Истината за недействителните гласове

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7746366 Истината за недействителните гласове Истината за недействителните гласове www.24chasa.bg

Процентът им на местните избори е средно 8,5, а не абсурдните над 20%, за които трябва да се пишат двойки

Темата за недействителните гласове на избори и референдуми е важна както за България, така и за демократичните държави по света. Нещо повече, големият брой такива гласове дава основание както за съмнение в изборните резултати, така и за тяхното оспорване от страна на изгубилите изборите партии, коалиции и кандидати. Затова е важно да знаем каква е истината по този важен за демокрацията и нейните основни механизми въпрос.

Недействителните гласове са обект на многобройни анализи и изследвания. Различни са видовете недействителен вот: отбелязване на повече (или на нито един) от предвидените видове избор в бюлетината, нарушаване на тайната на вота и т.н. Обикновено в закона се указва кога гласът е действителен, като във всички останали случаи той се класифицира като недействителен. Така е и в нашия Изборен кодекс.

Причините за появата на недействителни гласове са най-различни, например желание да се демонстрира наказателен или протестен вот, както и образователен дефицит (неграмотност) у някои от гласуващите. А понякога просто някой по-възрастен избирател си е забравил очилата. Строги норми за размера на този вот по света няма, но е прието, че е допустимо да има от 3 до 4 на сто недействителни гласове. В Германия, както може да се очаква, той е по-нисък и е между 1 и 2%. Как стои този въпрос у нас?

Още на първите избори след идването на демокрацията у нас и непосредствено след това българският избирател

демонстрира

добра култура

на гласуване

със съвсем приемливи нива на недействителен вот. Първият крах в това отношение ни връхлетя на местните избори през 1999 г. Помня добре този случай, защото тогава бях член на ЦИК и шокът беше голям. Гласуваха малко над три милиона души (колкото и тази година впрочем), но общински съветници произведоха гласовете само на около два милиона души (!).

И какво беше станало с гласовете за съветници на един милион българи? Ами оказаха се недействителни, защото в един милион бюлетини нямаше отбелязан глас за общински съветници. За капак партиите и коалициите не бяха номерирани, което допълнително обърка по-слабо грамотните избиратели. Така с 33% недействителни гласове тогава България постави един тъжен рекорд в демократичната си история.

С изключение на този вот България продължи да гласува с приличен дял на недействителните гласове на президентски, европейски и парламентарни избори в размер на 2-3%.

Например на последните президентски избори през 2016 г. недействителните гласове бяха около 3%. За съжаление, на местни избори ние гласуваме под световните и европейските стандарти - с над 4% недействителен вот. Така на местните избори през 2011 г. недействителните гласове и за съветници, и за кметове бяха 5-6%. През 2015 г. обаче и тук ни се стовари на главите Черен лебед под формата на собствената ни латентна глупост. Недействителните гласове за общински съветници тогава

скочиха повече

от двойно и

достигнаха

14,1%

За кметове тези гласове си останаха в границите на 4-6%. Какво се беше случило? Ами бяха се появили любимите на някои политици и прогресивни НПО изборни преференции.

Преференциите

родиха феномена

“15-15”,

от който се облагодетелстваха късметлиите, на които номерът в бюлетината съвпадаше с номера на издигналата ги партия. Днес този феномен е преодолян, но не съвсем.

Но не това създаде големия недействителен вот. Този вот се роди по много други начини. Например избирателят отбелязваше номера на любимата си партия в полето на преференциите, а в полето за партиите и коалициите не отбелязваше нищо и така произвеждаше недействителен глас. Или пък, за да докаже на изборния дилър, че е гласувал “правилно”, отбелязваше освен номера на партията и някаква причудлива комбинация от преференции, заради която секционната избирателна комисия класифицираше гласа му като недействителен. Това удвои и утрои процента на недействителните гласове за съветници. Така по стар български обичай вместо да изпишем вежди, извадихме очи.

Какво по-точно се случи с недействителните гласове на току-що приключилите местни избори 2019 г.? Първо, маса хора сред политическия така наречен елит се изказаха крайно неподготвени по въпроса и изрекоха куп глупости, заради които сега трябва да се извинят на българския народ. Когото обвиниха в тежка неграмотност. Но няма да го направят, естествено. Той, българският народ, е свикнал над него да издевателстват всякакви политици. Например френски, да споменем някои. Неподготвените политически лидери казаха, че недействителните гласове на тези избори били достигнали 20, че даже и 25%.

Каква е истината? Тази година на местните избори

на първи тур

имаше общо

660 616

недействителни

гласа

И слабо подготвените по математика политици взеха и хоп, разделиха това число на 3,1 милиона гласували избиратели. В резултат получиха абсурдните над 20% недействителни гласове. Читателите вече са разбрали къде е грешката, защото на тези избори се гласуваше с до 4 бюлетини, всяка от които отговаря на един глас. Така броят на гласовете съвсем не е 3,1 милиона, а е равен на сумата от гласовете за съветници, за общински кметове, за районни кметове и за кметове на кметства. А тази сума е 7 761 421, което е доста повече от 3,1 милиона. Така процентът на недействителните гласове средно за всички избори е 8,5, а не абсурдните над 20%, за които трябва да се пишат двойки.

А иначе разбивката на недействителния вот по видове избори почти дословно повтори картината от 2015 г., което е естествено, защото причината е същата: зловредното влияние на преференциите в настоящия им вид. При това недействителните гласове за съветници тази година са 15,1%, а за всичките видове кметове – малко над 4%.

Остава да видим за какво ги ядохме преференциалните жаби. Обработката на преференциите гълта огромна част от времето на изборните комисии и на преброителите, увеличава повече от три пъти (!) броя на недействителните гласове и има пренебрежимо влияние върху съставите на избраните общински съвети. Така например в Столична община, където листите са най-дълги с до 61 имена, преференциите не разместиха нито един кандидат. В национален мащаб от 5135 съветници около 18% са разместени, главно в малки общини и в резултат на “семейни” борби и разделения. А и много от разместванията са привидни, защото не променят състава на групата съветници на партията.

Ще дам пример от последните европейски избори и листата на втората политическа сила с 5 избрани кандидати. Там петият стана втори с преференции, но това не промени състава на групата на избраните евродепутати. Изводът е, че или трябва да падне преференциалният праг, за да могат да се разместват листите в големите общини, или трябва да приемем финландския модел (гласове за партиите само през преференциите), или следва да се замислим за ползата от преференциите изобщо. Другото е лицемерие, което иначе съвсем не ни е чуждо.

У нас, за разлика от Европа, е много популярно мнението, че недействителните гласове могат успешно да се преборят с машинно гласуване. Тук обаче възникват някои въпроси. Ако човек има елементарна грамотност, включително компютърна, той ще се справи с машинното гласуване. Но пък такъв човек едва ли би произвел недействителен глас чрез хартиена бюлетина поради образователен дефицит. У нас обаче има и стотици хиляди избиратели, които просто няма да се справят с машинното гласуване, особено, ако трябва да превъртят по няколко екрана. Така че, ако искаме да въведем образователно-компютърен ценз, нека го кажем честно. Аз обаче имам и едно рационално предложение. Да изчакаме високотехнологичните европейски държави Германия, Холандия и Ирландия да го въведат машинното гласуване и после ние да се поучим от светлия им опит. Или пък Швеция и Дания, да речем.

Изборите, слава Богу, минаха и заминаха, като изборната администрация и преброителят “Информационно обслужване” АД се справиха много добре със задачите си. Сега е време да забравим обидите, които глупаво си нанесохме, и всеки трябва да се върне на основната си работа. И да почне да си я гледа съвестно.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

СНИМКА: Pixabay

НАТО: Съюзниците критикуват Макрон

Черногледата диагноза на НАТО, която според Еманюел Макрон е в състояние на "мозъчна смърт", предизвика гнева на съюзниците и ще се наложи външният му министър Жан-Ив Льо Дриан да успокоява духовете днес в Брюксел, за да не се озове френският президент в позицията на обвиняем на срещата на върха на алианса в началото на декември

Новият мониторинг на Брюксел за корупция да е без двойни стандарти

Новият мониторинг на Брюксел за корупция да е без двойни стандарти

Докладите за България през последните години се използваха само като инструмент за политическа атака На път сме да се преборим с още един ярък пример за двоен стандарт в ЕС. Отпадането на дългогодишния дискриминационен Механизъм за сътрудничество и проверка спрямо България стана моя лична кауза през предходния мандат и се радвам

Николай Василев е бивш икономически министър и управляващ партньор в компанията за управление на активи “Експат капитал”

Ако искаме висока втора пенсия, вноската за нея трябва да се увеличи на 10-12%

Защо не е по-лош вторият пенсионен стълб? Периодично анатемосваме втория стълб на пенсионната система с аргументи, които “отърват” на критиците към съответния момент. Изказват се предимно популисти, които са против всички аспекти на пазарната икономика и искат държавата да отговаря за всичко. Математически анализи липсват

Да търпим ли серийни убийци на децата ни по пътищата?

Да търпим ли серийни убийци на децата ни по пътищата?

След 2 присъди поради произшествия с жертви не следва ли да има по-тежки последици за един професионален шофьор Трябва да се проверяват периодично с напредването на възрастта шофьорите на камиони годни ли са да управляват 76-годишният Петко Славов прегази 5-годишната Марая с камиона си в Русе. На 20 години – през 1963 г

30 години от първия митинг след падането на Живков!

30 години от първия митинг след падането на Живков!

Събуждането на “спящия човек” - така са наричали България в дипломатическата преписка на Вашингтон от и до София Тридесет години от първия митинг! Митингите в първите месеци след оставката на Живков са като километрични камъни в събуждането на “спящия човек”. Така са наричали България в дипломатическата преписка на Вашингтон от и до София

Коментар на седмицата №1 Вече официално - втората ни пенсия изгоря във финансова пирамида*

Коментар на седмицата №1 Вече официално - втората ни пенсия изгоря във финансова пирамида*

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №1 и е събрал 1 108 860. Социалният министър и частните фондове 2 г. координирано пазят тишина, вместо да информират хората за дадената от финансовия министър възможност за прехвърляне към НОИ - така всеки бъдещ пенсионер може да избегне опасността парите му от

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Румен Радев върна избора на 7 ноември.

Коментар на седмицата №2: Може ли Радев да не назначи Гешев след второто гласуване? Според Конституционния съд - не

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 71 000 прочитания. Най-висшите съдии вече са казали, че “ВСС е оперативно самостоятелен”. Включително и “да гласува повторно, без да се съобразява с неодобрението на държавния глава” Как да постъпи Висшият съдебен съвет (ВСС)

ДИМИТЪР ГАНЕВ

Коментар на седмицата №3: Британски Think tank* съзря предсрочни избори у нас. Политолозите: Грешка

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №3 и е събрал близо 30 000 прочитания. Предположенията на “Икономист интелиджънс юнит” вероятно са подадени от сътрудници в София Български експерти: И европейските, и местните избори по-скоро дадоха тласък и прелегитимираха управлението.

1 милион читатели за 1,5 денонощия събра анализ

1 милион читатели за 1,5 денонощия събра анализ

Над 1 милион читатели за 36 часа привлече анализът "Вече официално - втората пенсия изгоря във финансова пирамида" на Виктор Иванов. В него се обяснява защо останаха излъгани надеждите на 200 хил. жени, които трябва да получат вторите си пенсии от частните пенсионни фондове през 2021 г. И защо те ще са само първите с излъгани надежди

Нещастни сме, защото си пречим и сме фиксирани в имането, не в моженето

Нещастни сме, защото си пречим и сме фиксирани в имането, не в моженето

Но българите бързо се учим Кой знае защо никак не съм изненадана, че ние, българите, пак сме на челни позиции по песимизъм*. Това и без да ни го казват, ние си го знаем. Хората и в нашенските изследвания споделят, че никога не очакват нищо добро. Очевидно е. Навсякъде по света сякаш виждаме повече усмихнати хора и приветливи лица

КЗК да защити реалните медии от социалните

КЗК да защити реалните медии от социалните

На депутатите статуквото им харесва, плащат на тролове, което е по-евтино Депутатите пак се заеха да поправят Изборния кодекс. Който във Великобритания или САЩ съществува непроменен от векове. У нас все има нещо за доизкусуряване, което вече граничи с безумие. Крайно време е обаче Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе по клаузите в


Изгоненият от България офицер на ГРУ Владимир Русяев

Защо Москва не гони реципрочно български дипломат

- Българските служби имали доказателства за шпионската дейност на Владимир Русяев, а Русия мрази провалите в разузнаването - Вместо да скастри София, руският външен министър Лавров обявил на посланика ни в Москва, че чака с нетърпение да дойде в София Два шпионски скандала, свързани с Русия, изгонен първи секретар на посолството на Москва и

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber