Когато прочетете разказа за изключителното пътешествие, което са направили баща и син, прекосявайки Атлантическия океан с гребна лодка, вероятно ще ви бъде много интересно, защото това е една хемингуеевска история за силно желание, мъжество и много разум и ноу-хау. За преодоляване на невъобразими изпитания. 5-метрови вълни, опасен страничен вятър, марокански пирати, акули и косатки.
Четете и се наслаждавайте, но не забравяйте, че този подвиг е посветен на една благородна кауза - а именно насърчаването на донорството на органи.
Това е наистина важно: така се спасява живот. Кампанията обаче трябва да бъде насочена към близките на покойниците, а не към самите донори приживе. Именно роднините са тези, които вземат финалното решение. Още повече че държавата така и не успява да наложи световната добра практика, че всеки може да е дарител на органи, ако изрично не се е отказал.
Проблемът е в общото недоверие и в обществото. Много хора не вярват, че някой баровец с повече пари няма да си поръча бъбрек или роговица. И в мъката си родители на нелепо загинали деца и млади хора често не могат да се доверят на системата, че наистина спасяват живот с органите. Не вярват и в установяването на мозъчна смърт. Затова просто вярвайте повече - не сте заобиколени само от алчни и безскрупулни разбойници.
А българските лекари доказаха, че в тях има морал и порядъчност.
Което не пречи и малко да се облекчи режимът за даряване на органи от жив донор. В момента е допустимо да се дарява само между близки роднини. Разбира се, не бива да става търговия, но прекалената строгост само подхранва устойчивите стереотипи, че лекарите са разбойници, готови да минат всякакви граници. А то просто не е така.