Проф. Анастас Герджиков: Правилно е да се намали приемът и в университетите да влизат само тези, на които им се учи

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7691273 Проф. Анастас Герджиков: Правилно е да се намали приемът и в университетите да влизат само тези, на които им се учи Проф. Анастас Герджиков: Правилно е да се намали приемът и в университетите да влизат само тези, на които им се учи www.24chasa.bg
Проф. Анастас Герджиков

Спад на качеството сред кандидат-студентите има, преди влизаха 15-30% от випуска, а сега - 80%, казва ректорът на Софийския университет

- Проф. Герджиков, в словото си при откриването на академичната година говорихте за незаетите места в някои специалности, защо през последните години този проблем се задълбочава във всички университети?

- Основната идея на тази част от словото беше, че не може да сравняваме незаетите места, тъй като те зависят не само от броя на приетите, но и от това колко са местата. Тъй като броят на местата се променя ежегодно, незаетите места не могат да бъдат никакъв критерий. Ако обаче сравняваме броя на приетите, действително в повечето университети има спад през последните 6-7 години и това се дължи на демографската криза. Идеята, че намаляването се дължи на това, че българските студенти избират чужди висши училища пред българските, е неоснователна. Спадът при студентите, които заминават за чужбина, е много по-голям. Само тази година поисканите от МОН удостоверения за чужбина са намалели от 5000 на 3500, което е с 30% по-малко. Няма български университет с такова намаление на приетите. Причината не е в това, че студентите заминават в чужбина, а че децата са намалели двойно спрямо периода преди 25-30 години.

Колкото до заминаването в чужбина, не виждам и защо то трябва да се драматизира. Винаги съм казвал, че това е полезно. Всички големи дейци от края на Възраждането и началото на новата българска държава са учили в чужбина, аз съм учил в чужбина и

всички сме се върнали

и сме били полезни,

надявам се

Проблемът е дали завършилите в чужбина се връщат.

- Колко са чуждестранните студенти в Софийския университет?

- Над 1300 души, което е над 6%.

- Някои от посредниците директно казват на абитуриентите да търсят късмета си в чужбина, за да имат добра реализация.

- Както казах, няма нищо лошо в това хората да учат в чужбина. Винаги го е имало. Възпитаници на чужди университети са били всички основатели на първия български университет. По това време наистина няколко западни страни като Франция, Германия и Австрия са били основното място, където може да получиш добро образование. Моето мнение е, че българското образование в много области не е на по-ниско ниво от това, което се предлага в чужбина. В други области изоставаме, защото са необходими по-големи финансови средства за този тип наука. Въпросът е дали ще се върнат тези деца. Аз чувам оптимистични данни, че броят на завръщащите се българи вече е почти равен на броя на напускащите страната, докато преди тенденцията беше много плашеща. Но все пак има много още какво да направим, за да поискат да се върнат в България. Това не зависи от това какво са учили и дори не зависи от заплатите, които им се предлагат, а от цялостната среда.

- А каква е реализацията на вашите студенти?

- Изключително добра. Според рейтинговата система процентът на неработещите и на неработещите по специалността на завършилите Софийския университет е най-нисък. Именно затова сме на първо място в рейтинговата система в почти всички професионални направления, в които предлагаме обучение. Освен това не е нужно да търсим примери в чужбина на добре реализирани възпитаници на Софийския университет. Виждаме, че и в България наши възпитаници се реализират добре. Нови фирми, основани от наши възпитаници тук, бяха продадени на западни компании за стотици милиони през последните години, човек може да постигне много и в България.

- Кои специалности бяха най-желани от кандидат-студентите тази година и в кои има криза?

- Традиционно от няколко години картината е приблизително една и съща.

Най-търсена е психологията

поради това, че очевидно

младите хора имат нужда

да опознаят себе си

и търсят някаква област, която да им даде такава възможност. Наред с това четири различни специалности, свързани с компютри и информатика, са сред първите десет, което означава, че всъщност те събират най-много кандидати от всички. Сред най-търсените са, разбира се, право, някои филологии. Слава богу, тази година и някои от педагогическите специалности са начело.

Намаляват желаещите да следват природни науки, особено в областта на физиката. И държавата, и Софийският университет правят всичко възможно тази тенденция да се обърне, като постоянно намаляваме таксите или увеличаваме стипендиите, но това все пак е свързано и с желанието на кандидат-студентите, и с техните възможности, защото става дума за по-трудни специалности.

- Какво ще донесе на Софийския университет това, че негов проект е сред 14-те класирани във втората фаза на програма Teaming на “Хоризонт 2020”?

- Няколко пъти се коментираше фактът, че при първата покана по програмата “Европейски университети” Софийският университет не беше между класираните. Обясних, че е имало над 400 университета, които кандидатстваха, поне 300 от които са със столетна традиция, с финансиране, десетки пъти по-високо от нашето. Но, разбира се, ние ще опитаме отново след един месец, когато има такава възможност при втората покана. Междувременно обаче беше класиран един проект на Софийския университет във втората фаза на програма Teaming. Финансирането там е 6 пъти по-голямо, отколкото в “Европейски университети”. Класирани сме между 14 проекта от 208. Проектът е свързан с големи бази данни, което е изключително актуална тема.

да се намали приемът и в

университетите да влизат

само тези, на които им се учи

Тъй като в България информатиката и информационните технологии са един от най-развиващите се сектори на икономиката, е хубаво и в този бранш да бъдем сред първите. Този проект и създаването на нов научен институт в тази област не е нещо, което просто ще приключи с проекта, а ще има много голямо бъдеще и се надявам да позволи България да бъде от първите в Европа.

- С какви новости започва академичната година?

- Ние всяка година обновяваме между 20 и 30 процента от учебните планове и програми, за да бъдем в крак с постоянните промени в света около нас. Тази година имаме и няколко юбилея - от рождението на първия ректор проф. Александър Теодоров-Балан и на братя Евлоги и Христо Георгиеви. Ще участваме в чествания в България и в чужбина.

- Какво стана с идеята да се сключват мениджърски договори между министъра на образованието и ректорите?

- Законопроектът, внесен от Министерския съвет, сега започва да се гледа в Народното събрание. Не знам какъв ще бъде развоят. Идеята беше министърът да стане гарант за това, че всеки ректор ще изпълнява програмата, с която е бил избран, като посочи още 1-2 мерки, които според държавата са важни за развитието на съответния университет. Постепенно тази идея беше доста ограничена поради протестите на едни или други университети и сега е сведена до минимум, така че не знам дали изобщо има смисъл да се приема. В случай че това се предложи, Софийският университет ще го подкрепи. Винаги сме подкрепяли това предложение, но го подкрепяхме в един по-категоричен вариант, в който министърът щеше да се превърне в гарант за това ректорите да изпълняват програмата, с която са били избрани, и в същото време ще им даде възможност и сила да прилагат програмата, ако има съпротива срещу нея.

- Идеята имаше и противници.

- Да, противниците изтъкваха сериозен аргумент. Те виждат, че този министър е с добри намерения, но утре може да дойде министър, който като представител на някоя политическа партия да реши да се намеси в автономията. Не мисля, че това е възможно, затова от самото начало подкрепях идеята. Смятам, че медиите са един гарант, че гласът на университетите ще бъде чут, ако подобно нещо се случи – ако някой министър реши да използва този текст, за да се намеси в автономията на висшето училище.

- Преподаватели се оплакват, че равнището на новоприетите студенти в последно време е много ниско, какво е вашето впечатление?

- Това според мен не е така. Има промени сред младите хора, но не в това, че те са с по-малко способности или четат по-малко. Просто са се променили начините, по които те получават информация, и ние още не сме се адаптирали към това. Но спад на качеството сред кандидат-студентите има и това се дължи на нещо съвсем различно. Преди приемахме 15-30% от випуска, а сега – 80%. Това е причината. Правилни са мерките на министерството, което се опитва да намали приема, за да влизат във висшите училища само хора, които могат и искат да учат.

- Започнаха ли политиците да слушат повече академичната общност?

- Политиците винаги са се вслушвали в гласа на експертите, които обикновено са хора от сферата на образованието и науката, иначе няма как да са експерти. В същото време политиците са тези, които са избрани, за да вземат решения, и когато ги вземат, те често не се съобразяват със съветите на експертите.

- Започнахме ли със строежа на магистралата на духа?

- Мисля, че да. От една страна,

средствата за

образование

се увеличават,

макар и не със скоростта, с която всички бихме искали. От друга страна, във висшето образование - а доколкото мога да преценя, и в средното - се направиха реформи, които са важни и които не виждам в нито една друга подобна сфера.

- Предстоят избори за ректор в Софийския университет и в повечето висши училища. Вие вече обявихте, че ще се кандидатирате за втори мандат. Кой е най-големият ви успех през този мандат и какви ще са задачите през следващия?

- След края на кризата, по време на която субсидията ни за издръжка беше намалена с една трета, Софийският университет беше в тежко финансово положение, както и повечето от останалите висши училища. Въпреки ограничаването на разходите ежегодният ни дефицит беше 3,5 милиона лева. В резултат в началото на мандата дължахме милиони за парно, ток, доставки и т.н. Заплатите не бяха вдигани седем години и минималната работна заплата настигаше асистентските заплати. Затова

основната задача през

изтичащия мандат беше

финансовата стабилизация

на университета. Мисля, че се справихме с тази задача. Нямаме дефицит, задълженията са почти изцяло изплатени и макар и с малко, увеличавахме ежегодно възнагражденията.

Това ще позволи през следващия мандат Софийският университет да се съсредоточи върху същинската си задача – повишаване на качеството на образованието и на научните изследвания. Ще можем да обърнем поглед към по-важни неща като това как да се развиваме наистина бързо, за да може наистина да бъдем много по-модерни, студентите да бъдат много по-доволни и да бъдем много по-високо в международните класации. Мястото ни в световните класации е добро, но амбицията ни е да се изкачим още по-нагоре – между университети, които имат десетократно и дори стократно по-високо финансиране от нас.

Както разбирам, в Министерството на образованието и науката мислят по същия начин, защото стратегията за висше образование досега беше съсредоточена върху промяната на модела на финансирането, а сега се обсъжда следващата стратегия, която ще се насочи към по-важни неща като това какво трябва да бъде образованието през следващите трийсетина години. Това е дебат, който се води по цял свят.

CV

- Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури през 1982 г.

- През 1984-1985 г. следва класическа филология в Софийския университет. През следващата година продължава в Хумболтовия университет в Берлин

- От 2008 г. е професор

- Бил е зам.-министър на образованието и науката от 2001 до 2003 г. и управител на фонд “Научни изследвания” от 2008 до 2009 г.

- Води лекции по латински език и римска литература в катедра “Класическа филология”

- Първият преводач на Аристотеловата “Политика”

- Заместник-ректор от 2010 г.

- На 17 ноември 2015 г. беше избран за ректор на Софийския университет

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Николай Димитров: Община Несебър няма нито един просрочен лев към бюджета

Продължаваме с грижата за хората от всяка възраст, казва независимият кандидат-кмет за четвърти мандат За 12 г. постигнахме много, имам ясна стратегия за града - Г-н Димитров, предизборната кампания е към края си. Проведохте десетки срещи, отчетохте свършеното през трите си мандата във всяко съставно селище

Георги Пирински: Национална кръгла маса днес? Това означава зачеркване на парламентарната държава

Още акценти от интервюто със съпредседателя на Кръглата маса през 1990 г.: До следващия парламентарен вот в обществото трябва да се случи разговорът къде сме, какво става и как да проведем изборите така, че на тях активността на гражданите да е 60% и нагоре Конституцията е основата, на която трябва да се търсят развитието на демократичния процес

Луис Бенсън: Джунглата на рекламния бизнес е доминирана от мъже

See It Be It - социалната програма на фестивала в Кан, поставя на фокус талантливите жени, казва основателката й Рекламисти, продуценти, писатели и дизайнери от 8 държави пристигат в София на 27 октомври, за да участват в социалната програма See It Be It Bulgaria: Next level. Тя е част от най-авторитетния рекламен фестивал в света Cannes Lions,

Христо Апостолов: Предвиждам нов линеен парк, паркинг и детски градини в “Красно село”

За 4 г. обновихме 5590 кв. м пътни настилки, 25 195 кв. м тротоари и 25 детски площадки, казва в интервю кметът на район "Красно село" и кандидат за нов мандат от ГЕРБ и СДС Христо Апостолов - Г-н Апостолов, защо се кандидатирате отново за кмет на “Красно село” и какви са основните акценти в програмата ви? - Обичам "Красно село”

Доц. Иван Стойнев: Законът не забранява една компания да притежава и застраховател, и търговец на ток

Конгломератни концентрации се разглеждат положително, тъй като чрез обединяването на дейности би могло да се стигне до нов продукт или услуга и да се подобри състоянието на потребителя, казва адвокатът и преподавател по конкурентно право Смущение буди продължаващото придържане на КЗК към постулати за оценка на концентрациите

Тони Симидчиева: Здравко Димитров е достъпен, вслушва се в хората и ще е добър кмет

СДС застава зад него, мобилизира членове и симпатизанти за вота, казва водачката на листата на кандидат-съветниците от СДС в Пловдив - Г-жо Симидчиева, преди дни сините в Пловдив официално заявиха подкрепата си за кандидат-кмета на ГЕРБ Здравко Димитров. Защо? - ГЕРБ е дясна партия, част от ЕНП, също както и СДС.

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Проф. Владов: Спасихме с 16 реоперации трансплантиран пациент - и под 1% шанс да има, не спирам

Хирургията е силно лекарство за самодоволството: както си хвърчиш и – пуф на земята! Важно е да се поучиш, да се поотупаш, да станеш и да продължиш, казва проф. д-р Никола Владов. Какъв друг да станеш, ако не лекар, когато си роден на 19.Х. и баща ти е отличен хирург? Проф. Никола Владов, дмн, празнува едновременно личния си празник и Деня на

Теодор Ушев: Докато пътувах за последната среща с баща ми, бях герой във “Физика на тъгата”

Филмът не е автобиографичен, а персоналният ми прочит на книгата на Господинов - за историята на няколко генерации, изгубени в търсене на свободата, казва световноизвестният аниматор в интервю за "24 часа" - Г-н Ушев, ще бъдете специален гост със своя вечер на “Киномания”. Българската публика за първи път ще види не само новия ви филм “Физика

Деница Сидерова: Никой парламент не може да се сравни с майчинството! (Снимки)

Много хора от интелигенцията ценят Волен като талантлив и задълбочен човек, но не смеят да го кажат публично - Бяхте народен представител, но се отказахте от политиката. По-добре ли е да сте майка и домакиня отколкото депутат? Моят живот е свързан с политиката от ранна детска възраст. Израснала съм в семейство с десни виждания

Владимир Москов, кандидат-кмет за община Гоце Делчев от БСП: Вратата ми винаги ще е отворена за проблемите на хората

Владимир Москов е роден на 23.01.1960 г. в гр. Гоце Делчев. Магистър по педагогика, с редица обучения и специализации по въпроси на Европейския съюз, местното самоуправление и местното икономическо развитие. - Кмет на община Гоце Делчев в последните 24 години - от 1995 г. до сега. - Председател на еврорегион "Места - Нестос"

Ралица Ганева: Търговците ще намалеят със 150 хил. след 15 г., ще търсят 28 хил. лекари и 53 000 медицински сестри

Още акценти от интервюто с доц. Ралица Ганева от СУ "Св. Климент Охридски": В индустрията има глад за среднисти, който ще се запълни с 35 000 висшисти В България туризмът се развива, но като дял в заетостта е по-голям от Италия, Франция и Великобритания Най-търсеният чиновник ще е приложен специалист 55-годишен вече ще е млад работник

Митрополит Николай: “Разделяй и владей” е имперска политика и е неприятна за църквата ни

- За разлика от четиримата митрополити не заемам страна, не сме филиал на други поместни църкви - Ако Руската църква беше откликнала на православния украински народ, сега щеше да е църква майка - Притеснява ме, че във въпросите за автокефалията се прокрадват геополитически интереси - Ваше Високопреосвещенство, защо вие,

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber