Актьорът Михаил Петров: На моята възраст знам, че на човек не са му нужни чак толкова битови благинки

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7704648 Актьорът Михаил Петров: На моята възраст знам, че на човек не са му нужни чак толкова битови благинки Актьорът Михаил Петров: На моята възраст знам, че на човек не са му нужни чак толкова битови благинки www.24chasa.bg
СНИМКА: АРХИВ НА НАРОДЕН ТЕАТЪР “ИВАН ВАЗОВ”
СНИМКА: АРХИВ НА НАРОДЕН ТЕАТЪР “ИВАН ВАЗОВ”

Доайенът от Народния театър дарява парите от юбилейния си спектакъл за млада актриса

Михаил Петров е роден на 8 октомври 1949 г. Негов полубрат от първия брак на майка му е Юлиан Вучков. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1971 г. в класа на проф. Любомир Кабакчиев и вече 47 сезона е актьор в Народния театър. Освен като актьор, има над 20 постановки като режисьор. Участвал е в много филми, озвучавал е всичките мъжки образи на Шекспир. Носител на “Аскеер” за поддържаща мъжка роля. Женен, има син.

- Г-н Петров, преди дни отбелязахте 70-годишен юбилей. Как го отпразнувахте?

- Имах рожден ден чисто и просто. Аз не отдавам чак такова значение на тези неща. Театърът направи възможното да се отчете като събитие за Народния театър, но в края на краищата - една годишнина. Поредният рожден ден. По-добре беше, когато бях на 30 г., от една страна. От друга, е добре човек да го докара дотук, където съм аз сега. Дай Боже още да има.

- 5 представления с ваше участие са в програмата на Народния театър този месец.

- Да. Това са петте заглавия, в които имам участие в Народния театър. В четири от тях - актьорско, сериозни роли. А иначе мои постановки от тези 5 заглавия са “Обир” и “Един безумен ден”. Вероятно в много по-старите поколения е имало такива актьори, които са поставяли по 5 постановки, но в последните години... Да, има отделни опити, но пък 5 представления да си направил, е изключение. Сега специално за юбилея, и то на галавечерта, ще изпълня финалния монолог на “Фигаро”, много дълъг монолог, той е пиеса в пиесата.

- Играете го 35 г. по-късно...

- Да, играл съм представлението преди 35 сезона. Е, сега ще си позволя да изпълня само монолога на голямата сцена. Преди години то беше на камерна сцена - много сладурско, много го обичаха хората. Тогава го играехме под заглавието “Сватбата на Фигаро” и имаше по-камерен вид, а сега го играем със заглавието на първата му част - “Един безумен ден”. Така реших, защото смятам, че по-точно анонсира това, което се случва в сегашното представление на голяма сцена, и се радва на огромен зрителски успех.

- С този спектакъл подкрепяте младата актриса Вероника Янакиева. Защо взехте това решение?

- На моята възраст знам, че на човек не са му нужни чак толкова битови благинки и материалност. Може да се задоволи и със значително по-малко. Дадох си сметка, че няма да слагам вратовръзки тепърва оттук нататък (то не е и модерно, а ако се наложи - имам много). Цветята много бързо вехнат. Същевременно ще дойдат много гости, приятели, фенове, театрална публика. И повечето ще се чувстват задължени да ми донесат нещо, а нямам нужда от нищо. И това въобще не е демагогия. Имам нужда да съм здрав, да има работа, както има, слава Богу. И сметнах, че вместо тези хипотетични подаръци, които трябваше да получа, е по-добре да се направи нещо доста по-смислено.

- Как решихте на кого да ги дарите?

- То някак си дойде отгоре, от Бога. В един клип в ютюб, след като вече бях взел подобно решение, видях тази актриса Вероника Янакиева (тя се придвижва с инвалидна количка - б.а.) да изпълнява монолога от “Театър, любов моя” на Валери Петров. Бях толкова развълнуван. Вероятно съм и сантиментален човек. Тя и професията е такава. Но страшно се развълнувах и просто усетих интуитивно, че това е човекът, за когото трябва да направя нещо, свързано с моя юбилей. И така изкристализира идеята. Намерих си точното материално продължение. Нейното желание е да има лека, спортна количка, за да може по-спокойно да се превъплъщава на сцената. Аз я гледах в едно много интересно представление, много сериозно и хубаво - “Медея”. Видях и разбрах какво ѝ е нужно.

- Това е 47-ият ви сезон в Народния театър. Кой е най-яркият ви спомен от всичките тези години?

- Спомените са много, неминуемо е при толкова много сезони, които съм преживял и работил тук. Но като че ли “Един безумен ден” не само защото е най-пресен, но и защото появата му бе силно впечатляваща. Фактически това е последната ми режисьорска работа, която предизвика извънредно голям зрителски интерес.

За 22 представления спектакълът генерира 1 милион лева,

което в театралните измерения е изключително сериозно. Освен материалната страна в първите 4 месеца не можеше да се намери билет.

- Какви неща остават зад кулисите?

- Аз много съм се смял с колеги. Примерно в моя актьорски дебют, когато бях на 25 години, правехме “Хъшове” и Македонски се играеше от един колега - Георги Гайтаников. Той така разказваше как е преминал Дунава, че никога не можахме да разберем всъщност как го е направил. В крайна сметка се оказваше, че той просто е направил по-голяма крачка, преджапал е и си го е минал тоя Дунав, нямайки го за нищо. В онези години големи майтапи ставаха. Но поначало тогава животът в театъра беше по-колоритен. Особено големите артисти, старите, бяха страшни чешити. Те имаха изключително чувство за хумор, голяма част от тях - доста интелигентни хора. Те бяха страхотно интересни и много забавни. Театралният живот беше много по-театрален, отколкото е сега.

- Какво от тези качества на старите актьори липсва на новото поколение?

- Някак си присъствието им тук, в театъра, е по-мимолетно, нямат усещането за това какво представлява всъщност Народният театър. Голяма част от младите смятат, че след като са тук, това е едва ли не задължение на природата или на институцията. Почти не допускат, че е невъзможно те да не са тук. Докато това е огромна привилегия да присъстваш тук, в този храм на Мелпомена.

- Наскоро си направихте фейсбук страница “Михаил Петров юбилей”.

- Не съм я направил само аз, имах приятели, които много помогнаха.

- В представянето си в тази страница пишете: “Аз съм Михаил Петров. Актьорът, режисьорът, съпругът, бащата, дядото, тенисистът и т.н.” Наистина ли актьорът при вас е на първо място?

- О, при мен е така. Някак си е закодирано, генетично е до голяма степен. Моите родители - майка ми и баща ми, бяха актьори. Вероятно съм се лишил от други знания, които съм можел да придобия, и други възможности, които съм можел да реализирам, но от малък живея с мисълта, че това ще бъде моята професия. Тези серийки, качени на страницата, започват винаги с едно детенце от филма “Вятърната мелница”. Това детенце съм аз и бях на 10 години, когато снимах един от първите юношески български филми.

- Съпругата ви упреквала ли ви е някога за това, че заради професията сте ѝ липсвали?

- Всички съпруги или респективно съпрузи на актьори са до голяма степен онеправдани и са хора, които заслужават да им се издигне паметник за това, че търпят около себе си хора, свързани с актьорската професия, защото тя ги лишава от много неща.

- Имате син. Той пое ли по вашия път?

- Не, той по-скоро пое пътя на майка си, която е микробиолог, имунолог, вирусолог и от доста години се занимава с онкология. Тя не е типичен онколог, по-скоро се занимава с една ваксина с много сериозно въздействие и резултати. Но няма да се впускам в подробности, защото не съм много наясно и ще стане самодейна работа.

- Работите с много млади актьори, харесва ли ви?

- Съжалявам, че имам едно дете. То не остана време. И вероятно е компенсация, че сега работя с много млади актьори. Аз зареждам тях, а те зареждат мен, защото наистина от тях много енергия струи.

- Имате над 20 постановки като режисьор. Хоби ли е все още режисирането, или е нещо повече?

- Започна като хоби, но като направиш 20 постановки, вече не е. Но преди всичко аз съм актьор. Разбира се, с годините и зрелостта дойде по естествен път.

Не съм се напъвал,

не съм се напрягал

да го правя

Ето сега имам 3 проекта, които вероятно ще реализирам, но единият е абсолютно сигурен - от пловдивската опера съм поканен да направя много специален мюзикъл, което ми е страшно интересно, защото е много различно от това, което съм вършил.

- Кой е мюзикълът?

- “Къмпани” - съвсем ново представление, което отскоро се играе и в Лондон и вече има страхотно много английски награди.

- В някои от постановките, които режисирате, и играете. Защо?

- Това са “Зимата на нашето недоволство”, “Пуканки”. Впоследствие се оказа, че е много тежка работа да присъстваш в представлението и да отговаряш за цялата организация. Бях се заклел да не го правя, но не можах да удържа на клетвата си.

- Тази страст се оказа по-силна ли?

- Знаете ли как стана това нещо? Преди около 30 години с Юри Ангелов, един от много добрите актьори на Народния театър, бяхме в една гримьорна и ми вика: Абе, Мише, ти защо не вземеш да поставиш нещо? Аз му казвам: “Абе, как ще поставя, аз съм артист все пак”. А той: “Не, бе, ти можеш, всички го усещаме”. Но казах, че още не ми е дошло времето. 30 години след това започнах да се занимавам с режисура. В младежките ми години бяхме много готина трупа тук в един момент. Аз имах добрия шанс да дойда в Народния театър, когато последният млад мъж актьор - Николайчо Николаев, беше назначен 10 години преди мен. Чувствах се доста самотен и не особено комфортно.

- Големи ли бяха очакванията към вас след тази 10-годишна дупка?

- Не знам за очакванията, но по-скоро не ми възлагаха този тип задачи, които на мен биха ми харесали и биха ме удовлетворявали. Не беше леко начало. Беше невероятен скок да се дойде тук тогава на това място, но след това времето, в което трябваше да си намеря истински мястото, не беше толкова кратко.

- Имате неколкостотин записа за БНТ и БНР, а и сте озвучавали всички мъжки роли на Шекспир. Как успявахте с толкова много работа?

- Това беше страховито - 8-годишен труд. Заедно с една много голяма българска актриса и изключителен човек - Мария Русалиева, съдбата ни събра професионално и житейски (станахме близки приятели). Това беше продукция на Би Би Си и записахме 37-те пиеси на Шекспир. Тя записа всички женски роли, а аз - всички мъжки. Разбира се, мъжките персонажи са десетки повече от женските. И за двама ни беше изключително трудна, но много сладка работа. Слава богу, има още живи хора, които помнят това събитие. Но тогава много се гледаше телевизия, телевизионен театър. Тази рубрика на БНТ беше страхотна. Събираше и млади, и възрастни хора. Беше в понеделник, когато е почивният ден на театрите, и хората можеха вкъщи да гледат много хубави постановки.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Херо Мустафа

Посланикът на САЩ Херо Мустафа: Искаме България да се превърне в истински енергиен хъб

В първото си интервю за българска медия посланичката на САЩ заяви, че президентът Доналд Тръмп и премиерът Бойко Борисов ще обсъдят модернизацията на въоръжените сили на България - Ваше Превъзходителство, г-жо посланик, какво може да очакваме от срещата между българския премиер Бойко Борисов и президента на САЩ във Вашингтон на 25 ноември

ЕЛЕН ГЕРДЖИКОВ СНИМКА: 24 ЧАСА

Елен Герджиков: Групата на ГЕРБ и СДС няма да влиза в никакви други коалиции за управлението на София

Ще публикуваме поименно гласуване за всяко решение на СОС. Така работата ни ще е още по-прозрачна, казва председателят на Столичния общински съвет Обновяване на кварталите,чист въздух и е-община са приоритетите за мандата Няма пречка Борис Бонев да е зам.-шеф на СОС. Гражданите, гласували за него

Желю Ганчев: Италианци и българи са източили от вецове у нас 40 млн. евро. Имам документи, мога  да го докажа и в съда, ако се наложи

Желю Ганчев: Италианци и българи са източили от вецове у нас 40 млн. евро. Имам документи, мога да го докажа и в съда, ако се наложи

Има система за отклоняване на средства, която работи от 15 години. За италиански компании са отивали 77%, за български - 23%, твърди предприемачът, който има 42% от "ПВБ пауър България" - Г-н Ганчев, обявихте публично, че от “ПВБ пауйър България” и “ВЕЦ Своге” са отклонени 40 млн. евро, които са отишли за лично облагодетелстване на български и

Илияна Йотова: Чрез големия разговор за бъдещето на България да възстановим връзките помежду си

Илияна Йотова: Чрез големия разговор за бъдещето на България да възстановим връзките помежду си

Още акценти от интервюто с вицепрезидента: Инициативата на “24 часа” е важна - разглеждам я като пилотен проект, в който да се включат много българи, в отворена дискусия без забранени въпроси и “изтрити мнения” Можем да се обърнем към хората и с въпроси в специална интернет платформа 30 г. по-късно бетонът и бодливата тел са разрушени

Иван Димитров: До средата на 2020 г. ще предоставим честоти за развитие на 5G в България

Иван Димитров: До средата на 2020 г. ще предоставим честоти за развитие на 5G в България

Телекомите са все по-ориентирани към удовлетворяване на очакванията на клиентите, които са станали и много по-взискателни към качеството на услугите и обслужването, казва председателят на КРС - Докъде стигнаха разговорите за освобождаването на честоти за 5G в България? - До средата на 2020 г. ще предоставим честотен ресурс

Владимир Левчев: С баща ми сме спорили. Но не с лични нападки - той беше либерален комунист

Владимир Левчев: С баща ми сме спорили. Но не с лични нападки - той беше либерален комунист

Заминах за САЩ, за да започна на чисто. Там по-ясно чувствах, че съм българин. Във Вашингтон бях учител и университетски преподавател. Но съм бил и продавач, пощальон, книжар Владимир Левчев Роден на 17 октомври 1957 г. Завършва английска гимназия и изкуствознание в Художествената академия. През 1982-1989 г

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Лидия Шулева: Държава, която иска да запази младите, трябва да показва вдъхновяващите примери на успех

Лидия Шулева: Държава, която иска да запази младите, трябва да показва вдъхновяващите примери на успех

Още акценти от интервюто с експерта икономист: Да дадем признание на предприемачите, които успяха въпреки много негативни неща, които се случват. 74% от хората казват -  новините са негативни. Въпросът е къде са позитивните Защо предното стъкло на автомобила е огромно, а огледалото за задно виждане - малко? Защото трябва да гледаме напред

Харалан Александров Снимка: Архив

Манолова прелъстяваше сърдитите десни и пускаше нишани към навъсената партия баба - за тази авантюра ще плати висока цена

Със социалния антрополог Харалан Александров разговаря Мила Гешакова: - Нормализация на политическото - това ли е големият ефект от този местен вот, г-н Александров? - Да, можем да говорим за нормализация, доколкото тези избори реанимираха БСП и тъй наречената градска десница, която продължава да търси своята политическа идентичност и

Любомир Спасов

Любомир Спасов: Екологията и опазването на околната среда са приоритет за “Топлофикация - Перник”

Усилията ни са насочени към гарантиране на качествена услуга и коректно отношение към абонатите ни, казва изпълнителният директор на "Топлофикация - Перник" - Инж. Спасов, откакто сте директор, минахте през много трудности, кое беше най-тежко за вас? - Като се замисля, може би твърденията, че чрез дейността си ние замърсяваме въздуха в града

Соня Йончева ще пее в София утре вечер.

Соня Йончева: Мечтая да се снимам във филм, но като истинска актриса

На концерта утре вечерта в София ще изпълня най-любимите си арии на Пучини Утре вечерта Соня Йончева ще изнесе концерт в столичната зала “България”. Тя идва у нас малко повече от месец след като със съпруга ѝ Доминго Хиндоян станаха родители на бебето София. Световноизвестното сопрано ще пее заедно със Софийската филхармония под диригентската

Илхан Кючюк: Чакам скоро решението на Европейския съвет за Северна Македония да бъде преразгледано

Илхан Кючюк: Чакам скоро решението на Европейския съвет за Северна Македония да бъде преразгледано

Още акценти от интервюто с евродепутата от ДПС/"Обнови Европа": Западните Балкани не могат да бъдат в чакалнята на ЕС, а интегрална част от самия него България изпълни критериите за членство в Шенген, но то е въпрос и на политическо доверие. Нашите либерални партньори са притеснени от поверяването на ключови министерства в сферата на сигурността

Проф. Ивайло Знеполски

Проф. Ивайло Знеполски: В тези 30 години бе рециклиран болшевишкият стил - нетърпимост, отрицание. Сега ни трябва нова култура на разговор в обществото

С годините Бойко Борисов разви усет при формиране на най-близкото си политическо обкръжение от умерени и интелигентни хора - Дончев, Горанов, Фандъкова - Г-н Знеполски, навършиха се 30 години от началото - 10 ноември 1989 г., на т.нар. преход. Преди време двама известни социолози обявиха, че преходът е свършил. Вие какво мислите по въпроса

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber