Декларация на Европейската лига за икономическо сътрудничество
Предвид факта, че от медицинска гледна точка, а така също и от икономическа такава борбата срещу Covid-19 е тясно свързана, е нужен двукомпонентен европейски отговор за справяне с медицинските и икономически предизвикателства.
Липсата на европейска солидарност представлява екзистенциална заплаха за Европейския съюз. Нуждата от една координирана и синхронизирана европейска реакция става все по-належаща с всеки изминал час. Ето и конкретните предложения за нейното постигане.
Като наследници на основателите на Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество (E.L.E.C. - ЕЛИС), ние, президентите на международната колегия, на националните секции и на комисиите на ЕЛИС, споделяме своята дълбока загриженост предизвикана от пандемията от Covid-19, която въвлече ЕС в една здравна и икономическа криза, която никой не беше в състояние да предвиди. Жестокостта на кризата и нейния глобален характер изискват една пълна солидарност и сътрудничество на всички нива и най-вече на нивото на ЕС. Крайно време е европейските ръководители да направят още повече, правейки го още по-добре и възможно най-бързо всички заедно в полза на гражданите на ЕС.
Безусловна подкрепа за Съюза
Настоящата здравна криза предизвикана от Коронавируса днес въвлича световната икономика в световна рецесия, в момент когато три милиарда души живеят в изолация по всички краища на света, докато цели вериги доставчици и предприятия остават затворени. Пандемията от Коронавируса наложи една комбинация от едновременно произтичащи сътресения в търсенето и предлагането, засилващи се още повече от повишаващата се несигурност. Тази ситуация застрашава трудовата заетост, като оказва своето влияние върху цените на петрола и финансовите условия.
Медицинската и икономическата битки срещу Covid-19 са тясно свързани. Covid-19 представлява безпрецедентно предизвикателство за здравните системи в Европа, като нанася изключително тежък удар върху икономиката на Европейския съюз. Дълбочината на рецесията и времето за възстановяване, което ще последва, зависят основно от ефикасността на крайните решения за изолация/карантина имащи за цел да разсрочат във времето притока от заболели в болниците и да сведат до минимум броя на починалите. Нейният размер ще зависи също така и от съществените мерки за подкрепа, които вече са предприети за защита на икономиката, както и от мерките за нейното рестартиране, които трябва да бъдат предприети.
Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество (ЕЛИС) изцяло подкрепя предприетите действия от страна на европейските институции. Тя приветства Европейската комисия по отношение на многото и усилия, такива като Инвестиционната инициатива в отговор на Коронавируса, създаването на европейски механизъм за застраховка при безработица, спирането на действията на бюджетните правила и ограниченията на Пакта за стабилност и растеж, с цел да се позволи една широкомащабна спешна подкрепа както и създаването на временна рамка разрешаваща Държавните помощи, целяща да се защитят предприятията и европейската трудова заетост. Лигата приветства смелите широкомащабни интервенции от страна на Европейската Централна Банка, както и приносът на групата на Европейската Инвестиционна Банка за мобилизирането на ресурси.
Естествено националните правителства бързо се мобилизираха в стремежа си да подкрепят своите граждани, своите системи за здравеопазване и своите икономики. С рекордна скорост те приеха безпрецедентни програми. За съжаление тези национални програми се оказаха изправени пред най-малко два проблема: те не са координирани между държавите членки на ЕС, като на същите им липсва един общ подход. Ето защо тези програми са с променлива ефикасност, крият опасност за вътрешния пазар и ограничават ефекта от предприетите действия.
В този контекст, дълбоко разочароващо е, че Европейският съвет не успя да постигне съгласие по отношение на общ бюджетен отговор спрямо здравната криза и свързаните с нея финансови последици.
Липсата на европейска солидарност представлява екзистенциална заплаха за Европейския съюз. Нуждата от една координирана и синхронизирана европейска реакция става все по-належаща с всеки изминал час. Спешно са нужни решения, които да убедят общественото мнение и финансовите пазари, че най-засегнатите от пандемията Държави членки могат да разчитат на непоколебимата солидарност на останалите държави членки. Настъпил е моментът да извлечем максимална полза от възможностите, които ни позволяват договорите.
За една истинска солидарност
Нуждата от един координиран и синхронизиран европейски отговор се засилва с всеки изминал час. Налага се вземането на спешни решения способни да убедят общественото мнение на всяка една държава членка и финансовите пазари, че най-засегнатите от кризата Държави членки могат да разчитат на безрезервната солидарност на останалите държави членки.
Предвид факта, че от медицинска гледна точка, както и от икономическа такава, борбата срещу Covid-19 е тясно свързана, нужен е двукомпонентен европейски отговор за справяне със здравните и икономически предизвикателства.
Първо, нужно е на всички да бъде осигурено предоставянето на медицински грижи, като в целия ЕС се разпределят разходите за тестове, мерките за превенция, защитна екипировка и медицинско лечение. Последните изследвания показват ясно, че в европейските граждани съществува значителна подкрепа за ефикасна политическа рамка, която да централизира снабдяването, съхранението и разпределението на лекарства. Ръководителите на ЕС би трябвало спешно да изразят една обща воля за приемането на механизма за проява на солидарност за справяне със спешните медицински нужди. Настоящата криза показва острата нужда от разпределянето на значителни инвестиции за превенцията от пандемии на нивото на ЕС. Повече от когато и да било е нужно едно колективно усилие, което би трябвало да бъде отразено в новия бюджет на ЕС.
Второ, докато Covid-19 е един външен и нарастващ шок, който засяга всички страни от ЕС, то икономическото и социално въздействие, което той предизвиква зависи от дълбочината на пандемията, от местно доминиращите икономически и финансови условия, от устойчивостта и от наличните смекчаващи обстоятелства във всеки един регион. Без мярка, която да позволи да бъдат поети заедно данъчната и финансова тежест на трудностите, съществува значим риск от това пандемичната криза да доведе до силни икономически несъответствия и да постави началото на нова криза на държавния дълг в еврозоната.
Поради това е наложително, в следващите няколко дни, Държавите членки от еврозоната, и по-широко на Европейския Съюз, да се споразумеят помежду си относно общ бюджетен отговор. Настина трябва да бъде направено така че бюджетните разходи създадени от пандемичната криза да бъдат финансирани при еднакви и икономически изгодни условия навсякъде и без разлика.
Ние считаме, че както Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество многократно е предлагала (пример, предложението за европейски ценни книжа или на краткосрочни и средносрочни Съкровищни бонове), считаме че едно съвместно емитиране от страна на страните от еврозоната на дългови инструменти (еврооблигации Covid) за значителна сума е изключително важно както за успокояване на пазарите, така и за подкрепяне на Държавите членки поразени от тази изключителна криза - като се започне от най-засегнатите, но без да се поставят ограничения. Ако се окаже, че това оптимално решение не би могло да бъде прието в най-кратки срокове, то би трябвало много бързо да бъдат създадени други опции. Първа опция би могла да бъде един нов инструмент на Европейския механизъм за стабилност, характеризиращ се с много облекчено кръстосано спазване (ограничено до последващ мониторинг на използваните фондове за справяне с пандемичната криза), ултра ниски и еднакви лихвени проценти за всички страни от еврозоната, дори и те да не са потърсили помощ от това улеснение, за да се избегне каквато и да било стигматизация на онези които трябва да прибягнат до него. Алтернативно или като предпочитание под формата на допълнение, един нов постоянен инструмент на ЕС би могъл да бъде въведен за да се справи с икономическото въздействие от симетричните сътресения, такива като здравните кризи, с гаранцията на бюджета на ЕС, а когато случаят го налага, допълнен с национални ресурси. Предприемането на тези смели решения ще има и допълнителната полза от увеличаване на доверието в еврото, засилването на неговата международна роля, оказвайки позитивни ефекти върху завършването на Банковия съюз и на Съюза на капиталовите пазари.
Несъмнено решенията ще трябва да вземат предвид различните политическите емоции на Държавите членки. Но съпричастността, взаимното уважение, умереността, креативността и смисълът на Държавата са нужните съставки за да бъде разбрано, независимо от това какъв е механизмът на взаимна подкрепа, че Европейският съюз е проект на надежда, на солидарност и на отговорност.
Настъпи моментът да се спасят животи, да се спаси Европейския Съюз.
Европейската Лига е създадена през 1946 г. като първата общоевропейска платформа въплъщаваща в себе си идеята за икономическо и политическо обединение на Европа и очертаваща единствения възможен път пред Европа, чрез процес на обединяване да се възстанови бързо и да създаде за европейските народи и държави условията за траен мир и просперитет, които да наложат европейските ценности и влияние в сферата на икономиката, културата и политиката на международната сцена. Още със създаването си през 1946 г. Европейската Лига става основател на Европейското Движение и инкубатор на последващите проекти, които съчетават в себе си общоевропейския интерес, какъвто актуален израз е настоящия Европейски Съюз.
Европейската Лига разглежда себе си като платформа и мрежа за интелектуален натиск върху европейските "десижън-мейкъри" в политиката и икономиката с цел на предначертаване на европейската интеграция.
В изпълнение на своите цели Лигата е организирана като федерация от национални комитети в различните европейски страни. Членове на Лигата и на нейните комитети се избират основно от финансовите и икономически среди, но също така измежду висшите управленци на национално и европейско ниво, както и измежду изявените представители на академичните среди и политически елити, които изповядват европейски ценности. Тяхната експертиза и тяхното влияние са в основата на осъществяването на посланията на Лигата.
Бранимир Ботев е президент на ЕЛИС за България, отговарящ и за Балканите.
Анализът и предложенията на Европейската лига са изпратени на Председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен на 03.04.2020.
Барон Бернар Сноа и д'Опюр
(Председател на E.L.E.C. - ЕЛИС*, Международна колегия)
Подкрепен от Райнер Боден (Вице. Президент на ЕЛИС, Международна колегия),
Сеервас Дероос (Съветник на Председателя на ЕЛИС, Международна колегия),
Франсоа Бодю (ЕЛИС, Международна колегия), Ксавие Ариас (ЕЛИС, Международна колегия), Андреас Грюнбихлер (ЕЛИС, Австрия), Бранко Ботев (ЕЛИС, България), Франчес Хомс Фере (ЕЛИС, Испания), Оливие Клен (ЕЛИС, Австрия), Уилм Бонстра (ЕЛИС, Нидерландия и Валутна комисия), Масиеж Добрзйениецки (ЕЛИС, Полша), Антонио Мартенс де Круз (ЕЛИС, Португалия ), Раду Деак (ЕЛИС, Румъния), Томас Котие (ЕЛИС, Швейцария), Филип Юргенсен (Икономическа и социална комисия -ЕЛИС), Сенен Флоренса (Средиземноморска комисия - ЕЛИС),