Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9003469 Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата? Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата? www.24chasa.bg
Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата

Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства.

Наблюдаваме драстични спадове в икономическата активност в цяла Европа. Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие на 2020 г. отчита спад от 13,9% в ЕС спрямо същото тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. В България спадът възлиза на 8,5%. Най-голям икономически спад виждаме в Испания, където БВП потъва с 22,1%.

Редица фактори показват, че в следващите месеци е много вероятно икономическото възстановяване да е с много бавни темпове. Пазарът на труда е силно засегнат от кризата. Правителствените мерки имат само временен ефект, който скоро може да бъде напълно изчерпан. Няма предпоставки да очакваме потреблението и кредитирането да отчетат осезаем ръст, което е сигурна предпоставка за трудно ускоряване на икономическото колело.

През третото и четвъртото тримесечие ще разберем реалното измерение на ефектите от ограниченията върху международната търговия.

Ще се види и

колко устойчиви

са българските

фирми

в кризисни времена, изчерпват ли се наличните буфери в системата. По-големите фирми от сферата на услугите и производството изпълняваха и изпълняват поръчки, които са договорени миналата година или в началото на настоящата. Нови поръчки и възможности за производство и износ ще са осезаемо по-ограничени в тази несигурна среда. Това ще има неизбежно отражение върху приходите на фирмите, респективно върху цената на труда и нивата на заетост до края на годината.

Всичко това води до прогнозите, че кризата на потреблението ще продължи в следващите месеци и едва ли ще видим рязък икономически подем и така нареченото V-образно възстановяване. При потреблението наблюдаваме и натиск по линия на притесненията, че политическата криза ще се разрасне и ще спомогне за влошаване на бизнес климата у нас. В подобна обстановка е съвсем нормално гражданите и фирмите да редуцират своите разходи и да заделят бели пари за черни дни. Това ясно се вижда в данните за ръста на депозитите на неправителствения сектор в българската банкова система. Именно факторът несигурност е предпоставка тази тенденция да се запази и нарастването на привлечените средства в банковата система да продължи.

В тази макроикономическа ситуация е добре да се въоръжим с търпение, защото изплуването до предкризисните нива може да настъпи чак след 2021 г. Все пак се вижда, че след тежките месеци март и април

постепенно

икономиката

започва да

работи на

по-бързи обороти

Промишлеността, секторът на услугите и селското стопанство отчитат видим отскок спрямо периода на извънредното положение, наложен от мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19.

От Германия също дойдоха някои положителни данни. Износът на Германия през юли отчита ръст от 4,7% на месечна база. Това е положителен сигнал въпреки ниската база, от която се прави съпоставката. Германия е барометър за темповете на възстановяване на Европа и важен фактор за положително икономическо “избутване” и на останалите страни, включително и България.

Позитиви може да видим и във възможността за провеждането на реформи. Именно по време на криза се отваря политически прозорец за осъществяване на по-дълбоки реформи. Видяхме как под натиска от пандемията от COVID-19 електронното образование направи няколко сериозни стъпки в правилната посока. Дигитализиране на процесите се наложи и в голяма част от бизнеса, което ще внесе осезаема доза допълнителна ефективност и ефикасност в дългосрочен план.

Позитив в сегашната икономическа конюнктура е и

стабилността

на банковия

сектор у нас

Ако върнем лентата към годините между 1995-1997, ще си спомним за безумните банкови практики и ограбването на българските граждани.

За радост, България е много далече от тези времена, макар че настоящата криза влияе негативно и върху кредитната активност и банковия сектор като цяло. Влизането на страната във валутно-курсовия механизъм II (ERM II) и банковия съюз чрез механизма на тясно сътрудничество са допълнителни гаранции за устойчивото функциониране на банковия сектор.

Ролята на държавата е ключова по време на периоди на икономически турбуленции. Наблюдавайки тежката безработица и икономически спад през 30-те години на миналия век, известният британски икономист Джон Мейнард Кейнс стига до извода, че икономическата наука може да установи както причините, така и лечението на цикличните колебания на икономиката. Според него колебанията на съвкупното търсене са основната причина за икономическата нестабилност. Тази концепция отвързва ръцете на политиците да увеличават държавните разходи дори и с цената на формиране на

големи бюджетни

дефицити

Днес виждаме именно подобна ситуация. Макар че мнозина безрезервно биха приветствали по-голямата намеса на държавата в икономиката, трябва да имаме предвид, че подобна политика крие много опасности.

Да, икономическата криза означава фалити на фирми, безработица, спад на доходите. От друга страна обаче, кризата има и много полезен ефект върху икономиката, защото спомага за по-бързото и дълбоко изчистване на структурните дисбаланси. По този начин неефективните играчи падат зад борда, а тези, които са водили устойчиви бизнес практики, продължават плаването по пътя към по-спокойните води след кризата.

Прекомерната намеса на държавата в икономическия живот може да донесе размиване на качествения подбор и оставането на борда на неблагоразумни играчи, които са вземали прекомерни дългове и/или са предприемали неоправдано рискови инвестиционни проекти. Разпределянето на по-голям публичен ресурс генерира и по-висок риск от корупция и компрометиране на целта за по-бързо възстановяване.

Това са част от причините, които винаги трябва да имаме предвид, говорейки за държавна намеса. Дори и в настоящата форсмажорна ситуация публичните ресурси трябва да се разпределят целево и напълно прозрачно. Целите в икономическите пакети на правителството трябва да са свързани конкретно със социалните измерения от кризата, устойчивостта на здравната система и извършването на структурни реформи.

Всичко останало влиза в полето на популизма, който, добре знаем, е крайно деструктивен.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Британски мозъчен тръст прогнозира: 
Без предсрочни избори в България

Британски мозъчен тръст прогнозира: Без предсрочни избори в България

“Икономист интелиджънс юнит” предвижда 4% свиване на икономиката ни тази година и 3,7% ръст догодина Ако предложението на ГЕРБ за нова конституция, одобрена от Велико народно събрание не получи парламентарна подкрепа, в България ще има редовни парламентарни избори през пролетта на 2021 г. Това прогнозира “Икономист интелиджънс юнит”

Иван Кръстев

При поражение на Тръмп какво ще се случи с европейските популисти

Те ще търсят съюзници извън Запада, а Орбан написа манифест за бъдещия централноевропейски антилиберализъм В началото на април изследователката Киара Пагано отбеляза иронично: „Италия днес е по-затворена, отколкото Матео Салвини някога дори е мечтал“. Тя имаше право, затова не бива да се учудваме, че много от политическите коментатори тогава бяха

Вирусът стана тиранозавър

Вирусът стана тиранозавър

Как да се предпазим, как да се лекуваме - въпросите стават все повече Потресаваща информация сподели мой приятел във фейсбук – американски учени се мъчели да направят тиранозавър от ембрион на кокошка. И снимки има. Проверих, оказа се, че както в повечето фалшиви новини и в тази има зрънце истина. През 2006 г

Откъде извират Мангъровците?

Откъде извират Мангъровците?

Преди си мислех, че разбираме колко всъщност сме тъпи, най-ясно в деня, когато излизат резултатите от парламентарните избори. Но после дойде COVID-19 и оттогава усещането ми за човешка глупост се променя с всеки изминал ден и достига нови и нови невиждани висоти. Също така преди коронавирусът да долети от родината на заразите Китай, смятах просто

Свърши ли епохата на големите емигрантски пари, след като вирусът изтри 2,4 млрд. лв.

Свърши ли епохата на големите емигрантски пари, след като вирусът изтри 2,4 млрд. лв.

През септември потокът на българите за работа и учене в чужбина се възстанови в голяма степен. Но дойде втората вълна Според данните на БНБ за платежния баланс преводите от емигранти са намалели с близо две трети за първите осем месеца на настоящата година. От януари до август статистиката на централната банка отчита 291 милиона евро приход

Вижте как Анри Кулев нарисува COVID офертата за пенсионери

Вижте как Анри Кулев нарисува COVID офертата за пенсионери

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов работят за добрите съседски отношения между двете страни.

Да блокираме ли Северна Македония за ЕС?

Едва 1,3% от хората край Вардар мислят, че сме най-големият им приятел Дали България трябва да блокира началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС? Как да постъпят нашите управляващи на междуправителствената конференция за интеграцията през декември? Какво ще се случи преди това на 10 ноември

Това не е “втора вълна” на вируса, това е цунами

Това не е “втора вълна” на вируса, това е цунами

Много скоро у нас ще е като в Италия и Франция през пролетта Слагайте маските, идиоти! Новата вълна на COVID-19 ще е 10 пъти по-мощна, отколкото беше през пролетта. Това няма да е вълна, а цунами! Казват ни го надпартийните числа. На 24 октомври новите заразени у нас бяха 1582-ма. През пролетта пикът бе на 24 април – едва 91 за деня

Лидерът на “Демократична България” Христо Иванов бе министър във второто правителство на Бойко Борисов. Той обяви коалиция с ГЕРБ за невъзможна, но после допусна, че ако Борисов не е начело, има поле за разговори.

СНИМКИ: “24 ЧАСА”

Какво ни чака след изборите? Нови заедно с тези за президент

Невъзможната мисия да се състави правителство след следващия вот, когато и да е той. “Експертен” ще е ключовата дума за кабинет всички срещу ГЕРБ Защо толкова се искат предсрочни избори, след като те ще са най-много месец преди редовните? За да се вземе властта по втория начин. Това важи и за тези, които искат да свалят сегашното правителство

Три съвета към Закона за радиото и телевизията

Три съвета към Закона за радиото и телевизията

Вместо управителни - надзорни и програмни съвети в БНТ и БНР Отвори се Законът за радиото и телевизията, медийната среда се разтресе и властта се заклати. Забелязали ли сте, че така става винаги, когато се отвори ЗРТ? Властта, която и да е тя, колчем посегне към Закона за радиото и телевизията, получава проблем. Прокоба някаква има тук

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

Трима, сред които и Плевнелиев, могат да наследят Борисов като премиер

Така председателят на ГЕРБ ще изпълни обещанието си да не стои на власт, ако не мине проектът на партията му за нова конституция, но и да остане с патриотите докрай Кметът на Враца Калин Каменов, евродепутатът Андрей Новаков и бившият президент са в късата листа с качества, които лидерът им цени Управленският мандат да бъде довършен до края му

Коментар на седмицата №1: Справедливост при пенсиите? Не, от 1 януари системата ще е взривена

Коментар на седмицата №1: Справедливост при пенсиите? Не, от 1 януари системата ще е взривена

Политически капризи обезсмислят парите за възрастните българи според внасяните осигуровки и трудовия стаж. Оттук нататък естественият път е към социални помощи на глава, а не на всеки според заслуженото 1 януари 2021 г. се очертава като исторически ден за България. На тази дата ще станем първата държава, която е закрила пенсионната си система

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber