Доц. Стойчо Стойчев: Отпадането на мониторинга е признание за международния облик на България

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7723428 Доц. Стойчо Стойчев: Отпадането на мониторинга е признание за международния облик на България Доц. Стойчо Стойчев: Отпадането на мониторинга е признание за международния облик на България www.24chasa.bg
Доц. Стойчо Стойчев: Отпадането на мониторинга е признание за международния облик на България

Правителството направи каквото зависеше от него. Топката сега е в полето на съдебната власт, казва политологът

- Успех или закономерност е отпадането на мониторинга на Европейската комисия над България, доц. Стойчев?

- Отговорът е и да, и не. Да, защото това е признание за международния облик на България, в немалка степен и резултат на успешното председателство и на ролята на страната ни в процеса на присъединяване на Западните Балкани. Няма как да си основен двигател на разширяването на Западните Балкани и да си страна, към която ЕК има фундаментални въпроси за правораздаването. От тази гледна точка е добре за България.

От друга страна, ние продължаваме да имаме съществени проблеми с правораздаването и то е в избирателното прилагане на законите, до голяма степен неформалната регулация. За едни има тежки присъди, за други няма, едни лежат в затовра, други изобщо не влизат. Тези неща не са се оправили, а целта на този мониторинг беше да се въведе ефективно правораздаване в България, но този мониторинг няма как да доведе до такава качествена промяна.

- Защо, какво пречи да се случи тази промяна?

- Защото въведените в него критерии са количествени и повърхностни - гледат се брой институции, дела, законодателство, все неща, които ние сме покрили. Ако ЕС иска в България да има по-ефективно правораздаване от гледна точка на справедливост, от гледна точка на правото, тогава трябват други механизми. Например обвързване на парите по оперативните програми с някакви реални успехи в правораздаването - какви да бъдат критериите, зависи от нов технически подход. Така че, ако ЕК иска оттук нататък да прави нещо по отношение на правораздаването в България и Румъния, трябва да въведе общ механизъм, валиден за всички държави в ЕС.

- И все пак отпадането на наблюдението от ЕК означава ли, че излизаме от “Б” групата на ЕС?

- Дали сме в “А”, или “Б” групата на ЕС, не зависи от формални критерии. Много от държавите не са членки на еврозоната, не членуват и в Шенген, но присъединяването към по-дълбоките кръгове на ЕС е въпрос на личен избор, на национална политика. България гради своята репутация с нещата, които прави във вътрешен план, в международната политика, а не като покрива формални критерии на ЕК.

- Но как да не сме в периферията на ЕС?

- Бихме могли да не бъдем, ако съумеем да използваме добре механизмите на вземане на решения в ЕС - да правим тематични коалиции, да намерим държави със сходни интереси и да отстояваме активна политика в рамките на ЕС - това ще ни прати в “А” група. Ако просто сме солидарни с политиките на големите или с общите решения на ЕС, без да отстояваме нещо специфично наше или регионално, то ще бъдем в пасивната група на тези, които просто битуват в ЕС, но не участват в неговото изграждане.

- Някои български евродепутати направо показаха разочарованието си от отпадането на мониторинга, визирам г-н Иво Христов, защото България не се е “оправила”...

- Да, но дори и да продължава този мониторинг, ние пак няма да се оправим. Този механизъм не доведе до добри резултати за България 12 г., защо трябва да продължава? Никой не твърди, че е решен проблемът с правосъдието в България. Това опира до съдебната власт, а не до правителството. Каквото е трябвало да направи изпълнителната власт, дори персонално премиерът Борисов, са го направили. Но в същото време са оставили въпросите, които са от компетенцията на съдебната власт, да си ги реши тя, но тя не е страна по споразумението с ЕС и никой не може да принуди българския съд да правораздава по начин, различен от този, който той приема за нормален. Българската съдебна система е толкова независима, че никой не може да я накара да се промени, дори за добро.

-----------------

Стойчо Стойчев е роден през 1983 г. в Шумен. Доцент по политически риск и избори в катедра “Политология” на СУ “Св. Климент Охридски” и ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии към университета. Автор на книгата "Контролираният и купен вот" (2017).

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Проф. Олег Асенов

Проф. Олег Асенов: Винетките няма да поскъпват

Димитър Ганев: Правителството след изборите може да е и програмно

Димитър Ганев: Правителството след изборите може да е и програмно

Монсеньор Румен Станев: Науката върви ръка за ръка с вярата, и папата бе ваксиниран

Монсеньор Румен Станев: Науката върви ръка за ръка с вярата, и папата бе ваксиниран

Кремен Георгиев  Кадър: БНТ

Кремен Георгиев: С дистанционните уреди за отчет се елиминират кражбите

Вместо на границата проверки за глоби да се правят на пунктове за технически прегледи

Вместо на границата проверки за глоби да се правят на пунктове за технически прегледи

Димитър Манолов

Димитър Манолов: Идва поколение, което няма да събере 40 години стаж за пенсия

Покажи още

Последно от

Последно от

Видеосъдържание

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber