Ще предложа създаването на фонд за справедлив преход и желанието ми е той да мобилизира съвместно със средства от Европейската инвестиционна банка и частни средства инвестиции в размер на 100 млрд. евро през следващите 7 години
Всеки европеец може да бъде част от промяната
Искаме ли да продължим да живеем добре и в безопасност на нашата планета? Човечеството е изправено пред екзистенциална заплаха — и целият свят започва да я осъзнава. В Америка, в Австралия бушуват горски пожари. Пустините се разрастват в Африка и Азия. Покачващото се равнище на моретата застрашава нашите градове в Европа, както и островите в Тихия океан. И преди хората са ставали свидетели на подобни явления, но никога при такива темпове.
В България честотата на бедствията се е увеличила значително, като само между 2004 и 2006 г. са регистрирани 10 големи природни бедствия. През юни 2014 г. 13 души губят живота си в наводненията, породени от проливните дъждове в Североизточна, Северна и Централна България. През 2015 и 2017 г. и Югоизточният регион на България е засегнат от наводнения и свлачища. За възстановяване от мащабни наводнения и тежки зимни условия в България от 2005 до 2017 г. Европейският съюз е отпускал 6 пъти средства от своя фонд “Солидарност” на обща стойност 41,5 милиона евро.
Друга непосредствена заплаха представлява очакваното средно повишение на температурите и възникването на все повече засушавания и горски пожари. Неминуемо селскостопанският сектор също търпи последствия от затоплянето на климата. Що се отнася до опазването на природата, един от основните рискове за биологичното разнообразие в България продължава да бъде загубата на местообитания в резултат на развитието на градовете и инфраструктурата.
Не на последно място въздействията на замърсяването на въздуха и на шумовото замърсяване върху околната среда и човешкото здраве продължават да пораждат безпокойство. Всяка година излагането на фини прахови частици причинява около 400 000 случая на преждевременна смърт в Европа, като държавите в Централна и Източна Европа са особено засегнати.
България
продължава да е
сред държавите
членки с
най-много
смъртни случаи,
дължащи се на замърсяването и с най-голямо излагане на градското население на микрочастици.
Това, което ни казва науката, е, че все още можем да спрем тази заплаха, но времето ни изтича.
Новата Европейска комисия не губи никакво време и днес, по-малко от две седмици след началото на мандата ни, представяме нашата пътна карта за Европейски зелен пакт.
Целта ни е да станем първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г., като забавим темповете на глобалното затопляне и смекчим неговото въздействие. Тази задача е за нашето поколение и за поколението след нас, но промяната трябва да започне веднага — и ние знаем, че можем да се справим.
Европейският зелен пакт, който представяме днес, е новата стратегия на Европа за растеж. Благодарение на него емисиите ще бъдат намалени, като същевременно ще се разкрият работни места и ще се подобри качеството ни на живот.
Това е зелената нишка, която ще бъде втъкана във всички наши политики — от транспорта до данъчното облагане, от храните до земеделието, от индустрията до инфраструктурата.
Чрез нашия Зелен
пакт искаме да
инвестираме в
чистата енергия
и да разширим търговията с квоти за емисии, но също така ще насърчим кръговата икономика и ще запазим биоразнообразието на Европа.
Европейският зелен пакт не е просто една необходимост: той ще бъде двигател за нови икономически възможности. Много европейски фирми вече стават екологосъобразни, намаляват своя въглероден отпечатък и откриват чистите технологии.
Те са наясно, че съществуват планетарни граници: европейските компании — малки, средни и големи — осъзнават, че всички трябва да се грижим за нашия общ дом.
Те също така знаят, че ако открият устойчивите решения за утрешния ден, това ще им даде стартово предимство. Това, за което предприятията и двигателите на промяната се нуждаят от нас, е лесен достъп до финансиране. За да се справим с тази задача, ще изпълним плана за инвестиции за устойчива Европа. Той ще подпомогне инвестиции в размер на един трилион евро през следващото десетилетие. Ще работим съвместно с Европейската инвестиционна банка — банката на Европа за климата.
През март догодина ще внесем предложение за първия досега европейски законодателен акт в областта на климата, който ще очертае пътя напред и ще направи курса необратим: инвеститорите, иноваторите и предприемачите се нуждаят от ясни правила, за да планират дългосрочните си инвестиции.
Ние ще насърчаваме трансформацията в производството и потреблението и в начина, по който живеем и работим, но при все това трябва да защитим и да застанем до онези, които са изложени на риска да бъдат засегнати по-тежко от тези промени. Преходът трябва да сработи за всички или няма да сработи въобще. Ще предложа създаването на фонд за справедлив преход и желанието ми е той да мобилизира съвместно със средства от Европейската инвестиционна банка и частни средства инвестиции в размер на 100 млрд. евро през следващите седем години.
Ще гарантираме помощ за онези европейски региони, които ще трябва да направят по-решителна крачка, за да не изостава никой.
Навсякъде в Европа млади и стари не просто изискват действия в областта на климата, а вече променят начина си на живот: помислете си за пътуващите до работа, които ползват велосипеди или обществен транспорт, за
родителите, които избират
бебешките пелени
за многократно ползване, и за компаниите, които се отказват от пластмасовите изделия за еднократна употреба и въвеждат на пазара устойчиви алтернативи. Мнозина от нас са част от това европейско и глобално движение в подкрепа на климата.
Зная, че обществото и в България става все по-чувствително към темата и се организират множество инициативи, целящи да подкрепят противодействието на замърсяването на околната среда и климатичните промени.
Помислете за доброволческата инициатива “Да изчистим България заедно”, за гражданското наблюдение на качеството на въздуха, за поставянето по места на контейнери за текстил, който, вместо да се гори, се рециклира. Сигурна съм, че съществуват много други примери, сред които модернизирането на обществения транспорт или безплатната подмяна на стари печки на твърдо гориво в някои общини.
90 % от европейските граждани изискват решителни действия в областта на климата. Децата ни разчитат на нас. Европейците искат техният съюз да бъде активен у дома и лидер в чужбина. И точно тези дни целият свят се е събрал в Мадрид за конференцията на ООН за климата, за да обсъди колективните действия за борба с глобалното затопляне.
Европейският зелен
пакт е отговорът,
който Европа дава на призива на своите граждани. Това е пакт, създаден от Европа за Европа, и принос за един по-добър свят. Всеки европеец може да бъде част от промяната.