Радосвет Радев: Много от успешните бизнеси в кризата са на българи

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9178296 Радосвет Радев: Много от успешните бизнеси в кризата са на българи Радосвет Радев: Много от успешните бизнеси в кризата са на българи www.24chasa.bg
Радосвет Радев
Радосвет Радев

Имаме много млади, които в трудни времена измислят уникални проекти, казва председателят на Българската стопанска камара. 

- Г-н Радев, определихте днешната ситуация като аквариум, рибки и рибена чорба. Чия е отговорността? Кой може да спре покачването на температурата, преди чорбата да е завряла? Само държавата ли?

- О, защо само държавата? Не, разбира се. Бизнесът трябва да се самодисциплинира и да започне да работи. Проблемът обаче е, че той вече го е правил. Когато споменах тази метафора, имах предвид точно това - че вече се изчерпва този вътрешен ресурс, с който можем да влияем на системата. Това е големият проблем.

- Защо да е изчерпан. Кризата още не е навършила година…

- България, за съжаление, много късно започна да прави каквито и да било усилия в подпомагането на бизнеса. Първоначалната нагласа беше да изчакаме да видим как ще се случат нещата. Да знаем какъв е точно размерът на бедствието, за да можем да го овладеем - това беше един от шлагерите. Но в момента ситуацията е толкова извън контрол, че вече всички знаят - размерът на бедствието се увеличава. Няма виновни. Нелепо е да обвиниш някого за това.

- Бизнесът няма ресурс да се самоспаси. Държавата има ли?

- О, да, тя има феноменален ресурс - в момента има и такава ликвидност, каквато никога досега не е имало. Вижте само парите, които дойдоха от пласираните на външните пазари облигации - те стоят готови. Чакат. Но за мен те са полезни не ако са в трезора на банката, а въртейки се в бизнеса.

- Не показва ли това, че стрелите най-често сочат към държавата и болезнената зависимост на бизнеса ни от нея? И не дава ли кризата чудесната възможност тази зависимост да се сведе до нормални размери?

- Аз много харесвам този въпрос. Защото голяма част от бизнеса ни започна да отказва да има каквото и да било общо с дейности, които са в голяма зависимост от държавата. Вече стана въпрос на чест да не работиш с държавата.

- Казвате, че всички браншове са засегнати - кой повече, кой по-малко. Има ли общовалидни рецепти да намалят пораженията и какви са те?

- За съжаление, когато няма директна връзка между хората и визия за това как излизаме всички заедно, се случват едни индивидуалистични решения, които се оказват лоши за всички. Всеки започва да се спасява поединично и тогава всеки престава да мисли и за работници, и за всичко останало. И преди да хвърли кърпата, опитва да си спаси кожата.

- Ако го опитва панически, може ли да стъпи върху конкуренти и партньори, за да изплува? Зачестява ли нелоялната конкуренция?

- Има и нелоялна конкуренция, има и големи съкращения на хора... Едно изследване показва, че 11% от работодателите са принудили работници да излязат в платен отпуск, 10% - в неплатен, и 8,3% са се доверили на мярката 60/40. Тези проценти вървят под повърхността, защото общите данни показват не много голяма безработица.

- Кой е най-големият и неотложен проблем за решаване според бизнеса?

- Липсата на ликвидност. Която ще расте. Какво се случва например, като изтече мораториумът върху кредитите?

- Държавата предложи мерки още в началото на кризата. Защо бизнесът не ги хареса – не са му по мярка, или просто се бавят?

- Защото са сгрешени и силно бюрократизирани. Знаете, че най-добрата помощ не е най-голямата, а навременната.

- Работят ли спасителни планове като търсене на нови пазари, на нови доставчици, бърза преориентация дори на производствения профил?

- Във всички случаи би помогнало и това за мен са правилни съвети. Но ние не правим простите неща. Реално в момента единствената работеща е мярката за малките и средните предприятия. Бе анонсирана и общо взето тръгна. Но там какво се случи - 27  000 проекта, одобрявани в рамките на четири месеца. Дайте си сметка - ние говорим за кризата от 9 месеца. Време, достатъчно за едно семейство да зачене и да роди дете. А ние не можем да родим регламент, който да е прост, разбираем и бързо осъществим.

