От всичките 4 милиона и 250 хиляди винетки, купени в “електронната ера” за последната година и половина, двайсет хиляди са били с грешно подадени данни. И поради тази причина следва епопея от глоби и страдания за онези шофьори, които не са внимавали.
На пръв поглед процентът на грешките е пренебрежимо нисък. От друга страна, за потърпевшите “грешката” и произтеклите от нея неприятности, включително и финансови загуби, не са никак малки.
Примерът с тези 20 000 водачи, “пострадали” от електронните винетки, показва един съществен проблем. И той е концентриран в културата и на двете страни. Ако системата за закупуване на електронни винетки не е достъпна за всички потребители без изключение (независимо от нивото на техните умения да се справят с технологичните новости), тя закономерно ще предизвиква брак и съответно ощетени потребители. От друга страна, ако потребителите нямат минимум познания как да се справят, това ги обрича често да правят грешки и съответно да бъдат наказвани за тях.
Такава е простата взаимна зависимост - културата, уменията и познанията и на двете страни трябва да са адекватни, иначе няма как да работи не само електронната система за винетките, но и всички подобни системи. И тъй като сега на дневен ред е много актуално да се “дрънкат саби и щитове” за машинното гласуване и как то и само то щяло да направи изборите в България честни и прозрачни, няма да е зле да се отчете и въпросната поука от електронните винетки. Ще успеят ли всички граждани на страната да упражнят безпроблемно своето право на глас, ако изборите са от край до край машинни? С ръка на сърцето всеки ще ви каже, че тая работа няма как да се случи. Поне не точно сега. По една проста причина - има избиратели, които още не са виждали компютър, други пък са функционално неграмотни. Как тогава ще им гарантираме честни избори?