Българският премиер, който пет денонощия спореше, атакуваше, подкрепяше в Брюксел плана на Европа за спасяване на икономиките на държавите в съюза във време на коронавирус, можеше да не се казва Бойко Борисов.
Ако името му беше Румен Радев, Корнелия Нинова, Радан Кънев, Христо Иванов или дори Арман Бабикян, как щяхме да наречем и опишем случилото се в Брюксел.
Победа или провал? Постигнат успех или само прост резултат от преговори? Гордост или признание за липса на реформи? Изправяне или навеждане?
Удивително е колко се мразим и се усеща не само в това каре на “Дондуков”.
Ако премиерът не се казваше Бойко Борисов, вероятно и ГЕРБ щяха да говорят по начина, по който днес се изказаха всички техни опоненти. Въпреки че годините във властта и усещането, че тя за часове може да се загуби, би трябвало да са направили хората на Борисов реалисти...
А иначе изглежда толкова лесно - 1 милиард евро в повече вземаме за кохезионна политика и е време за смислен дебат какви реформи ще ни извадят от дъното на най-бедните в Европа. Независимо дали управляваш, или си опозиция. Трябва да мислиш за държавата. И извън карето на “Дондуков”.
Кой го може?