Офертата на Тръмп е въображаема държава с измислена столица и граници, по-къдрави от филия “Ементал”, но има и един сериозен плюс
От две години любопитствам за плана на Тръмп за Близкия изток и затова през цялото това време питах всеки важен представител на региона, с когото имах възможност да се срещна, какво знае по въпроса. Египетският външен министър Самех Шукри призна, че не знае нищо, шефът на палестинската дипломация Рияд ал Малики отсече, че докато всички чакаме да видим каква ще е тази сделка, тя вече се е случила зад гърба на всички ни. А когато интервюирах израелския премиер Бенямин Нетаняху през 2018 г., той с едва прикрита усмивка ми каза, че предпочита да изчакаме Тръмп сам да обяви параметрите.
И така, след две години чакане, във вторник американският президент най-сетне обяви плана си за Близкия изток, познат още като “Сделката на века”. Не знам дали е на века, но това наистина е сделка. И то много добра. За него самия и за Израел.
Палестинците са против и това е напълно разбираемо. Навремето те не приеха и плана на ООН за разделение на Палестина и Резолюция 181 от ноември 1947 г. за създаването на две държави - еврейска и арабска. Защо сега да са по-сговорчиви? Макар че времето е различно и много неща са се променили. Включително и отношението на арабските страни към проблема.
Това, което Тръмп нарича бъдеща (много хубава) палестинска държава, всъщност е холограма на държава.
Парчета земя тук и там,
свързани помежду си
с мостове и тунели,
допълнително разкъсани от еврейски заселнически анклави. Една въображаема територия, чиито разбридани граници са по-къдрави от контурите на филия швейцарско сирене “Ементал”.
Как е решен в плана на Тръмп сакралният въпрос, алфата и омегата на израело-палестинския проблем, въпросът на въпросите - Йерусалим? Свещеният град остава цял и неделим като столица на Израел. На палестинците Тръмп предлага за столица “Източен Йерусалим” и там обещава да отвори американско посолство. Кавичките в името са нужни, защото това място е извън града. Още една холограма. Най-точно би трябвало да се каже, че този Източен Йерусалим е източно предградие на Източен Йерусалим. Иначе името му не е толкова гръмко. Нарича се Абу Дис.
Защо да очакваме палестинците да са възхитени от идеята
да сменят сегашната си
столица Рамала с Абу Дис?
След като вече са отказвали много по-добри предложения. Само ще припомня, че през 2000 г. на преговорите в Кемп Дейвид тогавашният премиер на Израел Ехуд Барак предложи фактическо разделение на Йерусалим, но Ясер Арафат не посмя да поеме такава отговорност върху себе си и в крайна сметка го отхвърли.
В “Сделката на века” на Тръмп всички непреодолими досега спорове и казуси, които от години не намират решение, всъщност са препакетирани като... решения. Това наистина е неподражаем бизнес подход, не може да се отрече.
Залъгалките, които предлагат на палестинците, са две допълнителни парчета земя по израело-египетската граница и обещание за 50 милиарда долара инвестиции. 50 милиарда? Палестинската върхушка и въоръжените групировки от ивицата Газа и Западния бряг са изпукали много пъти по толкова от какви ли не спонсори през годините. И естествено,
тези пари, които Тръмп
им предлага, им
изглеждат като стотинки
за семки и бонбонки. Затова с пренебрежение отвръщат, че няма да продадат палестинската кауза за пари.
Планът на Тръмп предлага и спиране на строежа на израелски заселнически колонии в следващите 4 години. Време, в което палестинците трябва да помислят дали са съгласни с тази сделка, или не. С предупреждението, че може и да няма друга по-добра оферта. Което погледнато в исторически план, ще се окаже факт. А може би тези 4 години са и време, в което проектантите на този план очакват, че 84-годишният палестински лидер Махмуд Абас ще умре или просто ще е достатъчно стар и болен и ще бъде заменен от по-сговорчив, по-умерен и въобще по-подходящ лидер. Което, честно да си призная, не знам дали е възможно.
Всъщност от цялата работа има
един-единствен много
сериозен плюс
за палестинците.
И те биха могли да се възползват от него или за пореден път да проиграят шанса си. Защото това, което ги съсипва от години повече, отколкото и най-бруталната окупация, е вътрешното разделение. Така наречената сделка на века сега дава на палестинците уникална възможност най-сетне да се обединят.