Проф. Анастас Герджиков: Правилно е да се намали приемът и в университетите да влизат само тези, на които им се учи

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7691273 Проф. Анастас Герджиков: Правилно е да се намали приемът и в университетите да влизат само тези, на които им се учи Проф. Анастас Герджиков: Правилно е да се намали приемът и в университетите да влизат само тези, на които им се учи www.24chasa.bg
Проф. Анастас Герджиков
Проф. Анастас Герджиков

Спад на качеството сред кандидат-студентите има, преди влизаха 15-30% от випуска, а сега - 80%, казва ректорът на Софийския университет

- Проф. Герджиков, в словото си при откриването на академичната година говорихте за незаетите места в някои специалности, защо през последните години този проблем се задълбочава във всички университети?

- Основната идея на тази част от словото беше, че не може да сравняваме незаетите места, тъй като те зависят не само от броя на приетите, но и от това колко са местата. Тъй като броят на местата се променя ежегодно, незаетите места не могат да бъдат никакъв критерий. Ако обаче сравняваме броя на приетите, действително в повечето университети има спад през последните 6-7 години и това се дължи на демографската криза. Идеята, че намаляването се дължи на това, че българските студенти избират чужди висши училища пред българските, е неоснователна. Спадът при студентите, които заминават за чужбина, е много по-голям. Само тази година поисканите от МОН удостоверения за чужбина са намалели от 5000 на 3500, което е с 30% по-малко. Няма български университет с такова намаление на приетите. Причината не е в това, че студентите заминават в чужбина, а че децата са намалели двойно спрямо периода преди 25-30 години.

Колкото до заминаването в чужбина, не виждам и защо то трябва да се драматизира. Винаги съм казвал, че това е полезно. Всички големи дейци от края на Възраждането и началото на новата българска държава са учили в чужбина, аз съм учил в чужбина и

всички сме се върнали

и сме били полезни,

надявам се

Проблемът е дали завършилите в чужбина се връщат.

- Колко са чуждестранните студенти в Софийския университет?

- Над 1300 души, което е над 6%.

- Някои от посредниците директно казват на абитуриентите да търсят късмета си в чужбина, за да имат добра реализация.

- Както казах, няма нищо лошо в това хората да учат в чужбина. Винаги го е имало. Възпитаници на чужди университети са били всички основатели на първия български университет. По това време наистина няколко западни страни като Франция, Германия и Австрия са били основното място, където може да получиш добро образование. Моето мнение е, че българското образование в много области не е на по-ниско ниво от това, което се предлага в чужбина. В други области изоставаме, защото са необходими по-големи финансови средства за този тип наука. Въпросът е дали ще се върнат тези деца. Аз чувам оптимистични данни, че броят на завръщащите се българи вече е почти равен на броя на напускащите страната, докато преди тенденцията беше много плашеща. Но все пак има много още какво да направим, за да поискат да се върнат в България. Това не зависи от това какво са учили и дори не зависи от заплатите, които им се предлагат, а от цялостната среда.

- А каква е реализацията на вашите студенти?

- Изключително добра. Според рейтинговата система процентът на неработещите и на неработещите по специалността на завършилите Софийския университет е най-нисък. Именно затова сме на първо място в рейтинговата система в почти всички професионални направления, в които предлагаме обучение. Освен това не е нужно да търсим примери в чужбина на добре реализирани възпитаници на Софийския университет. Виждаме, че и в България наши възпитаници се реализират добре. Нови фирми, основани от наши възпитаници тук, бяха продадени на западни компании за стотици милиони през последните години, човек може да постигне много и в България.

- Кои специалности бяха най-желани от кандидат-студентите тази година и в кои има криза?

- Традиционно от няколко години картината е приблизително една и съща.

Най-търсена е психологията

поради това, че очевидно

младите хора имат нужда

да опознаят себе си

и търсят някаква област, която да им даде такава възможност. Наред с това четири различни специалности, свързани с компютри и информатика, са сред първите десет, което означава, че всъщност те събират най-много кандидати от всички. Сред най-търсените са, разбира се, право, някои филологии. Слава богу, тази година и някои от педагогическите специалности са начело.

Намаляват желаещите да следват природни науки, особено в областта на физиката. И държавата, и Софийският университет правят всичко възможно тази тенденция да се обърне, като постоянно намаляваме таксите или увеличаваме стипендиите, но това все пак е свързано и с желанието на кандидат-студентите, и с техните възможности, защото става дума за по-трудни специалности.

- Какво ще донесе на Софийския университет това, че негов проект е сред 14-те класирани във втората фаза на програма Teaming на “Хоризонт 2020”?

- Няколко пъти се коментираше фактът, че при първата покана по програмата “Европейски университети” Софийският университет не беше между класираните. Обясних, че е имало над 400 университета, които кандидатстваха, поне 300 от които са със столетна традиция, с финансиране, десетки пъти по-високо от нашето. Но, разбира се, ние ще опитаме отново след един месец, когато има такава възможност при втората покана. Междувременно обаче беше класиран един проект на Софийския университет във втората фаза на програма Teaming. Финансирането там е 6 пъти по-голямо, отколкото в “Европейски университети”. Класирани сме между 14 проекта от 208. Проектът е свързан с големи бази данни, което е изключително актуална тема.

да се намали приемът и в

университетите да влизат

само тези, на които им се учи

Тъй като в България информатиката и информационните технологии са един от най-развиващите се сектори на икономиката, е хубаво и в този бранш да бъдем сред първите. Този проект и създаването на нов научен институт в тази област не е нещо, което просто ще приключи с проекта, а ще има много голямо бъдеще и се надявам да позволи България да бъде от първите в Европа.

- С какви новости започва академичната година?

- Ние всяка година обновяваме между 20 и 30 процента от учебните планове и програми, за да бъдем в крак с постоянните промени в света около нас. Тази година имаме и няколко юбилея - от рождението на първия ректор проф. Александър Теодоров-Балан и на братя Евлоги и Христо Георгиеви. Ще участваме в чествания в България и в чужбина.

- Какво стана с идеята да се сключват мениджърски договори между министъра на образованието и ректорите?

- Законопроектът, внесен от Министерския съвет, сега започва да се гледа в Народното събрание. Не знам какъв ще бъде развоят. Идеята беше министърът да стане гарант за това, че всеки ректор ще изпълнява програмата, с която е бил избран, като посочи още 1-2 мерки, които според държавата са важни за развитието на съответния университет. Постепенно тази идея беше доста ограничена поради протестите на едни или други университети и сега е сведена до минимум, така че не знам дали изобщо има смисъл да се приема. В случай че това се предложи, Софийският университет ще го подкрепи. Винаги сме подкрепяли това предложение, но го подкрепяхме в един по-категоричен вариант, в който министърът щеше да се превърне в гарант за това ректорите да изпълняват програмата, с която са били избрани, и в същото време ще им даде възможност и сила да прилагат програмата, ако има съпротива срещу нея.

- Идеята имаше и противници.

- Да, противниците изтъкваха сериозен аргумент. Те виждат, че този министър е с добри намерения, но утре може да дойде министър, който като представител на някоя политическа партия да реши да се намеси в автономията. Не мисля, че това е възможно, затова от самото начало подкрепях идеята. Смятам, че медиите са един гарант, че гласът на университетите ще бъде чут, ако подобно нещо се случи – ако някой министър реши да използва този текст, за да се намеси в автономията на висшето училище.

- Преподаватели се оплакват, че равнището на новоприетите студенти в последно време е много ниско, какво е вашето впечатление?

- Това според мен не е така. Има промени сред младите хора, но не в това, че те са с по-малко способности или четат по-малко. Просто са се променили начините, по които те получават информация, и ние още не сме се адаптирали към това. Но спад на качеството сред кандидат-студентите има и това се дължи на нещо съвсем различно. Преди приемахме 15-30% от випуска, а сега – 80%. Това е причината. Правилни са мерките на министерството, което се опитва да намали приема, за да влизат във висшите училища само хора, които могат и искат да учат.

- Започнаха ли политиците да слушат повече академичната общност?

- Политиците винаги са се вслушвали в гласа на експертите, които обикновено са хора от сферата на образованието и науката, иначе няма как да са експерти. В същото време политиците са тези, които са избрани, за да вземат решения, и когато ги вземат, те често не се съобразяват със съветите на експертите.

- Започнахме ли със строежа на магистралата на духа?

- Мисля, че да. От една страна,

средствата за

образование

се увеличават,

макар и не със скоростта, с която всички бихме искали. От друга страна, във висшето образование - а доколкото мога да преценя, и в средното - се направиха реформи, които са важни и които не виждам в нито една друга подобна сфера.

- Предстоят избори за ректор в Софийския университет и в повечето висши училища. Вие вече обявихте, че ще се кандидатирате за втори мандат. Кой е най-големият ви успех през този мандат и какви ще са задачите през следващия?

- След края на кризата, по време на която субсидията ни за издръжка беше намалена с една трета, Софийският университет беше в тежко финансово положение, както и повечето от останалите висши училища. Въпреки ограничаването на разходите ежегодният ни дефицит беше 3,5 милиона лева. В резултат в началото на мандата дължахме милиони за парно, ток, доставки и т.н. Заплатите не бяха вдигани седем години и минималната работна заплата настигаше асистентските заплати. Затова

основната задача през

изтичащия мандат беше

финансовата стабилизация

на университета. Мисля, че се справихме с тази задача. Нямаме дефицит, задълженията са почти изцяло изплатени и макар и с малко, увеличавахме ежегодно възнагражденията.

Това ще позволи през следващия мандат Софийският университет да се съсредоточи върху същинската си задача – повишаване на качеството на образованието и на научните изследвания. Ще можем да обърнем поглед към по-важни неща като това как да се развиваме наистина бързо, за да може наистина да бъдем много по-модерни, студентите да бъдат много по-доволни и да бъдем много по-високо в международните класации. Мястото ни в световните класации е добро, но амбицията ни е да се изкачим още по-нагоре – между университети, които имат десетократно и дори стократно по-високо финансиране от нас.

Както разбирам, в Министерството на образованието и науката мислят по същия начин, защото стратегията за висше образование досега беше съсредоточена върху промяната на модела на финансирането, а сега се обсъжда следващата стратегия, която ще се насочи към по-важни неща като това какво трябва да бъде образованието през следващите трийсетина години. Това е дебат, който се води по цял свят.

CV

- Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури през 1982 г.

- През 1984-1985 г. следва класическа филология в Софийския университет. През следващата година продължава в Хумболтовия университет в Берлин

- От 2008 г. е професор

- Бил е зам.-министър на образованието и науката от 2001 до 2003 г. и управител на фонд “Научни изследвания” от 2008 до 2009 г.

- Води лекции по латински език и римска литература в катедра “Класическа филология”

- Първият преводач на Аристотеловата “Политика”

- Заместник-ректор от 2010 г.

- На 17 ноември 2015 г. беше избран за ректор на Софийския университет

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Георги Марков

Георги Марков: 1 млн. на митинга на Орлов мост! 5 часа пяхме, а след 3 дни плакахме

Защо СДС загуби първите свободни избори преди 30 години, как се стигна до “избори до дупка”, какво може да стане на парламентарния вот 2021 - от човека, който беше в политиката и тогава, и сега. Интервю с бивш конституционен съдия и единствен депутат в 44-ото НС, който е бил член на ВНС - Георги Марков. - Г-н Марков, на 10 юни се навършват 30 г

Д-р Милен Врабевски: “Комак Медикал” работи по повече от 120 научни проекта в медицината, включително и за ваксина срещу COVID-19

Д-р Милен Врабевски: “Комак Медикал” работи по повече от 120 научни проекта в медицината, включително и за ваксина срещу COVID-19

Дарих предпазни средства за лекарите на първа линия в Македония. Имаше коментар да проверят дали не са с изтекъл срок на годност, но човешкото е сторено - медиците бяха осигурени и помощта дойде от България, казва в интервю собственикът и изпълнителен директор на най-голямата научноизследователска организация в Югоизточна Европа - “Комак

Никола Гечев

Никола Гечев: Vivacom свърза с интернет села за обучение в карантината, дари таблети

МОН се справи чудесно, директорите бяха много благодарни за бързата ни реакция , казва директорът "Корпоративни продажби" на компанията - Г-н Гечев, какво прави Vivacom за образованието и защо това е толкова важно? - Образованието в момента е сред най-важните сфери за развитие на държавата. То е и част от платформата на правителството за

Доц. Владислав Миланов

Доц. Владислав Миланов: И езикът ни преболедува, “хвана” нови думи: карантинираме, температурираме, вкъществувам

Имаше изумителни въпроси към щаба. Не трябваше обаче да се говори толкова за ковчези и трупове, казва езиковедът - Доц. Миланов, какво роди в езиково отношение ситуацията с извънредното положение у нас? - Езикът е от онези безценни дадености на човека и на обществото, които изцяло съпътстват неговото развитие: социално, икономическо, културно

Галина Стоянова: Похарчихме допълнително 250 хил. лв. и помогнахме на хора в най-тежка нужда

Галина Стоянова: Похарчихме допълнително 250 хил. лв. и помогнахме на хора в най-тежка нужда

Общината затегна инвестиционната си програма, разчита на външно финансиране, казва кметицата на Казанлък - Г-жо Стоянова, живеем в необичайно време. Какви са уроците, които трябваше да научим в пандемията от коронавирус? - Истината е, че първият урок не е добър. Дори пандемията не може да ни обедини. - Неочакван извод, защо го правите

Проф. Момяна Гунева:  Идеята пенсиониран суперпрокурор да контролира главния е смешна

Проф. Момяна Гунева: Идеята пенсиониран суперпрокурор да контролира главния е смешна

Още акценти от интервюто на професора по наказателно право и член на Експертния съвет към главния прокурор: Нашият Наказателен кодекс изобилства от примери за законодателство, продиктувано от конюнктурни съображения От толкова много промени в последните 30 г. целият НК е загубил и структурата си, и основната си идея За съжаление, опитът ни сочи

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Кристина Лазарова: Енергийните технологии на бъдещето могат да станат реалност и у нас

Кристина Лазарова: Енергийните технологии на бъдещето могат да станат реалност и у нас

Югозападният въгледобивен регион иска да бъде флагман на промените в енергетиката, казва съснователката на платформата Brоwn to green Кристина Лазарова е от новото поколение мениджъри в българската енергетика, отскоро е председател на борда на директорите на ТЕЦ „Бобов Дол” и е съосновател на свободната дигитална платформа за преход към

Ивайло Иванов

Ивайло Иванов: Пенсиите на над 260 000 души вече ще се пресмятат служебно

Между 270 -320  млн. лева на месец ще струва преизчисление на пенсиите с доход от 2019 г. Сега системата не може да си го позволи, казва управителят на Националния осигурителен институт Още акценти от интервюто: От 1 юли минималната пенсия ще е 250 лв., останалите ще се вдигнат с 6,7% На 15 май изплатихме обезщетения за безработица на над 124 хил

Безлов: Списъкът на Бобокови е странен и непълен - към 2005 г. 2-3 пъти повече са били българите с над 20 млн. долара

Безлов: Списъкът на Бобокови е странен и непълен - към 2005 г. 2-3 пъти повече са били българите с над 20 млн. долара

Това е времето на “Преходът свърши! Дайте да се преброим” У нас не могат да се правят класации на богатите като на “Форбс” Написаният на ръка списък с имената на 43-ма богати българи и парите им, открит в дома на Атанас Бобоков и пуснат от прокуратурата, отприщи конспирациите. Защо е направен списъкът - разговаряме с Тихомир Безлов

Флориан Скала

Флориан Скала: Замяната на Слави с Николаос Цитиридис беше успешен ход

Твърденията, че съм ходил в Куршевел с Васил Божков, са абсолютно неверни, казва главният изпълнителен директор на “Би Ти Ви Медия груп” - Г-н Скала, вярно ли е, че г-н Божков ви е водил във френския ски курорт Куршевел? Наскоро бившият му съдружник Цветомир Найденов разказа това пред друга телевизия и така обясни защо нямало как да се оплаче в

Емил Караниколов

Емил Караниколов: Бизнесът не се парализира, а се съюзи с науката и държавата

И в пандемията бяхме интересни, от 20 заявления за инвестиции за над 1 млрд. лв. 9 са след 16 март, казва министърът на икономиката Още акценти Българската икономика е в кондиция, дано европейската навакса бързо, защото сме свързани с нея Сега основната ни грижа е ликвидност на фирмите, трябва да се покрият разходите им от март до юни Европарите

Билалов като мафиот и дявол - кой го прави такъв

Билалов като мафиот и дявол - кой го прави такъв

Ваня Николова е родена в Горна Оряховица  Завършва Историческия факултет на Софийския университет  Репортер и редактор в сп. “Клуб М”  До 2006 г. е сценарист, редактор и изпълнителен продуцент в тв форматитe “Биг Брадър” 1, “Стар Академи” и др. Главен редактор на българската версия на италианското лайфстайл списание МАХ  През 2002 г

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber