В Иран се състояха поредните избори за парламент. Същевременно бяха произведени междинни избори за Събранието на експертите, включващо 88 мюсюлмански прависти и натоварено по-специално да избира ръководителя на Ислямска република Иран. Окончателните резултати все още не са оповестени, броенето на гласовете продължава и подробният им анализ тепърва предстои. Затова сега ще говорим за факти, които не будят съмнения.
По официални данни в изборите имаха право да участват 57,9 милиона души. Според вътрешното министерство на Иран обаче активността е била рекордно ниска - 42,57 на сто от общия брой регистрирани избиратели или с 20 на сто по-малко, отколкото на предходните избори през 2016 г. В тази връзка президентът на Иран Хасан Рохани заяви: "От момента на откриването на 11-я парламент вие ще представлявате не само 42-та процента гласували, а цялата иранска нация". Това впрочем е лозунг. От своя страна върховният лидер аятолах Али Хаменей нарече активността "страхотна" и предположи: "Враговете на Иран се опитаха да обезсърчат хората да гласуват, преувеличавайки опасността от разпространяването на коронавируса". Той нарече гласуването "религиозен дълг" на гражданите. Мнозина ирански избиратели обаче пренебрегнаха подканите на правителството за дейно участие във вота.
Ако държи отговорни само западните медии, Техеран се налага да признае влиянието им върху формирането на общественото мнение в страната. Чуждестранните журналисти наистина полагат огромни усилия да дискредитират международния имидж на Иран, но опитите да се представи това като единствено обяснение за събитията в страната не изглеждат убедително. Става очевидно разцеплението в иранското общество, в което се развиват сериозни кризисни явления, свързани с перспективите за социално-политическа и икономическа модернизация на страната.
Възможно е парламентът да изгуби позициите си като един от "силовите центрове" в политическата структура на държавното управление, където много неща, ако не и всички, се градят на принципа за създаване на спънки и противовеси. Същевременно резултатът от парламентарните избори ще отрази съотношението между политическите сили, което може до голяма степен да определи развоя на събитията. Ако се осланяме на огласените предварителни данни, "либералите" начело с президента Рохани събират само 10 на сто от гласовете и печелят "консерваторите". Нека сравним тези данни с резултата от парламентарните избори през 2016 г., произведени малко след подписването на Съвместния всеобхватен план за действия, когато започна вдигането на санкциите от Иран - тогава реформаторите на Рохани получиха 120 места, а консерваторите 86. Днес ситуацията може да се промени в обратната посока.
Това подбужда експертите да градят прогнози за по-нататъшния курс на Техеран във външната политика. Някои смятат, че няма основания да се говори за "реставрация на режима на Ахмадинеджад" - в смисъл Иран да излезе от ядреното споразумение, че лидерите на страната няма да правят резки стъпки с цел да затруднят ситуацията и ще започнат да търсят възможности за компромисни решения. Други, напротив, уверяват, че "трябва да се готвим за пълна промяна във външнополитическия курс на Иран", който "ще избере по-тясно сближаване с Русия и Китай", разигравайки картата на влиянието си върху разположението на силите в Близкия изток.
Според нас е възможно и едното, и другото. За момента Рохани заявява, че "иранската страна е готова да преговаря с ЕС за регионалната сигурност", че Техеран "няма намерение да се стреми към унищожаване на ядреното споразумение и не отказва преговори с Европа по този въпрос". Затова страната няма да посегне на ядрения договор и да отпраща инспекторите на МААЕ. Поне до следващите президентски избори през 2021 г. А дотогава в Близкия изток "ще изтече доста вода". Очевидно е само това, че "реформаторската" епоха на Рохани в Иран приключва и шансовете на привържениците му осезаемо да влияят върху събитията чрез парламента намаляват.
Дали обаче Рохани ще получава занапред подкрепа от т. нар. мълчалива част на обществото, демонстрирала на изборите отношението си към хода на нещата, и дали вотът за парламент ще стане повратен момент за Иран, водещ към някакъв кръстопът? Отговори засега няма.
/БТА/