Матеуш Моравецки: Битката при Варшава 1920 г. - една от най-важните годишнини на съвременна свободна Европа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8906485 Матеуш Моравецки: Битката при Варшава 1920 г. - една от най-важните годишнини на съвременна свободна Европа Матеуш Моравецки: Битката при Варшава 1920 г. - една от най-важните годишнини на съвременна свободна Европа www.24chasa.bg
Премиерът на Полша Матеуш Моравецки СНИМКА: Посолство на Полша в България

Победата до голяма степен се отразява на освобождаването на европейските народи от тоталитарния мрак на комунизма

Полско-болшевишката война е основополагащ момент на съвременна Полша и решаващ момент за цяла Европа, макар това вероятно да не се осъзнава. Реален сблъсък между две различни цивилизации.

В историята има решаващи моменти, които начертават по-нататъшния ход на събитията. През ХХ век за Полша и Европа един от тези моменти е 15 август 1920 г. Тогава възродената през 1918 г. Полша води решителна победоносна битка с болшевишките войски, стремящи се да пренесат огъня на комунистическата революция в цяла Западна Европа, изтощена от материални и човешки загуби по време на Голямата война. Според британския дипломат Едгар д'Aбернон това е

18-ата по

важност битка

в световната

история

Битката при Варшава заслужава да бъде споменавана наравно със съюзническия десант в Нормандия през 1944 г. като повратен момент в борбата срещу тоталитаризма в Европа. Желязната завеса, разделила Европа в резултат на Ялтенската конференция, попречи значението на това конкретно събитие в историята на Европа да остане в световната памет по начин, който заслужава. Това се отнася както за масовата култура, така и за учебниците по история. Време е най-сетне да се запълнят празнините в европейската памет.

Годишнината от битката при Варшава следва да се чества не само във Варшава, не само в Полша, но и в цяла Европа. Край Висла печели Полша, но тази победа до голяма степен се отразява на свободата на европейските народи - свободата им от тоталитарния мрак на комунизма.

От историческа гледна точка 1920 година затваря поредица от събития, започнали в края на ХVІІІ в. с подялбата на Полша между Прусия, Русия и Австрия. Битката при Варшава е кулминацията на един от най-необикновените епизоди в европейската и световната история - изграждането на модерна нация. Нация без държава, възникнала върху руините на военно и политическо поражение (в това число многобройни полски въстания, крах на поредните субститути на държавата), в период, когато

Полша е заличена

от картата

на Европа,

продължил от края на XVIII век чак до края на Първата световна война.

Първият полски феномен, който трябва да споменем, е мащабът на трансформацията на полското общество от феодално към едно от най-модерните граждански общества в Европа, осъществена без собствени държавни институции. Огромната мрежа от социални, културни, спортни институции като дружество “Сокол”, финансови съюзи, научни дружества, училищни клубове за самообразование може да се сравни само с реформите на Япония в ерата Мейджи, осъществени от силната централизирана власт. Тази велика полска демократична революция през втората половина на ХІIХ век протича въпреки силите, окупирали Полша. Това доказва, че поляците са извлекли поука от собствената си история и са се консолидирали около най-модерните концепции - позитивизъм, демократични реформи, овластяването на жените и обществените маси. Ако нямаше победа на фронта на образованието, науката и обществената мисъл, нямаше да има победа на фронтовете, където се водят военни действия.

Тази необикновена история на първата полска демократична революция не е много позната в Европа. Всъщност това е история от ранга на такива литературни бисери като “За демокрацията в Америка” на Алексис дьо Токвил. Веднага след възстановяването на независимостта си

през 1918 г.

Полша приема

едно от

най-модерните

социални и

избирателни

законодателства

в западния свят. Чувството за общност, за възвърната свобода побеждава предразсъдъците и изкушението да се дискриминират по-широки социални групи. Полша трябваше да изгради единството и сплотеността на цялата нация. Интелектуалният труд, предприет в края на ХIХ век, трябваше да намери приложение в държавните дела заедно с възстановяване на обществените институции след 1918 година.

Така феноменът на Полша е история на демократизация, различна от западноевропейската. Това е история на демократизация, протичаща успоредно с възстановяването на независимостта и обществено-политическата субектност. Това е история за модерността, изграждана в противовес на империализма, абсолютизма и деспотизма на великите сили, доминиращи в Европа през ХІIХ век. Това е история, чийто кулминационен момент е издържаният тест за зрелост - Полша е изправена пред тоталитарна заплаха от страна на болшевиките по-малко от две години след възстановяването на своята независимост.

Войната с болшевиките е демонстрация на изключително политическо единство на полската нация. През юли 1920 г. е създадено Правителството на националната отбрана с премиер Винценти Витос, лидер на селското движение, и вицепремиер Игнаци Дашински, един от лидерите на полската левица. Политическите различия на бащите на полската независимост от всички лагери отстъпват на заден план,

те се обединяват,

за да защитят

съществуването

на държавата,

на току-що възроденото си отечество. В най-критичния за страната момент полският политически елит издържа теста за зрелост. Полското общество масово подкрепя военните усилия, с огромната ангажираност на Католическата църква. Болшевишките войски се изправят срещу народ, който няма да се откаже от своята трудно извоювана независимост.

Ключов момент на полско-болшевишката война е именно битката при Варшава - смело контранастъпление срещу болшевишките сили, нахлуващи навътре в Полша, под командването на маршал Пилсудски, началника на щаба Тадеуш Розвадовски и оперативните командири генерал Владислав Шикорски и Едуард Шмигли-Ридз.

Изтъкнатият френски военен историк Юбер Камон смята обходната маневра, осигурила победа на поляците в битката при Варшава, за еманация на Наполеоновата маневра.

С минимални

загуби поляците

разгромяват

мощната

болшевишка

армия,

настъпваща стремително към Западна Европа. Военната мобилизация на полското общество е забележителна, като се има предвид, че Полша е една от най-пострадалите в Първата световна война държави. Отговорът на поляците е забележителен. За това свидетелства удивително бързото темпо на формиране на Доброволческата армия под командването на генерал Халер, която много скоро надхвърля численост от 100  000 войници.

Пресата нарича победата на поляците “чудото на Висла” по аналогия с “чудото на Марна” през Първата световна война, когато френско-британските войски спират настъплението на германската армия.

Полско-болшевишката война не е само сблъсък между велики армии, грандиозно усилие на цялото общество и стратегически гений на командирите. Това е противоборство на разузнавателните служби, т.е. на кодове, ум и интелект.

Големият герой на тайния фронт на битката при Варшава е Ян Ковалевски, офицер от полското военно разузнаване, който разбива съветските шифри. Неговата работа прави възможно получаването на ключова информация, необходима за разработване на полската оперативна стратегия. Този невъзпят герой изиграва важна роля за спирането на съветската агресия срещу Европа през 1920 г. Нещо повече, по време на Втората световна война той е важна фигура в операция “Триног” на полското правителство в изгнание в Лондон, която трябва да подготви нахлуването на съюзниците на Балканите, като накарат Италия, Румъния и Унгария да се оттеглят от оста. За съжаление, под натиска на Сталин Рузвелт изоставя плана за десант на Балканите, за който настоява Уинстън Чърчил. Ако историята се беше развила по друг начин, Ян Ковалевски би могъл два пъти да спаси Централна и Източна Европа от тоталитарното господство на Съветите.

Стогодишнината от битката при Варшава е една от най-важните годишнини на съвременна свободна Европа. Поляците

спасиха Запада

от тоталитарен

геноцид,

описан от изтъкнати френски историци в известната “Черна книга на комунизма”. Преживяното от Полша по време на комунизма с неговите трагични и дългосрочни последици за нашата страна и полското общество често остава неразбрано. Наследството на посткомунизма е реален проблем, който деформира социалната и институционалната реалност в страните, претърпели демократична трансформация. След битката при Варшава Владислав Реймонт, изтъкнатият полски писател и нобелов лауреат, написва книгата “Бунт”, в която под формата на алегория изобразява бунта на животните срещу хората, разкривайки по този начин тоталитарните механизми.

Той прави това двадесет години преди Джордж Оруел и неговия известен роман “Фермата на животните”. Реймонт е имал възможността да напише тази книга, тъй като поляците са се сблъскали с комунизма много по-рано от Запада. Битката при Варшава бе и кулминация на полската демократична революция, продължила повече от пет десетилетия - една от най-необикновените и неразказани истории на Европа от втората половина на ХIХ и началото на ХХ век. Това е история за огромен патриотизъм, религиозност, военен гений и значението на шифрите.

Полско-болшевишката война е основополагащ момент за съвременна Полша и решаващ за цяла Европа, макар че това може би не се осъзнава. Реален сблъсък между две различни цивилизации. Никой не го знаеше по-добре от родения през 1920 г. Карол Войтила, по-късно папа Йоан-Павел II: “От раждането си съм обременен с голям дълг към тези, които тогава подеха борба срещу нашественика и победиха, заплащайки това с живота си”. Задължението да изплатим този дълг е на всички нас. Стоте години, изминали след победната битка при Варшава, са чудесна възможност да припомним това на себе си и на цяла Европа.

Tекстът излиза едновременно и в полския ежемесечник “Вшистко цо найважнейше” по проект, реализиран съвместно с Института за национална памет.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Мнения

Любен Дилов-син

Любен Дилов-син: Христо. Non omnis moriar (Не всичко умира)

В края на седмицата съвпадат европейският ден на езиците и световният ден на контрацепцията. Думата ми е, че чрез езиците могат да се направят много неща, но не може да се забременее. Ще ми се да поговорим за езика, в който сме се потопили напоследък и който все пак забременява, или поне обременява. Забременява в „тъмна утроба“ с „вековната злоба

Голямата подмяна, за която работи Русия

Голямата подмяна, за която работи Русия

Политиката на Кремъл към България си поставя две цели, облечени в камуфлажа на русофилството. А в България сантиментът по Русия е силен. На тази емоционална основа пред очите ни става извращаване на историята и подмяна. В навечерието на 22 септември, когато се чества независимостта на България, лидерът на „Русофили” Николай Малинов произведе

Виктор Димчев СНИМКА: Фейсбук

Виктор Димчев: Велико народно въстание ли? Обикновена яйчена революция в тупик

"Не разбирам с какво вандализмът върху празната бивша сграда на Народното събрание, историческо национално съкровище и паметник на културата, навръх национален празник, при това на независимостта, ще помогне на протестиращите граждани да установят върховенство на закона и правото". Това написа във фейсбук Виктор Димчев, фотограф

Престолонаследникът на Абу Даби Мохамед бин Зайед с американския президент Доналд Тръмп

Мохамед бин Зайед – близкоизточният Метерних

Чрез мирното споразумение с Израел и изграждането на съвременна държава престолонаследникът на ОАЕ се бори с ислямисткия джихадизъм За него казват, че никога не закъснява за срещи. А също, че е най-богатият човек в света, контролиращ бюджет от 1,3 трилиона долара. Следи за добрата си физическа форма и често обсъжда със събеседниците си

Филип Димитров

Филип Димитров: Да се твърди, че последните 10 г. са изгубени, е не просто лъжа, обидно е (Видео)

Неуспелите приписват неуспеха си на държавата, на системата и на лошите хора Като се махнат тези, от чужбина ли ще внасяме политици? Или от съседна галактика? Смешно е да се твърди, че пресата у нас не е свободна и изпълнителната власт й нарежда нещо Срещу България се води яростна кампания, че не се прилага върховенството на правото - това е в

Кой ще управлява след изборите - виж оживялата карикатура на Ивайло Нинов

Кой ще управлява след изборите - виж оживялата карикатура на Ивайло Нинов

Анимация карикатура на седмицата от автора на "Малкия Иванчо. "Всяка седмица очаквайте нова карикатура с хумористичния поглед към събитията, представен от Ивайло Нинов. Виж останалите карикатури

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Мнения

Вежди Рашидов

Вежди Рашидов: Самозванци яхнаха енергията на младите хора

Прави чест в цялата тази почти всенародна тишина поведението на Станислав Недков - Стъки Диалогът, който е много необходим във всяко демократично общество, се води със страна, която има ясни искания и позиции, за да може да се намерят допирните точки и компромисите, които да решат всеки проблем. Енергията на младите хора

Журналистите в приземието - сбъдната мечта на всяка власт (Видео)

Журналистите в приземието - сбъдната мечта на всяка власт (Видео)

Работих в сградата на Народното събрание в продължение на 15 години - или 6 парламентарни мандата. През по-голямата част от времето като политически репортер на вестник "24 часа". Днес съм доволна, че си тръгнах от тази сграда, преди депутатите окончателно да си тръгнат от нея. Защо? Вижте и чуйте в Завещание на седмицата с Калина Влайкова

Коронавирусната пандемия затруднява работата на журналистите

Коронавирусната пандемия затруднява работата на журналистите

Коронавирусната пандемия ограничи достъпа на журналисти до много събития и ценни данни, в някои случаи дори стана причина за цензура и заплахи, отслабвайки още малко обезкървения вече печат. Оредяха присъствените пресконференции, по-малко въпроси се задават предварително, понякога въпроси изобщо няма, а искания за сведения остават без отговор

Виктор Димчев

Законите не са цирк. Децата не са реквизит

Само на метри от сегашната сграда на Народното събрание се намират останките от Колизеума на Сердика. Законите не са цирк. Децата не са реквизит. Гражданите не са магарета. Хората не са стадо, че да бъдат залъгвани с кабинетен ПР и шумна постановка. Онези, които запазят приличие, ще останат на сцената, докато се върти. Да си знаете

Радослав Златков, VIVACOM: За нас образованието е кауза

Радослав Златков, VIVACOM: За нас образованието е кауза

„За нас образованието е кауза. На принципна, че трябва да сме здрави, за да помогнем на оставалите създадохме VIVACOM университет, в който развиваме най-перспективните си служители. Колеги помагат за прехода между академичното образование и истинския бизнес.“ Това обясни в началото на конференцията „Образование 4

Венелина Гочева, министър Красимир Вълчев и Радослав Златков от VIVACOM дадоха начало на обсъждания на "Образование 4.0"

Красимир Вълчев: Има тиха промяна в образованието - преподавателите развиват култура на иновации

В българското образование все повече се случва една тиха промяна и тя е развитието на култура на иновациите сред преподавателите. Не развитие на отделни иновативни училища, а създаването на масова култура на иновации. Тази констатация направи министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който откри шестата конференция „Образование 4

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber