателство. Бламирането на собствения премиер обаче съвсем не е израз на демократична освободеност и професионална независимост, а само потвърждение, че колегите ни следват основната политическа тенденция в Република Северна Македония – на охраняване на македонистките митове за себе си и за другите. Сами разбирате, че проблемите в работата на комисията са предизвикани от фундаменталните различия в интерпретацията на миналото, но много повече от натрапчивите политически разминавания в отношението към Договора за приятелство и добросъседство – основата за развитието на нови, европейски по дух двустранни отношения.

- От 14 забележки на българските историци за учебника по история за 7-о отделение в частта му за Средновековието комисията е стигнала едва до 4-ата и даже сте се върнали на уж вече договорената тема за цар Самуил. Умишлено ли?

- “Героичното” достигане до т. 4 не означава, че колегите от Скопие са приели изцяло първите ни три забележки от дългия списък. Те са приети частично, но особено впечатление направи категоричната им съпротива срещу препоръката да бъде споменато, че древните българи се появяват и заселват на Балканския полуостров далеч преди създаването на Дунавска България през VII век. Възникналите проблеми около бележките ни за начина, по който е представен краят на Първото българско царство (т.4), само потвърдиха нашите опасения, че колегите ни могат да се отрекат от смисъла на договорения текст за съвместно честване на цар Самуил. Двойният им стандарт към интерпретацията на едно и също явление, и на една и съща личност се маскира с настояването им, че две различни “перцепции”, т.е. възприятия, са равнопоставени и водят до “мултиперспективност” в “тълкуването”.

Блокирането на работатата на съвместната комисия от октомври 2019 г. насам е умишлено и е част от политическата кампания на Скопие за дискредитиране на България. И това при пълно игнориране от тяхна страна на историческите свидетелства, на историческия контекст и доминиращата в историческата наука интерпретация на тази епоха. Блокирането на същинската ни работа от октомври 2019 г. насам е напълно умишлено и е част от политическата кампания на Скопие за дискредитиране на България.

- Каквито и да са митовете в македонските учебници по история и дори да постигнете напредък в преговорите, как ще изтриете 70-годишни стереотипи в образованието на западната ни съседка и в мисленето на хората там?

- В науката не се преговаря, това е работа на политиците. Съвместната комисия може да дава само препоръки до двете правителства, така че митовете, стереотипите и неприятелските нагласи спрямо България, които образователната система в нашата млада съседка налага в образованието и възпитанието на новите поколения, могат да бъдат преодолени само при категорична политическа воля и съобразяване с европейските демократични стандарти. Раздялата с митове и стереотипи няма да е лесен процес, но трябва да започне.

- “Голяма част от официална Европа вижда в разлома между София и Скопие колониален спор, смята го за претенция на туземци и въздиша, че ѝ губят времето”, казва за “Дойче веле” проф. Петър Стоянович. Но не отрича, че тъкмо през Европа минава пътят на споразумението между двете страни. Как да стане?

- Проф. Стоянович очевидно иронизира нежеланието на европейските ни партньори да разберат същността на проблемите в отношенията между България и Република Северна Македония. Европейските правила не допускат в ЕС да бъдат внасяни двустранни проблеми, а очевидното им съществуване в случая се игнорира по, най-меко казано, странен начин. Благосклонната подкрепа за амбициите на страната-кандидат и безразличната отстраненост от опасенията на страна-членка подсказват за нелогично отношение в ЕС към собствените принципи и формулирани критерии. Защото реалният двустранен проблем между България и Република Северна Македония само формално е исторически. По своята същност той е подчертано политически и води до безкритичното приемане днес на нагласи и манталитет, характерни за историческо време, структури и стандарти, които са чужди на европейските.

Днешната Република Северна Македония е създадена в лоното на комунистическа Югославия, тогава е кодифициран днешният литературен език и съчинена неговата азбука, тогава се оформя съвременната македонска идентичност, утвърждава се доктрината на македонизма като държавна идеология, съпътстваща комунистическата, изработени са постулатите в интерпретацията на миналото... И всичко това е насочено срещу България. Така миналото постоянно се пренася в настоящето, за да моделира неговите практики, затова небрежната снизходителност към такъв проблем не говори с езика на политическата прозорливост и стратегическото мислене. Промените трябва да започнат сега и реалните доказателства за това ще бъдат гаранция за преодоляване на напрежението в двустранните отношения. Република Северна Македония трябва да стане част от ЕС и тъкмо в процеса на промяната ще укрепват взаимното ни доверие и готовността на София да бъде приятелска опора и своеобразен гарант за европейското бъдеще на Скопие. Политическата конюнктура не бива да засенчва европейските принципи и мисля, че тъкмо неразбирането на тази колизия не е европейско.

- За обществеността работата на вашата комисия сякаш е единственото, което пречи на София да вдигне ветото за членство на РСМ в ЕС. Сам споделихте в предварителен разговор, че Договорът за добросъседство, подписан от двете държави, не се изпълнява. Кой е гарантът?

- Всъщност няма вето, има неодобрение на преговорната рамка. На създаването и работата на Съвместната комисия е посветена само една алинея от общо 14 члена, съставящи Договора за приятелство и добросъседство. Разбирам медийния интерес към дискусиите около чувствителни и емоционално обременени теми като историята и образованието, но оценката за състоянието на междудържавното общуване се формира от цялостното отношение към Договора. Очевидно има две противопоставени гледни точки към него: едната страна смята, че не го нарушава, щом не прави нищо по него, а за другата бездействието е равно на обезсмислянето му.

Образованието обучава и възпитава по начин, който формира трайни нагласи и ако те са негативни към България и българите, това няма как да не влияе върху общуването във всички житейски сфери. А видим напредък няма никъде. И само един, но емблематичен пример: 25 години след първата копка за жп линия между София и Скопие, тя е само знак за дълго очакване. Влак обаче скоро няма да пристигне.

- Президентът Росен Плевнелиев в статия за “24 часа” предложи Скопие да даде гаранции за реформи, а София да вдигне ветото. Възможно ли е?

- През 29-те години независим живот на днешната Република Северна Македония, която България призна първа, през трите и половина години от подписването на Договора за приятелство и добросъседство и през едната от предупредителната рамкова позиция на София, Скопие сякаш не искаше да я чуе. Изгубеното време не може да бъде наваксано с един замах, но европейската порта не е затворена. Качествено нов подход към договора от страна на Република Северна Македония, като част от очакваните и стимулирани от европейската цел реформи, и съответните писмени гаранции могат да възвърнат изчерпаното доверие. Иска ми се да мисля, че това е възможно. Ще повторя нещо, което често казвам: общества без смелост за истината и без сили за промяна са обречени на изпитания. Надявам се, че край Вардар тези качества не са изгубени.

- Премиерът на РСМ Зоран Заев заяви, че след изборите у нас диалогът между двете страни щял да потръгне. Какво му дава основание да твърди това?

- Мисля, че това е по-скоро защитна теза за вътрешна консумация. В нея обаче липсва самокритичност и е заложена идея за очакване на някаква радикална промяна в България, което като политически сигнал звучи доста фалшиво. Ако нагласата в Скопие е такава, назначението на г-н Бучковски едва ли ще е достатъчно за постигане на вярната тоналност.

- Членовете на комисията от страна на Република Северна Македония говорят точно обратното на онова, което казва и обещава премиерът Зоран Заев. Заради този разнобой вашият колега проф. Пламен Павлов поиска смяна на членовете на комисията от македонска страна. Други мислят по-глобално и смятат, че поколенческа промяна може да се окаже дългосрочното решение на спора между двете ни страни. Вашето виждане какво е?

- Съставът на съвместната комисия се определя от съответните правителства и това е тяхно изключително право. Дали делегираното доверие в назначените учени е оправдано, също е прерогатив на правителствата, защото и те носят отговорност за неизпълнението на задачата, поставена на Комисията от Договора за приятелство и добросъседство. Що се отнася до поколенията, мисля, че глобалното решение няма да дойде от тяхното противопоставяне. Биологическото предимство на младите е безспорно, но то не гарантира по-добро бъдеще. Разломът в обществените нагласи преминава не там, а през идеите и манталитета. Убеден съм, че истинското решение е в осъществяването на исторически и обществен катарзис край Вардар, който може да се случи, ако учени, политици и медии са готови да дадат пример за това.

Визитка

Проф. Ангел Димитров е роден през 1945 г. в София.

Завършил е история и археология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

В периода 1992 - 2001 г. е посланик на София в Република Македония, а от 2012 до 2016 г. - в Сърбия.

Работил е в Института за исторически изследвания на БАН.

Автор е на 4 монографии, над 70 студии и статии.

Носител е на академичната награда “Паисий Хилендарски” и почетен знак на МВнР.

Съпредседател на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси на България и Република Северна Македония

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Венелина Гочева

Гочева: Омразата ще ни попречи да видим, че всички сме уморени и искаме подреден живот

Маравиля два пъти е получавала "Икар".

Лилия Маравиля: Да си актьор е разкошно, но много завиждам на музикантите

Сара Сердаш, европейски депутат от групата на С&Д

Сара Сердаш: Нова пандемия е не само възможна, но и сериозна и реална заплаха

Проф. Каракостов: При COVID откриват в мозъка 100 пъти повече вируси от белия дроб

Проф. Каракостов: При COVID откриват в мозъка 100 пъти повече вируси от белия дроб

Росен Плевнелиев

Росен Плевнелиев: За първи път в първия ден на парламента президент обявява, че е готов със служебно правителство

Връзката с баща й е много силна

Дъщерята на Милен Цветков - Калина: Татко беше посветен на мен и Боян

Покажи още

Последно от

Видеосъдържание

Съветите на специалиста

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber