Хубаво е да постигаш успехи, а още по-хубаво е, когато успехът споходи наведнъж всички в семейството.
Тъкмо това се случи на членовете на семейство Бърнабич, когато Ана достигна неподозиран житейски връх, ставайки премиер на Сърбия, а родният й брат Игор, вече директор в компанията Асеко, неотдавна доживя да види как неговата фирма печели десет пъти по-големи държавни поръчки, отколкото досега.
Хубаво е, няма що.
Хубаво, но подозрително.
Как иначе да се обясни толкова бързият скок на доверие, което държавни фирми и институции оказват на компания, ръководител в която е Игор Бърнабич, ако не с роднинската връзка с официално първия човек в държавата? А също как да се докаже, че такъв скок наистина е последица на непотизъм, а не просто съвпадение? Впрочем Асеко е истинска фирма. На е някаква канцелария - фантом, регистрирана два дни преди търговете. Не е и фирма, която се занимава с производство на малини, а успоредно с това внася респиратори за държавата, както стана в Република Сръбска. Това е голяма софтуерна компания, която доставя софтуер на държавните институции. Следователно поне няма съмнение, че хората в нея са компетентни за работата, която вършат.
Достатъчно ли е това обаче? Дали Сърбия е на равнището на страна, в която се задоволяваме с това, че работата не е спечелена от фирма, която не може да я свърши? Може и така да е, защото ако погледнем кой е печелил търгове през последните години, например в строителния сектор и как завършваше работата там, може би трябва да сме доволни, че няма да се разпадне системата на Сръбската електрическа компания /ЕПС/ за отчитане на електричеството. Сърбия все пак е малко по-напреднала страна от обикновена бананова република, така че подобно основание през 2020 г. не може да бъде приемливо.
ЕПС, която е най-големият държавен потребител на услуги от Асеко, е длъжна да обясни на обществото откъде фирмата, в която братът на премиера е директор, печели толкова търгове тъкмо в периода, когато тя е премиер, а не преди това. Как така на ЕПС точно сега са й необходими тези работи, а не преди Ана Бърнабич да оглави правителството? А ако ЕПС и преди е организирала толкова големи търгове, защо преди придобиването на политическо влияние от Ана Бърнабич не ги е печелила Асеко?
Може би има разумни отговори на всички тези въпроси, но не сме ги чули от държавата. Нека да си представим, че държавните служби в САЩ от 2017 г. внезапно удесеторят наемането на стаи в хотелите на Тръмп из страната и по света. Няма ли това да е подозрително? Ще иска ли Конгресът отговори? Ще се заинтересува ли прокуратурата? Знаем, че прокуратурата в Сърбия няма да се заинтересува, но не заслужават ли гражданите на Сърбия, които плащат за всичко това, да чуят от премиера и директора на ЕПС отговорите на всички тези въпроси, които да не обиждат интелигентността на слушателите? Или все пак сме бананова република? (БТА)