Доналд Тръмп винаги е бил човек на крайностите. Нещо е най-добро или най-лошо, човек е победител или пълен неудачник, дадено събитие не се е случвало преди, въпреки че се е случвало.
Абсолютизмът беше неписаният принцип на неговата кариера в бизнеса и е пътеводна звезда на президентството му на фона на твърденията му, каквито рядко е правил американски президент: че може да прави каквото си иска.
Сега представата на Тръмп, че притежава неограничена власт, е подложена на най-голямо изпитание като основа на защитата му в процеса по импийчмънт. Отговорът, който ще получи този въпрос, както в процеса по импийчмънт в Сената, така и на изборите през ноември, ще определи как американците възприемат концепцията за президентската власт.
Според Тръмп неговите правомощия стигат далеч отвъд обвиненията за злоупотреба с власт и възпрепятстване на правосъдието, съдържащи се в обвиненията в процеса на импийчмънт, представени сега на вниманието на Сената.
"Имам правото да правя каквото си искам като президент", заяви миналата година Тръмп, цитирайки член втори на конституцията. "Той ми предоставя всички тези права в степен, непозната досега".
Никой президент не е правил подобни твърдения, откакто Ричард Никсън заяви пред журналиста Дейвид Фрост: "Когато го прави президентът, значи не е незаконно".
Конгресмените демократи от Камарата на представителите повдигнаха обвинения срещу Тръмп, че е злоупотребил с власт, като е поискал от украинските власти да разследват политическия му опонент Джо Байдън и е забавил предоставянето на военна помощ на Украйна, че е възпрепятствал работата на Конгреса, като е отказал да предостави документи и не е разрешил на служители да дадат показания. Републиканците твърдят, че Тръмп има право да действа така и застъпват тезата, че процесът е опит президентът да бъде отслабен в разгара на кампанията за преизбирането му.
В становището си по делото юристите на Тръмп твърдят, че обвинението за възпрепятстване на Конгреса е неоснователно, защото президентът е упражнил законното си право и имунитета, който му предоставя постът.
Според юристите на Тръмп президентската длъжност му дава право да отказва да се съобразява с призовки, изпратени до министрите и служителите му, да отказва да предоставя документи на разследващите и да не разрешава на определени свидетели да дават показания.
Конгресменът Адам Шиф, който е главен обвинител в процеса по импийчмънт в Сената, призова сенаторите да си припомнят, че целта на създателите на конституцията е била да се предотврати съществуването на изпълнителна власт, която си мисли, че управлява "по божествено право".
Целта на Американската революция беше "никой, включително и особено президентът, да не е над закона. Нищо не може да е по-опасно за една демокрация от върховен главнокомандващ, който си мисли, че може да действа безнаказано и без да се отчита пред никого", каза в сряда Шиф пред сенаторите.
Тръмп не споделя тази гледна точка. Той е заявявал, че има "абсолютното право" да упражнява изпълнителна власт най-малко 29 пъти, откакто бе избран за президент, става ясно от проверка на Асошиейтед прес в сайта Factba.se, който събира и анализира данни за президентството на Тръмп.
По време на неговия процес по импийчмънт президентът Бил Клинтън не твърдеше такива неща за привилегиите на изпълнителната власт - той предостави ДНК материал, предаде документи и позволи на свои служители да участват в процеса. Републиканците, които контролираха Камарата на представителите, му повдигнаха обвинения за възпрепятстване на правосъдието и даване на лъжливи обяснения пред съдебните заседатели във връзка с аферата му със стажантката в Белия дом Моника Люински. Защитата му бе структурирана около несъответствия в обвиненията в лъжесвидетелстване и твърдения, че разследването е политически мотивирано.
Сенатът, в който републиканците имаха мнозинство, го оправда.
Много президенти са се опитвали да засилят позициите си срещу Конгреса и съдебната власт въпреки предупреждението на Джордж Вашингтон да не се търси "сигурност и спокойствие в абсолютната власт на един лидер".
Андрю Джаксън, чийто портрет виси в Овалния кабинет на Тръмп, твърдеше в отговор на обвиненията на Сената, че от "конституцията, законите и цялата управленска практика става ясно, че цялата изпълнителна власт е в ръцете на президента на Съединените щати". Критиците му с насмешка го наричаха "крал Андрю".
През 20 век президентите действат все по-едностранно на фона на засилването на изпълнителната власт.
"Повечето съвременни президенти широко тълкуват правомощията на върховния главнокомандващ", казва Джон Ули, съръководител на Американския президентски проект в университета на Калифорния-Санта Барбара.
Франклин Д. Рузвелт е рекордьор по издаването на укази - общо над 3000, средно по 307 на година - докато извежда САЩ от Голямата депресия и ръководи страната по времето на Втората световна война. За сравнение, Тръмп е издал 136 указа, по 47 на година - повече от всеки президент след Роналд Рейгън, който издава средно по 48 на година, сочат данни на Американския президентски проект.
Изглежда обаче никой друг президент не е твърдял, че лично той разполага с подобни неограничени правомощия, става ясно от данните на Американския президентски проект и Програмата за президентските документи в университета на Вирджиния, която включва стенограми и записани тайно разговори на Джон Кенеди, Линдън Джонсън и Ричард Никсън.
И макар от записите от Белия дом да се разбира, че Линдън Джонсън е изтъквал военните си правомощия, за да изпрати американски войници във Виетнам, "това не е в стил Тръмп, не е твърдение от типа "аз имам абсолютно право, абсолютна власт", казва Марк Селвърстоун, председател на Програмата за президентските документи.
Тръмп също така заяви, че има пълен имунитет от криминални разследвания - той подчерта това като част от опитите си да запази в тайна от съда данъчните си декларации.
Тръмп заяви, че не може да бъде съден от бивш участник в телевизионното шоу "Стажантът", който го обвинява в клевета. Във връзка с тези случаи юристите му в Ню Йорк заявиха, че не може да му бъде предявено обвинение за извършено престъпление.
Юристите на Тръмп твърдят също така, че той трябва да е извършил престъпление, за да бъде отстранен от длъжност. Специалистите по право твърдят обаче, че критерият на конституцията за "тежки престъпления и нарушения", които могат да доведат до импийчмънт, е неясен и най-общо формулиран и може да включва и случаи на злоупотреба с власт, дори действията на президента да не са "незаконни" в тесния смисъл на думата.
Всяка страна получи по 24 часа, разпределени в три дни, за да представи позицията си. След като обвинителите от Камарата на представителите приключиха в петък, защитата на президента започна да излага своите аргументи в събота и след вчерашния почивен ден днес ще продължи с пледоариите си.
/От БТА/