Коронавирусът оказва непознато странично действие върху поведението на политиците и те започват да говорят небивали глупости.
Иначе няма логично обяснение нито защо Бойко Борисов намеси смъртните случаи във Великобритания и Русия, рекламирайки видимо ефективните действия на българското правителство в справянето със заразата, нито защо Румен Радев заигра със смъртта в България, за да опровергае фактите.
И то по време на пандемия, когато хората и без това са тревожни и притеснени сериозно - за живота на близките си, за себе си, за бъдещия си живот. Да приписваш на своя опонент вина за починалите от естествена смърт, е отвратителен пиар!
И ако в следващите месеци премиер и президент обикалят държавата, за да спазват безопасното разстояние от 2 метра, и да се ругаят, това няма да направи спокойни българите.
Борисов работи и се опитва да комуникира с хората. Невинаги правителството се справя успешно, прави и грешки. Но президентът не намери нито думи, нито сили да окуражи българите, че ще преминат през заразата. Отгоре на всичко поведе и “черно хоро”. Дали защото завидя, че хората оцениха усилията на институциите в битката с COVID-19? Че България се справя добре срещу опасната зараза, признават и най-големите критици.
Толкова ли е трудно да го признаеш и предложиш разговор за живота след това? Спокоен, без нападки, без обиди, оптимистичен, защото и живите българи са важни, нали?