България бе превъзбудена от журналистическото разследване на Мария Цънцарова, от което става видно, че едни хора са получавали по 80 хиляди лева заплата, за да работят за благотворителната платформа “ХелпКарма”.
Трябва да кажем 2 неща: “ХелпКарма” е чудесно измислен бизнес - платформа за микроразплащания, благодарение на която събирането на средства за разни каузи стана бързо и лесно. Щом продължават да я използват хората, значи цената от 10%, която взема, не е висока, защото иначе нямаше да има клиенти.
Смущаващо е, че тези тарикати не казват, че това е бизнесът им, а се правят на някакви благотворители - регистрирана е фондация в обществена полза и изобщо някакво отвратително лицемерие. Със заплати по 80 хиляди лева, ако се дават, се реализира хипотезата на престъплението “пране на пари”.
Най-вероятно тази заплата е била плащана на един от “програмистите”, за да не му се плащат осигуровки, а той е раздавал т.нар. заплата на другите участници в схемата на ръка.
Добри програмисти работят в България за между 3 и 5 хил. лв. на месец. Въпросният Славчо не е Сергей Брин и тази “заплата” прикрива престъпления срещу данъчната система и вероятно е честа практика в многобройните неправителствени организации у нас.
Очевидно в обществото ни има прекалено голяма търпимост към всякакви схеми, щом едно толкова добро бизнес начинание се прикрива с фиктивна благотворителност. Болно ни е обществото, болно и без COVID-19. Само преди 6 месеца всички бяхме възхитени как чрез тази платформа бяха събрани в рекордно кратки срокове парите за два респиратора за Александровска болница, след като Ивайло Пенчев беше ги дарил, но под условие - неговите хора да ги ползват с предимство, ако им се наложи. А днес сме готови да ги удавим с плюнка.