Иван Тотев: Ако не беше европейската столица на културата, в Пловдив нямаше да се случат смели проекти

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7706708 Иван Тотев: Ако не беше европейската столица на културата, в Пловдив нямаше да се случат смели проекти Иван Тотев: Ако не беше европейската столица на културата, в Пловдив нямаше да се случат смели проекти www.24chasa.bg
Иван Тотев: Ако не беше европейската столица на културата, в Пловдив нямаше да се случат смели проекти

Това домакинство оставя огромно богатство за поколенията

Чак през 2032 г. България може да получи такова домакинство

Около 20 млн. лева отидоха за събития

B края на първия си мандат през 2014 г. кметът Иван Тотев чу от международното жури, че Пловдив печели надпреварата за европейска столица на културата.

Последва подготовка, съпроводена на моменти със смени в ръководството на общинската фондация “Пловдив 2019”. Тотев оглави управителния ѝ съвет.

На финала на втория си кметски мандат той прави равносметка как е реализиран най-големият културен проект у нас.

- Остават два месеца и половина до приключване на европейската столица на културата в Пловдив. Успешна ли беше тя, г-н Тотев, и какво лично вие видяхте и преживяхте?

- Преживях много емоции. Това е невероятен

имиджов проект,

който постави

Пловдив на

културната карта

на Европа

Градът стана по-популярен и разпознаваем. Спечели много от титлата и от стотиците събития, които се реализираха. Пловдивчани добиха самочувствие, а като цяло градът реализира икономически ползи.

- Някои хотелиери твърдят, че не са се оправдали очакванията им.

- Пловдив е пълен с туристи целогодишно - това се вижда.

- Какво получи градът от тази титла в чисто материален план?

- Реализираха се проекти, които нямаше да се случат никога, ако не беше престижното домакинство. Те ни дадоха мотивация за много смели решения. Със сигурност нямаше да бъде направен квартал “Капана”, който преди беше неугледен, а колите бяха една върху друга. Нямаше да имаме и днешния обновен централен площад, нито пеещите фонтани, ако не беше европейската столица на културата. Това са проекти, вдъхновени от нея.

Въведохме по-тежки мерки за паркиране в Стария Пловдив, след като пренаредихме калдъръма. Голямата епископска базилика, която е почти готова, е високобюджетен проект. Наложи се да затваряме цяло трасе, за да разширим проучванията на мозайките. Но имахме аргумент пред хората, че

правим нещо

значимо за града

и трябва да потърпят.

- От тези стотици събития, за които говорите, вие кое бихте откроили като най-запомнящо се?

- Присъствах на голяма част от проявите. Бях по изложби, на концерти в Античния театър. Много ми хареса Празникът на реката, който се състоя през септември и беше ново събитие.

Надявам се догодина да продължи. Беше фантастично. Цял ден имаше най-разнообразни прояви, а вечерта - спектакъл от огън и музика. В България такова нещо не се е случвало.

Фестивалът Hills of Rock събра над 80 хил. души на Гребната база през лятото за 3 дни. Това са събития, които ще останат следващите години в Пловдив. Имаше многобройни театрални постановки. Открихме две изцяло нови галерии, в момента върви реконструкцията на третата в Стария град.

Всички тези придобивки, свързани с титлата, остават. Бих казал огромно богатство за града и за следващите поколения.

- От общинската фондация “Пловдив 2019” казват, че сте единственият кмет в България, през чийто мандат е спечелена престижната титла, менажирана и реализирана. На кого бихте споделили опита си?

- По време на целия този процес преминаха много хора, които се включваха на различен етап. Едни участваха в подготовката за кандидатстването на града, други писаха стратегия, трети се присъединиха на етап изпълнение на самата програма.

Успяхме да създадем експерти, които ще работят в културната сфера. По-важно е, че накарахме и

научихме

нашите културни

оператори в

града да пишат

и защитават

проекти

И това ще им помогне много за финансиране пред различни институции занапред.

- Имате ли реална представа каква част от пловдивчани одобряват проявите на европейската столица на културата?

- Правим социологически проучвания. Огромен е процентът на хората, които са щастливи, че родният им град е европейска столица на културата. Той върви между 60 и 70%, което е фантастично като резултат.

Голяма част обаче не могат да посочат конкретно събитие, с което се идентифицира културната столица. Но самото усещане така е залегнало, че дава самочувствие на жителите.

Когато ги питат за откриващото събитие, за празника на реката или за конкретен концерт, тогава вече казват: “Това е страхотно.”

И всеки си намира нещо, с което да запомни годината на титлата.

- Но има и пловдивчани, които казват: “Хайде да свършва по-скоро тази европейска столица, че съвсем ни обърна представите за култура!”. До вас стигаха ли такива коментари?

- Още в самото начало се опитахме да обясним, че европейската столица не е богат културен календар. Тя включва събития, които традиционните културни оператори трудно биха “смлели”.

Това са често постановки за съвременно изкуство и танц, различни от нашите възприятия до момента. Но те са част от европейската столица.

Имаше много социални проекти, които се реализираха в “Столипиново”.

Деца от

етническия

квартал бяха

включени в

театрални

постановки,

дори участваха и в постановката “Медея”. Представете си за едно дете от “Столипиново” да бъде качено на сцената на Античния театър.

- Кога на България ще ѝ се случи подобно домакинство?

- По сегашния регламент през 2032 г., но ако дотогава се присъединят нови членки в ЕС, нещата се променят. С този проект създадохме много партньорства и приятелства. Няколко пъти посрещах кмета на Дрезден, който идваше да научи детайли какво представлява европейската столица на културата, за да се подготви за кандидатстване.

- През годините е имало както богати европейски столици на културата като Вроцлав, така и с по-малки бюджети като Пафос. Пловдив какви средства вложи?

- Нашият бюджет за събития и изграждане на културна инфраструктура беше между 40 и 50 млн. лева. Бих го определил като среден. Но той даде много културни събития и, от друга страна, остави придобивки за следващи поколения.

Бюджетът ни

беше нито

разточителен,

нито

недостатъчен

- За събития колко средства отидоха?

- Общо 20 млн. лева, в които влиза и наградата “Мелина Меркури” от 1,5 млн. евро. Тези средства бяха разпределени за мероприятия, които започнаха през 2017 г., продължиха 2018-а и кулминацията е 2019 г.

От тях ще останат и за догодина. Отделно за двете нови галерии отидоха 5,5 млн. лева. Площадът глътна 7 млн. лева. Ремонтите в “Капана” поеха 5 млн. лева. Ремонтирахме къщи в Стария Пловдив.

Ако включим и спортната зала, нещата отиват доста далеч.

- Успешен ли е моделът, с който избрахте да финансирате проектите чрез отворени покани?

- Когато се разпределят пари, винаги има недоволни. За нас беше важно повечето проекти да кореспондират с апликационната форма, с която кандидатствахме за титлата. Фактът, че

минахме всички

мониторинги

положително,

означава, че сме си свършили добре работата. Дали е могло да бъдем по-добри в това отношение, възможно е. Изпълнихме всички индикатори за една успешна европейска столица.

- На вас специално какво ви се искаше да има още?

- Малко повече гражданско участие. Имахме стотици доброволци в откриващото събитие, което беше невероятно. В хода на годината обаче проявите бяха по-малки и нямахме толкова голямо гражданско участие в тях. А аз исках да видя повече доброволци. До края на годината има още събития.

- Мъчно ли ви е, че през декември няма да сте кмет, за да закриете европейската столица?

- Е, аз ще присъствам. Все пак съм председател на Управителния съвет на “Пловдив 2019” и предполагам, че ще си изкарам мандата като такъв.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Желю Ганчев: Италианци и българи са източили от вецове у нас 40 млн. евро. Имам документи, мога  да го докажа и в съда, ако се наложи

Желю Ганчев: Италианци и българи са източили от вецове у нас 40 млн. евро. Имам документи, мога да го докажа и в съда, ако се наложи

Има система за отклоняване на средства, която работи от 15 години. За италиански компании са отивали 77%, за български - 23%, твърди предприемачът, който има 42% от "ПВБ пауър България" - Г-н Ганчев, обявихте публично, че от “ПВБ пауйър България” и “ВЕЦ Своге” са отклонени 40 млн. евро, които са отишли за лично облагодетелстване на български и

Илияна Йотова: Чрез големия разговор за бъдещето на България да възстановим връзките помежду си

Илияна Йотова: Чрез големия разговор за бъдещето на България да възстановим връзките помежду си

Още акценти от интервюто с вицепрезидента: Инициативата на “24 часа” е важна - разглеждам я като пилотен проект, в който да се включат много българи, в отворена дискусия без забранени въпроси и “изтрити мнения” Можем да се обърнем към хората и с въпроси в специална интернет платформа 30 г. по-късно бетонът и бодливата тел са разрушени

Иван Димитров: До средата на 2020 г. ще предоставим честоти за развитие на 5G в България

Иван Димитров: До средата на 2020 г. ще предоставим честоти за развитие на 5G в България

Телекомите са все по-ориентирани към удовлетворяване на очакванията на клиентите, които са станали и много по-взискателни към качеството на услугите и обслужването, казва председателят на КРС - Докъде стигнаха разговорите за освобождаването на честоти за 5G в България? - До средата на 2020 г. ще предоставим честотен ресурс

Снежина Петрова. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

Снежина Петрова: Ще правим нова трактовка на “Под игото” с моите студенти, за да разберат младите архаичния език

След спектакъла “Медея” се чувствам успяла, казва актрисата - Г-жо Петрова, честита награда! Получихте отличието за хуманитаристика "Богдан Богданов". За спектакъла "Медея" ли е? - Да, Не, за проекта, от който спектакълът е част. В мотивите на журито бяха споменати интердисциплинарността на проекта, популяризиране богатството на културата

Владимир Левчев: С баща ми сме спорили. Но не с лични нападки - той беше либерален комунист

Владимир Левчев: С баща ми сме спорили. Но не с лични нападки - той беше либерален комунист

Заминах за САЩ, за да започна на чисто. Там по-ясно чувствах, че съм българин. Във Вашингтон бях учител и университетски преподавател. Но съм бил и продавач, пощальон, книжар Владимир Левчев Роден на 17 октомври 1957 г. Завършва английска гимназия и изкуствознание в Художествената академия. През 1982-1989 г

Харалан Александров Снимка: Архив

Манолова прелъстяваше сърдитите десни и пускаше нишани към навъсената партия баба - за тази авантюра ще плати висока цена

Със социалния антрополог Харалан Александров разговаря Мила Гешакова: - Нормализация на политическото - това ли е големият ефект от този местен вот, г-н Александров? - Да, можем да говорим за нормализация, доколкото тези избори реанимираха БСП и тъй наречената градска десница, която продължава да търси своята политическа идентичност и

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Любомир Спасов

Любомир Спасов: Екологията и опазването на околната среда са приоритет за “Топлофикация - Перник”

Усилията ни са насочени към гарантиране на качествена услуга и коректно отношение към абонатите ни, казва изпълнителният директор на "Топлофикация - Перник" - Инж. Спасов, откакто сте директор, минахте през много трудности, кое беше най-тежко за вас? - Като се замисля, може би твърденията, че чрез дейността си ние замърсяваме въздуха в града

Соня Йончева ще пее в София утре вечер.

Соня Йончева: Мечтая да се снимам във филм, но като истинска актриса

На концерта утре вечерта в София ще изпълня най-любимите си арии на Пучини Утре вечерта Соня Йончева ще изнесе концерт в столичната зала “България”. Тя идва у нас малко повече от месец след като със съпруга ѝ Доминго Хиндоян станаха родители на бебето София. Световноизвестното сопрано ще пее заедно със Софийската филхармония под диригентската

Илхан Кючюк: Чакам скоро решението на Европейския съвет за Северна Македония да бъде преразгледано

Илхан Кючюк: Чакам скоро решението на Европейския съвет за Северна Македония да бъде преразгледано

Още акценти от интервюто с евродепутата от ДПС/"Обнови Европа": Западните Балкани не могат да бъдат в чакалнята на ЕС, а интегрална част от самия него България изпълни критериите за членство в Шенген, но то е въпрос и на политическо доверие. Нашите либерални партньори са притеснени от поверяването на ключови министерства в сферата на сигурността

Проф. Ивайло Знеполски

Проф. Ивайло Знеполски: В тези 30 години бе рециклиран болшевишкият стил - нетърпимост, отрицание. Сега ни трябва нова култура на разговор в обществото

С годините Бойко Борисов разви усет при формиране на най-близкото си политическо обкръжение от умерени и интелигентни хора - Дончев, Горанов, Фандъкова - Г-н Знеполски, навършиха се 30 години от началото - 10 ноември 1989 г., на т.нар. преход. Преди време двама известни социолози обявиха, че преходът е свършил. Вие какво мислите по въпроса

Ив Бертончини: Макрон иска да направи Европа суперсила, но няма да стане, ако се държи като крал

Ив Бертончини: Макрон иска да направи Европа суперсила, но няма да стане, ако се държи като крал

Френският президент се държи арогантно с останалите в ЕС и те вече го приемат като човек, създаващ неприятности Той няма Наполеонов комплекс, а Бонапартов синдром - младия напорист политик, на когото му се иска да е Наполеон С Албания и Македония ЕС не се разширява, а консолидира европейска територия Ив Бертончини е президент на организацията

Доц. д-р Боряна Димитрова: За нови 4 г. власт ще е добре освен с  ВМРО, ГЕРБ да търси съюз и с малка дясна партия

Доц. д-р Боряна Димитрова: За нови 4 г. власт ще е добре освен с ВМРО, ГЕРБ да търси съюз и с малка дясна партия

Какво общо могат да имат Христо Иванов, Костадин Костадинов, Мая Манолова, че да реализират общ управленски модел? Г-жа Фандъкова почти не акцентира на собствения си принос за София, за разлика от опонентката си, която максимализира ефекта от всяка тема, до която се беше докоснала В София очевидно имаше срам или нежелание на симпатизантите

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber