Теодор Ушев: Докато пътувах за последната среща с баща ми, бях герой във “Физика на тъгата”

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7717002 Теодор Ушев: Докато пътувах за последната среща с баща ми, бях герой във “Физика на тъгата” Теодор Ушев: Докато пътувах за последната среща с баща ми, бях герой във “Физика на тъгата” www.24chasa.bg
Теодор Ушев СНИМКА: Марк Бертран

Филмът не е автобиографичен, а персоналният ми прочит на книгата на Господинов - за историята на няколко генерации, изгубени в търсене на свободата, казва световноизвестният аниматор в интервю за "24 часа"

Теодор Ушев по време на промотурнето на новия си филм в САЩ. На видеостената се вижда процесът на рисуване.
Теодор Ушев по време на промотурнето на новия си филм в САЩ. На видеостената се вижда процесът на рисуване. СНИМКА: Марк Бертран

Аниматорът със своите колеги от Канадския филмов борд по време на обиколката си в Северна Америка, на която презентираха
Аниматорът със своите колеги от Канадския филмов борд по време на обиколката си в Северна Америка, на която презентираха "Физика на тъгата". СНИМКА: Марк Бертран

- Г-н Ушев, ще бъдете специален гост със своя вечер на “Киномания”. Българската публика за първи път ще види не само новия ви филм “Физика на тъгата”, но и друго събитие - “Нарисувай ми тъга”, в зала 1 на НДК на 17 ноември? Разкажете повече.

- Още през пролетта от “Киномания” поканиха филма “Физика на тъгата” в София и ето че сега предстои неговата българска премиера и единствена за момента прожекция на 17 ноември. Същата вечер ще бъде представен и друг проект, в който участвам - кино-концерт на “Четирите годишни времена” на Вивалди с живо изпълнение на музикантите от квартет “Кварто” и цигуларя Иван Пенчев. Симултанно ще бъдат излъчвани 4 експериментални анимации, вдъхновени от всяка от частите на произведението. Моят филм е по “Зимата”, останалите аниматори, които участват с филми, са Прит и Олга Парн (Естония), Атсуши Вада (Япония), Анна Буданова (Русия).

Поканата да направим всеки свое видео към музиката на Вивалди дойде от Университета по изкуства в Токио (Tokyo University of the Arts), които са негов продуцент. До момента сме го представяли в Япония, Естония, Португалия, Испания, Франция, САЩ.

Сега дойде ред и на България, за което съм много щастлив и благодаря на всички, които инициираха това и направиха възможно да се случи.

- Съдейки по едноименния роман, вероятно много хора ще възприемат филма “Физика на тъгата” като биографичен, ако допуснем, че започва с първото изречение в книгата: “Аз съм роден през 1968 г. в България - в свят, изпълнен с надежди”. Тази реплика обаче може да бъде както ваша, така и на писателя Георги Господинов, с когото сте родени в началото на 1968-а. Биографичен ли е филмът, или е за цялото ви поколение?

- Всъщност филмът започва с “Роден съм през 44-а…”, произнесено от Доналд Съдърланд. Това като че ли отговаря на въпроса ви - не, филмът не е автобиографичен. Той е персонален прочит, моя собствена интерпретация на книгата на Господинов, това, което аз съм почувствал и припознал като свое. Филмът ми е историята на няколко генерации, загубени в търсене на идентичността, свободата и смисъла на съществуването, когато си роден в тоталитарна държава.

- Изгубеното поколение?

- Поколението ни не е изгубено. Ние егоистично успяхме във всичко, което ни липсваше - изградихме си относително комфортен живот, реализирани мечти - всеки с мечтите си, успешни в сферите си и териториите. Но се провалихме в основното - това да създадем един по-добър и свободен свят. Улисани в преследване на собствените си цели, изпуснахме най-важното - свободата. И сега,

презастраховани в къщи,

коли, екзотични ваканции,

се оказваме в един свят на

политическа и религиозна

нетърпимост, на празни думи,

на болни световни лидери, на безкрайни задължения и никакви права. И всеки един от нас е участник в този процес, колкото и трудно да е да си го признаем.

- Защо ви отне 8 г. да завършите филма? Питам, без да знам за колко време обичайно се прави подобен проект. Но си мисля, че за 8 г. много неща се случват в живота на човек и вероятно всеки творец видоизменя първоначалната си идея. Как беше при вас?

- Филмът е 27 мин. И всеки кадър е нарисуван на ръка, сценарият - написан и преработван многократно в търсене на максимално внушение. До последно променях конструкцията и действието. Ясно беше, че процесът ще е дълъг, и съм благодарен на продуцентите ми от Националния филмов борд на Канада (НФБ) за подкрепата. Номинацията за “Оскар” на “Сляпата Вайша” допълнително забави всичко. Вместо да рисувам, трябваше да представям филма и да давам интервюта. “Вайша” беше замислен като малък филм, направен между другото, за да си отдъхна от тежкия процес на рисуване на “Физиката”, но всичко се случи различно.

- Знам, че филмът е посветен на вашия баща.

- Да. В момента, когато завършвах рисунките по филма, баща ми внезапно се разболя. Стана точно като в кадрите - майка ми се обади, каза ми: “Баща ти е много болен…”. Адски плашещото усещане, че животът следва филма ми. Вероятно проява на вечния страх и мъка да не загубиш родителите си, когато си безкрайно далеч от тях. Без да си им казал сбогом. Много приятели емигранти го преживяха. Във филма има едно последно връщане в града, в който съм роден, без да знам, че то наистина ще се случи. Никога не си подготвен за това, когато се случи в действителност. Аз имах шанса да успея да видя за последно баща си, да си кажем онези неща, които, за съжаление, дълго бяхме отлагали в годините. Този последен разговор между баща и син - случи ни се. Точно на тази дата - 17 ноември, когато ще бъде прожекцията в София, аз пътувах с влака към Кюстендил за последната си среща с човека, на когото дължа толкова много.Тогава, в тези 3 часа във влака, бях герой в собствения си филм.

- Във “Физика на тъгата” вие пак сте новатор - използвате за първи път в анимацията различна техника на рисуване. Разкажете за нея. И защо за вас е важно да не вървите по отъпкани пътеки, а винаги пробвате нещо различно и непознато в работата си? Това състезание със собствените ви възможности ли е?

- Да,

това е първият анимационен филм

в света, който използва

техниката енкаустика

- която, парадоксално, е първата живописна техника, която египтяните са използвали за рисуването на портретите на погребаните в саркофази хора. При нея се рисува с разтопен восък, оцветен с пигмент. Най-трудно беше да измисля как с тази техника да се създават движещи се картини. Отначало беше трудно, първите сцени бяха провал.

И след това намерих начина, стила си. Накрая на филма вече можех да правя по 60 рисунки на ден. Беше наистина изморително, имах дни, в които се чувствах като миньор в тъмното си студио, едва се държах на крака. Анимацията е самотно занимание. Но резултатът ме правeше щастлив. Щастлив в тъгата, вижте как звучи само.

- Филмът вече бе на няколко фестивала. За месец след премиерата му е носител на 5 награди, бяхте и в Северна Америка. Как го възприема публиката в различните държави и смятате ли, че ще е друго с българската?

- Ако трябва да съм честен, никога досега не съм имал толкова възторжен прием на филм. При мен винаги преди всяка прожекция има колебание как си се справил, притеснение. Може би най-силно досега беше след първата вътрешна прожекция на филма пред колеги и директорите на борда, когато те

станаха на крака

и дълго аплодираха,

а част от присъстващите плакаха

Тогава с продуцента ми за първи път усетихме, че сме направили нещо хубаво. До момента филмът се радва на много добър отзив от публика и професионалисти. Има изключително силен медиен отзвук в цяла Северна Америка. Много се радвам, че и след първите му прожекции сега в Барселона хората реагират изключително емоционално и харесват филма. Тепърва му предстои среща с различни публики - до края на годината има прожекции в Токио, Барселона, Мадрид, Лайпциг, Филаделфия, София ...

- Всъщност суетен ли сте?

- Разбира се, че наградите имат значение за кариерата на един артист. Но гъделичкането на егото, добрите отзиви за работата могат да напомпат егото до непоносим за околните обем. И тук идва най-сложното - как да контролираш суетата си в норма и да останеш на земята. Да си кажеш - хубаво, че на тези хора им харесва това, което съм направил. Но със сигурност има още толкова, които не харесват този филм. И аз започвам да търся точно тях, да се вслушвам в аргументите им. Това помага за баланса, за заземяването.

- Как се открихте с Доналд Съдърланд и със сина му? Как възприемат те “Физика на тъгата” извън професионалния си ангажимент?

- Когато търсехме глас за английската версия, превъртяхме много имена. Условието на борда е това да е канадски актьор, логиката е, че НФБ е публична институция, която се издържа с парите на канадския данъкоплатец и следва да подкрепя канадската култура по всякакъв начин. С френската версия беше лесно - отдавна работя с Ксавие Долан, с него се разбираме с половин дума. Бях провел предварителен разговор с Райън Гослинг. Но поради огромната му заетост все не можехме да намерим подходящо време и място за запис, а времето минаваше. Тогава шансът се обади - Росиф Съдърланд беше в Монреал за една продукция, жената на моя продуцент, която е режисьор на дублаж и работи с гласове, ни каза - той има страхотен глас, дълбок, разтърсващ. Обадихме му се, пуснахме му версията с Ксавие. И той хареса филма.

- А как се случи с баща му - легендарния Доналд Съдърланд?

- Тук случайността ни помогна. Във френската версия използвахме гласа и на бащата на Ксавие Долан и спонтанно направихме ефект, в който двата гласа се преплитат. И за да направим същото и в английската версия, просто трябваше да предложим това и на Доналд Съдърланд. За наше щастие, той се съгласи, дори разви ролята, добави реплики.

- Трудно ли се съгласи, как се работи с него?

- Росиф трябваше да прекара няколко дни с него в Ню Йорк, там снимаше сериал за HBO. И му казал - татко, хайде да запишеш едни гласове за анимационен филм. И той казал – ами давай, хайде. Намерихме подходяща дата, удобна за него. Тръгваме сутринта за Ню Йорк, на летището сме, звъни ни асистентката му: “За съжаление, господин Съдърланд е с вирус и в момента няма глас”. Десет минути по-късно звънна и самият той, за да ни увери, че не отменя ангажимента, и помоли за нова дата. Втори опит. На летището: този път авария - дерайлирал самолет и всички полети с 3 часа закъснение. Помислих си - край, излетя ни и проектът извън пистата, никакъв шанс да сме в студиото в точния час. Чуваме се и той казва: “Оставете студиото, елате направо у дома, когато успеете.” Добрахме се до дома му, точно до Сентрал парк, записахме. Отдели ни 4 часа. Всъщност това, че Доналд Съдърланд произнася думите на баща ми, беше от онези съвпадения, които те карат да изтръпваш. Страхотен човек, изключителен професионалист. Работата му по филма беше абсолютно про боно, иначе вероятно тези 4 часа биха стрували бюджета на целия филм.

- Каза ли нещо за филма ви?

- Преди да започнем работа, той изгледа филма, целия!

И каза - ей, страхотно,

рисуваш като Том Томпсън

Това е най-големият комплимент, който някой ми е правил, обожавам “Групата на Седемте”.

- След толкова успехи имате ли вече усещането, че сте творец, който може да работи навсякъде по света, включително и в България? Или винаги ще има едно но..., което опира до личното ви разбиране как се прави кино?

- Да, аз мога да работя навсякъде по света. И то каквото творческият ми импулс ми подсказва. Все едно къде си, формулата е една - яка, неуморна работа и добро отношение към хората, с които работиш. Творчеството е индивидуално занимание, но продуктът на изкуството изисква колективна работа. Сам не бих постигнал нищо. Ако не бяха всички тези хора, с които съм работил през годините, щях да си остана обикновен занаятчия.

- Какви мисли провокира у вас мантрата, повтаряна често у нас: “Успели българи, върнете се, тук е все по-хубаво?”

- Аз не съм говорител на българите в чужбина, освен това определението “успял” е доста разтегливо, мога да говоря само от свое име. Разбира се, всеки от нас по един или друг начин, по една или друга причина следи какво се случва в България. Понякога, погледнато отвън, всичко изглежда наистина много безнадеждно. Баща ми често ми казваше да спра да коментирам българската политика, смяташе го за изгубено време. Истината е, че отношението ми по темата е провокирано от болка и съжаление от мащабите на арогантност, до които са достигнали нещата. Работа на политиците е да говорят небивалици. Проблемът обаче отдавна не е в това, което се говори, а в това, което се случва.

- Тъжен ли сте, или сте оптимист за днешния свят, в който хората живеят сякаш онлайн? Преди да ми отговорите обаче, погледнете този свят и през очите на децата ви.

- Аз винаги съм оптимист. Децата ни знаят повече от нас, по-интелигентни са. Те сами ще намерят верния път, а ние само можем да им помагаме да не правят нашите грешки. Нека правят своите, ако това им харесва, но не нашите. Децата не са виновни за комплексите ни. Единственото, което трябва да правим, е да ги подкрепяме и да им подаваме ръка, когато имат нужда.

- Имате ли вече нов проект?

- Да минат концертът и прожекцията, и ще говоря. Изкуството и животът вървят винаги хванати за ръка. Заедно. Не може едното да тича, пък другото едва да крета.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Петър Ганев, ИПИ

Петър Ганев: 2% от данъка върху доходите да отиват в общината според ЕГН-то

Така за пръв път можеш да решиш какво ще се прави с част от твоите налози, казва старши икономистът на Института за пазарна икономика  - Господин Ганев, преди време ИПИ публикува изследване на местните данъци, от което излезе, че в годината на местните избори – 2019-а, никоя община не е посмяла да пипне нито един местен данък, за сметка на 2020 г

Доц. Буланов: В кризата планираме самостоятелно звено за лечение на пациенти с COVID

Доц. Буланов: В кризата планираме самостоятелно звено за лечение на пациенти с COVID

Хирургията учи на дисциплина и труд, вземане на решения в критични ситуации и работа в екип - тренинг, който има значение и в управлението, казва в интервю за в. "24 часа" новият директор на Александровска болница доц. д-р Димитър Буланов.  - Доц. Буланов, досегашната ви мениджърска позиция в областта на лечебната дейност по естествен начин ви

Проф. Михаил Константинов е изборен експерт, и председател на борда на директорите на “Информационно обслужване” АД, което брои изборите.

Проф. Михаил Константинов: Без машини изборите ще са незаконни

Трябват 20 000 устройства, 130 млн. лв. и гаранции, че няма да се разнася зараза При този вот избирателят не е сигурен какво става с гласа му - Една от ясните цели на протеста и неговите вдъхновители е машинно гласуване на предстоящия парламентарен вот. Близо ли сме до въвеждането му, проф. Константинов

Симеон Дянков

Симеон Дянков : В кризисни времена политическият цикъл се ускорява, няма нищо страшно в това

Трябва бързо и смело решение. Два са възможните варианти – оттегляне на повечето министри и вид експертно правителство или направо да се върви към избори, казва бившият вицепремиер и финансов министър Още акценти:  Финансите се управляват сравнително добре, неслучайно  България влезе в чакалнята на еврозоната Трябват промени, за да се върви напред

Водещият на рубриката “Включване Z” Митьо Маринов (вляво) разговаря с Лидия Даскалова и Кристиян Стефанов.

Младите от протеста: Искаме тук да градим живота си (Видео)

Две млади лица на протеста - политолозите Лидия Даскалова и Кристиан Стефанов, пред Митьо Маринов в новата рубрика на "24 часа" "Включване Z" В новото от поредицата интервюта 24 годишният Митьо Маринов задава въпроси на две от младите лица на протеста - младият политолог Кристиан Стефанов и зам.-председателката на Националното представителство на

ЖИВКО ТОДОРОВ

Живко Тодоров: Стига политически канибализъм, партиите трябва да си говорят и след изборите

- Прекалено се изостриха личните отношения между политиците, с агресия не става, казва кметът на Стара Загора - Нужен е диалог между президент и премиер, липсата му не е добра за хората - Амбицията ми е да изкарам докрай кметския си мандат, не ме спрягайте за друго   - Г-н Тодоров, как изглежда ситуацията в страната през прозореца на кметския

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Биляна Алексиева

Жената с подписите срещу блокадите: Васил Божков опорочи протеста

Над 3000 души са подписаха само за ден и половина. Искаме нещата да се случват по правилния начин, без анархия и безредици,  казва в интервю за "24 часа" Биляна Алексиева.   - Г-жо Алексиева, вие внесохте подписка в прокуратурата и в МВР срещу блокадата на три софийски кръстовища. Защо? - Лично внесох подписката срещу блокадата на София в

Янаки Стоилов: БСП не показва категорична решимост да скъса със зависимостите

Янаки Стоилов: БСП не показва категорична решимост да скъса със зависимостите

За 30 години партията не е била в по-сложна ситуация за запазването си като първостепенна политическа сила, казва известният юрист, който е и член на Националния съвет на партията Още акценти от интервюто: Опасявам се, че прекият избор и конгресът няма да сложат финал на кризата в БСП Над 50 предложения за председател на БСП - това не е израз на

Ангел Ангелов: Наш приорирет е да сме екологични и да не оставим заетите в енергетиката без препитание

Ангел Ангелов: Наш приорирет е да сме екологични и да не оставим заетите в енергетиката без препитание

Търсим варианти, чрез които да адаптираме дейността си спрямо изискванията на Европа и да запазим работните места, казва председателят на Борда на директорите на "Топлофикация Сливен" В последните години в България се коментират все повече плановете на много предприятия, произвеждащи енергия от въглища, за преминаване към нови горива

Емил Димитров: Докато съм на този пост, ще се грижа и за тези, които не протестират, и за тези, които ме наричат мутра

Емил Димитров: Докато съм на този пост, ще се грижа и за тези, които не протестират, и за тези, които ме наричат мутра

На Рилските езера никога не е имало бетон и асфалт, няма и няма да има, казва още министърът на екологията Лично аз съм недоволен, че кметът на София разрешава всичко. Не мога да си представя шествие, което нарушава правата на останалите хора. Цели се едва ли не гражданска война, противопоставяне някой да удари друг Едни и същи хора виждат от

Бойко е последният спасител, идните 10 г. и Орбан да дойде не може да ни оправи

Бойко е последният спасител, идните 10 г. и Орбан да дойде не може да ни оправи

Шест неща, които щях да кажа на конференцията на ГЕРБ, ако бях успял да отида, казва депутатът от гражданската квота на ГЕРБ и бивш конституционен съдия Георги Марков - Г-н Марков, защо не бяхте на Националната конференция на ГЕРБ? - В Будапеща съм, а заради епидемията са спрени всички полети до България

Севдалин Желев: "Топлофикация Русе" намалява с 50% въглеродните емисии

Севдалин Желев: "Топлофикация Русе" намалява с 50% въглеродните емисии

Постепенно ще заместваме вътлищата с природен газ, казва изпълнителният директор на дружеството - Г-н Желев, какви мощности работят в "Топлофикация Русе"? - "Топлофикация Русе+ осъществява комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Притежаваме 1 кондензационен блок от 110 мегавата, 2 котела са в режим на работа

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber