Асенка Христова: Само 1/3 от учениците учат запалено и с разбиране

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9036716 Асенка Христова: Само 1/3 от учениците учат запалено и с разбиране Асенка Христова: Само 1/3 от учениците учат запалено и с разбиране www.24chasa.bg
Асенка Христова
Асенка Христова СНИМКА: Йордан Симeонов

В едни училища се концентрират предимно отличници, а в други - деца с ниски резултати, казва изпълнителният директор на Института за изследвания в образованието

 

На национална конференция по проекта на “24 часа” и VIVACOM “Образование 4.0” , с която стартира вторият кръг от инициативата за дигитализация на българското образование, Асенка Христова представи национално проучване на Института за изследвания в образованието. Обхванати са близо 13 000 ученици, родители, учители и директори. Изводите са валидни не само за периода на обучението от разстояние, но и за общите нагласи на учениците, учителите и родителите.

- Г-жо Христова, как учат децата по време на пандемията - по-концентрирани ли са, или не? По-добре ли усвояват материала или не? Преди дни представихте пред национална конференция "Образование 4.0" данни от първо подобно проучване.
- Преди няколко месеца коалиция от образователни организации и експерти предложи, а министерството на образованието подкрепи, да направим оценка на въздействието на обучението от разстояние в електронна среда. Изпълнител е Институтът за изследвания в образованието. Получихме ценна помощ и от "Образование без раници".
Това, което нашето изследване добавя като стойност, е, че се опитва да покаже голямата картина, като идентифицира ключовите фактори, които имат отношение към ефективността на образованието от разстояние в електронна среда и изследва тяхното комплексно въздействие върху всички участници в образователния процес - ученици, учители и родители.
Повечето от тези фактори влияят и на ученето във физическата класна стая, но пандемията ни предостави шанс да ги разгледаме през призмата на дигиталния учебен процес. Изводите от нашето изследване обаче са валидни не само за периода на обучението от разстояние, но и за общите нагласи на учениците, учителите и родителите. Подобно знание е важно, защото
може да помогне за по-бързо преодоляване
на негативните ефекти
от пандемията,
за оптимизиране на бъдещата организация на онлайн и смесени формати на учене, а и да помогне за цялостно подобряване на качеството на образованието.
Обхванахме близо 13 000 ученици, родители, учители и директори. Съзнателно проведохме изследването в края на учебната година. Беше важно да изчакаме и провеждането на националното външно оценяване и зрелостните изпити.

- Кои са ключовите фактори за ефективно учене в електронна среда?

- Краткият отговор е горе-долу следният: Освен наличие и достъп до технологии и образователни ресурси много важни са наличието на мотивирани и компетентни учители, качественото преподаване, наличието на добре работещи системи за адаптиране и подпомагане на ученето и за предоставяне на обратна връзка. Изключително важно е наличието на умения за самостоятелно учене и за управление на времето от страна на учениците. Много е важно и те да умеят за преценяват кога имат нужда от допълнителна подкрепа в процеса на учене, къде да я потърсят, как да я поискат и как да оценят дали получената помощ им е полезна. Ползотворното сътрудничество между учители и родители също оказва голямо влияние. Но всички тези фактори ще са толкова по-ефективни, колкото по-големи са мотивацията на учениците да учат и ангажираността им с ученето.

- Какво показват първите резултати от изследването?

- Бих искала да подчертая, че това е новаторско измерване за България, макар в световен мащаб подобни изследвания да са доста популярни през последните 20 г. А те са популярни, защото създаването на мотивация за учене и на ангажираност с ученето има огромен потенциал да адресира такива съществени проблеми като ниски образователни резултати, скука, загуба на интерес и емоционално отчуждаване от училището, високи нива на отпадане.
Трудността при тези измервания е, че нито ангажираността, нито мотивацията са неща, които можем да наблюдаваме и оценим директно. Не е достатъчно да попитаме ученика за субективната му преценка дали е ангажиран или мотивиран. Използват се специални психометрични инструменти.