- Кой не го прави - държавата или банките?

- Банките бяха най-добрият съюзник. Направиха еластични схеми за спиране на плащания по главници, а не само на лихви, за да не отпаднат много стопански субекти от жизнения цикъл.

- Не мислите ли, че държавата и банките трябва да бъдат и предпазливи - защото в опит за спасяване на някои бизнеси може да се напомпат лошите кредити и да гръмнем всички?

- О, не. Не е такава зависимостта. Ако се финансира бизнесът - не безогледно, разбира се, а с всички таргети и функционално, държавата е в правото си да контролира процеса. Може да сбърка, ако започне да спасява неспасяеми бизнеси, които са си отишли още преди кризата, а не заради нея. И които добре са се маскирали като работещи. Но мисля, че заради дългото умуване и мотаене и този момент отмина.

- При приемането ни в чакалнята на еврозоната бе посочено, че мениджмънтът на държавните компании не е на ниво. В състояние ли мениджмънтът на частните да изработи план за оцеляване и да го приложи?

- Не знам кой си е позволил такова обвинение.

- Брюксел. Дори настоя да приложим методиката на ОИСР, за да повишим ефективността на менажирането.

- Всички, които сме работили и които работим, знаем, че това не е така. Ами погледнете дори само това - повечето ни отрасли и компании са експортно ориентирани, което означава - работещи по режимите, които са признати в света. Магьосници от никъде няма да вкараме. Сами трябва да си решим проблемите.

- Докога е Вашата прогноза да продължи сегашната ситуация - година, две, три? Помните ли кой оцеля при предишната криза и как и работят ли тези съвети днес?

- Кой оцеля може да се види по това кой си е платил данъците, когато премина кризата. Аз обаче съм оптимист за това, че времето ражда своите нови възможности. Сега всички сме втренчени в разпада, в скапването, в писането на некролога на българската икономика. И някак пропускаме това, че някъде се случват и добри неща.

- Дайте пример за случващо се добро.

- Интернет индустрията, например. Преди говорехме за нея все едно я няма. А сега тя много сериозно дойде и каза “ето ни и нас, искаме да работим”. Трансформацията на света се получава. Радващо е това, че една много сериозна част от успешните бизнеси в момента са на български предприемачи. Имаме много млади, а и не съвсем млади, които в тези трудни времена измислят уникални проекти. И работят много и добре.

- Как виждате нашата икономика - след като кризата поотмине?

- След кризата ще има много бурно развитие на икономиката. Налагат се някои подиндустрии – например, телемедицината. Тя избумтя в цял свят. Има български стартъпи с пазари в Щатите, Азия. Представете си това, у дома, в Северозападна България. Сега, във Видин болницата е затворена, във Враца я ремонтират, а в Монтана няма лекари. А там, в региона, живеят 400 000 души, и то - от най-бедните. И няма инфраструктура да се придвижат до лекар изобщо. Кой ги лекува - кметовете ли? Сега си представете как чрез телемедицината лекарят става цифров и тя прави така, че един лекар да прегледа не 10, а 40 души на ден. С диагнози, лечение, направления. Защото вече имаме 26  000 лекари на 7 милиона население. И защото това е важно.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Коронавирус

СНИМКА: Pixabay

Европейският съвет ще обсъди пандемията и въпросите по сигурността

СНИМКА: Pixabay

ПЗО: 30% спад на вируса в Америките, ще трябват месеци за ефекта от ваксините

Австрийският канцлер Себастиан Курц СНИМКА: Ройтерс

Себастиан Курц е за въвеждане на европейски имунизационен паспорт

СНИМКА: Pixabay

Ведомствата в Израел ще знаят имената на неваксинираните срещу COVID-19

Руската ваксина "Спутник V" СНИМКА: Ройтерс

Ще се появи ли руската "Спутник V" в Европа?

УМБАЛ-Бургас СНИМКА: Архив

В Бургас ваксинират и срещу записан час по телефона

Покажи още

Последно от

Последно от

Видеосъдържание

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber