Редица критики отнесе предлаганият бюджет за догодина, но основната бе, че се слага край на финансовата дисциплина в държавата. Защото се залагало на по-големи разходи, които не се знаело дали ще могат да бъдат изпълнени от идващите приходи.
Безспорно строгата финансовата дисциплина винаги е за препоръчване. Във всеки икономически учебник ще прочетете, че трябва да се харчи толкова, колкото се получава. Но при държавните бюджети не е съвсем така. Там трябва да се харчи навреме и на място. И когато има богати години, да се трупат запаси, които след това да бъдат похарчени. А в извънредни ситуации като сегашната може да се отпускат и повече от изкараните пари.
Разбира се, харченето на пари трябва да бъде максимално ефективно и да се насочва към мерки, които истински да помагат на хората и бизнеса. И тогава всичко си е на мястото. Защото запазването на икономиката дава възможност за съхраняване на работни места. А те носят заплати, които след това се харчат.
И надали някой не е разбрал, че през последните близо две години потреблението движи икономиката, а не толкова износът. За да се запази този двигател, му трябва гориво. А то идва от доходите. И когато хората и бизнесът са сигурни, че няма да има сътресения, съответно харчат повече. Едните за инвестиции, другите за пазаруване.
И ако темпът на възстановяване бъде задържан и подкрепен с нови мерки, то би могло да се очаква, че догодина по това време коронакризата ще е само лош спомен.