Владо Пенев: Ако се оставим само на всекидневието и неговите глупости, съсипваме собствения си живот

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7691054 Владо Пенев: Ако се оставим само на всекидневието и неговите глупости, съсипваме собствения си живот Владо Пенев: Ако се оставим само на всекидневието и неговите глупости, съсипваме собствения си живот www.24chasa.bg
Пенев в Испания

- Преди няколко дни се върнахте от Испания, където бяхте голяма група с ваши колеги и близки приятели. Как се организирахте толкова много хора, г-н Пенев?

- Организирах го през март. Аз съм причината всички тези хора да се съберат. Всеки поотделно искаше да отидем някъде. Казах им, че трябва да се организираме и да запазим време, за да можем заедно да заминем. Отначало не бяхме толкова много, но постепенно се събрахме всички. Определих един период, който беше достатъчно далече от март - за края на септември, питах ги дали можем да сложим тези 5-6 дни, че са заети предварително. Те казаха да. Отидох в Народния театър и в Театър 199 и лично забраних да им слагат представления в този период и започнах организацията.

- Защо в Южна Испания?

- Беше малко егоистично - аз не бях ходил там. Много исках да отида в Алхамбра.

- Как се пътува в такава голяма компания?

- Отидохме със самолет до Малага, там вече си взехме микробус. Беше много смешно, защото той беше 9-местен, а ние бяхме 10 човека. Някои сме по-корпулентни (смее се), но имаше слаби и красиви момичета. Четири момичета бяха на седалка за трима.

- Кои градове посетихте?

- Бяхме в Малага, Севиля, Кордоба и в Гранада, където ми откраднаха портфейла.

- Как стана?

- Нямам идея! Портфейлът ми беше в една чанта тип бананка. Мартина ми я купи, че било много модерно. Но не я носех на кръста, а през рамо. Не знам как стана - аз си държа портфейла винаги в джобовете! И защо си носех и паспорта, и личната карта, и всичките дебитни и кредитни карти на едно място, не знам. Просто тази чантичка е отишла на гърба ми. Исках да си купя нещо, дръпнах я и видях, че е отворена. Най-интересно е, че вътре освен портфейла бяха и очилата ми. Те си стояха вътре с калъфа. (Смее се.)

- Какво стана после - с какъв документ се върнахте в София?

- Отидохме веднага в полицията. Мислихме, че трябва да идем в нормален полицейски участък, но се оказа, че за туристи има друго място. Слава Богу, мъжът на Теодора - Стефан Духовников, е испаноговорещ. Превежда ми и обясни много добре каква е ситуацията, дадоха ми документ, с който казаха, че е възможно да се прибера. А иначе редът е да отида до консулството във Валенсия или в Мадрид. Но беше събота, в неделя трябваше да се приберем. Проверих всички възможности, накрая реших, че ще рискувам да се прибера с този документ.

- В такива случаи е хубаво човек да е известен и да го познават.

- Да, но в Испания не съм известен. Като отидох на летището, там бяха категорични, че не може да пътувам само с този документ. Колегите обясниха, че съм известен. “Но, вижте, Антонио Бандерас, когото познаваме, да си загуби документите, пак ще е същата работа - няма да стане”, ми казаха. Като споменаха Антонио Бандерас,

моите колеги

възкликнаха:

“А, Антонио

Бандерас! Нашият

е много повече!”

(Смее се.) Напрегнато беше.

- Как се прибрахте все пак?

- Трябваше да се получи един имейл на правилното място, но мина време, в което имах усещането, че ще трябва да остана.

- Сега вече имате ли лични документи?

- Да, имам и част от картите. Аз ги блокирах моментално, като разбрах, че ги няма. Благодаря на всички колеги, с които бях. Нито аз, нито те позволихме това да развали преживяването. Да, създаде дискомфорт и усложнения, но бе преодолимо.

- Как се озовахте на мястото, където е сниман сериалът “Синьо лято”?

- Оказах се съвършено неподготвен - “Синьо лято” за мен е неизвестен филм, не съм го гледал. Когато са го излъчвали, съм бил доста пораснал, за да гледам такива детски филми. Теодора питаше къде е мястото, на което са го снимали, и много искаше да идем там. Оказа се, че е близо до Малага.

- Какво представлява?

- Семпло курортно градче, но явно филмът е много популярен навсякъде по света, лодката на един от героите е извадена на брега и е станала популярно място за снимки. Непрекъснато имаше туристи, макар да беше извън сезона. Имаше алея с портретите на героите и съответно с името на актьора. Теодора ходи и прегръща портретите на някакви, в които била влюбена като малка.

Трудно е да намериш хора, с които да можеш да пътуваш. Когато сте много и желанията и трептенията са различни някакси трудно се организира така, че всички да са хармонични. Аз съм изключително благодарен, че точно тези хора, с които често работим заедно, ходим на вечери, успяхме да отидем там. За това, че всеки със собственото си его събра своето, сложи го в услуга на общото и се получи нещо много приятно. Ние се забавлявахме, смяхме, правихме глупости, ама много големи.

- Какви глупости?

- О, няма да кажа, абсурд!

- Върнахте се към работния график и току-що излязохте от репетиция, по какво работите сега?

- Да, това беше първа среща и репетиция за нещо, за което отдавна си говорим с мои колеги.

Искаме да привлечем

с популярността,

която всеки от нас

има, младите хора

към високата поезия

и въобще към изкуството в неговите най-чисти проявления. И те да не са свързани с комерсиалността, не че в нея има нещо лошо. Никога нищо не трябва да бъде забранявано, заклеймявано и премахнато, но истинското изкуство - това, което е резултат на висок душевен порив, няма широка популярност, защото инерцията на всекидневието и леснината на комерсиалните проявления убиват желанието да се докоснеш до него. Известни хора, както сме ние в случая, се заемаме с това по възможно най-чистия и лесен начин да доведем до съзнанието на младите хора бисери на българската поезия. Това ще се случи на 9 октомври в голям столичен клуб под името “Поетите”.

Аз ще започна с “Опълченците на Шипка” - стихотворение, което се учи в училище. Стремежът ни е да накараме младите хора да усетят как посланията, патосът, емоцията, които съдържат тези произведения, са абсолютно адекватни на днешния ден. Дадох си сметка, че голяма част от “Опълченците на Шипка” е тотален рап. Средствата и жанровете могат да се сменят, но емоцията и посланията са нещо, което остават дълго. Правим го с Юлиан Вергов, Захари Бахаров, Теодора Духовникова, Иван Бърнев, Бойко Кръстанов, Луиза Григорова, Малин Кръстев - най-актуалните сред младите български звезди. Това са мъже и жени от различни поколения, които обичаме поезията.

Цялата тази инициатива, която е на Диана Алексиева и на нейния сайт, е наречена “Поетите”. Не се казва “Големи български артисти четат”, не е изредено нещо поименно. Диана пусна рекламата за това, без да има сигурно нито едно име. И билетите се изкупиха за часове - очевидно от хора, които имат нужда да чуят поезия. А кой ще бъде проводникът, е второстепенно. За мен това е ценно.

- Какво представяте - произведения само на класици или и на съвременни автори?

- Дълго спорихме за това какво да бъде. Има и съвременни стихове, като например на Георги Господинов и на Стефан Цанев. Но първата част е с тежка артилерия - в нея са само класически стихотворения, които всеки знае. В по-голямата си част са революционни и повдигащи духа. Има част с хумористични неща, които имат и лека ирония. Завършваме с любовна лирика.

- Често говорите за важността на паметта.

- Да, няма как да оцениш, че Ицо Хазарта е страхотен поет, ако не знаеш, че най-малкото в българската поезия той има на какво да стъпи и да се развива. Иначе ще стоиш на ниво: “Тоя каза някакви много интересни работи и много ме изкефи”. Когато знаеш откъде идва това, през какво минава, вярвам и се надявам, че ще добиеш възможност да удоволстваш, тоест удоволствието ти да е много по-голямо. Иначе ти е дребно смехче, което те докосва на много плитко ниво. Когато го преживееш истински, толкова по-значимо и важно е, днешният ти ден става по-смислен. Ако се оставим само на това, което всекидневието ни предлага, и глупостите, които се случват ежесекундно, ние съсипваме собствения си живот. А той е само един и не бива да позволяваме елементарността, посредствеността, глупостите, клюките да стават определящи и те да ни водят. Напротив - да си дадем шанс да ни се случат вдъхновяващи неща. Но ние трябва да контролираме това. Никой няма да дойде и да ти каже: Вземи сега хубаво да преживееш тези моменти. Ти трябва да имаш необходимост да го направиш и то е също усилие.

- Има ли надежда? Сам казвате колко бързо се е разпродал спектакълът.

- Аз съм оптимист. Вярвам, че в нашето общество, макар да изглежда болно, разядено, гнило и подвластно на дребни страсти и на мизерия, има вдъхновяващи, силни хора. Хубаво е те да се събират и да повличат по някакъв начин останалите.

Не да ги водят хора

с комплекси за

малоценност,

които по неведоми пътища са станали водещи политици, организират панаири и това ни е тема на деня. Ами, не, не ми е тема. Нито ще го гледам, нито ще го коментирам.

Едно от старите седем чудеса на света е храмът на Артемида в Ефес. Между другото бяхме там тази година заедно с Теодора Духовникова и Юлиан Вергов, наистина няма нищо останало от него. Той е подпален и изгорен от Херострат само защото той е бил тотален бездарник, който нямал по какъв друг начин да остави името си в паметта на хората. Решил, че ще запали този храм, за да се запомни името му - нещо, което кореспондира жестоко със ситуацията днес. Сега също не е важно с какво ще запомнят името ти - дали със скандал, дали с мръсотия. Най-важно е да ме запомнят. Ето това е един пример от древността, който се повтаря и сега.

- Кое беше последното вдъхновяващо нещо, което ви се случи?

- Имам чувството, че тази година само съм работил - толкова много снимах, толкова много репетиции. Бях си решил, че лятото ще почивам 2 месеца, но се оказа, че съм почивал само две седмици по начина, по който исках. Почнах снимките първо на “Откраднат живот”, после на един великолепен филм - “Рая на Данте”, с прекрасни хора. Режисьор е Димитър Радев, оператор - Калоян Божилов, който е и операторът на “Ага”, а аз много харесвам този вид кино и чувствителност към света. Всъщност усещането ми е, че цялата година е била в работа. Но си дадох сметка, че като почнах от Божи гроб, пустинята Вади Рум и Петра през февруари, после бях в Ефес и Истанбул, след това бях в Италия, ходих и във Франция - една седмица бях при Мария Касимова-Моасе, съм имал великолепни срещи, преживявания. Включително и с последното пътуване в Испания.

- Продължавате ли снимките на “Откраднат живот” и какво предстои да се случи с героя ви професор Цонев?

- Да. Не знам какво ще се случва, макар да бяхме със сценаристката Христина Апостолова заедно в Испания.

- Не я ли питахте?

- Не обичам да питам, както и да искам някакви неща. Аз разчитам на това, че Христина е толкова чувствителна, усеща всякакви вибрации, така че съм убеден, че тя ще напише това, което е най-добре и ще ми достави най-голямо удоволствие да го изиграя.

- Не е ли странно, че двама от героите са Владов и Пенев?

- Не, нарочно е - заради мен се казват така. Нали знаете, че участвах в промото на сериала за Нова телевизия и дълго време беше предвидено аз да играя професор Генадиев, който впоследствие изигра Стоян Алексиев. Но по това време снимахме последния сезон на “Под прикритие” и телевизиите не можаха да се разберат за моето време - не можеше паралелно да снимам двете неща и после да бъдат излъчвани. И

в моя чест бяха

Владов и Пенев

- те винаги са в двойка в сцените. Но същото е с Мазов - той е на Карамазов. Христина има такива заигравки с имената.

- Какво ви даде “Откраднат живот”?

- Аз влязох, когато машината вече беше смазана. За нивото на българските телевизии този екип е най-високо професионалният. Те не се уморяват за секунда да измислят и да вървят в жанра, който са си избрали, да бъдат максимално точни. Подбират страхотни артисти - партньорствата ми са изключителни. Янина Кашева и Мария Каварджикова са живи легенди на българското кино. Когато емоционално имат достатъчно добри, интересни задачи, ти само можеш да седиш и да се учиш от тях. Така че за мен самия е много вълнуващо.

- Поставихте си доста цели за 60-ия ви рожден ден, на празника ви миналата година беше премиерата на постановката “Бащата”, в която сте в главната роля. Какво ще правите за 61-ия си рожден ден след 20 дни?

- Не знам вече какво ще правя, нищо не съм мислил. Няма да имам представление, както е било предишни години.

- Планирате ли ново пътешествие?

- Да, подготвям го в момента.

Заминаваме с

дъщеря ми Яна

в Буенос Айрес,

Аржентина, да посрещнем 2020 г. С нас ще са и мои приятели, но още не мога да кажа кои.

- Бяхте с дъщеря ви и в Перу - превръща ли се в традиция всяка година да пътувате някъде с нея?

- Не е традиция. Дори не си и помислях, че ще пътувам някъде с Яна - тя е достатъчно голяма и от години вече не съм част от почивките ѝ. Естествено, тя предпочита да е със свои приятели, връстници. Но така се случи, че миналата година бяхме в Перу, а пък сега ще отидем в Аржентина.

- Не я ли натискате вече да има свое семейство, деца?

- Не, не мога да я карам такива неща - това ще са нейни решения, това е нейният живот. С майка ѝ сме се опитали да я възпитаме така, че тя да е отговорна към собствените си действия. Съвършено спокоен съм, че тя ще направи всичко, което трябва, и по начина, по който трябва, когато реши. Аз съм абсолютно готов за внуци, бих искал, ще ми е много приятно, но по никакъв начин не мога да я пришпорвам. За мен най-важно е да е щастлива, да се чувства добре, да ѝ помагам с каквото мога, когато тя поиска. Не искам да ѝ помагам, когато тя няма нужда от това. Аз наистина винаги съм на линия и готов, но никога в изискваща позиция. Всъщност ако я питате нея, може би друго ще излезе, но аз така мисля за себе си. (Смее се.)

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Джузепе Ла Торе

Джузепе Ла Торе: Няма данни коронавирусът да се предава чрез храна

Инкубационният период варира от 2 до 11 дни Джузепе Ла Торе e доцент по епидемиология и профилактика на инфекциозните болести в римския университет “Сапиенца”. Роден е в Неапол през 1964 г. Има над 230 научни публикации в сферата на епидемиологията и инфекциозните болести. Участвал е в многобройни италиански и международни изследвания

Емил Войнов е председател на Централната комисия по партиен избор на БСП. Снимка: Авторът

Емил Войнов: 43 000 бяха до оня ден членовете на БСП, чакаме още, а до 26.IV. ще заличим починалите и напусналите

Още акценти от интервюто с председателя на Централната комисия по партиен избор: Младежи доброволци се обаждат, за да предупредят социалистите, че предстои пряк избор на лидер - мнозина не знаят Изборите в БСП ще бъдат тройно засечени, за да са честни  По телефона само информираме членовете, че са включени в списъците и имат право да гласуват

Петър Стоянов пред "24 часа": Ето истината за куфарчето на Ханке

Петър Стоянов пред "24 часа": Ето истината за куфарчето на Ханке

Стив Ханке ми донесе документи за американски инвестиции, на които чиновници пречели. Обадих се на Костов, може да съм бил по-рязък, казва Стоянов, президент от 1997 г. до 2002 г. Критиките ми към Костов бяха не за да сваля кабинета, а за да не позволя да падне заради натрупано обществено недоволство - иначе можеше да спрат интеграционните процеси

Десислава Дончева: Очаква се забавяне на китайския внос, но не за дълго

Десислава Дончева: Очаква се забавяне на китайския внос, но не за дълго

Все още няма големи преки щети за нас, тъй като българските търговци са предвидили неработния период в Китай за тяхната Нова година, казва председателката на Българо-китайската камара за индустриално развитие: - Какво е отражението на епидемията от коронавирус върху китайското производство, г-жо Дончева

Дани Каназирева

Дани Каназирева: Няма да се изхабя - млада съм и има какво да дам на Пловдив и региона

Всеки ден показвам как длъжността на областния управител не е формален пост За мен не съществува “Не може” и “Не става” Работя с всички кметове и скоро ще обявим какви пътища ще се правят в региона - Г-жо Каназирева, как ви се отразиха в личен план 100-те дни като областен управител? - Чувствам се на мястото си. Наложих бързи темпове

Илва Йохансон - европейски комисар с ресор вътрешни работи

Еврокомисар: Надявам се скоро всички европейци, включително българите, да пътуват без визи в САЩ

Страните - членки на ЕС, трябва да поемат част от бежанците в Гърция, казва Илва Йохансон - европейски комисар с ресор вътрешни работи в екипа на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен от 1 декември 2019 г. - Комисар Йохансон, имате за задача да разработите нов Европейски пакт за миграцията и убежището

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Анна Александрова - председател на правната комисия към Народното събрание

Анна Александрова: Машините за гласуване ще оскъпят следващите избори поне с 60 млн. лв.

Борисов възложи на юристите от ГЕРБ да обмислим промени в конституцията Надявам се да получим подкрепа да падне забраната за съобщаване на социологически данни в изборния ден ОЩЕ АКЦЕНТИ: В европейските доклади България най-много е критикувана за дописването на избирателните списъци Управляващите сме за комбинирано гласуване с машини и хартиени

Николай Урумов

Николай Урумов: Живеем като в казармата на принципа "всяка заповед е предпоследна"!

Хубаво е да се види историята на поп Минчо Кънчев, защото малцина ще седнат да четат 1200 страници - Николай, последният ти моноспектакъл е “Мъжка задушница” от Емил Бонев. Какво внушаваш с него? - Ако героят от “Лалугер” е малък човек, поп Минчо от “Мъжка задушница” е голям човек. В Стара Загора има музей на негово име. Имат улица

Доц. Марчев: Дали ще имаш високо кръвно, зависи и от бактериите в червата

Доц. Марчев: Дали ще имаш високо кръвно, зависи и от бактериите в червата

Трансплантирането на микроорганизми е следващият блокбастър - топмилиардери като Бил Гейтс и Марк Зукърбърг влагат пари в биотехнологични компании, които разработват микробиомни терапии, казва доц. Сотир Марчев - началник на Клиниката по кардиология в Медицинския инстутит на МВР. Почетен член (FESC) е на Европейското кардиологично дружество

Доц. Околийски: Без сексуално образование оставяме децата на захарните чичковци

Доц. Околийски: Без сексуално образование оставяме децата на захарните чичковци

В България за секса или не се говори, или се интерпретира през виц, а баячки, врачки и Кобилкина претендират, че помагат, казва доц. д-р Михаил Околийски. Завършил е социална терапия с профил сексология през 1995 г. в Хумболтовия университет в Берлин, а през 1998 г. получава докторска степен по сексология от същия университет. От 1998 г

Колбер беше в София да представи първата си изложба у нас.
СНИМКИ: РУМЯНА ТОНЕВА

Художникът Филип Колбер: В изкуството трябва да има предизвикателство, иначе то ще е само декорация

Наричаният Кръщелник на Анди Уорхол откри за първи път изложба у нас Филип Колбер е роден през 1979 г. в Пърт, Шотландия. Завършва философия в Университета на Сейнт Андрюс - най-стария университет в Шотландия, където сред колегите му е и принц Уилям. Колбер е световноизвестен художник, който работи в областта на живописта, скулптурата

Румен Стоянов: След срещата на кметовете с Иван Гешев полицаи и прокурори питат как да помогнат

Румен Стоянов: След срещата на кметовете с Иван Гешев полицаи и прокурори питат как да помогнат

Запознахме главния прокурор как висш магистрат придобил земя в плевенско село по съмнителен начин, как боклук се извозва веднъж за 70 лв. на тон, друг път по 250 лв., как са откраднати 100 000 лв. от комплекса “Христо Ботев” в Калофер и как Карлово влезе в неизгодна сделка с имоти с бизнесмена Христо Ковачки, казва кметът на Калофер - Г-н Стоянов

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber