Роенето на все повече звена за сигурност показва тази тенденция
Държавните гардове стават повод за скандали, макар и службата да работи по закон
Може би е дошло време за закриването на НСО в този му вид и правомощия.
Само за месец Националната служба за охрана се оказа в основата на два скандала. В края на май арестуваха подполковник Борис Иванов, който организирал поръчката за убийството на Станка Марангозова. Бившият полицай взел пари от бизнесмена Иво Масларов и пратил двама бивши затворници да я следят и ликвидират.
След това се появиха снимките от спалнята на премиера Бойко Борисов, което
допълнително
постави
въпросителна за
ефективността на
държавните
гардове,
които бяха посочени като виновници за пропускателния режим в резиденция “Бояна”.
В същото време стана ясно, че главният прокурор Иван Гешев се е отказал от услугите на НСО. Охраната му вече е от Бюрото по защита в прокуратурата, което след законовите промени през април вече може да пази застрашени обвинители и следователи освен свидетели срещу мафията.
За съдии със заплахи пък отговаря Главна дирекция “Охрана” в Министерството на правосъдието. Освен тях мъжете и жените в тази структура пазят и съдебните палати.
С новата главна дирекция в МВР, която ще може да пази и охранявани от НСО по тяхно желание, както и застрашени служители от държавната администрация, макар да не са във висшата власт,
охранителните
звена в
държавата
стават 4. Поне
тези, които са
публично
известни и
обсъждани
Във всяка администрация има звено за сигурност, включително и в НАП, Агенция “Митници” и други структури, които ще ползват гардове от МВР. Защо те да не осигуряват охраната на собствените си служители със собствена структура, а МВР да се ползва в краен случай? Иначе се получава както НСО, което е към президента, да пази премиер, главен прокурор и други висши държавници и магистрати, които може би му нямат доверие.
НСО страда от тежка обремененост, защото 20 години работи без закон и постоянно се замесваше в скандали. Последните истории доказват, че макар и със закон, по силата на който работи службата от 2015 г., скандалите продължават.
НСО спокойно може да се преструктурира като звено за охрана към президентството, което да се грижи за сигурността на държавния глава, семейството и гостите му от чужбина.
При всички случаи
създаването на
охранителни
структури към
институциите
ще е по-лесно,
ще струва
по-малко пари
на данъкоплатеца и няма да има толкова скандали. Така ще се реши проблемът и с т.нар. “други лица, свързани с националната сигурност, посегателството спрямо които би подронило, отслабило или създало затруднения на властта в Републиката”, както пише в закона. Неясната за публиката преценка кой извън голямата власт, как, защо и докога да бъде пазен и возен, създава допълнителни съмнения за присъствието на държавни гардове около него. И без това в закона пише, че когато те пази НСО, няма частни гардове, които да работят заедно с тях. Че това не се спазва, е публична тайна. Пък и другите лица, важни за националната сигурност, обикновено имат достатъчно средства, за да наемат гардове от реномирани охранителни фирми. А присъствието на НСО около тях обикновено се свързва с контрол и шантаж, което важи и за първите мъже и жени в държавата, които се пазят по закон.
Друг е въпросът кому е нужно цяла национална служба да бди над управляващи, магистрати и “други лица”, а стотици други да бъдат возени. Няма много атентати срещу управленци в последните 30 г., че да се оправдаят стотиците милиони, изхарчени за гвардията на властта. Висши управленци на много по-развити държави ходят на работа с личните си коли, с градския транспорт и дори с велосипед. У нас обаче има НСО, което е повече като прислуга, отколкото като гаранция за сигурност. И е така от времето на УБО, чийто наследник е сегашната Национална служба за охрана.