Петър Витанов: Социално-икономическите неравенства са крайъгълният камък за "Зелената сделка"

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7963007 Петър Витанов: Социално-икономическите неравенства са крайъгълният камък за "Зелената сделка" Петър Витанов: Социално-икономическите неравенства са крайъгълният камък за "Зелената сделка" www.24chasa.bg
Петър Витанов: Социално-икономическите неравенства са крайъгълният камък за "Зелената сделка"

Целта е амбициозна и позитивна, но и рисковете са огромни, казва евродепутатът и ръководител на делегацията на българските социалисти в Европарламента

- Г-н Витанов, какви са целите, заложени в Европейската зелена сделка, предложена от новоизбраната Европейска комисия?

- Това е безспорно амбициозна и позитивна цел. Постигането й обаче е едно от най-големите предизвикателства пред Европа за следващите десетилетия и като всяко такова крие огромни рискове. В случая те са за икономиката, транспорта и заетостта на хората. Накратко - новата Комисия цели превръщането на Европа в глобален лидер в защитата на околната среда. Пътят за постигането е чрез пакет от мащабни действия и мерки за борба с измененията на климата, в това число и нови закони за околната среда. Целта е не просто да се намалят емисиите, а да се изведат до възможно най-ниското ниво от три десетилетия. Това е началото на един нов, труден преход за Европа, който изисква значителни усилия и още повече ресурси.

По отношение на транспорта, ЕК си поставя за цел да приеме цялостна стратегия за неговото развитие през 2020 г., в която се посочва, че 75 % от автомобилния и въздушен транспорт трябва да се трансформира в железопътен и вътрешно-воден транспорт.

- Кои според вас са индустриите, които ще бъдат засегнати в най-голяма степен?

- Енергоемките индустрии са в основата на предизвикателствата пред декарбонизацията. Те са сериозен източник на емисии парникови газове (15% от емисиите в ЕС за 2015 г.), но и важен източник на заетост, като осигуряват 5,9 милиона работни места в ЕС.

Транспортът и по-специално автомобилният транспорт също представляват голям източник на емисии (25% от емисиите в ЕС през 2017 г.), като само автомобилната индустрия осигурява работа на2,6 милиона души. Всяка сериозна дискусия относно достигането на „въглероден неутралитет“ непременно ще се занимава с емисиите от тези сектори.

В този контекст търсенето на политики, които ще улеснят трансформацията им чрез иновации, масивни инвестиции и съпътстващи мерки, трябва да бъдат приоритет.

- Какви ще са ефектите върху държавите от Централна и Източна Европа и в частност България от предложените мерки?

- Регионалните различия и растящите социално-икономически неравенства в Европа са крайъгълният камък за сделката. От една страна, те представляват риск за нея, от друга страна - по начина, по който засега е формулирана, тя може да ги задълбочи. Най-засегнати се очертава да бъдат Централна и Източна Европа, част от които е и България. Добивът на въглища, електроенергия от въглища, енергоемката промишленост и автомобилостроенето представляват важни икономически сектори и решаващи източници на заетост. Не случайно и чешкият премиер Андрей Бабиш заплаши, че ще наложи вето върху целта до 2050 г.

Ето защо Европейската комисия би трябвало да обърне много сериозно внимание на регионалния ефект при разработването на европейските предложения за зелена сделка. Комисията трябва да даде съществени отговори и гаранции на проблемите, с които се сблъскват отделните региони в Европа.

- Реалистични и постижими ли са тези цели?

- Спорно е доколко са постижими, тъй като реализирането им зависи на практика от всички сектори и всички европейци. Няма спор обаче, че мерките за опазване на околната среда трябва да се засилят. Всички искаме да дишаме чист въздух, но готови ли сме на реални ограничения за тази цел?

В този смисъл предложението на ЕК е стъпка към това да осигурим на идните поколения по-чиста и по-здравословна среда за живот. Същевременно обаче на този етап не дава отговори на редица ключови въпроси, като на първо място - каква ще е цената, която гражданите на ЕС ще трябва да заплатят. Новата Европейска зелена сделка не бива да задълбочава социалните неравенства.

Трябва да се отчита фактът, че голяма част от предприятията - замърсители, са структуроопределящи за цели региони, както е например комплекса „Марица изток“ у нас и без мащабни и целенасочени публични инвестиции в работни места преходът към въглеродно-неутрална икономика не би бил възможен. Ето защо Европейската зелена сделка би била възможна единствено и само ако тя бъде и социална, съответно социалната справедливост трябва да бъде един от основните й ръководни принципи.

Предложените мерки от политиката в областта на климата могат да окажат негативно въздействие върху доходите на европейските граждани. Изключително негативни ефекти могат да се очакват по отношение на работещите в засегнатите сектори, тъй като мерките крият риск от загуба на работни места или намаляване на заплатите. Съществува реален риск разходите, свързани с целта за декарбонизация да бъдат на гърба на най-бедните домакинства.

?- Но председателят на ЕК, г-жа Фон дер Лайен подчерта, че никой няма да бъде забравен и че ще бъде осигурен справедлив преход за всички региони?

- Поставените амбициозни цели не могат да бъдат постигнати само с политически обещания. Необходими са значителни средства и ефективна стратегия за финансиране. Според ЕК около 180 милиарда евро годишно трябва да бъдат инвестирани за постигането на целите в областта на климата до 2030 г.

Фондът за справедлив преход е стъпка в правилната посока. За да бъде успешен обаче, той трябва да бъде разширен и по-добре насочен. Бюджетът за Фонда трябва да бъде значително увеличен, за да има истинско въздействие. Наличното финансиране за справедлив преход трябва да бъде значително по-голямо от 5 милиарда евро за ЕС, предложени от Европейския парламент. Предлаганата сума е крайно недостатъчна, за да позволи на държавите от Централна и Източна Европа, които са силно зависими от въглищата и промишлените отрасли с високи емисии на въглероден двуокис, да се справят със социално-икономическите последици на мерките за декарбонизация.

По мое мнение тази сума е недостатъчна дори само за България. Също така фондът за справедлив преход трябва да даде приоритет именно на региони с промишлени отрасли с високи емисии на въглероден двуокис, по-специално на тези, които силно разчитат на добива на въглища и с БВП на глава от населението под средния за ЕС. Степента на енергийна бедност също трябва да бъде ключови критерии за допустимост.

- Сравнихте новата зелена сделка с началото на един нов, труден преход за Европа. Сама ли е Европа в рамките на този преход?

- Европа в никакъв случай не е сама, но за съжаление най-големите замърсители в лицето на САЩ и Китай не желаят да участват и да предприемат мерки в областта на климата. Дори напротив, според последните новини Китай ще добави нови въглищни електроцентрали, равняващи се на общия капацитет на всички страни от Европейския съюз.

В този ред на мисли трябва да си дадем и ясна сметка за това, че всички мерки, които предприемаме, в един момент ще окажат въздействие и върху конкурентоспособността на европейската икономика и затова те следва да бъдат балансирани.Поемането на такива ангажименти за климата ще натовари допълнително предприятията, особено в държавите с по-ниска енергийна ефективност, като например България.

Поради това ЕС трябва да оказва и системен натиск върху своите търговски партньори, за да се включат и те в борбата с климатичните промени. В противен случай цената ще бъде платена от европейските граждани и бизнес.

- Какви действия следва да бъдат предприети от страна на българската държава и българските представители в Европейския парламент, за да бъдат избегнати вероятните негативни ефекти за българската икономиката?

- На първо място е необходима обща стратегия и обща линия на поведение, която да следваме, с цел минимализиране на щетите. Също така е необходимо да осъзнаем, че политиката на инат и отхвърляне изцяло на предложените мерки ще ни доведе до задънена улица, за което имаме пресен пример с Пакет „Мобилност“.

Предлагането на алтернатива, в посока на развитие на ядрената енергетика например, която гарантира значителен дял от производството на електроенергия в Европа и е едновременно с това напълно чиста енергия би бил един конструктивен подход.

Смятам също, че е важно да потърсим съюзници сред държавите от Централна и Източна Европа, които са изправени пред същите рискове, да обединим усилия и експертиза в посока на един наистина справедлив и социален преход.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

КОНСТАНТИН ЦЕКОВ

Константин Цеков: Два пъти оркестърът на Мариинския театър записва филмова музика - едната е моя

Мениджърът на Хосе Фелисиано ни се обади да ни каже, че сме спечелили “Грами” като съпродуценти и съаранжори за песента Ciellito Lindo Константин Цеков е един от най-добрите български музиканти. На 7-годишна възраст започва да свири на пиано и музиката се превръща в негова професия. Заедно с Александър Бахаров и Румен Бояджиев създават група ФСБ

Яна Маринова: Можеш да си с високите токчета и пак да искаш да оставиш нещо от себе си

Яна Маринова: Можеш да си с високите токчета и пак да искаш да оставиш нещо от себе си

- Яна, наскоро се върнахте от Виена. Как се приема филмът ви “Диви и щастливи” в чужбина, какво ви казват хората, които го гледат и тук? - Най-хубавото е, че навсякъде, където отидем, хората ни чакат с трепет, постоянно ни пишат. Стараем се колкото можем да отговаряме. Бяхме два пъти в Лондон, Единбург, Глазгоу, Виена

СНИМКА: Ройтерс

Какво става в китайския Ухан: очевидец разказва за епидемията

Китайският Ухан е напълно изолиран: заради коронавируса никой не може да напуска 11-милионния град, военните са блокирали летища и гари, общественият транспорт не работи. Пред "Дойче веле" очевидец разказва какво се случва там. Гайоз Цуцунашвили, който е лектор към Германската служба за академичен обмен DAAD, преподава в университета в Ухан

Снимка Румяна Тонева

Доц. Стойчо Стойчев: Нинова не иска вотът да мине - преизбирането й съвпада с нови избори, ще загуби и двете битки

- Ако ДПС подкрепи вота, това няма да се случи с някакъв особен ентусиазъм - Един от големите ни проблеми е липсата на контрол - това позволява да няма вода, да се внасят боклуци, да се строи лошо - И Цацаров, и Гешев в началото на мандата си ще демонстрират голяма активност. Въпросът е дали тя ще доведе до системно подобрение - Четвъртият вот

Доц. д-р Нериман Ерсой Хаджъсалихоглу

Етническо прочистване е депортирането на 350 000 турци от България през 1989 г.

“Възродителен процес”, “голямата екскурзия”, “българи мохамедани” - това са тоталитарни понятия, крайно време е да се премахнат “Въпреки изминалите 30 г. и смяната на поколенията насилствената имиграция, както е по-точно да се нарече депортирането на турците от България, инициирана от призива на бившия комунистически лидер Тодор Живков на 29 май

Йотова: Криза на властта няма, има тежка криза в управлението на държавата

Йотова: Криза на властта няма, има тежка криза в управлението на държавата

Още акценти от интервюто с вицепрезидента: Правителството се опита да изтръгне ноктите на опозицията за вота предварително с оставката на министъра на околната среда, но защо остави на завет регионалния Този вот се отличава - политическите мотиви отстъпват пред сериозността на проблеми, които опират до всеки гражданин и не са от вчера

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Юлиан Ангелов: Правителството ще се запази, БСП се правят на борци за зелени идеи

Юлиан Ангелов: Правителството ще се запази, БСП се правят на борци за зелени идеи

“Атака” все още са в управляващото мнозинство, няма причина да гласуват срещу кабинета, казва организационният секретар на ВМРО - Г-н Ангелов, поехте комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабанда след назначението на Емил Димитров-Ревизоро за нов екоминистър. Ще променяте ли работата

Андон Балтаков

Новият шеф на БНР Андон Балтаков: Не бях сигурен в изхода от конкурса, имах обратен билет

Започвам със срещи с хората - на местата, където са те, а не в кабинета ми Първите документи, които ще изискам от БНР, ще бъдат финансовите Сайтът на “24 часа” за мен е символ на огромно доверие, което получавате от читателите - Г-н Балтаков, защо използвахте сайта на “24 часа” в презентацията си пред Съвета за електронни медии

Петър Москов

Петър Москов: “Приятно” е министър да бъде вкаран в затвора, но 121 в парламента са променили закона за търговете на лекарствата

Шарено мнозинство направи тази поправка, която отмени търговете за скъпи лекарства в частните болници, казва председателят на партия КОД и бивш министър на здравеопазването Още акценти от интервюто Прекалено многото болници и фалшивите болни са големите проблеми С пръстовия идентификатор за 4 години щяха да са спестени 400 млн. лв

Румен Драганов: Очакваме над 300 изложители на „Ваканция и СПА Експо“

Румен Драганов: Очакваме над 300 изложители на „Ваканция и СПА Експо“

Предлагаме нова европейска програма за младежки културен туризъм, казва изпълнителният директор на Института за анализи и оценки в туризма - Господин Драганов, по време на предстоящата на 13, 14 и 15 февруари туристическа борса „Ваканция и СПА Експо“ са планирани редица съпътстващи мероприятия. Какви теми ще се разискват по време на тези събития

Христо Радков

Ако излезем на контрапротест за шофьорските курсове, какво ще решат министрите тогава?

Има статистика, че 25% от инцидентите на пътя са на водачи с по-малко от 2 г. стаж, казва председателят на управителния съвет на Българско обединение на шофьорите Христо Радков   Още акценти Случва се в автосервизи да карат клиента да подмени части, които не са за подмяна Крадат катализаторите до 2010 г., защото в тях има платина, радий, германий

Акад. Благовест Сендов в непубликувано интервю: Бори се за себе си, а не срещу друг!

Акад. Благовест Сендов в непубликувано интервю: Бори се за себе си, а не срещу друг!

Коалиция е от женски род, но не става дума за харесване, важното е какво ще направи Това е последното непубликувано интервю с акад. Благовест Сендов. Разговаряхме в кабинета му на 16 февруари 2015 г., когато Русия подготвяше референдум за присъединяването на Крим. - Харесвате ли широката коалиция, която в момента управлява България, акад. Сендов

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber