Всяко споразумение за нормализация, което не взема това предвид, ще е хвърляне на прах в очите
В своето ежедневие ние, палестинският народ, сме подложени на историческа неправда и се сблъскваме с грубо погазване на нашите права и достойнство в собственото ни отечество – това е резултатът и отражението на 72-годишния расистки колониален проект. Това ни напомня за народите, които някога съкрушиха всички форми на нацизма и колониализма и постигнаха целите си за национално освобождение и независимост, а сега са солидарни с Палестина и с арабските народи, които продължават да смятат палестинския проблем за своя първостепенна кауза и подкрепят правото на палестинците да използват всички законни форми и методи на съпротива срещу окупацията, гоненията, расовата дискриминация и да се противопоставят на продължаващата израелска колониална кампания, която цели да заграби нашата земя и да ни попречи да упражним своите национални и граждански права.
Процесът на лишаване на палестинския народ от неговите права достигна повратна точка, когато неотдавна Израел пусна в ход плана си да анексира още палестински територии, въз основа на
плана “Тръмп - Нетаняху”,
известен като “Сделката на века”. Характеристиките на този план отразяват вдъхновената от Теодор Херцел ционистка визия, която си поставя за цел да наложи контрол върху цялата територия на Палестина. Това е американско-израелски расистки план, който противоречи на принципите на самоопределението, основаващо се на справедливост. Той също така отразява пълната американска пристрастност в подкрепа на израелските расистки експанзионистични цели в открито нарушение на международното право, хуманитарните ценности, договорите и резолюциите на ООН.
Опасността на този план е очевидна в светлината на Основния закон “Израел – национална държава на еврейския народ”, който гласи, че “Правото да упражнява национално самоопределение в Държавата Израел принадлежи единствено на еврейския народ”.
Тъй като Израел разпростира властта си върху цялата територия на Палестина, той отрича неотменимите права на палестинския народ да пребивава и да упражнява суверенитет върху своята земя на теория и на практика. Той също така подкопава международната законност и утвърждава правна система, основана на
институционализирана
дискриминация,
апартейд и неравенство
върху цялата територия на историческа Палестина - включително приемайки множество закони за отделни етнически групи, което възстановява някогашната система на апартейд в Южна Африка. Палестинците във всички части на своето съществуване - в своето отечество и в диаспората, са обединени днес под ръководството на своя единствен и законен представител - Организацията за освобождение на Палестина, пред лицето на този план и плановете на израелската окупация, която продължава да накърнява правата на палестинския народ. Арабските народи също продължават да подкрепят палестинския народ и неговата кауза и да се противопоставят на израелските практики в Палестина и на окупираните сирийски Голански възвишения въпреки неохотата и колебанията на някои от техните правителства.
Ние вярваме, че народите и защитниците на демокрацията, справедливостта и правата на човека по света и особено в Европа ще продължат и днес да се солидаризират с Палестина в подкрепа на правото на палестинците да използват всички законни форми и методи за съпротива срещу преследването и расовата дискриминация.
Наше право е да
се борим за бойкот,
оттегляне на инвестициите и налагане на санкции срещу Израел като колониална окупационна сила. Такива методи са инструментите за мирна борба, които бяха използвани успешно от ирландците, индийците и народа в Южна Африка в справедливата им борба срещу колониализма и тиранията. Днес тези невоенни методи се използват от чернокожите американци, които призовават за бойкот на институции, участващи в тяхното преследване и потискане.
Всички политики, прилагани от правителството на Нетаняху и администрацията на Тръмп, бяха осъдени от повечето страни-членки на ООН, и остават да се смятат за незаконни. Свеждането на реакциите до печални дипломатически изявления и формално дипломатично осъждане няма да възпре Израел от преследване на палестинския народ и конфискуване на земите му. Всякакви сериозни стъпки в това отношение трябва да включват международна политическа, правна и морална подкрепа за палестинския народ в борбата му за свобода и суверенитет върху земята му - такъв, какъвто следва да бъде. Те трябва да включват поредица от стъпки за бойкот и налагане на санкции и наказателни мерки срещу Израел от международната общност, включително Европейския съюз, както и признаване на Държавата Палестина.
Само такъв тип мерки ще успеят да причинят значителни загуби на практиките на окупационната власт и да направят продължаването на окупацията непосилно политически, икономически и морално, и може би ще успеят да се справят със заплахата за международния мир и сигурност, произтичаща от плана “Тръмп-Нетаняху”.
Време е международната общност да се ангажира стабилно и практически да си сътрудничи, за да допринесе за подсилване на необходимите стъпки за осигуряване на справедливо решение на този конфликт, което да доведе до признаване на националните колективни и индивидуални права на палестинския народ,
най-важно от които е правото на
самоопределение,
включително решаването на въпроса за бежанците съгласно Резолюция 194 на ООН и създаване на Държавата Палестина със столица Източен Йерусалим в границите от 4 юни 1967 г. съгласно принципа за уреждане чрез две държави, което е единственият ключ към мира и стабилността в региона и предпоставка за всякакво нормализиране на отношенията с Израел.
В противен случай всяко споразумение за нормализация, което не взема това предвид, като т.нар. Авраамова сделка (ОАЕ-Израел-САЩ) или споразумението между Израел и Бахрейн, което беше подписано в Белия дом, ще бъде награда за Израел за това, че не е декларирал открито какво прави с Палестина незаконно и упорито от началото на окупацията. Всяко такова споразумение е нищожно и не предлага нищо друго освен маневра за изкуствено раздуване на външнополитическите постижения на администрацията на Тръмп в светлината на предстоящите през ноември избори. Реално погледнато, това няма да е нищо друго освен спекулативна търговия на лидерите с употребявани стари стоки и хвърляне на прах в очите, което няма да възпре бруталността на окупацията.