Вижте последното интервю на Стоянка Мутафова пред "24 часа"

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7947700 Вижте последното интервю на Стоянка Мутафова пред "24 часа" Вижте последното интервю на Стоянка Мутафова пред "24 часа" www.24chasa.bg
Стоянка Мутафова на 97-ия си рожден ден в зала 1 на НДК СНИМКА: Пиер Петров

На 6-и декември легендарната актриса Стоянка Мутафова почина на 97 години. Вижте последното й интервю пред "24 часа" от април тази година:

За кралицата на българския театър и нейния любим 100 била мярка за най-голямата любов

Кралицата на комедията Стоянка Мутафова навърши 97 години на 2 февруари. Отпразнува рождения си ден и отбеляза 70 години на сцена в препълнена зала 1 на НДК. Десетки нейни приятели като Любо Нейков, Ирен Кривошиева, Мариус Куркински, Виктор Калев, Йорданка Христова и много други я поздравиха с песни, скечове и танци.

Легендарната актриса е най-възрастната в света, която продължава да играе. Ето какво разказа тя, вече на 97-годишна възраст:

- Г-жо Мутафова, на 2 февруари навършихте 97 години с голям спектакъл в зала 1 на НДК. Как мина той?

- Много беше хубаво. Много мои приятели ме поздравиха. Публиката беше много интелигентна. Носеше се хубаво усещане през целия ден в атмосферата и най-вече на сцената.

- Изненадаха ли ви?

- Не, какво да ме изненадат. Това, че имам рожден ден, не е никаква изненада за мен. Иначе поздравите на всички мои приятели бяха много мили.

- Какви подаръци получихте?

- Получих много подаръци.

Един от тях е

златен “Икар”.

Дадоха ми го

група деца,

които изиграха един скеч на сцената в НДК. Много е хубав икарът.

- Как минаха за вас последните 5 години?

- Минаха си най-нормално, да ви кажа право. Нищо особено. На моите години най-важното е да се чувстваш добре здравословно. Да чукна на дърво, се чувствам прилично.

- Зрението ви не е добро, но можете ли да четете?

- Не, отдавна спрях да чета и това много ми тежи. Не мога. Зрението ми отслабна много. Направих всичко възможно да го върна, но не може. Свикнах с това вече. Отначало си виках: “О, вече трябва да мра. Щом като не мога да чета!”

Преди четях много. Още от дете. Все съм чела сериозна литература. Големи световни автори като Достоевски.

- А с какво замествате сега четенето?

- Сега най-много обичам да се излежавам. (Смее се.)

- Вероятно много пъти са ви питали. Коя е била най-предизвикателната за вас роля, която сте получавали?

- Ролята, която ме е карала да се чувствам неловко и неприятно пред себе си, беше ролята на Ана Андреевна в “Ревизор”. Когато репетирах, в салона винаги беше, бог да я прости, Цветана Гълъбова. Тя искаше да играе тази роля и режисьорът Методи Андонов, който ѝ беше мъж, не даде тази роля. Когато репетирах, тя стоеше на първия ред в салона. Почти винаги дъвчеше дъвка. Налапа една и вземе да я джвака в устата и държи тефтер. Гледа ме, пише, гледа ме, пише. Не ме уплаши, но много ме притесни и не можах да си отрепетирам ролята както трябва.

Заминахме да играем в Съветския съюз. Кацнахме в Ленинград и

реших, че трябва

да направя нещо

да не се изложа

Там публиката ме познаваше и беше много взискателна. Вечерта в хотела нямаше къде да репетирам, но мисловно минах през пиесата и успях да си хвана грешката. На другия ден, когато се вдигна завесата, още с първите си думи разбрах, че съм победила притеснението си. Мина брилянтно постановката и накрая дойде при мен Методи Андонов да ме попита какво съм направила. А аз му казах: “Виж к'во, друг път недей да ми я слагаш жена ти на първия ред с тази дъвка в устата и с тефтера.”

- В живота сте майка и сте били съпруга 3 пъти. Коя е най-трудната ви житейска роля?

- Успявах да бъда достатъчно майка и достатъчно съпруга. Справях се. Не ми пречеше работата ми. Разбира се, не може винаги всичко да върви много гладко, но винаги съм успявала да се поправя.

- Обикновено хората в третата възраст се отчайват. Някои дори се чувстват непотребни. Вие изпадали ли сте в такива състояния?

- Случвало се е, но успявам да го надживея. Третата възраст си има и предимства като мъдростта например. Лошото сега обаче е, че не мога да чета.

Преди побеждавах

лошите чувства

с четене

Но пък толкова много съм чела, че може вече и без това. Примирила съм се с някои неща. По-добре да живее човек, отколкото да мре. Нека си поживея още!

- Доколко любовта ви е държала и вдъхновявала?

- Любовта ме държа до нормалното време. Повече от необходимото не. Не съм от тези бабички, дето се влюбваха.

- Последната ви любов е Нейчо Попов. Какво беше той за вас?

- Нейчо Попов за мен беше изключението. Сега живея със спомена за него.

- Преди няколко седмици показахте във фейсбук ваша стара снимка, на която Нейчо Попов е написал: “Обичам те сто”. Какво означава това?

- С него имахме шега такава като млади. (Смее се.) Казвахме си, че 100 е най-голямото число. Като децата, като ги попиташ: “Колко много ме обичаш?”, и те отговарят със: “Сто!” За малкото дете по-голямо от 100 няма и ние така си бяхме решили, че за нас най-голямото е сто.

Той беше в Бургас, а аз в София. Той ми се обади по телефона и накрая ми каза: “Обичам те, мацко, сто, сто, сто!” Това бяха думите, с които се разделихме с него. Последните му. Така изчезнаха във времето. Това беше последното, което чух от него в живота си. Сега живея с детето си и спомена за него.

- Кога ви беше първата среща?

- Запознахме се в театъра. Заедно основахме Сатирата. Бяхме една група актьори - аз, Татяна Лолова, Злата Недева, Мартина Дончева и др.

- Как се случи любовта между вас двамата с Нейчо Попов?

- Спонтанно, ненадейно. Наистина голяма любов беше. Той беше женен. Много скъпо се разведе.

- И това заради вас?

- Е, естествено! (Смее се.) Той плащаше издръжка на жена си за една година. Условието беше да построи апартамент. Построи. Доста солидна сума плащаше всеки месец, но за него това не беше нищо, защото не беше алчен за пари. Радваше се, че по този начин си откупва свободата.

- С какво ви спечели той?

- Веднъж започваме да репетираме нова пиеса - “Баня” на Маяковски. Той беше фотограф, а аз една важна особа. Реквизиторите ми слагаха на една поставка зад кулисите една кибритена кутийка и цигара.

Трябваше заедно да излизаме с един пъргав танц, а аз да си запаля цигара. Той обаче не ми даваше да ги взема. Аз посягам, той не ми ги дава. По този начин ми показа, че не е безразличен.

- Той се е закачал така с вас?

- Да, закачаше се така, а аз в началото не можех да разбера.

Никога не съм била

флиртаджийка

Аз направо “бум” главата в чувала. Не зная какво е това да флиртуваш. Не съм флиртувала. Моите намерения винаги са били откровени. Какъвто е и характерът ми.

- Случвало ли ви се е да ви се обиждат хора заради тази ваша откровеност?

- Много пъти, но не съм се променяла и не съм искала. Така съм устроена от дете още. Винаги съм си казвала всичко. Нямах тайни, нямах да крия нещо.

Никога не съм казвала нещо дотам, че да наранявам. Това вече до глупост отива, по този начин да бъдеш искрен.

- С Нейчо Попов нямате деца. Искали ли сте да имате общо дете?

- Нейчо нямаше дете, но все едно имаше. Толкова много обичаше моето дете - Муки. Той полудя по нея, а аз му казах: “Ако искаш дете, да си направим?” Макар че жените, създатели на Сатиричния театър, гледахме на бърза ръка да родим по едно и да се свърши комедията, защото трябваше да напуснем иначе работата.

Той обаче ми отговори: “Не, няма да си правим. Ти имаш вече дете и аз също имам. Колкото е твое, толкова е и мое.”

Много обичаше Муки,

ама много

Така я обичаше, че нямаше нужда от свое дете.

- Как реагираше бившият ви съпруг Леонид Грубешлиев на тази бащина грижа към дъщеря ви от страна на Нейчо Попов?

- Мери - майката на Грубешлиев, един ден пристига у нас. Често се отбиваше и гледа - на леглото Нейчо легнал и си е гушнал Мукито.

Тя беше много малка тогава. На 2 годинки примерно. Той я гали, а тя се хили. Бившата ми свекърва ревнуваше и идва при мен и ми вика: “Виж какво, внимавай! Това, което видях, не ми хареса. Това е момиченце, а той е мъж и така да я прегръща.” Как може такива извратени мисли да се въртят из главата. Правеше го нарочно това, за да ме насъска срещу Нейчо, защото тя много тежко изживя развода ми с Грубешлиев.

- Вие защо се разделихте с Леонид Грубешлиев?

- Аз никога не съм го обичала. Той ми развали хубавата голяма любов, която съм имала с Роберт Роснер. Пъхна се между нас и започна да прави интриги и скандали, докато не се разведох. Бях много щастливо омъжена за Роснер. Бях много дълбоко влюбена. Той беше много интересен мъж, с много голяма култура.

- Щом не сте обичали Грубешлиев, защо се омъжихте за него?

- Поначало не го обичах. Всичко стана малко насила от свекърва ми. Мери полудя по мен, пощръкля, подивя : “Мойта снахичка, мойта снахичка!” Тръсна ме да ставам снахичка, но

никога не съм обичала

бащата на моето дете

Никога!

- Той ли беше причината да се завърнете в България, след като сте живели с Роберт Роснер в Прага?

- Той даваше зор да се върнем, но аз бях против. Докато един ден не се чукна на вратата и един полицай ми каза: “Вие сте арестувана!”

Не ми дава обяснение защо. Ареста за Грубешлиев не се отнасяше, защото това се случваше много скоро след брака ни. Още не са знаели, че съм му жена и съответно съм снаха на Людмил Стоянов. Ако знаеха, нямаше да ме пипнат.

Бяха арестувани най-добрите студенти. Осем дни сме пътували с влак. Не даваха да стоим до отворен прозорец.

Едно момче го убиха.

Гръмнаха го

в сърцето

Беше нещо страшно. Някои ги оставиха в трудови лагери по пътя. Чудих се какво ли ще стане с мен, а мъжът ми само ми повтаряше: “Не бой се. Те вече знаят коя си.”

- Защо ви арестуваха?

- По донос на един простак. Викаха му Киро Паяка. Беше много тъп. Нито един изпит не беше взел и хабер си нямаше от нищо и следва. Оттам идваше цялата работа. От злоба и от завист ни беше накиснал - най-добрите студенти. После всички се върнаха обратно в Прага. Само аз не се върнах, защото мъжът ми не даде. Там беше Роснер.

- Заради Роберт Роснер ли заживяхте в Прага?

- Няколко са причините. Едната е той. Трябваше да замине при роднините си. После се оказа, че цялата му фамилия е била в “Бухенвалд” и е загинала. Друга причина е, че исках да завърша висше образование в театралната академия.

- Роберт Роснер е бил ваш преподавател в университета. Не беше ли това проблем по онова време?

- Не, никакъв. Нямаше такива предразсъдъци. Имаше завист от моите колеги. Всички бяха влюбени в него.

Спомнам си една колежка, стоим двете, а тя се парфюмира и вика: “Ох, да се парфюмирам, че имаме лекции с Роберт Роснер. Всички сме влюбени в него, поне да го чупя за себе си.” Викам си на акъла: “Той вече е чупен, ма!”

- Във вашия живот има още двама мъже, които се казват Георги. Единият е Парцалев, а другият Калоянчев.

- Те ми бяха сценичните мъже. (Смее се.) И с двамата бяхме много близки. Добре сме си изкарвали, хубаво сме живели.

Калата беше

малко по-себичен

от Парцалев

Парцалев умееше да бъде повече приятел като че ли. Калата беше и по-ревнив. Като правя по-хубаво някоя роля и гледам го, че го хващат братята. (Смее се.) Но той беше много талантлив, а един талантлив човек не може да завижда. Калата беше толкова талантлив, толкова, че повече не можеше да бъде.

- С Георги Калоянчев имате ли някаква случка, която никога няма да забравите?

- Имам, ама няма да я разкажа. Не ми е удобно. Ще го злепоставя, не.

- А с Георги Парцалев?

- Нямам такава с Парцалев. Той беше устроен малко по-другояче. Така че нямах проблем.

- Дълго сте живели в чужбина. Какво не достига на българите, за да са като западноевропейците?

- Малко сме ограничени. Няма я тази свобода, която я има европеецът. Тогава беше комунизъм в България. Били сме и 5 века под турско робство. Това иго много ни е повлияло на психиката и още ще има да си патим.

- Много възрастни хора купнеят по онова време - комунизма. Вие от тях ли сте?

- Не! В никакъв случай! Как ще съм харесвала комунизма, бе! Особено онзи. Той сега дори да дойде, няма да е като онзи. Той беше ограничен. Тези, които копнеят по онова рвме... Чудя им се на акъла. Най-вероятно са били комунисти, затова. Да имат власт, да се чувстват силни. Успяваха да вземат всички блага за себе си. А сега май пак се задава комунизъм.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Калин Сърменов
Снимки: Личен архив

Калин Сърменов: Ставаме неграмотни, невъзпитани, нетолерантни

Не знам дали икономически бум може да направим, но ако ние културно, образователно или на тема здравеопазване не се съберем за бум, няма да може да сторим и крачка напред, казва директорът на Сатиричния театър - Г-н Сърменов, годината, която изпратихме, беше много тъжна за българския театър... Отидоха си големи звезди..

Емил Кошлуков

Емил Кошлуков: За първи път съм на държавна работа и реагирам остро, тъй като телевизията е банкрутирала

Ако бяхме частна фирма, вече съдът щеше да ни управлява, казва шефът на медията в първото си интервю, откакто е на високия пост До 2-3 месеца ще изхвърля хартията от телевизията, ще направя електронно управление Ако свалим БНТ2 и БНТ3 от мултиплексите, ще паднат милиони от дефицита В онлайн канал на БНТ ще пуснем приложение

Доц. Стефан Левтеров: Казахме на мъж с рак, че е излекуван, след 1,5 г. тумора го нямаше

Доц. Стефан Левтеров: Казахме на мъж с рак, че е излекуван, след 1,5 г. тумора го нямаше

На 80 г. съм и денят ми протича съвсем обикновено: всяка сутрин влизам в операционните на ВМА и давам анестезии, когато съм дежурен, оставам до 20 ч, давам и дежурства като консултант за ВМА и страната. Най-хубавият момент е да видя благодарност в очите на излекуван пациент. Но най-развълнуван съм бил

Сейед Мохаммад Джавад Расули е роден на 23 ноември 1959 г. Магистър по Международни право. Започва работа в Министерството на външните работи на Иран през 1985 г. Работил е иранските мисии в Катар и Филипините, бил е генерален консул в Мюнхен и Хамбург. Първият му мандат като посланик е в Саудитска Арабия (2010 – 2014). От 2018 г. е посланик на Иран у нас.

Иранският посланик: Солеймани няма отношение към атентата в Бургас, това е фалшива новина

Израел се опитва да прикрие своите собствени терористични нападения, като обвинява нас, казва Сейед Мохаммад Джавад Расули - Г-н посланик, познавахте ли лично ген. Солеймани? - Всички го познаваха. Той беше гост във всеки ирански дом. Ген. Солеймани е добре известен не само на всички иранци, но и на хората в региона, много мил

Доц. д-р Лъчезар Иванов

Доц. д-р Лъчезар Иванов: Ако д-р Дечев е забелязал злоупотреби, защо мълча досега? Да не намигва към фармакомпаниите?

С колеги от 4 парламентарни формации внесохме предложение през 2015 г. частните болници да не правят обществени поръчки, защото това ни задължи ЕС - Доц. Иванов, шефът на здравната каса д-р Дечо Дечев съзря лобизъм в закон, внесен от вас, който дал възможност на частните болници да ощетяват НЗОК със 7 пъти по-скъпи лекарства

Иван Нейков

Иван Нейков: Защо ни е 9-часов работен ден? Има 14 вида гъвкаво работно време в кодекса

По-къс работен ден и работна седмица мотивират работника да се труди по-качествено. Това е бъдещето, казва бившият социален министър Още акценти от интервюто с Иван Нейков Никоя от работодателските организации не ще да припознае предложението за вдигането на извънредния труд от 150 на 300 часа годишно Нормално е моделът за работно време

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Николина Ангелкова

Ангелкова: Оттегляме текста за зони за парти и семеен туризъм

Твърдо вярвам и така работя - промените в туризма се правят при доказан очакван ефект и за улеснение на работещите  в сектора, вслушвам се в бранша, казва Николина Ангелкова, министър на туризма - Госпожо Ангелкова, предстои окончателното гледане на промените в Закона за туризма в парламента. Какво мотивира зонирането на курортите и определянето

Георги Харизанов

Георги Харизанов: Преди министъра по водната верига има още 4 нива

Политологът Георги Харизанов говори в интервю за “24 часа” за това кой освен Нено Димов носи отговорност за водата в Перник. Помолихме го да доуточни какво според него е разпределението на отговорността по административната верига. Как местното водно дружество се е притеснявало за нивото на язовира и в същото време е доставяло същите количества на

Милен Керемедчиев е роден на 27 септември 1968 г. Бил е зам.-министър на икономиката в правителството на Симеон Сакскобургготски, генерален консул в Дубай (2005-2007) и зам.-министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев (2007-2009). В последните години се занимава с консултантски бизнес.

Милен Керемедчиев: Тръмп печели от кризата с Иран, но бизнесът в Дубай губи

Убийството на ген. Солеймани качи рейтинга на американския президент с 2% и той вече използва това в кампанията за втори мандат, казва анализаторът - Г-н Керемедчиев, след като се разминахме с третата световна война,въпреки апокалиптичните анализи, как ще коментирате събитията, на които бяхме свидетели

Георги Харизанов: Очаквам още обвинения!  Има и по-виновни по веригата!

Георги Харизанов: Очаквам още обвинения! Има и по-виновни по веригата!

Арестът на министъра в оставка Нено Димов е знак, че омертата “докато си на власт, не те закачат”, приключи с идването на Иван Гешев като главен прокурор Не по-малка от тази на министъра, а дори и по-голяма отговорност носят експертите и началниците на басейнови дирекции и РИОСВ за случая с безводието в Перник Твърденията

Тони Димитрова

Тони Димитрова: До септември графикът ми е запълнен - и в страната, и в чужбина

2019 г. беше много натоварена и динамична, сега си мечтая за почивка Приятел композитор пише нова песен за мен, но я пази в тайна, ще бъде изненада - Тони, в какво настроение посрещате рождения си ден? - Изнервено, ако трябва да съм откровена. От сутринта ме почнаха с поздравления във фейсбук, но не смогвам на всички да отговоря

Проф. Пламен Нинов

Проф. д-р Пламен Нинов: 2 пъти по-малко вода има през 2019 г. в сравнение с предишната

Нищо друго няма да напълни язовир “Студена” освен вода от небето, казва заместник генералният директор на НИМХ - Проф. Нинов, с какви водни ресурси разполага България в момента? - В Националния институт по метеорология и хидрология поддържаме мониторингови мрежи за наблюдения на водите, ползваме модерни методики, а когато правим своите анализи

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber