България може да излезе победителка във войната за бюджета на ЕС

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7858762 България може да излезе победителка във войната за бюджета на ЕС България може да излезе победителка във войната за бюджета на ЕС www.24chasa.bg
Еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер СНИМКА: РОЙТЕРС

Планирането на дългосрочните финанси буксува, защото Западът не иска да плаща повече, а Изтокът - да му намалят парите

Времето напредва, до следващия програмен период в ЕС остава едва около година, а европейските лидери се съюзяват в бюджетни племена и враждуват помежду си за определянето на дългосрочните финанси.

ЕС се надяваше да постигне съгласие между членките си до края на 2019 г. за бъдещата Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г. За начална точка трябваше да се използва планът на Еврокомисията от май 2018 г. за разпределяне на 1,28 млрд. евро, или 1,11% от брутния национален доход (БНД) - сумата на брутния вътрешен продукт (БВП) плюс всички доходи, които жителите на ЕС получават. Правителствата, чиито лидери формират Съвета на ЕС, обаче игнорираха призивите на Еврокомисията на Жан-Клод Юнкер да се договорят преди евроизборите. След тях има променена политическа ситуация, от която вече произтичат променени приоритети. 

Ако Европарламентът, който също трябва да одобри споразумението за бюджета, или Съветът не се договорят - МФР няма да може да бъде приета.

За момента европейските депутати искат бюджет от 1,3 % от брутния национален доход на ЕС. В своя резолюция ЕП подчертава, че възнамерява да запази финансирането на политиките за сближаване, селско стопанство и рибарство, за което открито се обяви и българският премиер Бойко Борисов. Европарламентът ще се бори и за засилване на водещите програми, като тези в областта на младежта, научните изследвания и иновациите, околната среда и климата, инфраструктурата и цифровизацията.

Между отделните членки обаче зейнаха дълбоки разриви по въпроси като общия размер на бюджета и съкращаването на традиционните разходни области.

Непредвидени спънки като Брекзит и отложения старт на новата ЕК допълнително изтласкаха този график към следващата 2020 г. В резултат на това еврочиновниците се опасяват, че новите бюджетни програми може да не започнат навреме. Подобна ситуация имаше и при приемането на сегашния дългосрочен бюджет (2014-2020 г.), който беше договорен в последния момент през 2013 г. Германия, Великобритания и Франция са най-големите нетни вносителки в бюджета.

Брекзит обаче

отваря значима

финансова дупка

Според еврокомисаря по бюджета Гюнтер Йотингер излизането на Великобритания ще намали дългосрочния бюджет с около 84 млрд. евро.

За да не се стигне до гигантски съкращения на парите за земеделие и кохезионни фондове, част от страните ще трябва да внасят повече средства в общата каса. Канцлерката Ангела Меркел обаче категорично заяви, че германската вноска в хазната трябва да бъде намалена, тъй като страната ѝ е “непропорционално натоварена”.

Традиционно битката за бюджета е едно от най-трудните съревнования в Брюксел. То също е игра с много измерения, а за победа е важно с кого ще влезеш в съюз и колко стабилен ще е той. Страните могат да бъдат съюзници за селскостопанските субсидии, но да враждуват за размера или финансирането на регионалното развитие.

Според дипломати образувалите се вече фракции са толкова отдалечени, че споразумение за МФР може да бъде постигнато едва в последния момент, при германското председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2020 г.

Преговорите забуксуваха още по първия и основен въпрос - колко да е общият размер на бюджета. ЕК предлага 1,11% от брутния национален доход. “Политико” прави разбивка на основните съюзи, образували се досега:

Групата “1%

и нищо повече”

- Австрия, Дания, Германия, Холандия, Швеция

“Фактически най-могъщ е ханзейският съюз”, каза дипломат от ЕС, имайки предвид 5-те северни страни, които настояват за по-малък бюджет след Брекзит в сравнение с този, който бе предложен от ЕК. В техните очи това означава ограничаване на разходите до 1% от БНД. Същите пет членки настояват дори след Брекзит да се запазят т.нар. отстъпки - намаляване на вноските. Системата е въведена през 1984 г., тъй като богатите страни внасят номинално повече пари в общата каса на ЕС, отколкото получават обратно чрез еврофондовете. Ако системата на отстъпки отпадне, ЕС ще получи допълнителни приходи, с които може да покрие увеличаващите се нужди от финансиране. Страните от групата “1% и нищо повече” се застъпват за повече разходи за приоритети като изследвания и миграция и по-малко за традиционни програми като селско стопанство и сближаване (кохезия). Дали този съюз ще успее, зависи до голяма степен от Берлин като най-влиятелен член на фракцията и най-голям нетен вносител в бюджета на ЕС. Германия ще бъде натоварена и с надзора върху бюджетната сделка, ако разговорите се проточат до втората половина на 2020 г. Белгия, Финландия и Ирландия не са част от клуба “1% и нищо повече”, но искат да изразходват по-малко от 1,11% от БНД, предложен от ЕК.

Група “Приятели

на кохезията”

- България, Хърватия, Чехия, Кипър, Естония, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Малта, Румъния, Словакия, Словения, Испания

17-членният съюз, състоящ се предимно от държави от Източна и Южна Европа, се бори за поддържане на финансирането за регионално развитие. Дипломати твърдят, че

групата е сред

най-мощните

фракции

в преговорите за бюджета на ЕС. Ако влиянието на 17-те се запази, България може да излезе победителка във войната. Според предложението на ЕК за страни като Полша и Естония ще има намаляване на регионалните средства с близо една четвърт за периода 2021-2027 г. в сравнение с последния седемгодишен бюджет.

Като следващ удар по Изтока финландското председателство на Съвета на ЕС предложи още по-голямо орязване на част от парите за кохезия.

Българският премиер Бойко Борисов е категоричен, че кохезионната и общата селскостопанска политика имат доказана добавена стойност. “Важно е да се противопоставим на разделението между нетни получатели и нетни донори. Ползите от двете политики са за всички европейски граждани”, посочи българският премиер в изказването си на срещата на групата “Приятели на кохезията” миналата седмица в Прага. Той акцентира, че не трябва да се допуска налагане на разделение между нови и стари приоритети за ЕС.

“Клубът за 1,11%”

- Хърватия, Италия, Литва, Малта, Румъния, Словакия, Словения, Испания

Може да се каже, че е подгрупа на “Приятели на кохезията”, тъй като поне 8 държави, които се борят за защита на разходите за сближаване, настояват бюджетът да бъде определен на 1,11% от БНД, колкото предлага и ЕК. За някои от тези страни 1,11% е идеалното число, докато други го разглеждат като абсолютния минимум, който са готови да приемат. Други държави се застъпват за малко повече от 1,11%: Естония и Унгария например предлагат 1,16%, а Португалия е отворена за компромис между 1,11 и 1,3%.

“Приятели на

фермерите”

- Австрия, България, Кипър, Чехия, Хърватия, Естония, Франция, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания, Малта

Огромно мнозинство от страните в ЕС се опасяват от предстоящата смърт на техните селскостопански отрасли, затова воденият от Париж съюз за поддържане на разходите за селско стопанство на сегашните нива вече повлия на преговорите. В момента селското стопанство получава около 35% от общите разходи от бюджета на ЕС, а ЕК предложи да намали този дял до около 28% през следващата седемгодишна рамка.

Натискът от коалицията обаче накара финландското председателство да предложи по-голям дял от пая да бъде отделен за земеделието. Според документи, до които “Политико” има достъп, съгласно предложението на председателството Общата селскостопанска политика ще вземе дял между 30,5% и 30,9% от бюджета.

“Поддръжници на

демокрацията”

- Дания, Финландия, Франция, Германия, Холандия, Швеция

Макар и да не са официален клуб, няколко държави заявиха, че няма да одобрят многогодишната бюджетна рамка, ако тя не свързва разпределението на финансирането със спазването на принципа на правовата държава. В същото време Унгария и Полша са неофициално обединени в целта си да блокират механизъм, способен да спре финансирането заради проблемите на върховенството на закона.

Преговорите са толкова сложни, защото МФР се предлага от ЕК, но трябва да бъде приет от Съвета на ЕС с единодушие. Възможно е някоя страна да се въздържи и това няма да попречи на вземането на решение, стига да няма гласове против. За да се приключи процесът на вземане на решения се изисква съгласието на Европейския парламент. На практика това означава, че ЕП може да одобри или отхвърли позицията на Съвета, но не може да прави изменения по нея.

Целта на приемането на Многогодишната финансова рамка е да се определят таваните за разходите на ЕС. Всяка година се приема и годишен бюджет на съюза, който трябва да се вмества в ограниченията за разходите, определени в многогодишната финансова рамка.

Приходите на ЕС са основно от вноските на членките, които се определят като процент от брутния национален доход. От статистиката, подготвена от Statista, става ясно, че пет държави допринасят най-много. През 2018 г. бюджетът на ЕС бе близо 162 млрд. евро. Германия е внесла най-много - цели 21,6% от общите вноски.

Страни като България получават далеч повече, отколкото внасят. През 2018 г. България е допринесла за бюджета на ЕС с едва 0,3% от всичките 162 млрд. евро.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Коментар на седмицата №1: Иде ли ново “отровно трио”

Коментар на седмицата №1: Иде ли ново “отровно трио”

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №1 и е събрал над 89 000 прочитания. След изборите може да се състави власт от политически сбирщайн, без да се държи сметка за принципи и ценности Защо ли се получава все така, че когато БСП се явява на избори, без значение дали са вътрешнопартийни

Коментар на седмицата №2: Социалистите избраха Нинова, за да си спасят секса

Коментар на седмицата №2: Социалистите избраха Нинова, за да си спасят секса

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Това интервю е №2 с близо 64 000 прочитания. Но БСП още е на светлинни години от лява партия Победата на Корнелия Нинова за лидерството на БСП не е убедителна, а унищожителна. Даже Лукашенко е впечатлен! Но тя е естествена

Коментар на седмицата №3: Гняв и злоба

Коментар на седмицата №3: Гняв и злоба

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №3 и е събрал над 61 600 прочитания. Вихрят се зловещи коментари, отричане на различното мнение - за протестите, коронавируса - и това е по-заразително от COVID “Гневете се, но не грешете; слънце да ви не залязва гневни.” Това ни съветва свети апостол Павел

Шведската активистка за борбата с климатичните промени Грета Тунберг СНИМКА: Ройтерс

Нобелова награда за Тунберг? Възможно е в епоха на климатични промени и вирус

Нобеловата награда за мир тази година може да бъде присъдена на екоактивистката Грета Тунберг и движението "Петъци за бъдещето", за да се подчертае връзката между вредите за околната среда и заплахата за мира и сигурността, смятат експерти. Победителят, който ще получи наградата на стойност 1 милион долара - смятана за може би най-голямото

Шашмата с мажоритарния вот  вещае нов Костинброд на стероиди

Шашмата с мажоритарния вот вещае нов Костинброд на стероиди

Политиците ни са принципни – никаква аванта за плебеите Всяко зло за добро – опитът на ГЕРБ да пробута смесена избирателна система се провали безславно, но пък показа нагледно колко принципни и високоблагородни люде ни управляват. Не знам дали си спомняте, но през 2017 г. БСП воглаве с Корнелия Нинова твърдо отказа да подкрепи проектозакона за

Пак сме сред най-малко задлъжнелите в Европа

Пак сме сред най-малко задлъжнелите в Европа

Във вторник България емитира на международните пазари две облигации с общ обем от 2,5 млрд. евро. Облигациите са в два равни транша, съответно 10 и 30-годишни, като годишната доходност е 0,389% за 10-годишните облигации и 1,476% за 30-годишните. За първи път България издава 30-годишен дълг. Толкова дългосрочен дълг издават държави

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Гняв и злоба

Гняв и злоба

Вихрят се зловещи коментари, отричане на различното мнение - за протестите, коронавируса - и това е по-заразително от COVID “Гневете се, но не грешете; слънце да ви не залязва гневни.” Това ни съветва свети апостол Павел. Гневът е мощно чувство, то трудно може да бъде подменено, освен ако актьорите са бездарни

Коя кауза да ни обедини за новите 30 години? Модерно образование

Коя кауза да ни обедини за новите 30 години? Модерно образование

Какво трябва да дава училището - идеите на умни и успели млади българи Училище, което подготвя децата така, че на 18 години да имат конкурентни с връстниците им в Европа знания и умения за епохата на технологии и иновации. Образование, насочено към професиите на бъдещето. Учители, добре подготвени и мотивирани да дават ключовите грамотности на

Не търсете злонамереност там, където става дума за обикновена тъпотия, но все пак

Не търсете злонамереност там, където става дума за обикновена тъпотия, но все пак

Защо е тоя рев на тема маски за едни 20 минути на ден Животът не може да спре завинаги, затова училищата не може да не отворят. Факт е, че грипните ваканции през зимата помогнаха много за контрола над епидемията у нас. Но продължаващо спиране на училищата е невъзможно, защото то би означавало отлагане на живота на цели поколения за неизвестно

Социалистите избраха Нинова, за да си спасят секса

Социалистите избраха Нинова, за да си спасят секса

Но БСП още е на светлинни години от лява партия Победата на Корнелия Нинова за лидерството на БСП не е убедителна, а унищожителна. Даже Лукашенко е впечатлен! Но тя е естествена, тъй като за 5 години Нинова извади партията от ковчега, в който я бяха положили предишните ужким социалисти и тъкмо зачукваха последните пирони

Още 40 години очакване за детска болница?

Още 40 години очакване за детска болница?

Министър Ангелов е поканил днес лекари, родители и архитекти да решат големия проблем - да се строи напълно нова педиатрия или да се ползва незавършеният строеж 14 септември трябва да е решителният ден за бъдещето на нова изцяло детска болница, каквато България чака от 1978 година. Над 100 лекари от различни специалности, родители

Коментар на седмицата №3: ГЕРБ – 23,8%, БСП – 23,4%, хората раздвоени за конституцията

Коментар на седмицата №3: ГЕРБ – 23,8%, БСП – 23,4%, хората раздвоени за конституцията

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №3 и е събрал над 96 000 прочитания. 83% искат намаляване на депутатите до 120  55% против блокирането на кръстовища, сочи национално представително проучване на "Тренд" по поръчка на "24 часа" Националното представително проучване на “Тренд” през юли завърши ден

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber