Днес, а и през последните два месеца, докато мнозина мрънкаха и постоянно се оплакваха - главно в социалните мрежи, колко трудно било да спазват социалната дистанция и да си стоят вкъщи, едни други хора бяха истинските съвременни герои.
Българските лекари, често безпардонно и неоснователно обиждани и ругани, показаха на какво са способни. Те посрещнаха първия удар с коронавируса, те даваха по 14 дни дежурства в болниците, без да могат дори да видят децата и близките си, за да лекуват тежкоболните пациенти.
Поредният случай от Пазарджик на една достойна българска лекарка ни разказа майката на млад мъж, болен от сарком на Юинг.
Д-р Красимира Дечева опроверга черногледците, че младите български лекари бързат да вземат дипломите си, за да отидат да работят в чужбина.
Тя направи обратното - завършила медицина в Мюнхен, пристигна като доброволец в интензивното отделение на болницата в Пазарджик, където имаше недостиг на медици, за да помага в битката с коронакризата.
Точно тя не се уплаши да се притече на помощ на болния младеж, завърнал се от лечение в Китай, на когото то други лечебни заведения са отказали прием.
Д-р Красимира Дечева има много колеги, които точно като нея обръщат гръб на страха от заразата и помагат на своите пациенти - всеки ден, всеки час. Със сигурност в България има стотици такива примери от последните два месеца. Тепърва ще научаваме за тях.
Българите оцениха по достойнство онова, което направиха и продължават да правят лекарите, медицинските сестри, здравните работници. Даренията за болниците продължават, признанието също е налице. Затова нека да им отдадем заслужената благодарност, както и да бъдем съпричастни с тях. А също и да не забравяме, че когато се оплакваме, колко ни е трудно заради наложените ограничения във всекидневието, за медиците на първа линия е двойно, тройно, десеторно по-тежко. Без техните усилия и всеотдайна грижа картината с епидемията в България нямаше да е толкова успокояваща.
Вижте материала по темата тук.