Ако трябва накратко да обобщя, основните изводи от нашето измерване, те са следните: Първо, виждаме относително висок дял на учениците, които демонстрират ниска ангажираност с ученето. Емоционалната ангажираност се свързва с интереса и афективните реакции към ученето, учебния процес и училището, удовлетвореността от това, което се случва в училище, усещането за принадлежност към училището и училищната общност. Поведенческата ангажираност се отнася до инвестирането на усилия за учене, присъствието в часовете, вниманието и участието в учебния процес, постоянството при изпълнение на поставените задачи. Когнитивната ангажираност се свързва с прилагането от учениците на стратегии за задълбочено разбиране и осмисляне на учебното съдържание, свързването му с процеси и явления от реалността, преноса на знания и умения от една към друга предметна област, решаване на проблеми и др.

Към момента всеки пети ученик в прогимназиален и гимназиален етап показва ниска поведенческа ангажираност, всеки четвърти ученик има ниска емоционална ангажираност с ученето и училището, а почти всеки трети ученик се отличава с относително ниска когнитивна ангажираност. Добре изразена

висока когнитивна

ангажираност имат

само 34% от учениците

Всеки втори ученик, който посочва, че в семейството се говори на ромски език, се отличава с ниска когнитивна ангажираност. Тъй като такова измерване се прави за първи път, нямаме възможност да сравним с предишни периоди и да кажем доколко тези данни отразяват краткосрочния ефект на обучението от разстояние и доколко са резултат от по-дългосрочни влияния.

При всички положения обаче формирането на ангажираност е продължителен процес, който до голяма степен отразява цялостния опит на учениците. Голям принос има и семейството с подкрепата, която оказва на детето си, с поставянето на адекватни цели и очаквания, с осигуряването на образователни ресурси и с контролирането на процеса на учене.

Много съществен фактор за формиране на ангажираност са и съучениците - с очакванията им към образованието, с техните нагласи и усилия за учене, със споделените ценности, с конкурентния климат, който създават. Изследванията на PISA ясно показват, че в българската образователна система има много голямо разделение на учениците и училищата. Това означава, че в едни училища се концентрират предимно отличници, а в други - предимно ученици с ниски образователни резултати. Според данните на PISA 2018 България се оказа страната с най-висок дял

на училищата, в които

няма нито един ученик с

висок резултат на тестовете

В такива училища ефектът на съучениците върху ангажираноста се изявява още по-силно. Всичко това означава, че обяснението за относително високия дял на учениците, които демонстрират ниска ангажираност с ученето, трябва да се търси и в трите посоки - училище, семейство и съученици.

Изкушението за прехвърлянето на отговорността само върху случилото се по време на дистанционното обучение или само върху училището, или само върху семейството не е добра идея.

Второ, отчитаме слаба връзка на когнитивната ангажираност с емоционалната и поведенческата ангажираност. Това не е логичен резултат. Обикновено трите имат висока корелация помежду си.

Може да се очаква, че когато ученикът проявява интерес към ученето, харесва училището си и се чувства добре в него (емоционална ангажираност), той е по-склонен да влага усилия в учене и да участва в учебния процес (поведенческа ангажираност), което, от своя страна, води до прилагане на стратегии за учене, до стремеж за осмисляне и по-добро разбиране на учебния материал, до саморегулирано учене (когнитивна ангажираност). Нашите данни обаче показват друга картина.

Учениците, които демонстрират интерес към ученето и позитивно отношение към училището си, наистина показват и по-висока склонност да присъстват редовно в учебните занятия и да влагат усилия в учене. Но това не води до по-високо когнитивно ангажиране.

Това е сериозна тема, която изисква допълнително изследване. Възможно обяснение за подобен резултат е, че все още в българската образователна система

влагането на усилия в

учене е свързано със

запаметяване на факти

и с несвързано натрупване и възпроизвеждане на информация, което всъщност не е когнитивната ангажираност, която измерваме. Вероятно върху тези процеси влияе и липсата на очевидна връзка между изучаваното учебно съдържание и формираните умения, от една страна, и реализацията на младите хора след завършването на училище. От друга страна, изглежда, че много ученици разграничават интереса си към ходенето на училище заради това, че харесват съучениците си, учителите си или се чувстват добре там, от начина, по който учат. За тях удоволствието от ходенето на училище не означава непременно необходимост от осмисляне на това, което се учи там.

Трето, когато сравним нивата на различните видове ангажираност по класове, се оказва, че почти всички статистически значими разлики и в трите вида ангажираност са съсредоточени в седми клас. Нещо повече - и при трите вида ангажираност нивото в седми клас е по-ниско, отколкото в шести или осми клас. Искам да наблегна на факта, че не става въпрос за ниска ангажираност по принцип (нивото по-скоро е умерено), а за по-ниска спрямо тази на учениците в другите класове. Особено интересна е значимата разлика между нивата на когнитивна ангажираност в седми и в осми клас. Гледайки графиките, човек остава с впечатлението, че в седми клас учениците се ангажират с някаква алтернативна образователна система,

която престава да

съществува в осми клас

- Какво е обяснението за тази по-ниска ангажираност в 7-и клас?

- Може да направим относително достоверна хипотеза, че при равни други условия обяснението за подобна разлика в ангажираността може да се отдаде на единственото по-различно събитие в живота на ученика в седми клас - националното външно оценяване, предопределящо пътеката му в средното образование. Има няколко фактора, свързани с изпитите, които могат да обяснят подобни резултати. Първо, създава се усещането, че училището не предлага достатъчна подготовка за изпита и поради това е необходима допълнителна. Има и натиск за добро представяне, налаган от високия залог на този тест. Натискът често се засилва допълнително от амбициите и очакванията на родителите. В образователните изследвания има доста емпирични доказателства, показващи силна връзка между целите за добро представяне на всяка цена и пасивния подход на учене. Обратно, когато целта е да се учи с разбиране, учениците са по-склонни да проявяват висока когнитивна ангажираност. По-ниските стойности на поведенческата ангажираност в първия момент също не изглеждат логични, защото точно това е периодът на най-сериозно инвестиране на усилия в учене. Но важната подробност тук е, че в повечето случаи

инвестициите на усилия в

учене са насочени

приоритетно

към двата предмета,

участващи във външното оценяване, за сметка на всички или на повечето останали. Натискът, който се оказва върху седмокласниците, явно влияе върху техния начин за учене и променя приоритетите им за усилията и активността и върху афективните реакции към училището. Още по-тревожното е, че това, изглежда, се отразява и върху тяхната мотивация, измерена чрез самооценката на собствените им способности да учат и да се представят добре. Тази самооценка намалява до доста ниско ниво.

Тук е може би мястото да кажа, че неувереност в способностите си да учат и да постигат високи резултати показват не само седмокласниците. Около 40% от всички ученици нямат висока самооценка. При учениците, чийто майчин език е ромски, този дял е още по-висок – около 65%.

Едва 27% от всички

ученици демонстрират

висока самоувереност

в успеха си

- Има ли решение?

- Моето мнение е, че тези данни потвърждават необходимостта периодично да водим дебата какво означава човек да е образован, знаещ и можещ, и гъвкаво да осигуряваме такова образование, знание и умения и какво е предназначението на външното оценяване. Видима е нуждата от повишаване на когнитивната ангажираност на учениците. Начинът за това е да ги стимулираме да участват активно в създаването на собственото им знание, да ги научим да търсят, свързват и използват информация, да учат навсякъде и от всичко. И тук идва необходимостта от още един дебат - как мерим успешен резултат? Имаме ли подходящ инструмент за това? Форматът на теста в седми клас и полученият резултат наистина ли дефинират колко знаещи и можещи са децата ни? На каква цена? Какво правим с информацията за резултатите от външното оценяване? Не е случаен фактът, че много образователни системи се преориентираха от диагностика на наученото към диагностика за учене. Разликата е голяма. Все по-голяма популярност добиват и адаптивните тестове, при които първо се определя нивото на ученика, след което диагностиката се задълбочава на това ниво. Те предполагат електронен формат на тестване и съвсем различна методология на измерване на резултатите, различна от тази, която в момента се използва във външното оценяване. Но това позволява персонализиран подход към ученето.

- Как да се повиши функционалната грамотност на учениците?

- Вероятно няма лесно решение, в противен случай това нямаше да е сериозен проблем, с който трайно се сблъскват много образователни системи. Но на първо време учениците трябва да четат книги. При това много. За целта е нужно стимулиране на вътрешната мотивация и интереса към четенето, принудата не върши работа. Второ, трябва да се повиши когнитивната ангажираност на учениците, да се научат да прилагат стратегии за четене и учене, да осмислят и анализират това, което четат и учат. Тази ангажираност води освен до натрупване на знание и до разбиране. А когато ученикът разбира, той е способен да разсъждава и да прави преценки. Методите на преподаване и организация на учебния процес трябва да стимулират креативността на учениците и да водят до формиране на умения за логическо мислене, решаване на проблеми и т.н

- Каква е прогнозата ви за настоящата учебна година?

- В такава несигурна среда е много трудно да се правят прогнози. Твърде вероятно е да станем свидетели на редуване на периоди на присъствено обучение и на обучение от разстояние в електронна среда - както при отделни училища или в отделни населени места, така и повсеместно за цялата система. Това едва ли ще предизвика шоковете от миналата година, защото както училищата, така и учителите, учениците и родителите вече натрупаха опит и са значително по-подготвени за подобни преходи днес в сравнение с март 2020-а. Натрупа се обаче и умора. Не съм сигурна дали при сегашното състояние на ангажираността и мотивацията на учениците подобни преходи не създават рискове за съществено изоставане в ученето, влошаване на образователните резултати и евентуално активиране на нежелан процес на отпадане от училище.

- Има ли непосредствено решение?

- Данните от проучването на опита от обучението от разстояние показват, че възможно решение за повишаване на ангажираността е структурираното преподаване. То включва поставяне на адекватни цели за учене, адаптиране на учебното съдържание към възможностите и потребностите на отделните ученици, подпомагане и мотивиране на учениците, осигуряване на адекватна и навременна обратна връзка за техния напредък и др. Например учениците с висока емоционална ангажираност посочват, че учителите са поставяли ясни цели за учене, при необходимост са адаптирали уроците и учебното съдържание към потребностите на учениците в класа; насърчавали са дискусиите сред учениците и са задавали въпроси, които допринасят за по-доброто разбиране на изучавания материал. Такъв подход би позволил на ученика сам да организира и направлява процеса на учене и да поема отговорността за него.

CV

- Образователен икономист. Основател и изпълнителен директор на Института за изследвания в образованието

- Старши експерт е в Европейската експертна мрежа по икономика на образованието към Европейската комисия и експерт по образование на Световната банка

- Автор е на изследвания в областта на образованието, ранното детско развитие и изграждането на икономика на знанието

- Участвала е в български и международни проекти, свързани с анализ на ефективността и ефикасността на образователната система, мониторинг и оценка на различни програми в областта на образованието, анализи и прогнози за развитието на пазара на труда в България, консултантска подкрепа за повишаване на пригодността за заетост и качеството на работната сила

- Част е от Комисията за иновативните училища към Министерството на образованието и науката от нейното създаване

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Димитър Маринов е първият българин, държал “Оскар” в ръцете си като част от екипа на “Зелена книга”, спечелил наградата за най-добър филм през 2019 г. От 1990 г. той живее в САЩ, където освен че сам се снима във филми, има и успешна актьорска школа. Предстои Маринов да дойде отново в България, а плановете си той разкри първо пред “24 часа”.

Димитър Маринов: Често ще съм в България - ще помагам на млади таланти чрез академията си

Още акценти от интервюто с българина, държал "Оскар" в ръцете си като част от екипа на "Зелена книга": Вярвам, че новото поколение до десетина години ще сложи България не само на картата на Европа, но и на света С новите правила за “Оскарите” ще се отворят повече възможности за актьорите, но филмите вече ще са за днешния ден и за бъдещето

Николай Божилов

Николай Божилов: Масоните ще помагат по-видимо на обществото, защото не са тайни

Ние сме обединение от свободни хора, не търпим диктатори, казва великият майстор на Обединената Велика Ложа на България - Г-н Божилов, заставате на върха на Обединената Велика Ложа на България като Велик майстор в труден за света период - коронавирус, задаващи се икономическа и политическа кризи. - Понеже свързахте избора ми за Велик майстор с

Режисьорът Жан-Жак Ано в Кан
СНИМКА: РОЙТЕРС

Жан-Жак Ано пред “24 часа”: Обичам животното, което е в нас

Големият френски кинорежисьор е почетен председател на журито на фестивала “Синелибри” Французинът Жан-Жак Ано е един от най-самобитните и разпознаваеми режисьори на съвременното кино. Българите го познават преди всичко с шедьоврите му “Мечката”, “Името на розата”, “Любовникът” и “Седем години в Тибет”

Храбрин Иванчев: Новите автомобили с онлайн регистрация в КАТ догодина

Храбрин Иванчев: Новите автомобили с онлайн регистрация в КАТ догодина

Асоциацията на вносителите предлага скрапинг програма за замяна на колите над 15 г. чрез държавен екобонус при покупка на нова кола От началото на годината автомобилите над 20 години у нас са се повишили с над 150 хиляди бройки Предлагаме единен регистър на МПС и първоначален преглед за техническа и екологична годност на всички нововнесени

Георги Свиленски: Партия на Радев ще е грешка - не може да е по-добра алтернатива от БСП

Георги Свиленски: Партия на Радев ще е грешка - не може да е по-добра алтернатива от БСП

Още акценти от интервюто с председателя на предизборния щаб на социалистическата партия: Левицата претендира, че може да даде честно, некорумпирано, некрадливо управление, което да работи в интерес единствено на хората Целта ни не е да дойдем на власт, а да дадем управление, което да изведе България от тази тежка ситуация Не мога да коментирам как

Николай Димитров: Въпреки кризата поддържаме Несебър с безупречна визия

Николай Димитров: Въпреки кризата поддържаме Несебър с безупречна визия

Налага се да намалим някои харчове - трябва да се степенуват по важност в тези трудни времена, казва кметът на града Сега приоритет е да осигурим отопление за детските градини и училищата, както и пари за зимно поддържане на пътищата и да подпомогнем социално слабите С рибния фестивал “Есенни пасажи” се стремим да удължим сезона и да развием

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Проф. Богов: Ще търся баланса да са добре и лекари, и пациенти – в COVID кризата всички са потърпевши

Проф. Богов: Ще търся баланса да са добре и лекари, и пациенти – в COVID кризата всички са потърпевши

Създаваме COVID отделение с 21 легла в кардиологията, като втора стъпка ще открием класическо инфекциозно отделение Ще работя и за реновирането на старите сгради и навлизането на високите технологии за диагностика и лечение Абсурд е заради директорския стол да си изоставя пациентите - постът е нещо временно в живота на лекаря

Проф. Преслав Димитров

Проф. Преслав Димитров: До 1200 с COVID-19 на ден до края на т.г., ако не се спазват мерките

- Да се даде по-голяма свобода на областите и общините да реагират - Колкото и страшно да звучи - да се мисли и за мобилизация на медиците по закона за отбраната, смята деканът на Стопанския факултет в ЮЗУ “Неофит Рилски” - Благоевград   - Проф. Димитров, следите отблизо данните за заболелите от COVID у нас и по света. Направихте научно изследване

Милен Марков

Милен Марков: Имаме възрастта на колите, искаме и звезди за безопасност

При шофиране трябва да се почива на всеки три часа, а когато возим деца - на два, казва експертът в Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата" Още акценти В петък има най-много катастрофи, в интервала от 16 до 20 часа При техническите прегледи да се записват не само годините на автомобила, но и километрите

Ая Таха и Сезен Хабилов: Разбрахме, че ще имаме дете, след изолатора и карантината

Ая Таха и Сезен Хабилов: Разбрахме, че ще имаме дете, след изолатора и карантината

За нас е чест и привилегия да сме част от достойните българи “Пирогов” ни научи на смирение и на това да си готов във всеки следващ момент за всичко. В нашия случай учи и на любов Преди 7 месеца не знаехме нито с какво се сблъскваме, нито резултата от евентуална среща с вируса, което беше най-лошото Първо Сезен

Почти невъзможен е кабинет след вота без ГЕРБ или БСП с подкрепа от Трифонов

Почти невъзможен е кабинет след вота без ГЕРБ или БСП с подкрепа от Трифонов

Задава се фотофиниш на изборите и най-трудното съставяне на правителство след промените. Може да се стигне до нови избори, казва политологът Димитър Ганев   Вътрешната опозиция в БСП вече се олицетворява само от Кирил Добрев и неговите 40-50 души - Г-н Ганев, в трети месец на протести сме. Можем ли вече да кажем кой спечели и кой загуби

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров

Проф. Димитър Димитров: Студенти се обучават във фирми с преподавателите си - накрая оценка дава и бизнесът

l Университетите не трябва да се делят на изследователски и преподавателски - всички и образоват, и правят наука, казва ректорът на УНСС l Държавата търси експертното ни мнение - Проф. Димитров, как ще се отрази на университетите и конкретно на вашия увеличението на бюджета за висше образование за догодина с 50 млн. лв.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber