Нуждае ли се "Под игото" от превод

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7922580 Нуждае ли се "Под игото" от превод Нуждае ли се "Под игото" от превод www.24chasa.bg
Нуждае ли се "Под игото" от превод

Ивайло Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Текстът му е препечатан от "Дойче веле"

Знаем, че модерната култура се храни от скандалите. У нас те често мобилизират най-широки дигитални маси. Караме се за това коя песен да изпратим на Евровизия или как точно да се илюстрират романите за Хари Потър. И ето ви я новата вълна от възмущение около опита за осъвременяване на "Под игото". Този път тя поставя на дневен ред въпроса за отношението към нашето минало: кое е по-важно - да разбираме смисъла или да възпроизвеждаме формата? Този въпрос често се е появявал в историята на религиите като спор между тези, които искат да адаптират свещените текстове към съвремието, и фундаменталистите, които смятат, че не бива да се пипа нито запетайка.

Е, малко пресилвам, защото текстът на Вазов е, общо взето, разбираем за съвременния читател. Основният проблем не са обясненията към "гологлав" или "посегателство", с които се подиграват медиите - проблемът са турцизмите. И именно тук проектът на издателство "Византия" ни поставя пред едно нерешимо противоречие. От една страна, произведението е сакрализирано от патриотите като най-велико и основополагащо за българската свяст. От друга - то става все по-неразбираемо заради обичайните навремето турски думи. Да ви дам примери от първите няколко страници на романа:

Машала, будала, джанъм, челеби, хайдути (в оригиналния си смисъл на "разбойници"), "Вай, ханзър ериф!" "Гечмиш ола, бай Марко!".

Нежеланието да приемем, че сме били част от Османската империя

От една страна, светиня, от друга – турски. Ами нали същият този лингвистичен патриотизъм чисти езика ни от турцизми вече близо век и половина? От "Атака" даже искаха Мусала да преименуват, че значело "близо до Аллах". Драмата ни е в нежеланието да приемем, че нашите земи са били част от Османската империя и предците ни в голямата си част са говорели турски, за да се разбират с официалните власти, пък и с другите етнически групи. Заличавайки езика, ние на практика обезсмисляме и самия роман на Вазов - защото ако е нямало Османска империя, нямало е и срещу какво да се бунтуват героите. Малко като в "Майстора и Маргарита", където литературният критик Берлиоз настоява поетът не просто да покаже, че Исус Христос е лош, а че изобщо не е съществувал.

Е да, но османското наследство си е наше (наред с елинското, византийското, съветското...) и да го отхвърляме е признак не на патриотизъм, а на комплекси. И от това, че го смятаме за наше, не следва, че искаме да върнем на власт султана, нали така? Следва, че възприемаме миналото в цялото му богатство, със светлините и сенките. Да преведем турцизмите у Вазов означава да теглим още една черта върху миналото си.

Езиковият пуризъм у нас вече век и нещо заменя турските думи първо с руски, после с френски и немски, после пак с руски, сега пък - с американски. За разлика от английския например, който си запазва близо 60-те процента френски езиков фонд, наследство от нормандския нашественик. Спомням си, че навремето основна квалификация на редактора у нас беше в това да гони "чуждици" като им намира "български" съответствия. И кои са точно тези изконни български думи, разбира се, никой не знаеше, защото думите пътуват, метаморфоризират, адаптират се.

Какво печелим от пуризма? Езикът ни просто обеднява. Защото турцизмите у нас са се обособили в неповторим стилистичен пласт, съдържащ лека диалектност, тарикатлък, архаизъм, интимност. Ха преведи на славянобългарски думички като кеф, бошлаф, акъл! Каква била разликата между нашето яваш-яваш и испанското маняна? Ами то е същото, само без целия този стрес... "Под игото" още не се е отдалечило от съвременния човек, като например "История славянобългарска" или "Шестоднев", които със сигурност имат нужда от превод. Напротив, романът може да обогати речника на учениците с някои позабравени колоритни думи. Четенето на текстове от далечни епохи предполага усилие и за вникване в думите на онази епоха - част от смисъла на литературата е да се пренесеш не само в сюжета, но и в семиотиката, в начина, по който са конструирали смисли, които днес са ни вече чужди. Така впрочем се учи чужд език - не просто превеждаш думите, а се опитваш да разбереш как мисли другата култура.

За да не поражда българската история само досада

Според мен имаме повод да поговорим и за нещо друго. Започва да става все по-неадекватно "Под игото" да се учи като литература - та чак да си явява на първите места в класации за любим роман, което ми звучи малко лицемерно. Това вече е исторически текст, документ за раждането на нашата национална литература - трябва да се чете и анализира като свидетелство за една важна епоха - може би от по-големи деца, може би в по-специализирани часове, не знам.

Забелязвам, че младите развиват напълно несправедлива неприязън към подобни текстове, защото очакват в тях да намерят естетическото преживяване, което им носят любовните или фентъзи сюжети. А пък се сблъскват с национално-патриотични поуки. От една страна, не добиват навика да четат за удоволствие, от друга - се изпълват с досада към българската история. Неочаквано лоша комбинация!

Всякакви неща правят по света – не само осъвременяват Шекспир или Расин, а и предлагат на учениците преразказ на основните моменти от сюжета – после в часа се анализират определени пасажи. А който реши да се посвети на филологията – нека да чете внимателно и изцяло, с речник в ръка. Аз не виждам в това нищо скандално. Въпросът е какво искаме да постигнем: досаден ритуал по сакрализация на определени четива или разбиране на една минала епоха, когато не само хората и нравите, но и езикът е бил различен от нашия.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Мнения

Илюстрация: pixabay

Коментар на седмицата №3: Човечеството получи болестта, от която се нуждаеше

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №3 и е събрал над 420 хил. прочитания Този текст без автор в последните дни обикаля фейсбук - хората го споделят масово. Затова го пускаме и тук. Мнозина се питат кой е авторът. Проучване на "24 часа" показа, че той за пръв път е пуснат от сайта Любословие

Георги Марков СНИМКА: Архив

Георги Марков: Ако на 24 януари бяха свалили Борисов, щеше да е пир по време на чума

На 24 януари т.г. БСП и ДПС решиха да свалят правителството на Бойко Борисов, но не успяха. От трибуната казах, че те искат пир по време на чума и излязох прав. Чумата дойде, но щяхме да сме без парламент, който да приеме закон за Извънредното положение за коронавируса и евентуално без парламент, който да приеме закон за държавния бюджет

Теодор Ушев

Теодор Ушев: Артистите, които не са най-богатите хора, ни дадоха продукцията си безвъзмездно

Аниматорът Теодор Ушев написа във фейсбук пост в защита на изкуството и артистите. Направи го преди няколко дни, но той звучи особено актуално днес, в деня на театъра. Ето и публикацията му.  В тези тежки за всички времена, надявам се си даваме сметка каква роля за запазване на висок дух играе изкуството

СНИМКА: Ройтерс

Размисли в самоизолация

Човечеството се изправя пред чудни предизвикателства. Както би казал един местен бръснар: "Това, Пеце, е шамар за всички. Глобален шамар! Прекалихме с всичко! Започвам от себе си... и аз прекалявам." Само до преди месец-два седяхме удобно във фотьойлите си и бистрехме разни теории за възможни сценарии, направени я от американците

Президентът Росен Плевнелиев със семейство, включило се в кампанията.

А изглеждаше толкова лесно: Румен Радев да ни призове да даряваме за “Българската Коледа”!

Очакваме извинение от този до президента, който обяви идеята ни да се отворят телефоните за “манипулативна” Когато в сряда репортерът Даринка Илиева предложи своята идея за “24 часа” - Румен Радев да отвори телефоните на “Българската Коледа”, можеше да я публикуваме, без да питаме нито президентството какво мисли за нея

Бинайфер Норвоже

Защо Сингапур, Южна Корея и Тайван се справят толкова добре с COVID-19

Не е твърде късно да се поучим от Азия в битката срещу вируса Авторката Бинайфер Норвоже е Азиатско-тихоокенски регионален директор на Фондациите "Отворено общество". Правата върху статията в България са предоставени ексклузивно и единствено на "24 часа" Докато някои западни правителства са обсипвани с критика за тромавите и късни реакции по

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Мнения

Примерен гражданин - виж оживялата карикатура на Ивайло Нинов

Примерен гражданин - виж оживялата карикатура на Ивайло Нинов

Анимация карикатура на седмицата от автора на "Малкия Иванчо". Всяка седмица очаквайте нова карикатура с хумористичния поглед към събитията, представен от Ивайло Нинов. Вижте останалите му карикатури

Снимка: Pixabay

10 неща, които ще ни липсват след края на карантината

Животът под карантина има и своите малки предимства. Това са неща, които съпътстват ежедневието ни, докато принудително стоим вкъщи, заради препоръките на Кризисния щаб. На фона на ограниченията и проблемите около коронавируса, те не изглеждат кой знае колко значими. Но със сигурност някои от тях ще ни липсват след отмяната на извънредното

Даринка Илиева

Отворете телефоните на “Българската Коледа”, г-н президент

-Така всеки, които иска да дари за битката срещу коронавируса и българските медици, ще го направи от дивана в къщи - Сега е моментът Румен Радев да влезе в дългоочакваната роля на обединител Моята баба иска да дари 5 лева за една от болниците във Варна. Тя не излиза от вкъщи, защото изпълнява стриктно заповедите на генерал Мутафчийски

Дубровник - дом на древни съоръжения за карантина

Дубровник - дом на древни съоръжения за карантина

До величествените стени на хърватския средновековен град-крепост Дубровник има комплекс от малки каменни къщи - Лазарета на Дубровник, известен като туристическа атракция и място за изкуство и клубове. Но с разпространението на коронавируса по света, мнозина си спомниха за неговото първоначално предназначение преди векове като място за изолация на

COVID-19 започна да променя света

COVID-19 започна да променя света

Арх. Весела Мирянова Председател на съвета на директорите на "АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ" АД Домът се превръща в най голямата ценност, която имаме Наред с глобалния риск за здравето на цялото човечество, все по-осезаемо започваме да се сблъскваме с още един феномен – забавяне на ежедневната скорост и устременост на нашия живот

Иван Костов

Иван Костов: Законът за извънредното положение е изключително успешен

"За първи път пандемия предизвиква глобална криза, която със сигурност ще засегне демократичните общества, ще нанесе поражения на икономиките, и нашите - също". Това каза бившият премиер от 1997 до 2001 година Иван Костов, предаде БНР. Той посочи като проблем това, че никой не знае колко дълго ще продължи пандемията и колко дълбока ще бъде кризата

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber