Как бюджет 2021 се бори с двете кризи, докато разходите растат

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9146073 Как бюджет 2021 се бори с двете кризи, докато разходите растат Как бюджет 2021 се бори с двете кризи, докато разходите растат www.24chasa.bg
Как бюджет 2021 се бори с двете кризи, докато разходите растат

Ще останем сред отличниците в ЕС по ниска задлъжнялост, но това не бива да ни успокоява

След избухването на първата вълна на COVID-19 правителствата по целия свят въведоха крути мерки за ограничаване на заразата. Това създаде сериозни икономически дисбаланси и даде картбланш на правителствата и централните банки да действат по-агресивно от всякога. Икономическите пакети и социалните политики придобиха основна тежест в работата на правителствата за ограничаване на спада в икономическата активност.

В България ситуацията също е много напрегната. Втората вълна на пандемията е вече факт и

рисковете пред

икономиката ни

се изострят

още повече. В тази обстановка очакванията са както за повече държавни разходи, така и за проблеми в приходната част. Това означава формирането на бюджетни дефицити, които от своя страна трябва да бъдат финансирани. В публикувания от Министерството на финансите законопроект за държавния бюджет за 2021 г. виждаме предложение за промени и в настоящия бюджет. Те показват намаление на неданъчните приходи в нетен размер от 895 млн. лв. и покачване на разходите с 840,7 млн. лв.

Това означава, че бюджетният дефицит за тази година на касова основа ще набъбне до 4,4% от прогнозния БВП, което се равнява на 5,25 млрд. лв. За 2021 г. дефицитът е заложен на 4,9 млрд. лв.

Алтернативите

пред покриване

на бюджетния

дефицит

са четири

Да се намалят разходите или да се повишат приходите. Тези два варианта няма как да се реализират на практика, защото, от една страна, кризата е предпоставка за още по-големи разходи, а икономическите проблеми понижават потенциала в приходната част. Вдигане на данъците, с цел повече приходи в хазната, би било крайно грешно решение както от икономическа, така и от политическа гледна точка.

Има възможност да се ползват средства от фискалния резерв. Но това няма да е далновидна политика.

Очевидно

остава вариантът

за дългово

финансиране, каквато практика виждаме в последните месеци. Хубавото в случая е, че изтегленият външен дълг от 2,5 млрд. евро бе пласиран на много добри доходности. Същото се отнася и за вътрешните емисии, което внася доза спокойствие за устойчивото управление на процеса по погасяване на държавните дългове.

Законопроектът за държавния бюджет за 2021 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. дават яснота за това какви са прогнозите, фискалните цели и приоритети на правителството за следващите 3 г. Очаквано се вижда повишаване на дълговото бреме. Разчетите сочат, че към края на 2023 г. държавният дълг ще достигне 38,9 млрд. лв., или 28,2% от БВП. Да,

тези параметри

ни оставят в

челото на

отличниците в ЕС по ниска държавна задлъжнялост, но това не трябва да ни успокоява. Политиците трябва да работят усилено за подобряването на ефективността на държавните разходи и възможно най-скорошното възпиране на повишаването на дълговите нива.

Бюджетните приходи за 2021 г. се планира да достигнат 47,7 млрд. лв. или 38,3% от БВП. При разходната част виждаме заложени 52,5 млрд. лв., което се равнява на 42,2% от БВП. През 2020 и 2021г. разходите надвишават 40-процентното правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ. Въпреки утежняващите обстоятелства от здравната и икономическата криза подобно нарушаване на правилата не трябва да става практика. Много важно е бързо да се постигне относителен спад на разходите спрямо БВП и слизането им под 40%. Добре е, че това е заложено в средносрочната прогноза. Там виждаме, че това ще се постигне през 2023 г. на ниво от 39,6%.

Държавни харчове ще има, независимо дали сме, или не сме радетели на подобен тип политика. Важното оттук насетне е как тези разходи ще се разпределят. Разходната политика трябва да е базирана на ясни и конкретни приоритети.

Две са основните насоки в разпределението на публичния ресурс в сегашната ситуация. Приоритет №1 е насочване на

допълнителни

средства към

медицинския

персонал

и финансовото обезпечаване на здравните институции. Другият стълб трябва да е базиран на подкрепа към засегнатите домакинства и бизнес вследствие на ограничителните мерки през март и април.

Ключово е и разходваните средства да са придружавани от изисквания за реформи.

В приоритетите на бюджет 2021 всички направления, освен военните разходи, са адекватни и логични. Според изнесената от Министерството на финансите информация основен фокус е мобилизиране и готовност на здравната система да гарантира предлагането на адекватна медицинска грижа за гражданите и защита на здравето на медицинските екипи. Разходите за персонал в здравната система, особено за работещите на първа линия в битката за ограничаване на заразата, са включени в социално-икономическия пакет на правителството. Те са напълно оправдани.

Не така стои въпросът с разходите за сектор “Отбрана”. По-разумно е отлагането на подобен тип разходи до момента, в който икономиката се стабилизира и започне да работи на оборотите поне отпреди започване на пандемията. Това не се отнася само за следващата година. Виждаме натоварване на бюджетите за 2022 и 2023 г. със закупуването на военна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и придобиването на нов тип боен самолет. Модернизирането на Българската армия е важна тема, но определено не е в графата “топприоритети”.

В бюджет 2021 се заделя допълнителен ресурс от

568 млн. лв.

за увеличение

на минималната

пенсия

и максималния размер на получаваните една или повече пенсии. Още 884,2 млн. лв. се насочват за осъвременяване и изчисляване на пенсиите и 318 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително.

Добре е, че са поети ангажименти в средносрочната програма за запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези върху доходите на физическите лица.

Подобряването на бизнес средата и по-ускореното възстановяване на икономиката няма как да стане без намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Добрият сценарий - Скопие да даде гаранции за реформи, София да вдигне ветото

Добрият сценарий - Скопие да даде гаранции за реформи, София да вдигне ветото

l Лошият е Зоран Заев да пропусне сега момента за сделка с Бойко Борисов - догодина ще е по-трудно* l Когато бях избран за президент, медии в Скопие написаха, че българите са избрали македонец за държавен глава Много добре помня тъмните години на режима на Груевски, затова за мен премиерът Заев е светлина в тунела и надежда за по-добро бъдеще

Бюджетът и кризисната спирала - пари има, няма време

Бюджетът и кризисната спирала - пари има, няма време

Бизнесът трябва много бързо да има яснота на какви средства ще разчита и кога Парламентът прие на второ четене държавния бюджет за следващата година. Предвидените приходи на консолидирана база са 47,7 млрд. лв. докато разходите се очаква да достигнат 52,5 млрд. лв., което ще формира дефицит от 3,9% от брутния вътрешен продукт

Илюстрация: Анри Кулев

Анри Кулев нарисува объркването на хората сред мерки и партийни послания

Проф. Румяна Коларова

Кой какво кроеше и от какво се боеше в танца край конституцията

- Опозицията и президентът отказаха да влязат в темата - това е и победа, и поражение - Сега коронавирусът и бюджетът създават нови мнозинства Когато стана ясно, че протестите нямат ресурса да предизвикат оставка на правителството, но могат много съществено да ерозират електоралната подкрепа за управляващите

Петте европейски страни, в които се харчи най-много за Коледа, са Великобритания (639 евро на човек от населението), Испания (554 евро), Италия (549 евро), Германия (488 евро) и Португалия (387 евро). Снимка 24 ЧАСА

Струва ли си европейските икономики "да отварят" за Коледа?

Струва ли си коледната икономика да бъде спасявана? Освен ако не сте търговец на дребно, отговорът е "вероятно не". Из цяла Европа правителствата наложиха през ноември карантини, които се планира да продължат до началото на декември. Надеждата им е, че ще могат да отворят икономиките си за коледните празници

Танцът на партиите в САЩ

Танцът на партиите в САЩ

Досега се движеха бавно, но Облакът ги завъртя в буги-вуги Изборите не успокоиха САЩ, а тъкмо обратното – суматохата тепърва започва. Но най-странното е, че супербогат плутократ като Тръмп вече е героят на работническата класа. Ако го вкарат в затвора, както се заканват неговите душмани, ще го превърнат в пролетарски великомъченик

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Иван Тодоров

А защо не искаме да е "Северозападна Македония"

Кои условия на България към Скопие могат да се закрепят в договор Немалко от исканията на България към Македония са верни. Има и общопризнати наши искания, включително от македонска страна - например, че сме били една държава и съответно имаме обща история. Оригиналните документи доказват, че Гоце Делчев е казвал, че е българин

2/3 у нас вече вярват, че коронавирус има, лек спад в конспиративните теории

2/3 у нас вече вярват, че коронавирус има, лек спад в конспиративните теории

33% все пак смятат, че COVID-19 не е по-опасен от грип Това показва проучване на "Тренд" по поръчка на "24 часа" 40% от българите са на мнение, че коронавирусът е биологично оръжие, създадено с цел да се намали населението на Земята. Малко над една трета са убедени, че коронавирусът не е по-опасен от сезонния грип

Коментар на седмицата №1: Защо и как “Облакът” сготви Тръмп

Коментар на седмицата №1: Защо и как “Облакът” сготви Тръмп

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №1 и е събрал над 99 500 прочитания. В САЩ глобализмът се зае да ремонтира демокрацията Като гледат патакламите в САЩ, някои мислещи глави приемат желаното за действително – американската империя преживява тежка вътрешна криза

Ударен от втората вълна, българинът затегна колана и свикна с маската

Ударен от втората вълна, българинът затегна колана и свикна с маската

Кои COVID страхове от април намаляха и кои се засилиха Новите данни от проучването на “Тренд” показват няколко много важни тенденции в общественото мнение в пандемията. Сравнихме настроенията сега с данните от април и май. Най-общо виждаме три етапа в българското общество по отношение на пандемията: април - страхът пред неизвестното май –

Доналд Тръмп. СНИМКА: Ройтерс

Целта на Тръмп - всяване на хаос след изборите

Повече от две седмици след изборния ден в САЩ президентът Доналд Тръмп продължава да отправя неоснователни обвинения за измама във връзка с надпреварата му с Джо Байдън. Президентът Доналд Тръмп се опитва да превърне свободните и честни избори в Америка в объркана смес от дезинформация, благовидни правни претенции и безпочвени нападки срещу

Кликни, за да видиш графиката голяма

Оксфордско проучване: 22 страни в ЕС са с по-строги блокади от България

Мерките у нас са по-меки, отколкото в Гърция, Турция и Румъния, но в Хърватия и Естония са още по-либерални Според индекса на строгост на ограниченията в пандемията на отделните държави, създаден от учени от Университета в Оксфорд, България е на 23-о място сред страните в ЕС (като не броим Великобритания и Малта, за която няма достатъчно данни)

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber