Иван Нейков: Защо ни е 9-часов работен ден? Има 14 вида гъвкаво работно време в кодекса

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8071513 Иван Нейков: Защо ни е 9-часов работен ден? Има 14 вида гъвкаво работно време в кодекса Иван Нейков: Защо ни е 9-часов работен ден? Има 14 вида гъвкаво работно време в кодекса www.24chasa.bg
Иван Нейков
Иван Нейков

По-къс работен ден и работна седмица мотивират работника да се труди по-качествено. Това е бъдещето, казва бившият социален министър

Още акценти от интервюто с Иван Нейков

Никоя от работодателските организации не ще да припознае предложението за вдигането на извънредния труд от 150 на 300 часа годишно

Нормално е моделът за работно време, който ХХ век ни завеща, вече да бъде ревизиран

Уж извънредният труд у нас е забранен, а в Кодекса на труда ще видите поне 10 разпоредби как се полага

Дигиталният свят промени тотално пазара на труда - вече не са изключение случаите, когато хората работят под 8 часа на ден и под 5 дни в седмицата

След като икономиката ни тръгна нагоре, е нормално да се очаква предложение за увеличение на часовете извънреден труд

- Г-н Нейков, какъв е скритият смисъл на дискусията около предложението за поправка в Кодекса на труда, според която извънредният труд се вдига от 150 на 300 часа на година, а 9-часовият работен ден по този начин става съвсем законен у нас?

- Всъщност това е опит да се вкарат в един пакет няколко много различни идеи по отношение на изменението на Кодекса на труда.

Извънредният труд е феномен, който има своите пикове, когато икономиката върви нагоре и не достига работна сила. Много често в такива периоди работодателите се стремят да покрият недостига от работна сила чрез допълнителен труд, в това число и извънреден. Поначало обаче извънредният труд е забранен в нашето законодателство. Но ако човек надникне в Кодекса на труда, ще види текст, че извънредният труд е забранен, а след него поне десет страници разпоредби как се прилага и полага извънредният труд. Или с други думи, има го и винаги ще го има,

зависи от потребността

на икономиката

- Кога са били пиковете и кога спадовете в упражняването на извънреден труд?

- По време на кризата през 2008-2010 г. извънредният труд почти не стоеше на дневен ред, защото тогава нямаше работа и за осем часа, камо ли за повече. Но след като икономиката ни тръгна нагоре, е нормално да се очаква предложение за увеличение на часовете извънреден труд от досегашните 150 часа на 300. И вероятно има аргументи и разчети за това, макар всъщност никой да не ги е показал. Досега обаче никой не е обяснил защо позволеният извънреден труд се увеличава двойно. Не дай боже да е вярна прогнозата, че скоро навлизаме в период на забавен икономически растеж! Това би означавало остротата на проблема “размер на извънредния труд” да намалее.

От друга страна, разбирам, че никоя от работодателските организации не ще да припознае предложението за 9-часов работен ден у нас. И мисля, че нито ще срещне сериозна подкрепа, нито ще придобие популярност.

- Тогава защо изобщо се предлага?

- Вероятно, защото в преговорите се използва познат прийом - искаме неща, за които ни е ясно, че никой няма да приеме, но пък се опитваме да изтъргуваме нещо друго, което би могло да мине. Затова нямам притеснение, че България ще стане отрицателен пример в цивилизования свят в години, когато много национални законодателства обсъждат въпроса за намаляването на 40-часовата работна седмица. На този фон да поставяме въпроса за увеличаване на работния ден, означава, че икономиката ни се е развила до такава степен, че не ѝ достигат работниците. Съответно въвеждането на 9-часов работен ден би означавало увеличение на труда, който бихме искали да използваме, с близо 12%.

Допускам, че зад това предложение стои друга мотивация - че не можем да използваме 8-те работни часа пълноценно, и затова, ако сложим 1 час отгоре, все пак нещичко ще подобрим. Но аз смятам, че няма сериозни аргументи за увеличаването на работния ден.

- И все пак има ли някакви плюсове в това предложение?

- Според мен предложението за увеличаване на извънредния труд от 150 на 300 часа показва единствено недостатъчна информираност за съществуващите възможности. В момента трудовото ни законодателство позволява работодателят да въвежда и използва 14 различни режима на работно време. И много от тях позволяват да се прави точно това, което работодателите казват, че им е необходимо - да се запълва недостигащото време за работа в критични моменти.

Но дали ще е по празници, или ако има спешни поръчки, увеличаването на работния ден сигурно ще доведе до резултат, но малко неочакван. По-вероятно е да демотивира хората да се наемат на такава работа. Затова по-добре работодателите да потърсят информация дали някой от съществуващите 14 режима за работно време в Кодекса на труда, в наредбата за почивката и отпуските няма да им свърши по-добра работа.

- Чувствителна тема е заплащането на извънредния труд - синдикатите твърдят, че е честа практика да не се отчита и заплаща подобаващо. Как ще става това?

- Това също е тема за сериозна дискусия, защото увеличеното плащане и увеличената цена на извънредния труд са инструмент срещу желанието на работодателя да го използва - просто най-скъпият от икономическа гледна точка. Всъщност никога това увеличено плащане не е мотивирало работниците да се радват, че ще полагат извънреден труд, защото ще получават по-голяма заплата. Такава гледна точка няма. Затова увеличаването на извънредния труд не е правилният път. Нищо чудно, ако не могат да се противопоставят на тази мярка,

синдикатите да сложат

на масата искане

за увеличаване

на възнаграждението

за него, което ще го направи още по-неизгоден за работодателя. Т.е. това ще увеличи неговите разходи и ще оскъпи продукцията му, а оттук вероятно ще я направи и по-непродаваема. Затова да изберат някой от 14-те режима на работно време, описани в Кодекса на труда. Може да се окажат много по-изгодни от варианта с механичното увеличаване на извънредния труд с 1 час.

- Какво в България най-много пречи на работодателите?

- Когато съм се срещал с тях, често са коментирали “Не ни достигат работници” и затова сме стигали до темата за извънредния труд. Но на моя въпрос “Вие знаете ли в кой момент точно колко труд ви трябва?”, много рядко съм получавал смислен отговор. А когато един работодател не знае кога през седмицата, през месеца, ако щете, дори в рамките на работния ден колко труд ще му трябва, казва на работниците си - идвате тук, стоите по 8 часа пет дена в седмицата, а ако не ви стигне това време, ще работите извънредно.

- Какво бихте ги посъветвали?

- Голямото предизвикателство е пред екипите на работодателите по управление на човешки ресурси. Те трябва да имат много по-ясна представа в кой момент в седмицата или в месеца и от кои работни места колко труд им трябва. Ако нямаш отговор на този въпрос, как правиш организацията на самия труд в предприятието?

- Синдикатите твърдят, че още през 2001 г., допускайки в Кодекса на труда 56-часов седмичен работен режим, сме нарушили международни договорености за продължителността на работния ден. Как може това да се поправи?

- Тези стряскащи параметри на работна седмица всъщност са допустими в един от 14-те режима на работно време в Кодекса на труда, за които говорихме досега. Този режим е официален, легитимен, има го и в международното трудово право. Става дума за режима “сумирано изчисляване на работното време”. При него работодателят може да размества работното време в рамките на периода за сумиране. Например, ако този период е един месец, в неговите рамки работодателят може да размества работното време така, че подчиненият му да работи до 12 часа, а работната седмица да стигне до 56 часа. Но в крайна сметка в рамките на месеца работникът трябва да отработи толкова часове, все едно от понеделник до петък се е трудил по 8 часа. Или с други думи, този режим на сумираното изчисляване на работното време дава

възможност за

по-голяма гъвкавост

И ако работодателят знае кога колко труд му трябва на даденото работно място, би могъл да направи гъвкав график на труд за работника, но не и да увеличи работното му време през месеца.

- Според различни проучвания България се оказва сред държавите с най-малък дял на гъвкаво работно време в ЕС, също - на надомна работа. Сякаш сме недоверчиви към тези режими. Защо?

- Ако с вас се разходим по улиците и спрем 10 случайни минувачи, сигурно 8 от тях няма да могат да ни отговорят положително на въпроса

“Знаете ли какво е

плаващо работно време?”,

или “работно време с променливи граници”, или “какво е работа от разстояние”? С каквото и да продължим, според мен отговорът ще е все “Не знам”. А ви споменах различни гъвкави режими на работно време, които присъстват в законодателството ни. Те позволяват на работника и неговия работодател да отговорят на един изключително важен въпрос - как да съчетаем служебните ангажименти и личния живот на работника.

- Дали изобщо влиза в дневния ред на работодателя у нас въпросът с личния живот на неговия подчинен, включително и битовите му проблеми?

- Би трябвало, защото до голяма степен проблемите с използването на работното време се появяват, когато в рамките на работния ден работникът трябва да решава важни за него битови и житейски въпроси. И точно тогава започва играта на котка и мишка между работодател и подчинен. Защото в крайна сметка детето трябва да бъде взето от детска градина, нали? Или трябва да отиде и да плати някоя сметка, или да напазарува. Само че това става в работно време. Така крадеш от работодателя.

- Има ли друг начин?

- Има, разбира се. Но трябва интерес, проучване на възможности, съпричастност, познаване на законодателството. А това не се прави. Затова слепешката тръбим: “Да увеличим извънредния труд!” Не, пътят не е в тази посока.

- Всичко това става на фона на дискусия във Финландия за въвеждането на 4-дневна работна седмица и 6-часов работен ден. Някак става тъжно - там работният ден върви към намаление, а у нас - към увеличение. Какъв знак е това?

- Проблемът с модела на работно време, който ХХ век ни завеща - трите осмици, или 8 часа работа, 8 часа лично време, 8 часа почивка, вече е нормално да бъде подлаган на ревизия. Не само Финландия обсъжда намаляването на работната седмица. Преди нея пионер беше Франция, после в различни отрасли в Германия започна намаляване на продължителността на работния ден или на работната седмица, също и в Швеция. Един от постоянните изводи е, че този подход води до изключително силна мотивация сред работниците. И ако работодателят може да направи подходяща организация на труда, почти навсякъде работниците са в състояние да изпълнят производствените си задачи и при по-къс работен ден и по-къса работна седмица. Засега

звучи като

екзотика,

но вероятно това е бъдещето.

СЕДЕФОБ - европейската агенция за професионално образование и обучение, направи много интересни изследвания след кризата през 2008-2010 г. Сред изводите е, че там, където фирмите и държавите са преодолели кризата, вече търсят по-висококвалифицирани хора за работници, включително и за по-нискоквалифицирана работа. Ако този извод е верен, а нямаме основания да се съмняваме в качеството на проучванията на СЕДЕФОБ, всяка държава трябва да осигури повече време за повишаване на квалификацията. Един от пътищата, по които това може да стане, е чрез корекция на продължителността на работното време. Само че не по посока на увеличаването му, а обратно - на намаляването му.

- Кога България ще успее да модернизира своето трудово законодателство и какво ще е то през следващото десетилетие?

- След десетина години гледаме на Кодекса на труда като на свещена крава - много бил добър, не трябвало да се пипа. Само че животът ни изпреварва.

С колегите от Балканския институт по труда и социалната политика правихме едно голямо изследване и вече намираме над дузина нови форми на заетост и на труд, които се появяват из Европейския съюз и по света. Някои от тях се появяват и в България. Повечето нямат нищо общо с 8-часовия работен ден и 5-дневната работна седмица.

Дигиталният свят промени тотално пазара на труда. И от тази гледна точка в България вероятно за добро вече има отделни работодатели, които разбират колко е важно работниците им да са мотивирани. Вече не са изключение случаите, в които хората работят по-малко от 5 дни и по-малко от 8 часа на ден, а фирмите, в които са ангажирани, просперират. Не е добре да чакаме последния момент, за да коригираме и променим трудовото си законодателство.

Визитка:

Роден през 1955 г. в Хасково

Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”

През 1997 г. става социален министър в служебния кабинет на Стефан Софиянски

Остава начело на министерството и в правителството на Иван Костов

Един от архитектите на пенсионната реформа

В момента е председател на Балканския институт по труда и социалната политика

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Николай Урумов

Николай Урумов: Живеем като в казармата на принципа "всяка заповед е предпоследна"!

Хубаво е да се види историята на поп Минчо Кънчев, защото малцина ще седнат да четат 1200 страници - Николай, последният ти моноспектакъл е “Мъжка задушница” от Емил Бонев. Какво внушаваш с него? - Ако героят от “Лалугер” е малък човек, поп Минчо от “Мъжка задушница” е голям човек. В Стара Загора има музей на негово име. Имат улица

Доц. Марчев: Дали ще имаш високо кръвно, зависи и от бактериите в червата

Доц. Марчев: Дали ще имаш високо кръвно, зависи и от бактериите в червата

Трансплантирането на микроорганизми е следващият блокбастър - топмилиардери като Бил Гейтс и Марк Зукърбърг влагат пари в биотехнологични компании, които разработват микробиомни терапии, казва доц. Сотир Марчев - началник на Клиниката по кардиология в Медицинския инстутит на МВР. Почетен член (FESC) е на Европейското кардиологично дружество

Доц. Околийски: Без сексуално образование оставяме децата на захарните чичковци

Доц. Околийски: Без сексуално образование оставяме децата на захарните чичковци

В България за секса или не се говори, или се интерпретира през виц, а баячки, врачки и Кобилкина претендират, че помагат, казва доц. д-р Михаил Околийски. Завършил е социална терапия с профил сексология през 1995 г. в Хумболтовия университет в Берлин, а през 1998 г. получава докторска степен по сексология от същия университет. От 1998 г

Колбер беше в София да представи първата си изложба у нас.
СНИМКИ: РУМЯНА ТОНЕВА

Художникът Филип Колбер: В изкуството трябва да има предизвикателство, иначе то ще е само декорация

Наричаният Кръщелник на Анди Уорхол откри за първи път изложба у нас Филип Колбер е роден през 1979 г. в Пърт, Шотландия. Завършва философия в Университета на Сейнт Андрюс - най-стария университет в Шотландия, където сред колегите му е и принц Уилям. Колбер е световноизвестен художник, който работи в областта на живописта, скулптурата

Румен Стоянов: След срещата на кметовете с Иван Гешев полицаи и прокурори питат как да помогнат

Румен Стоянов: След срещата на кметовете с Иван Гешев полицаи и прокурори питат как да помогнат

Запознахме главния прокурор как висш магистрат придобил земя в плевенско село по съмнителен начин, как боклук се извозва веднъж за 70 лв. на тон, друг път по 250 лв., как са откраднати 100 000 лв. от комплекса “Христо Ботев” в Калофер и как Карлово влезе в неизгодна сделка с имоти с бизнесмена Христо Ковачки, казва кметът на Калофер - Г-н Стоянов

Боил Банов

Боил Банов: "Нетфликс" е готова да влезе у нас, ако дадем стимули за снимането на филми

Освен колекцията на Васил Божков ще проверим и частните музеи на Бобокови и Димитър Иванов, казва министърът на културата Преди време имаше огромен спор дали главата на Севт да пътува за Лувъра Дори министър не може да разгледа колекцията на Божков в момента, защото се водят процесуално-следствени действия Участваме във Венецианското биенале

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Неделчо Неделчев

Неделчо Неделчев: Fibank отчете нетна печалба от 129 млн. лв. за 2019 г.

Очакваме всеки момент КФН да потвърди проспекта за публично предлагане на акции на банката, казва главният изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка - На какъв етап е процесът по увеличение на капитала на банката, г-н Неделчев? - Очакваме всеки момент Комисията за финансов надзор (КФН) да потвърди проспекта за публично предлагане на

Лазар Лазаров

Лазар Лазаров: Държавата няма да взима деца от родителите им

Още акценти от интервюто със заместник-министъра на труда и социалната политика: 557 млн. лева са за хората с увреждания, но трябва анализ, за да стигат до всички нуждаещите се Държавата поема и шофьорския курс на хората с увреждания  През март тръгва новата програма, за да не останат хората без асистенти Отпускаме до 3500 лв

Доц. д-р Маргарита Златарева - бивш конституционен съдия и преподавател по граждански процес, наскоро издаде книга с юридически поглед към процеса на Васил Дякон Левски.

Доц. д-р Маргарита Златарева: Процесът на Левски показва респекта на Османската държава към този, който събужда българите

Какъв е статутът на Специалната нарочна комисия, която е провела процеса, с какъв акт е завършил той и какви са съдържанието и тежестта му - Доцент Златарева, знаем, че сте от Карлово, но освен това с какво ви привлече темата за процеса срещу Левски? - Като юрист съм работила и в правораздаването, и в доктрината и очевидно професионалният ми

Кристиан Кръстев

Кристиан Кръстев: Първите 3 довеждащи линии ще возят от квартала до метрото в “Овча купел”, “Витоша ВЕЦ-Симеоново” и “Люлин”

До 2021 г. София трябва да има нов генерален план за организацията на движението, за да стане градският транспорт по-бърз и удобен за хората, казва в интервю зам.-кметът по транспорт и градска мобилност на София Още акценти от интервюто: Осигуряваме градски транспорт до Витоша по време на ученическите ваканции

Асен Балтов СНИМКА: Десислава Кулелиева

Проф. Асен Балтов: Увеличихме доверието на пациентите и приходите

Гордея се, че постигнахме двата приоритета без съкращения в екипа - променихме организацията и преразпределихме справедливо работата.  Веруюто ми като лекар е, че не може първо да си гарантираш парите от болния и тогава чак да му помогнеш.  Купихме модерна апарaтура, обновяваме базата, създаваме клиники - “Пирогов” се върна на мястото си като №1 в

Със “Секс, наркотици и рокендрол” са на турне из Европа.

СНИМКИ: ИВАН ДОНЧЕВ И ЛИЧЕН АРХИВ

Векилов - Дони: Мен - либералния, обвиниха, че съм хомофоб!

Не исках петното да е върху мен и семейството ми След две издания на предаването си по БНТ Дони обяви, че го спира в този му вид и ако продължи да прави “Събота вечер с Дони”, може би ще е музикално. Причината сам да реши да слезе от ефир стана писмо на правозащитни организации, които протестирали срещу шеговити реплики

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber