Отлагането на преговорите с Албания и Северна Македония беше стратегическа грешка, а споразумението на Сърбия с Евразийския съюз ще се отрази зле на преговорите с ЕС, казва външният министър на Словакия
- Г-н министър, доколкото знам, сте започнали дипломатическата си кариера като стажант в посолството на Чехословакия в София. Какво ви води в България сега, в навечерието на 30-годишнината от падането на Берлинската стена, събитие, което промени живота на всички ни?
- С удоволствие идвам в България, връщайки визитата на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева, която посети Словакия два пъти тази година.
Това посещение е продължение на нашия много добър диалог и сътрудничество на правителствено ниво.
България и Словакия имат отлични отношения като силни партньори в ЕС и съюзници в НАТО.
Страните ни са
свързани не само
чрез река Дунав,
но и чрез живите
кирило-
методиевски
традиции,
чрез нашите славянски езици и общи културни връзки.
Споделяме сходни позиции по много европейски и международни въпроси като енергийната сигурност, подкрепата за политиката на сближаване, по въпроса за Брекзит и миграционната криза.
Ще коментираме много от тези теми и по време на настоящата ми визита в София.
В този контекст ще добавя, че Словакия отдавна подкрепя процеса на разширяване на ЕС и интеграцията на Западните Балкани.
Целта на това мое посещение в България е да засили политическото, икономическото и експертното сътрудничество между нашите страни.
Ще отбележа не на последно място по важност и че
Словакия също така
подкрепя
България за
влизане
в еврозоната
и Шенгенското пространство.
- Да поговорим за общите ни бизнес интереси. Сътрудничество в производството на части за коли и свързването на газопровода “Ийстринг” с газовия хъб “Балкан”. Това ли е всичко?
- Ще се опитам да представя нашето мнение за потенциала, който Словакия и България имат в сферите на иновациите, образованието, търговията, инвестициите, енергетиката и туризма.
Страната ни оценява положително факта, че
през последните
три години
търговският ни
обмен се увеличи
и достигна
725 млн. евро.
Предвид общите ни интереси бихме могли да насърчим сътрудничеството в сектора на информационните технологии и автомобилостроенето.
Съвместното ни партньорство в енергийния сектор между “Ийстринг” и газовия хъб “Балкан” действително е в полза на подобряването на енергийната инфраструктура в Централна и Източна Европа.
Всяка година броят на словашките туристи, които посещават България, нараства. През последната година броят им надхвърли 100 хиляди души. Мога да ви кажа, че за словаците България е в топ 4 на най-желаните дестинации за почивка. На глава от населението броят на словашките туристи, които посещават Българското Черноморие, са на челно място в българската статистика.
От друга страна се радвам, че виждам да нараства и броят на българите, които откриват словашкото културно наследство и туристическите забележителности на нашата страна.
Словакия подкрепя България за влизане в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и се радвам, че ние бяхме първата страна, която помогна на вашата администрация с подготовката за ОИСР миналата година, когато председателствахме Вишеградската четворка.
- Вие сте председател на ОССЕ, а като дипломат сте работили в Сърбия, Черна гора, Албания, Македония, Босна и Херцеговина. Имате сериозна експертиза на Балканите и познавате отлично региона. Смятате ли, че отлагането на датата за започване на преговори с ЕС на Северна Македония и Албания ще се отрази негативно на процесите в тези страни?
- Сегашната политическа ситуация в Северна Македония дава отговор на този въпрос. Имам предвид решението на всички политически лидери на парламентарните политически партии да проведат предсрочни избори. Това определено води до отлагане на цялостния процес на реформи в страната.
Според мен решението да не бъдат започнати преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания беше стратегическата грешка на Европейския съюз. Жалко е, че не успяхме да спазим обещанието, което дадохме на тези страни. Всички трябва да сме загрижени за бъдещото развитие на региона, защото
разочарованието
рядко носи нещо
положително,
особено в
Западните
Балкани
И съм сигурен, че не само регионът, но и страните извън Европа са забелязали това много добре.
- А как ще коментирате очакваното търговско споразумение между Сърбия и Евразийския съюз?
- Не мисля, че споразумението, което Сърбия възнамерява да подпише с Евразийския икономически съюз (ЕИС), е стъпка към членството, на Сърбия в Европейския съюз. Защото ЕС очаква страните, които се стремят към членство да могат да приспособят своето законодателство и по-специално търговската си политика към достиженията на правото на съюза, преди да се присъединят. Това означава, че всички двустранни търговски споразумения на Сърбия с трети страни ще трябва да изтекат преди присъединяването към ЕС.
Освен това
Сърбия няма
да има почти
никакви
икономически
ползи
от подписването на споразумение с Евразийския икономически съюз.
- Защо смятате така?
- Преди няколко години Сърбия сключи отделни двустранни споразумения за свободна търговия с Русия, Беларус и Казахстан. Подписването на нов договор с Евразийския икономически съюз, насрочено за 25 октомври, няма да доведе до нищо ново за сръбската икономика. Но както казах, съществува риск сътрудничеството с Евразийския съюз да се отрази негативно на преговорите за присъединяване на Сърбия към ЕС, главно защото може да има съмнения относно ориентацията на сръбската външна политика.