Георги Господинов: Коронавирус и новите недели на света

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8416713 Георги Господинов: Коронавирус и новите недели на света Георги Господинов: Коронавирус и новите недели на света www.24chasa.bg
ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ
ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ

В безвремието на коронавируса вече няма значение кой ден е. Цялото време на света е връхлетяло отгоре ни, стаите са препълнени с него. Но онзи ден се случи събитие от извънреден порядък.

Това са думи, приписки и бележки, слепи размишления в полето на нещо, което не знаем какво точно е. То е като да ходиш пипнешком в тъмното, да си говориш или свирукаш сам, за да не те е страх. И да се надяваш да чуеш други думи. Толкова много неща за мислене, докато стоим в стаите на един следобед. Следобедът на света, преди да е паднала вечерта, като в онова стихотворение на Салваторе Куазимодо.

Зеленият тефтер

Стоя в следобеда на моята стая и пиша в един тефтер. Тефтерът е зелен, ръчно изработен, подарък от дъщеря ми за новата 2020. Не съм си мислел да го изпълвам точно с такива бележки. В началото слагах дати, после спрях. Вече няма особено значение кой ден е. Календарите са сред първите, които фалират. Неделята на света е. Различна от някогашните недели.

Има една картина на стария вече Едвард Мунк, казва се „Между часовника и леглото“. Той, пребледнял и стар, между стария часовник на стената (от времето, когато часовниците са били мебели) и кревата си, изправен, разрошен. Мунк има много автопортрети и не се бои да рисува тази изпосталялост и меланхолия на собственото си тяло. Но и смирена твърдост. Това е положението, сякаш казва, между часовника и леглото. Това е маршрутът, това е светът. Не е особено героично. Това е целият епос на всекидневието, най-трудният. Годината, в която завършва автопортрета, е 1942. Почти не излиза последното десетилетие, живее в самоизолация, болен, навън е война.

Има една разлика между времето на Мунк и нашето. И не е много ясно в чия полза е тя. Той е невидим за света и светът е невидим за него. А ние междувременно сме станали видими и виждащи. Не казвам, че това прави нещата по-лесни, но е по-различно.

Времето. Ето нещо, с което трябва да се справяме в тази ситуация. Какво да правим с цялото време на света. До вчера това беше най-дефицитната стока. А днес се търкаля навсякъде около нас. Онова, за което мечтаехме - малко повече време за самите себе си, сега се е случило с жестоко изобилие, връхлетяло е отгоре ни, стаите са препълнени с него. Огромно количество време, разположено върху свръхограничено пространство. Ще трябва да живеем не просто с най-близките си, но и със самите себе си. Последното понякога е непоносимо.

И тук идва онова невидимо натрупване на култура и ритуали, което може да е спасително. Идват думите и историите. Идват книгите, филмите, картините, музиката. Това прави литературата и културата в крайна сметка - отделя ни от хаоса. Опитомява безмерните страхове. Не ги изтрива, не ги лекува, само ги прави поносими. Не е малко. Това са новите убежища. При старите войни човек се криеше в бомбоубежища. При тази война ще имаме нужда от времеубежище.

Птицата

Вчера или оня ден, може би оня ден, се случи събитие от извънреден порядък. За ситуация, при която нищо не се случва в собствената ти стая, всичко е от извънреден порядък. На балкона падна птица. Чух тупването. Захвърлих тефтера. Птицата, доста едър дрозд, лежеше по гръб с изпънати крака, главата обърната към нас, а до нея - малко петно гъста лилава кръв. Падането на мъртви птици от небето открай време е в реда на апокалиптичните знаци. Така е писано.

В този момент навън започна да прехвърча лек сняг. Още един знак, отбеляза параноичният ми двойник. Стоях и гледах малко вцепенено. Сетих се веднага, разбира се, за мъртвия плъх в началото на „Чумата” от Камю. Поне във филма имаше същата локва кръв. Сега, докато преписвам бележките от тефтера, си давам сметка колко цялото ми „практическо“ знание е всъщност фикционално, дошло от книги и филми. Което ме прави не твърде в час.

Какво ще правим сега, каза тихо жена ми, сякаш да не ни чуе птицата. Ще трябва да я взема и да я сваля долу, отвърнах. Не беше ясно как е паднала точно на нашия балкон, който е малък и някак навътре в сградата. Дали е била болна и вятърът я е запратил насам? Трябваше да потърсим нещо, с което да я изнесем, птицата не беше малка. Намерих някаква жълта кутия от пощенска пратка. Всичко изглеждаше абсурдно.

Излязох на терасата. От дете не съм гледал толкова отблизо мъртва птица. Освен това онези в детството ми бяха обикновено врабчета, някои от тях, признавам, убити с прашка от нас, после ги погребвахме. Тази беше по-едра птица. Имах чувството, че може да прошумоли с крилете си, дори не беше съвсем вкочанена. С картонения капак я избутах в кутията, после го поставих отгоре. Тръгнах да слизам и по стълбите срещнах съседа, французин, който весело попита до пощата ли отивам с тази кутия. Не, отвърнах, нося една птица, умряла, мисля, че е дрозд. Даже понечих да му я покажа, но той побърза да се сбогува. Къде, по дяволите, се хвърля умряла птица, блъсках си главата пред кофите за разделно събиране - органик, неорганик, хартия... Смъртта прави ли ни неорганични?

Снегът навън продължаваше да вали някак безрадостно. Падаше и се топеше върху току-що разцъфтялата магнолия, върху една череша и някакво неопределимо за мен дърво, отрупано с бели цветове. Бяло върху бяло. Сякаш предупреждаваше, че за тази година пролетта се отменя.

Усещаш ли, че нещо не е наред?

Горе дъщеря ми слушаше в стаята си Пета симфония на Бетовен, която им дали за домашно от училище. (Не ѝ бях казал за птицата.) Усещаш ли, че нещо не е наред, попита тя, като влязох при нея. Не, отвърнах. Слушай внимателно. Нищо особено не чух, освен едва забележимо пращене като при стар запис. Значи наистина имаш проблем със слуха, каза категорично тя. И ми обясни, че учителят по музика им пратил линкове към Петата симфония, така както я е чувал самият Бетовен с прогресиращото си оглушаване и тинитус, губейки високите честоти, страдайки от звънтенето в ушите си. Хубаво упражнение. Добре е човек да знае какво е изпитвал онзи, който прави такава музика, а не може да я чуе в цялата ѝ сила. Реших все пак да ѝ кажа за птицата на балкона. Дъщеря ми има определител за птици и винаги ходи с него. Пусна ми на компютъра как пее дроздът. После ме погледна замислено и каза: Бетовен сигурно не е чувал дроздовете накрая.

Текстът е публикуван в "Дойче веле".

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Мнения

АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ

Атанас Герджиков: Кризите трябва да се преодоляват, а не да се хиперинтерпретират

"В някои отношения епидемията ще промени света, но в повечето светът ще възстанови предишния си облик. Развитието на обществата и културите е постоянен процес, който има еволюционен характер и революциите, и кризите са само инцидент, след който нормалността се възстановява". Това коментира в интервю за БТА проф. Атанас Герджиков

Калина Андорлова СНИМКА: Фейсбук

Калина Андролова: Власт с фейкове не се взима. Корнела и Радев нямат достатъчно мозък, за да го разберат

"Както винаги БСП разпространява фалшиви новини! Благодарим ви, че сте идиоти". Това написа журналистката Калина Андролова във фейсбук профила си във връзка с публикация на медия, която твърди, че председателят на Националният оперативен щаб ген. Венцислав Мутафичйски е казал: "Тези, които откажат ваксиниране срещу COVID-19, да лежат до 5 г

Георги Милков за спора с руснаците: Няма "вы", няма "мы", благодарност трябва! (Видео)

Георги Милков за спора с руснаците: Няма "вы", няма "мы", благодарност трябва! (Видео)

Българи и руснаци взаимно се наричаме братушки. Понякога искрено, друг път с лека ирония, а се случва и да е с най-дълбоко презрение. С руснаците имаме два фундаментални спора, и двата са за благодарност. Те ни обвиняват, че не сме им достатъчно благодарни, задето са ни дали свобода, а ние им се сърдим, че въобще не са ни благодарни

Джок Полфрийман

"Правен свят": Време е съставът на Калин Калпакчиев сам да поеме отговорност

Без изненади и напълно очаквано, Върховният касационен съд (ВКС) отказа възобновяване на делото за условно предсрочно освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман, осъден за убийството на студента Андрей Монов. Позорното освобождаване на австралиеца повече от 6 години преди да изтърпи наложеното му наказание стана на 19 септември м.г

Реджеп Тайип Ердоган СНИМКА: РОЙТЕРС

С връщането към нормалността политическият живот в Турция се съживява

Близо тримесечният извънреден период заради пандемията върви към края си, а турското правителство е на път постепенно да отвори отново страната през следващите дни. Кабинетът ще се събере на 28 май под председателството на президента Реджеп Тайип Ердоган и той ще очертае стъпките за нормализиране. Полицейските часове през уикендите ще приключат

Възможно ли е "такса за орбитални задръствания" да разчисти небето

Възможно ли е "такса за орбитални задръствания" да разчисти небето

Държавите трябва да събират "такса за орбитални задръствания" от сателитните оператори, за да се справят с нарастващото натрупване на космически боклук, задръстил небето. Такова е мнението на изследователи, но някои от тях се съмняват колко практична е една такава такса. От мъртви сателити до парчета от ракети - количеството останки в орбита около

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Мнения

Ангела Меркел СНИМКА: Ройтерс

Общоевропейски дълг: залогът на Меркел е на път да се окаже успешен в Германия

Ангела Меркел пое сериозен политически риск в страната си, приемайки за всеобща изненада преди седмица идеята, която дотогава беше табу, за общ дълг в Европа за съживяване на икономиката след кризата с коронавируса. Като признак за тектоничните промени в мисленето на хората в резултат от пандемията, германската канцлерка изглежда е на път

Лозан Панов

"Правен свят" за отчета на Лозан Панов

С действията си през годините председателят на ВКС Лозан Панов само затвърди усещането за зависимостта му от добре известния кръг „Агнешките главички“, свързван многократно с олигарха Иво Прокопиев и бившия приватизатор №1 и премиер Иван Костов, пише "Правен свят". Призивът на 11 от членовете на предходния Висш съдебен съвет (ВСС)

СНИМКА: Pixabay

При кой сценарий България печели по-голям дял от 500-те млрд. на ЕС

ЕС иска да разпредели 500 млрд. евро сред страните, засегнати от кризата с коронавируса. Кой колко ще получи зависи от критериите на раздаване. При единия от сценариите България ще спечели доста. Но при друг - ще загуби. Инициативата, оповестена от Ангела Меркел и Еманюел Макрон, е белег на голяма европейска солидарност

Бляновете на Мая, Корнелия и Радев - виж оживялата карикатура на Ивайло Нинов

Бляновете на Мая, Корнелия и Радев - виж оживялата карикатура на Ивайло Нинов

Анимация карикатура на седмицата от автора на "Малкия Иванчо" Всяка седмица очаквайте нова карикатура с хумористичния поглед към събитията, представен от Ивайло Нинов. Виж останалите карикатури

Чий е нашият език?

Чий е нашият език?

Обикновено се пазя от частицата „най“, защото издава йерархическо мислене и нетолерантност, но днес ми се иска да я използвам три пъти. „24 май“ е нашият най-невинен, най-национален и най-религиозен празник. Най-невинен е, защото не е в прослава на пролята кръв, не дели и не събира територии, не се противопоставя на стари и не обслужва нови

Александър Йорданов Снимка: СДС/ЕНП

Коментар на седмицата №2: Големи простотии ръси главният опозиционер - президентът Радев

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 86 хил. прочитания. Отношението на българските граждани и политици към кризата, предизвикана от световната Covid-19 пандемия, разкри важни черти на националния характер. Показа ни що за хора сме, как разбираме живота

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber