На 10 ноември с документалната лента за Иван Сираков тръгва поредицата “Отворени досиета” на БНТ
- Г-н Василев, на 10 ноември - знакова за България дата, БНТ ще излъчи новия ви документален филм за политически затворник, избягал от България и започнал да работи за Сваровски? Кой е този човек?
- Иван Сираков е изключителна личност, аристократ по дух. В момента е на 90 години. Той е една от жертвите на национализацията в началото на комунистическия режим в Народна република България. Обявен за класов враг, преследван и наказан като потомък на будни българи индустриалци, избити без съд веднага след 9 септември 1944 г. Баща му е бил един от
най-крупните
производители на
букви за печатниците
в страната, а майка му е австрийка, дошла да живее в София. След като комунистите взимат фабриката и момчето Иван завършва училище, започва неговата лична Голгота. Той е единственият оцелял бивш лагерист, преминал през четири концлагера - “Куциян”, мина Николаево, “Богданов дол” и “Белене”.
Иван Сираков е освободен на 9 септември 1949 г. и изселен завинаги в град Бяла. Там не издържа на заточението и ограниченията и по особено интересен начин под чужда самоличност, карайки камион с риба, успява да избяга в родината на майка си. В Австрия започва от нулата и благодарение на предприемчивия си дух основава фабрика за фина механика и секретни ключове.
Когато лежи в болница в Швейцария, се запознава със собственика на “Сваровски” и така започва да прави тунинг с кристали на едни от най-скъпите марки коли. Много скоро след това превръща милионите си часове на страдания в милиони шилинги. Сюжет за голям игрален филм!
- Къде и как го намерихте?
- Иван Сираков е находка на сценариста на филма - журналиста Христо Христов. Той отдавна работи по темата и има контакти с хората, преживели тежки житейски изпитания по времето на комунистическия режим. Особеното беше, че трябваше
да щадим сърцето
на нашия герой,
докато го караме да
се връща в миналото
Затова се наложи с Христо и с оператора Борислав Георгиев да подходим по-изобретателно, за да създадем поносими условия за снимане. Обикновено ограничаващите фактори раждат открития, така стана и в нашия случай. Филмът се получи със собствен стил благодарение именно на камерния си характер.
И най-силното е, че след всичко, което е преживял, Иван Сираков не търси мъст и възмездие. Той не мрази мъчителите си. Много ме вдъхновяват хора, които могат да трансформират болката си и да приемат страданието си за развитие. Твърди, че повечето хора са били жертва на дълбока масова психоза, в която личната воля е била подчинена на изпълняването на чужди команди. Страхът е блокирал личната будност и съпротивителните сили. Затова той не мрази отделните личности, а е противник на цялата комунистическа идеология, в коята отделната личност няма стойност.
- Какво продължава да го свързва с България?
- Повечето политически затворници научават един и същ урок вътре в затворите. Да правят разлика между родината и държавното управление. Родината е това, което трябва да се обича, и те я обичат дори през болката. След десетки години зад граница Иван Сираков е запазил емоционалната връзка с родното място и сега участва в срещи с различни общности, на които разказва своята история. Смята, че паметта за онова мракобесно време трябва да се съхрани и да се предаде този изстрадан опит на бъдещите поколения. През цялото време той имаше един много симпатичен страх - да не умре, преди да е видял завършен филма. Това ни караше да сме още по-отговорни и внимателни към него.
- Много често във филма камерата ви се фокусира върху един охлюв и протяжното му движение. Защо? Какво искате да покажете с този образ?
- Още първия ден, когато снимахме в къщата на Иван, беше валяло дъжд и след това навсякъде в градината бяха плъзнали охлюви. Това веднага ми направи впечатление и решихме да го включим в разказа. Много харесвам охлювите, защото са самодостатъчни - носят всичко със себе си и бавно, с много сили пътуват. Това е житейският път на нашия герой, той не е имал нищо сигурно през повечето време в живота си, освен себе си. Това е една намерена метафора. Не че лазиш като охлюв, когато си лишен от други възможности за придвижване, а че можеш, въпреки че си бавен като охлюв, да стигнеш върха, който стои вътре у теб като възможност. И нашият герой това прави - стига собствения си житейски връх. Много рядко съм срещал личности със силно изразено достойнство и желание за живот, такива, които да са готови да носят битието на гърба си. За повечето то е непосилно бреме и по-скоро приличат на голия охлюв, който знаем как се нарича.
- Филмът ви е част от поредицата “Отворени досиета” на БНТ. Какво представлява тя?
- Тази поредица е важна за националната телевизия. Неин родител и продуцент е журналистката Катя Атанасова. Тя успява да ѝ вдъхва живот вече трети сезон. Всеки сезон представя 6 документални филма, на които сценарист е Христо Христов. Канят се различни режисьори, които да заснемат героите, подбрани от Христо. Тази година заедно с мен участват режисьорите Павел Г. Веснаков и Димитър Коцев-Шошо. Те ще разкажат историите на Стефан Богданов - разкаял се комунист и активен участник в нелегалното комунистическо движение, обучен в Москва. Също и на Станка Георгиева, дъщерята на горянина Герги Русев. Поредицата разказва и за Никодим Янушев, който едва 4-годишен става свидетел на разорението на семейството си и въдворяването на баща му в концлагерите на народната власт. Както и за Асен Апостолов - едно момче, което лежи в затвора заради бягство зад граница, и за Румяна Таслакова, която емигрира във ФРГ на 17 години и там през 1963 г. започва работа в българската секция на радио “Дойче веле”, обявена от народната власт за “вражеска”, забранена и заглушавана. Филмите ще се излъчват всяка неделя от 17 часа по БНТ 1.
- Кой е героят в другия ваш филм от поредицата?
- Той е Асен Апостолов - един от осъдените при опит за бягство през границата на НРБ в годините на социализма,
когато животът
на Запад е блян
за повечето български граждани. През 1980 г. като войник на българо-гръцката граница успява да избяга. Гръцките власти го прехвърлят в лагер за бежанци край Атина, но неочаквано го връщат обратно в България. Изправен е пред военен съд и осъден на 16 години строг тъмничен затвор по обвинение в бягство и шпионаж. С удивление наблюдава промените след 1989 г., когато партийните интереси бързо избутват от сцената пострадалите от комунистическия режим.
- Продължавате да представяте “Формулата на Тео” не само у нас, но и в чужбина. Къде още предстои да го видят зрителите?
- Досега вървяха премиери в цялата страна с вече над 20 000 зрители в кината, което си е малка радост за документален филм за учител по физика. След първата седмица на ноември гостуваме вече извън България, като първите прожекции са в Германия в Щутгард (на 9 ноември), след това във Фрайбург и Касел, после в Швейцария в Церн, предстои излъчване през януари в Брюксел на гости на Европейския парламент, както и пътуване до Америка. Вълната от интерес към филма продължава да го прави жив.
- Филмът за учителя по физика е възторжено приет и от критиците - това показват всички награди, които получи лентата. Защо го харесват?
- Понякога съм песимист по отношение на добрия вкус. Толкова сме захранили душите си с всевъзможни развалени храни, че сме загубили сетивата си за деликатеси. Успехът на нашия филм “Формулата на Тео” ми връща именно оптимизма, че все още има някой, който има нужда от нещо повече от шербет и иска да чуе някоя истина на висок глас, казана от обикновен човек с необикновен характер и дух. На пръв поглед е историята на един учител по физика, но това е историята на Сизиф, който не се отчайва от това да изкачва вечния си камък.
- Къде търсите в момента вдъхновение или теми?
- Слава богу, вдъхновението не ме напуска и имам много теми - колкото ромско семейство, които стоят и чакат да бъдат реализирани. Засега работя паралелно по няколко игрални филма, както и документален за един българин археолог, който търси тайната на безсмъртието в Египет. Имаме идея и да заснемем филм, в който да покажем част от учениците на Теодосий Теодосиев, които се намират на едни от най-ключовите места, свързани с прогреса на човечеството.