Проф. Ивайло Знеполски: В тези 30 години бе рециклиран болшевишкият стил - нетърпимост, отрицание. Сега ни трябва нова култура на разговор в обществото

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7863458 Проф. Ивайло Знеполски: В тези 30 години бе рециклиран болшевишкият стил - нетърпимост, отрицание. Сега ни трябва нова култура на разговор в обществото Проф. Ивайло Знеполски: В тези 30 години бе рециклиран болшевишкият стил - нетърпимост, отрицание. Сега ни трябва нова култура на разговор в обществото www.24chasa.bg
Проф. Ивайло Знеполски
Проф. Ивайло Знеполски

С годините Бойко Борисов разви усет при формиране на най-близкото си политическо обкръжение от умерени и интелигентни хора - Дончев, Горанов, Фандъкова

- Г-н Знеполски, навършиха се 30 години от началото - 10 ноември 1989 г., на т.нар. преход. Преди време двама известни социолози обявиха, че преходът е свършил. Вие какво мислите по въпроса?

- Въпреки широката му употреба, преходът не е най-точното понятие, за да опишем и оценим това, което се случва през изтеклите 30 години.

Участвахме в радикална социална промяна, която не е нито единен, нито едновременен процес - тя е многоаспектен процес и се разгръща в различни писти: политическа, икономическа, социална, екологична, манталитетна, на формите на живот и т.н.

Една от тези писти е извървяна сравнително бързо - промяната на политическата система, преминаването от тоталитарна държава към демокрация и политически плурализъм. Това, че този процес е завършен, не означава, че системата функционира по най-добрия начин. Демокрацията на Запад се е шлайфала два-три века. И на нас ни предстои много работа докато се превърнем в развита в детайлите демокрация, но процесите ще се извършват върху твърд цокъл. Доколкото си спомням,

въпросните социолози

обявиха края на прехода

във връзка с извършената приватизация и преразпределянето на собствеността. Завършването на икономическия преход доведе до ново социално структуриране - от тук нататък големите богатства трябваше да се изработват по трудния начин. Оставям настрана болезнения въпрос за корупцията и икономическата престъпност.

- Това вероятно е така, но за хората преходът не е свършил.

- Ако в някоя обществена сфера новите основи са поставени, не означава, че процесите са завършени, особено в такива сложни сфери като социалната сигурност, механизмите за преразпределяне на националното богатство, пенсионната система, здравеопазването и образованието...

Това са писти без край. Съвременното общество е в постоянна мутация, трудно е да си представим състояние на достигната крайна цел, на постоянен покой. Трябва да си даваме сметка, че излязохме от един затворен свят и неподготвени попаднахме в глобалния

свят, в който всеки

с всеки е в конкурентна

надпревара,

свят, предлагащ големи възможности, но и суров, взискателен.

Това обяснява защо за големи групи хора преходът като екзистенциално преживяване не е завършил. Те трудно се вписват в новата среда, имат чувството, че са излъгани в неправомерно събудените очаквания.

Тук трябва да отчетем и вината на част от политиците - обещанията за бърза, безболезнена трансформация, в духа на конвергенция между социализъм и капитализъм, много наподобяваха обещанията за светлото комунистическо бъдеще. Вече едва ли някой не е разбрал, че бъдещето се гради от съгласуваните усилия на всички субекти на действие.

- С какво началото на прехода беше генерално сгрешено?

- Не мисля, че можем да говорим за генерална грешка. Има редица грешки в процеса, но радикалната, революционна промяна по същество стана без присъщите дотогава за всички революции кървави драми, страдания, масови разрушения.

Големият успех на прехода е мирният начин, по който беше извършен. И друг път съм казвал, че става въпрос за исторически компромис между един узурпирал властта режим и свободното гражданство.

На кръглата маса в началото на 90-те всеки от тях се явява със своите валидни аргументи - от едната страна са грубата сила, репресивният апарат, от другата - моралните ценности, негодуванието, набиращото сила мълчаливо мнозинство, както и примерът, идващ от страните от Източна Европа. И двете страни трябва да се откажат от нещо. Така старата партийна номенклатура и новите политически субекти трябваше да играят на новото демократично политическо поле като еднакво легитимни сили.

Това доведе до много

колизии, до много

загубено време,

до разпиляване на национално богатство.

- Можеше ли това да се предотврати?

- Ходът на трансформацията зависеше и от изходните позиции, от които една страна влиза в нея. Нашата изходна позиция е много по-неблагоприятна от тази в други страни, българският комунизъм беше едно изключително ретроградно и развращаващо хората образование. Ние като цяло бяхме много по-пасивни, по-неподготвени, по-некомпетентни и може би по-големи индивидуалисти.

- Кои са трите най-важни и положителни неща, които се случиха в страната през тези 30 години?

- Вече споменах едното от тях - договореният мирен преход от еднопартийна диктатура към демокрация и отворено пазарно стопанство.

Второто - цивилизационният избор, който политическите партии от началото на прехода направиха с консенсус - завръщането ни в Европа, членството в Европейския съюз и евро-атлантическата общност. Едва ли някога и досега сме имали основание в такава висока степен да се чувстваме като самостоятелен, равноправен държавен субект. И трето - излизането от нищетата и дефицитите, създаването на средна класа, особено в по-големите градове, общо замогване на страната, промяната на външната среда, по-високо качество на жилища и околна среда, стремеж за съизмерване със стандарти на старите демокрации.

- А трите най-лоши и пагубни?

- Ще пропусна най-често обсъжданото - криминалната приватизация. Противно на очакванията, няма да спомена и т.нар. демографска катастрофа. По много причини, които тук едва ли може да развия подробно. Това е процес, през който са преминали всички по-слабо развити страни от Европа в разрухата след Втората световна война. Масова емиграция има в Италия, Гърция, Испания, Португалия... Във всички тези страни с времето процесът се оказа обратим. В основата му е ръстът на националното замогване.

И извън тези два въпроса списъкът на “лошите” неща е дълъг, но ще се огранича със свързани с т.нар. душевно здраве на нацията.

Най-важното от тях е ерозирането на стандартите на демократическа политическа култура, които сякаш бяха приети в първите години на прехода от основни играчи - БСП и СДС. Постепенно, с деформациите на прехода, наблюдавахме прогресивно рециклиране на елементи от болшевишката политическа култура -

липса на диалогичност,

нетърпимост и тотално

отрицание на опонента,

пропагандно манипулиране на хората.

Икономическите проблеми на прехода, а в наше време и мигрантската вълна, създадоха благоприятна почва и за засилването на национализма и популизма. Обща слабост на политическите партии през всичките тези 30 години е тази, че вместо да се опитат да култивират определени граждански и трудови ценности в обществото, охотно експлоатира емоциите и очакванията на хората. Резултатът е определен тип социално развращаване.

Друга лоша тенденция, и тя е свързана с първата, са колебанията в избраната посока, в направения цивилизационен избор. Неспособността ни да се разделим с комунизма, липсата на обществен консенсус в осъждането му, в разграничаването от него, в склонността да се насаждат и експлоатират политически носталгии по едно имагинерно комунистическо добруване.

И трето - някои черти на големите предприемачи и на българския капитализъм изобщо. Това са: ниската чувствителност към социалните проблеми, липсата на инвестиции в кадрите, липсата на инвестиции в иновации и изследване, а меценатството на повечето богати е погрешно адресирано - към спорта, чалга културата, модния подиум.

Не е обществено здравословно всеки път, когато с малко се вдигат доходите, да заплашва с апокалипсис, съкращаване на работни места и изтичане на капитали... Ако в тези три аспекта нещата бяха се развили по друг начин, може би и приватизацията нямаше да бъде толкова дива и хората така масово нямаше да търсят изход навън.

- Наскоро един депутат подхвърли идеята за нова кръгла маса. Как ще я коментирате? Трябва ли да се връщаме 30 години назад?

- Не ни трябва нова кръгла маса, а и няма какво повече да договаряме на нея. Това, от което страната се нуждае, е нова политическа култура. Политиката е постоянен спор, постоянна мини кръгла маса, на която се предлагат алтернативни решения, но тя може да бъде полезна само ако политическите субекти притежават това, което Хабермас определя като дискурсивна етика.

Което ще рече всеки участник да представя своите аргументи и в последвалия дебат всички да проявят готовност да приемат по-добрите от тези аргументи. Не само да ги приемат, но и да ги припознаят като основа за работа в името на общото благо. Така се изграждат стъпка по стъпка обществените норми и правила.

- През последните 10 години на прехода страната е управлявана от ГЕРБ и премиер е все Бойко Борисов. С какво се обяснява неговото политическо и управленско дълголетие и докога ще продължи то?

- Няколко са факторите, които обясняват политическото дълголетие на Бойко Борисов. Преди всичко причината е структурна. Петнадесет години след 1989 г. хората, уморени от ожесточеното червено-синьо противопоставяне и вътрешнопартийните пунически войни, имат реална нужда от успокояване, от политически център, в какъвто царят и НДСВ не успяха да се превърнат. ГЕРБ набира маса от слоеве, които независимо от различни предишни обвързаности останаха изолирани от политическия живот, от добре очерталите се нови политически номенклатури.

И после, каквито и кусури да има Борисов,

той е от малкото

политически фигури,

които имат харизматично

присъствие,

имат усет за изграждане на публичен образ. Той не е партийно творение, а сам създава партия. Дори и други да имат значим принос, тя възниква около неговата фигура и неговия политически успех при оспорването на политическото статукво. Това, че е неоспорим лидер, има за резултат факта, че ГЕРБ не изпраща противоречиви сигнали към аудиторията. Политиката му има голяма степен на предвидимост, макар да търпи и упреци, че не извършва необходими реформи. Но хората, изглежда, се плашат от шумни приказки за реформи, уморени са от постоянни промени.

- Но все пак ГЕРБ е член на ЕНП и се обявява за дясна партия...

- Прав сте, но поведението на Борисов в управлението остава центристко. Това се вижда в стила на политическото му поведение и говорене. И при него има моменти на изпускане на нервите, но общо взето, присъствието му е въздържано, излъчва добронамереност и

речникът му е извън

идеологическите клишета

Той е способен да направи жест, да се вслуша в другото мнение.

Неговото говорене се харесва, защото е непосредствено, близко до всекидневния език, не очертава дистанции, съдържа простонародни “мъдрости”, изрази, родени в автентична народна среда. Всичко това внушава: “Аз съм един от вас.”. Поведението на Борисов може да бъде обвинено, че е патерналистично и понякога неадекватно интимно - това понякога дразни, но изглежда, отговаря на нагласите в широки слоеве от населението.

Разбира се, тази всекидневност има и своята обратна страна - Борисов изпуска от внимание важни сфери от живота на обществото, всичко, свързано с високата култура, която създава успеха и идентичността на един народ. Разточителен е в подкрепата на проваления професионален спорт и пестелив в подкрепата на университета, науката, научните изследвания.

Изоставането на модернизирането (съответно - размера на инвестициите) и съответно вниманието към висшето образование в сравнение с училището води до сериозен дисбаланс в цялата образователна система. Насажда погрешното впечатление, че в България не можеш да получиш сериозно университетско образование. Впрочем - това е наследен недъг от всички досегашни управления.

И накрая, с годините Борисов разви усет при формиране на най-близкото си политическо обкръжение от умерени и интелигентни хора. Дончев, Горанов, Фандъкова, Биков нямат

нищо общо с фанатизирани

партийни апаратчици, които

със зъби и нокти бранят идеите на своя патрон... Това създава общ стил, което не е малко в нашите условия на постоянно истеризиране на политиката.

Така че конкретно на въпроса докога ще продължава управлението му - най-вероятният отговор е: докато се създаде приемлива за хората политическа алтернатива. Което поне засега не е налице. БСП е в силни колебания около идентичността си и в перманентна лидерска криза.

Старата десница от времето на СДС е силно фрагментирана и най-представителната й част с гордост се назовава “градската десница”, без да си дава сметка, че с това се обрича на капсулиране. Предстои да видим дали има капацитет да се отвори към нови членски и електорални слоеве, за да може да се превърне в народна партия, способна да поеме или споделя управлението.

- Каква е вашата перспектива за бъдещото развитие на страната? Може ли младите хора, образовали се в чужбина, да се върнат и да поемат управлението на България?
- Има неща, които ни нервират или обезкуражават временно, но България се модернизира, развива се относително добре и то в правилната посока, така че не виждам предпоставки за песимизъм, освен ако не си песимист по природа.

Напоследък в завръщането в страната на младите и добре образовани хора се търси разковничето за бъдещия успех. Аз не мисля, че това е решаващото. Разбира се, добре е повечето от тях да се върнат и работят за страната, но защо тези, които се учат и реализират в България, да са по-неподходящи за това? И те пътуват, живеят в информационния свят, носят белезите на новите поколения, макар някои и да са обременени от нагласите на семейната си среда. Впрочем това понякога е по-адекватно за голяма част от тези, които са заминали.

Преди години едни юпита се върнаха от чужбина да управляват и видяхме какви бяха резултатите. Не бих казал, че Лондонското сити е школа за етика и патриотизъм. Точно подценяването на тези, които се формират тук, на място, може би е и един от факторите за младежката емиграция. Внушава им се, че ако останат в България за тях няма бъдеще. Главните усилия на държавата трябва да бъдат насочени към подобряване на висшето образование, подобряване на условията за квалифициран труд и за реализация тук, в България. Това е и условието за лелеяното завръщане на повече млади хора.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Хасан Адемов

Адемов: Вдигането на пенсиите е незабележимо за пенсионерите въпреки огромните разходи

Две пенсии ще са повече от една, ако хората са се осигурявали на високи доходи, казва председателят на социалната комисия на Народното събрание Още акценти от интервюто: Деница Сачева има квалификация, експертиза и комуникативни умения, с които може да зададе по-бърз темп за социалните реформи Мотивите, с които Борисов махна Бисер Петков

Петър Витанов: Социално-икономическите неравенства са крайъгълният камък за "Зелената сделка"

Петър Витанов: Социално-икономическите неравенства са крайъгълният камък за "Зелената сделка"

Целта е амбициозна и позитивна, но и рисковете са огромни, казва евродепутатът и ръководител на делегацията на българските социалисти в Европарламента - Г-н Витанов, какви са целите, заложени в Европейската зелена сделка, предложена от новоизбраната Европейска комисия? - Това е безспорно амбициозна и позитивна цел

Красимир Вълчев: Студенти ще учат безплатно в поне 7 дефицитни направления

Красимир Вълчев: Студенти ще учат безплатно в поне 7 дефицитни направления

През 2020 г. 60% от финансирането ще зависят от комплексната оценка за качество и реализация, казва министърът на образованието и науката - Г-н Вълчев, какво ви прави впечатление в последното издание на рейтинговата система на висшите училища? - Задълбочават се тенденциите, които виждахме и през предходните години за промяна в професионалната

Явор Петров

Явор Петров: iCard и Apple Pay се обединяват за по-сигурно и лесно плащане

Потребителите ще могат да пазаруват в магазини, мобилни приложения и интернет, казва изпълнителният директор на iCard по повод пускането на услугата миналата седмица - Господин Петров, българският дигитален портфейл iCard вече предоставя и услугата Apple Pay. Как ще се допълват двата метода за плащане? Не се ли припокриват те

НИКОЛАЙ ТОНЕВ

Николай Тонев: Над 3 млн. лв. вложи “КонтурГлобал” в обекти, които хората избраха

Това променя облика на общината. Не допускаме по никакъв начин направеното да се занемари или съсипе, казва кметът на община Гълъбово Г-н Тонев, какво е да имате на територията на общината четири централи? - Към тях прибавете и рудник “Трояново 3”, който също е на наша територия. Централите са “Ей И Ес Гълъбово Марица Изток 1”, “Марица-изток 2”

Димитър Маджаров: Продължаваме  да инвестираме, наградите го доказват

Димитър Маджаров: Продължаваме да инвестираме, наградите го доказват

От създаването на компанията до днес запазваме семейните ценности и ги обвързваме с качеството, казва собственикът на фирма "Димитър Маджаров" - През последните години спечелихте няколко от престижните награди Superbrands. Как оценявате това и на какво се дължи, г-н Маджаров? - Отдавам този успех на постоянния стремеж към поддържане и

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

КРЕМЕНА ХАЛВАДЖИЯН

Кремена Халваджиян: Маги ме ухажваше, провесен на една ръка от балкона на 8-ия етаж

Дизайнерката пристига заедно с линейката, когато научава, че синът ѝ Бебо е катастрофирал с мотор Освен че е половинката до един от най-големите тв продуценти у нас, Кремена Халваджиян е собственик на нощен клуб, стилистка и дизайнерка в някои от най-гледаните телевизионни предавания и сериали като “Маскираният певец” и “Като две капки вода”

Александър Александров

Александър Александров: Може да намалим цената на парното с 10%, ако правим повече ток

“Топлофикация” излиза самостоятелно на енергийната борса, казва изпълнителният директор на софийското дружество Още акценти При инвестиция от половин милиард лева бихме увеличили производството на електроенергия 4 пъти Да се надяваме, че до Коледа на следващата година ще имаме избран външен мениджър

Стоян Мавродиев: “Японизация” на европейската икономика е по-вероятен сценарий от този за дълбока рецесия

Стоян Мавродиев: “Японизация” на европейската икономика е по-вероятен сценарий от този за дълбока рецесия

Има риск от комбинация на застаряващо население, нисък ръст на БВП, висок държавен дълг и ниска инфлация ББР не ангажира държавния бюджет, а привлича ресурс единствено на базата на собственото си добро финансово състояние, казва главният изпълнителен директор на ББР - Г-н Мавродиев, какви са вашите очаквания за българската икономика и банковата

Стоянка Мутафова  на 97-ия си рожден ден  в зала 1 на НДК

Вижте последното интервю на Стоянка Мутафова пред "24 часа"

На 6-и декември легендарната актриса Стоянка Мутафова почина на 97 години. Вижте последното й интервю пред "24 часа" от април тази година: За кралицата на българския театър и нейния любим 100 била мярка за най-голямата любов Кралицата на комедията Стоянка Мутафова навърши 97 години на 2 февруари. Отпразнува рождения си ден и отбеляза 70 години на

Димитър Радев: Няма основание да се очаква глобална криза с мащабите на онази отпреди десетина години

Димитър Радев: Няма основание да се очаква глобална криза с мащабите на онази отпреди десетина години

Банковият сектор сега е в състояние да устои и на най-негативния сценарий, категоричен е управителят на Българската народна банка Още акценти: Очаквам всички условия за пълноценното ни участие в ЕРМ-2 и Банковия съюз да бъдат изпълнени през 2020 г. Въвеждането на еврото ще стимулира институциите за политики и мерки с голям икономически

Димитър Николов: Град, който строи нови училища, има бъдеще - Бургас е такъв

Димитър Николов: Град, който строи нови училища, има бъдеще - Бургас е такъв

Скоро бургазлии сами ще казват какво искат пред дома си и нещата ще се случват по-бързо Държа на вниманието към детайла, тъй като да откриваш дефекти в новоизпълнен проект, дразни не само живеещите наблизо хора, но и мен Много важно е средното образование да е обвързано с нуждите на бизнеса, който не търси само висшисти

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber