Лъчезар Богданов: Български фирми изместват турски и италиански стоки на пазари навън

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8782129 Лъчезар Богданов: Български фирми изместват турски и италиански стоки на пазари навън Лъчезар Богданов: Български фирми изместват турски и италиански стоки на пазари навън www.24chasa.bg
Лъчезар Богданов
Лъчезар Богданов

В облеклата сме минали към по-висок клас марки, в мебелите - към договори с вериги хотели, казва още икономистът

Неслучайно започнахме бързо производство на дезинфектанти

България произвежда все повече стоки, които достигат до крайния клиент в Европа

Предимството да имаш големи заводи ще изчезне, а при тази промяна има шанс за България в почти всички продуктови групи

- Г-н Богданов, наскоро ИПИ публикува изследване за потенциалните пазари за експортен растеж на българските малки и средни предприятия. Кои са те?

- Идеята на това изследване е, гледайки какви производства имаме и независимо дали са суперуспешни, да видим какво се случва с тези продукти в другите страни, расте ли пазарът, кой изнася и кои са основните играчи.

Най-голяма част от българския износ и в момента отива в страните от ЕС, така че членството на България в общия пазар логично предполага, че това е и основният търговски партньор. Същото се случва и в целия останал регион на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), така че ЕС остава водещ пазар. Няколко нюанса все пак са важни. Можем да разграничим пазарите на няколко групи в Европа.

От една страна, това са най-големите индустриални икономики - Франция, Германия и Италия, в които обаче през последните няколко години вносът на потребителски стоки, както и на стоки за междинно потребление, по-скоро стагнира, не е бързо растящ. Но те са важни, защото са големи, богати и развити. И именно тяхната индустрия постепенно релокира или изнася определени процеси и производства в други страни от Европа, най-вече от ЦИЕ. Тези страни са и основният конкурент на България, най-вече - Чехия, Полша, донякъде Унгария. Но и все повече някои страни от Северна Африка, които се индустриализират активно, най-вече Тунис и Мароко.

Има и други развити пазари, които са по-малки като общ обем, но със специфични ниши. Например Белгия е много голям автомобилен производител, както и на специфично тежко машиностроене. Австрия напоследък също има развита автомобилна индустрия. Испания и Португалия излизат от кризата от 2012-2013 г. с много мощен ръст на експортно ориентираната индустрия, включително автомобилостроенето, което отново предполага, че натам могат да се насочат определени производства в по-тесни ниши.

Страните от ЦИЕ се развиват много динамично. Очевидно е, че те са и конкуренти на България, но същевременно също изнасят по веригата на стойността, тоест и там повишените разходи за труд и недостигът на работна сила предполагат, че някои производства ще спрат да функционират и ще се търси внос от други държави. Но това, което малко се подценяваше в последните години, е, че тези страни започнаха да доближават средните нива на доход на по-богатите западноевропейски пазари.

Чехия например

доближава

Италия,

тоест чешкият потребител може да си позволи качествени стоки - от велосипеди и фитнес уреди до мебели, които доскоро искахме да изнасяме към по-богатите страни. Полша е най-големият в това отношение пазар, тя има и позитивни демографски тенденции с нарастващо младо население.

И последно - страните от региона. Интересното е, че Гърция се смяташе за богатата страна тук, но след кризата това доста се промени и пренареждането показа, че по-скоро Румъния е интересният пазар - както за индустриални стоки, така и за потребителски. Още повече че географската близост предполага къси вериги на доставки. Сърбия също върви по пътя на другите страни от ЦИЕ по отношение на експортно ориентираната индустрия.

- Кои са производствата, които се развиват у нас в последните години?

- Част от предприятията в България вече заемат ниши, които не са просто част от верига на стойността на големи европейски компании, а производства, които са отправна точка за завземане на част от други европейски пазари, както и водещи индустриални сили в света – САЩ, Япония, Корея. Те са специфични, говорим за компоненти в електрониката – за автомобили, управление на електрически апарати, транзистори, реостати, измервателни уреди за плътност, гъстота. Тук сме изключили големи компании и се фокусираме върху малки и средни.

По отношение на стоките с обслужваща функция имаме много бърз ръст на продажбите на различни пластмасови изделия, които служат за опаковане, транспортиране и обслужване на други изделия.

Неслучайно в България започнаха бързо да се произвеждат дезинфектанти, защото тук има гъвкава индустрия, която започна бързо да прави пулверизатори, шишенца. По подобен начин това се отнася и за изделия от картон и хартия.

Другите бързо растящи производство са на специализирани уреди и инструменти – медицински, но и помощни, които се поставят в други машини. Различни специфични електрически апарати по поръчка. Те са малки пера в експорта, но растат бързо. Същото може да се каже за хидравлични, пневматични помпи, различни части и компоненти за повдигащи машини и кранове, центрофуги, филтриращи машини за лаборатории. В електрониката - трансформатори, водонагреватели. Ключовото според мен е, че това са продукти, които са част от една много голяма верига на сложни продукти, което показва колко е зависима световната икономика.

В хранително-вкусовата промишленост в последните години

имаме голям

ръст на

шоколадови и

какаови

изделия

Освен големите фирми има много средни български компании, които работят много добре. Имаме и тестени изделия. Тази сфера не изглежда много хайтек, но особено на регионалния пазар е голяма възможност. Това не е онази индустрия отпреди 30 г., която няма почти никаква технология.

Освен това имаме метални конструкции, които се правят по задание. Скелета за строителство, които се изготвят конкретно за строеж на определена сграда, също и трибуни за спортни състезания, стълби, там също имаме много голям ръст в последните 5 г.

- Можем ли да обобщим, че икономиката ни става по-високотехнологична и с по-голяма добавена стойност?

- Променя се по много линии. Дори в една по-обща група, например облекла, виждаме как в последните години расте износът на облекла с по-голяма сложност и с по-висока цена, които се продават в по-висок клас магазини и марки. Това позволява повече стойност да остава в страната.

Мебелите са много динамично развиващ се бранш, като има и голям ръст на осветителни тела, не само мебели от дърво, което разширява възможността да се прави цялостно обзавеждане. Включително имаме голям ръст и на матраци, пружини за тях. Все повече браншът може комплексно да дава решения, все повече български фирми вземат договори в европейски страни за цялостно обзавеждане. Това са основно с вериги хотели, офиси, което означава, че българският бизнес вече достига до крайния клиент. Ние изместваме отчасти италианския мебелен бизнес най-вече на регионалните пазари. Безспорно е, че изместваме и турските доставки.

- Споменахте медицински инструменти. Ситуацията с коронавируса ще засили ли тази тенденция?

- Предполагам, че средносрочно - да. Ако се види, че голяма част от производството е в азиатски страни, може да се наложи то да се прехвърли насам в страни като България.

- В момента много се говори точно за релокиране и ниършоринг. България може ли да се възползва?

- Мисля, че цяла Европа има потенциал да обърне процеси, при които 20-30 г. сме вървели в посока за изнасяне на производства. Но за някои неща никой не може да постигне ефективност на една фабрика за серийно производство, която задоволява 30% от световното търсене. Но такива продукти са много малко, защото във все повече изделия се търси разнообразие, смяна на моделите. Това предполага те да се правят от по-малки компании, в по-малки серии и също така да се поддържат обслужване и ремонт, което е важен фактор. И това предполага, че предимството да имаш най-големите заводи ще изчезне.

Търговските войни са истински и тук също има преосмисляне. Китай получи достъп до европейския пазар с липса на мита за много стоки и никой не правеше проблем какви държавни помощи дава. Това вече се променя, което означава, че и

тези предимства

на китайските

износители

могат да бъдат

парирани

Има голям шанс за България в почти всички продуктови групи без може би производства на големи заводи за електроника - например на телефони. Но не мисля, че това трябва да е основният ни стремеж.

За България ще са изключително важни тези процеси в машиностроенето, но и за редица индустрии, на които досега в Европа не се гледаше с много добро око. Например химическа индустрия. В България имаме развита такава, цялата верига от химията.

- Смятате ли, че икономиката ще успее да се възстанови бързо?

- Има две неизвестни. Първо, не знаем достатъчно за този вирус, има риск наесен и зимата да удари с нова сила. Ако във всяко предприятие 5-10% се разболяват и не могат да работят, ще имаме лоши ефекти за икономиката.

Другото е, че не знаем колко бързо ще се адаптира икономиката към някои новости. Ако например международните бизнеспътувания продължат да са на ниски нива, ще има много голям ефект върху европейската икономика.

Краткосрочно в България изглежда, че засега се отърваваме с лека уплаха на фона на катастрофичните очаквания. Ако стартира целият пакет европейски стимули и големите производства в страни като Германия действат по-бързо в сравнение с миналата криза и отпуснат вътрешни пакети, ще могат да дръпнат европейската икономика.

- Кои други сфери ще се променят заради коронавируса?

- За дигитализацията има огромни възможности. Потребителските навици също ще се изменят. Ако хората повече работят от вкъщи, ще обърнат внимание на обзавеждането. Ако всеки реши, че му трябва офисно пространство, ще иска да се вземе удобен стол, бюро. Но това означава и по-малко пътуване с метро и автомобил. Свободното време ще се увеличи, а прекарването му ще се промени. Ако се преоткрие пътуването с кемпер и палатка до близкото езеро, ще започнат да се търсят повече спортни стоки, раници. Работата от вкъщи означава и повече видеоконференции. Повече хора ще използват банкови и административни услуги, което значи, че ще има повече нужда от служители, работещи като съпорт.

Страната ни се развива добре и по отношение на спортните стоки. Електрическите велосипеди са най-новото нещо, но отпреди това произвеждаме обикновени. В Чепеларе е най-големият завод за ски в Европа, но покрай това може да се развива клъстер с всякакви допълнителни оборудвания. Знаем за стените за катерене, отделно имаме уреди за фитнес, мисля, че и билярдни маси. Аз ги наричам полупотребителски стоки, те са готов продукт и хората ги ползват.

CV

l Роден през 1976 г. в София

l Завършил е УНСС

l Многократно е консултирал международни инвеститори за общия политически риск в България и условията за правене на бизнес

l Бил е управляващ съдружник и икономически анализатор в изследователската и консултантска група Industry Watch

l Един от основателите на Българската макроикономическа асоциация

l Изследовател и икономист в Института за пазарна икономика

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Биляна Алексиева

Жената с подписите срещу блокадите: Васил Божков опорочи протеста

Над 3000 души са подписаха само за ден и половина. Искаме нещата да се случват по правилния начин, без анархия и безредици,  казва в интервю за "24 часа" Биляна Алексиева.   - Г-жо Алексиева, вие внесохте подписка в прокуратурата и в МВР срещу блокадата на три софийски кръстовища. Защо? - Лично внесох подписката срещу блокадата на София в

Янаки Стоилов: БСП не показва категорична решимост да скъса със зависимостите

Янаки Стоилов: БСП не показва категорична решимост да скъса със зависимостите

За 30 години партията не е била в по-сложна ситуация за запазването си като първостепенна политическа сила, казва известният юрист, който е и член на Националния съвет на партията Още акценти от интервюто: Опасявам се, че прекият избор и конгресът няма да сложат финал на кризата в БСП Над 50 предложения за председател на БСП - това не е израз на

Ангел Ангелов: Наш приорирет е да сме екологични и да не оставим заетите в енергетиката без препитание

Ангел Ангелов: Наш приорирет е да сме екологични и да не оставим заетите в енергетиката без препитание

Търсим варианти, чрез които да адаптираме дейността си спрямо изискванията на Европа и да запазим работните места, казва председателят на Борда на директорите на "Топлофикация Сливен" В последните години в България се коментират все повече плановете на много предприятия, произвеждащи енергия от въглища, за преминаване към нови горива

Емил Димитров: Докато съм на този пост, ще се грижа и за тези, които не протестират, и за тези, които ме наричат мутра

Емил Димитров: Докато съм на този пост, ще се грижа и за тези, които не протестират, и за тези, които ме наричат мутра

На Рилските езера никога не е имало бетон и асфалт, няма и няма да има, казва още министърът на екологията Лично аз съм недоволен, че кметът на София разрешава всичко. Не мога да си представя шествие, което нарушава правата на останалите хора. Цели се едва ли не гражданска война, противопоставяне някой да удари друг Едни и същи хора виждат от

Бойко е последният спасител, идните 10 г. и Орбан да дойде не може да ни оправи

Бойко е последният спасител, идните 10 г. и Орбан да дойде не може да ни оправи

Шест неща, които щях да кажа на конференцията на ГЕРБ, ако бях успял да отида, казва депутатът от гражданската квота на ГЕРБ и бивш конституционен съдия Георги Марков - Г-н Марков, защо не бяхте на Националната конференция на ГЕРБ? - В Будапеща съм, а заради епидемията са спрени всички полети до България

Екссъпругът на прегазената Юлия: Шофьорът на такси крие нещо. Защо иначе се оправдава, че не била негов тип?

Екссъпругът на прегазената Юлия: Шофьорът на такси крие нещо. Защо иначе се оправдава, че не била негов тип?

На шофьора, блъснал я пръв и избягал, ще кажа, че ще бъде намерен. И ще изпълня молбата на дъщеря ми да я заведа при него 34-годишната Юлия Ангелова беше прегазена край Созопол в нощта срещу 26 юли. Първият шофьор, блъснал жената, избяга и все още се издирва. Няма свидетели на случилото се, само една снимка на автомобил с огънат капак

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Деница Сачева: Бонусът към пенсията може да продължи и през зимата

Деница Сачева: Бонусът към пенсията може да продължи и през зимата

Още акценти от интервюто с министъра на труда и социалната политика: Време е да  помислим за помощ за всяко дете, вместо сегашните 40 лева с подоходен критерий 4 пъти е увеличен за 10 г. бюджетът за хората с увреждания, над 926 млн. лв. е тази година Помощта за семейства при затворени заради COVID училища ще струва между 89 и 180 млн. лв

Цветелина Пенкова: Съкратен е бюджетът за основни европейски политики

Цветелина Пенкова: Съкратен е бюджетът за основни европейски политики

Европейската комисия предлага бюджет за следващите 7 г. с по-малко финансиране на приоритетни програми като Еразъм+, Хоризонт Европа, Цифрова Европа, казва депутатката от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент - Г-жо Пенкова, ще приеме ли Европейският парламент бюджета за следващите 7 години във

Създателят на онлайн платформата“Уча.се” Дарин Маджаров разговаря с репортера на "24 часа" Митьо Маринов.

Дарин Маджаров: Политици няма да решат проблемите ни, трябва младите да създават повече бизнес тук (Видео)

Добър живот може да те очаква единствено ако имаш добро образование, казва създателят на онлайн платформата “Уча.се”, пред Митьо Маринов в разговор от поредицата “Включване Z” ОЩЕ АКЦЕНТИ: В България трябва да останат или да се върнат тези, които искат да работят здраво Предприемачи като Стив Джобс са единици, има хиляди примерина успешни хора

акад. Пламен Карталов

Акад. Пламен Карталов: Операта ни започва да излъчва в “Амазон Прайм”

Спектаклите в Киноцентъра са заснети и ще се пускат платено за целия свят - Г-н Карталов, смятате ли, че светът на операта вече няма да е същият след COVID-19, и какво точно ще се промени? - Разбираемо е, че светът на операта няма да е същият. Свидетели сме как в оперните театри по света започна редуциране на редовната дейност

РАЗВИГОР ПОПОВ

Развигор Попов: Качвах се на кубето на “Александър Невски”, за да слушам хоровите изпълнения

Направих нова песен “Пак ще дойде хубавото време”. Остава с Мими да влезем в студиото и да я запишем - С какво се занимавате сега по време на продължаващата извънредна ситуация, г-н Попов? - Вкъщи сме с Мими, преди няколко дни от Берлин пристигнаха дъщеря ни Ина с внучката Тайа Мей, която вече е на година и половина

Ани Владимирова: Стресът и страхът от COVID-19 преляха в яростно желание за промяна

Ани Владимирова: Стресът и страхът от COVID-19 преляха в яростно желание за промяна

В тази криза са ни нужни каузи, които да държат главите ни над водата Несигурният човек, решил, че няма какво да губи, лесно се впуска в безразсъдни действия Протестите са само една от последиците от пандемията Мнозина пребориха стреса, като изключиха телевизорите си, други се хванаха с ремонт на дома

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber