Бумът на индустриалните зони

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7667962 Бумът на индустриалните зони Бумът на индустриалните зони www.24chasa.bg
Бумът на индустриалните зони

София и Пловдив са двете водещи дестинации

С наближаването на местните избори все повече се заговори за обособяването на индустриални зони в различни региони в страната. Кметът на София обяви, че се предвижда изграждането на четири нови индустриални зони, като най-голямата ще е в северните райони на столицата – „Кремиковци”, „Нови Искър” и „Връбница”. Градоначалникът на Сливен пък представи проекта за изграждането на „най-голямата индустриална зона в България” между Сливен и Ямбол. Вицепремиерът Томислав Дончев от своя страна заговори за нуждата от 7 до 10 нови индустриални зони в страната и посочи, че има огромен потенциал едната да бъде изградена между Габрово и Севлиево. Макар да има логика тези новини да се появяват непосредствено преди местните избори, те са безспорно и резултат от по-дълги процеси, който текат в икономиката.

Водещият фактор е промяната в българската индустрия, която упорито тече през последните 10 години. След кризата традиционни сектори за българската промишленост, като производството на облекло например, губят от своята тежест – и като дял в износа, и като брой наети лица - за сметка на производства, които се характеризират с по-висока добавена стойност – например електрическите съоръжения, автомобилни части, машини и оборудване. Повече по темата може да се прочете в статията на ИПИ отпреди седмица: „Децентрализация, регионално развитие и преструктуриране на икономиката”. Тези процеси ясно открояват необходимостта от обособяването и развитието на нови индустриални терени, които да поемат новите производства.

Другият важен фактор е безспорният успех на водещите инвестиционни дестинации у нас – София и Пловдив. Дъното на броя на работещите в промишлеността у нас е през 2013 г., когато наетите в сектора достигат около 490 хил. човека. До 2017 г. той нараства с близо 32 хил. човека, но този ръст не е равномерно разпределен из страната. Най-големият ръст на наетите в промишлеността е концентриран във водещите два центъра – ръст от над 9 хил. наети в област Пловдив и ръст от над 6 хил. наети в областите София-град и София. Пловдив и София-град са двата центъра, който комбинират голям град с широка периферия и развити индустриални терени. Това са и двата центъра, който от години работят структурирано в представянето си като инвестиционни дестинации пред чуждестранни инвеститори.

Развитието на зоните около столицата едва ли е изненада, но промяната в Пловдив безспорно привлича внимание. Съвместната работа на няколко общини и обединението на индустриалните зони около Пловдив под шапката и бранда на Тракия икономическа зона дава резултат и провокира интерес от други големи градове да развият и промотират собствени индустриални терени. И докато в Пловдив водещият фактор е частната инициатива – на практика имаме частен оператор на зоната, то в повечето други градове развитието на зоните от последните години се случва с подкрепата на държавната „Национална компания индустриални зони” (НКИЗ).

В общия случай общината дава земята, на която иска да развие индустриалната зона, а държавната компания предоставя средствата за изграждане на необходимата инфраструктура. Не че общините не могат да намерят и алтернативни начини за развитие на своите индустриални терени, в т.ч. в партньорство с частни играчи, но готовите средства, които НКИЗ предоставя, карат почти всички да погледнат натам. Държавната компания вече има шест опериращи зони, пет са в развитие, а към това могат да се добавят и множество подписани меморандуми за сътрудничество с различни общини (виж тук).

Ако приемем, че наистина предстои развитието на нови 7 до 10 зони в страната, повечето от които най-вероятно ще се възползват от средствата на държавната компания, то все повече ще се налага един голям държавен оператор на индустриални зони в цялата страна. Изказванията от последните дни, между другото, показват, че в идните месеци предстои да бъде изготвена нормативна уредба за операторите на индустриални. Ще бъде интересно да се проследи каква всъщност ще бъде ролята на общините в управлението на зоните и доколко централизирането на управлението в държавната компания е правилен ход.

Независимо от правната рамка за управлението на конкретните зони обаче важно е общините да продължат по пътя на сътрудничество, където то е обосновано, и да се представят (брандират) като инвестиционни дестинации извън обхвата на конкретните индустриални терени. Затова и примерът на обединението на Сливен и Ямбол е много добра новина, тъй като за пръв път два областни центъра – а не голям център и периферия, се промотират заедно. Има и още много възможности. Било то евентуалната нова зона между Габрово и Севлиево, или например обединение между Стара Загора и Казанлък, които към момента вече работят поотделно с НКИЗ. Добра отправна точна за потенциални сътрудничества е изследването на ИПИ за икономическите центрове в България.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

ДИМИТЪР ГАНЕВ

Британски Think tank* съзря предсрочни избори у нас. Политолозите: Грешка

- Предположенията на “Икономист интелиджънс юнит” вероятно са подадени от сътрудници в София - Български експерти: И европейските, и местните избори по-скоро дадоха тласък и прелегитимираха управлението. А и икономиката върви добре. Има вероятност от предсрочни избори в България, прогнозира “Икономист интелиджънс юнит” (ЕИЮ)

Тротинетките на ток с правила, а велосипедите?

Тротинетките на ток с правила, а велосипедите?

Предлага се ограничение от 25 км./час, но много от тротинетките нямат скоростомери В проекта за промени в Закона за движение по пътищата индивидуалното електрическо превозно средство се определя като такова, което може да има всякакъв брой колела и може да развива скорост над 6 км в час. Но никъде не се предвижда каква е максималната му скорост

Румен Радев върна избора на 7 ноември.

Може ли Радев да не назначи Гешев след второто гласуване? Според Конституционния съд - не

Най-висшите съдии вече са казали, че “ВСС е оперативно самостоятелен”. Включително и “да гласува повторно, без да се съобразява с неодобрението на държавния глава” Как да постъпи Висшият съдебен съвет (ВСС), след като държавният глава върна на кадровиците кандидатурата за главен прокурор? Може ли Румен Радев да откаже повторно подписване на указа

Бийте чинелите, революционери!

Бийте чинелите, революционери!

10 ноември беше революция, но наопаки През есента на 1989 г. в Източна Европа станаха 2 принципно противоположни типа революции. В България се случи така наречената революция от горе. Което означава, че промените у нас бяха дело на елита и в полза на елита. И обратното - събитията в Полша, Чехия, Унгария бяха “революции от долу”

Еманюел Макрон

Какво може да очаква Сърбия от Макрон?

Няма съмнение, че Сърбия, Северна Македония и Албания ще имат пълната подкрепа на френския президент Еманюел Макрон по отношение на инициативата "мини Шенген", смята директорът на Центъра за глобализация Деян Милетич. Сръбският президент Александър Вучич се среща днес с Макрон, от когото, както обяви, ще поиска подкрепа за "мини Шенген",

Еманюел Макрон

Еманюел Макрон предаде Балканите

Още от падането на Берлинската стена преди 30 години западните лидери постоянно подчертаваха, че на Европейския континент няма проблем, който да не може да бъде решен с помощта на Европейския съюз или с разширяване на европейския проект. Но дългосрочното решение изглежда се променя, като това се приписва на вътрешните проблеми в самия Европейския

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

СНИМКА: Pixabay

Климатични избори? Британските избиратели искат партиите да се заемат с кризата

В момент, когато климатичната криза е на челно място сред грижите на британските избиратели, както установи неотдавна социологическо проучване, Зелената партия направи миналата седмица драматично предизборно обещание да похарчи 100 милиарда паунда за справяне с климатичните промени. Макар че продължаващата битка за Брекзит остава основна тема на

България може да  излезе победителка във войната за бюджета на ЕС

България може да излезе победителка във войната за бюджета на ЕС

Планирането на дългосрочните финанси буксува, защото Западът не иска да плаща повече, а Изтокът - да му намалят парите Времето напредва, до следващия програмен период в ЕС остава едва около година, а европейските лидери се съюзяват в бюджетни племена и враждуват помежду си за определянето на дългосрочните финанси.

Всеки втори: Живея по-добре, отколкото през 1989 г.

Всеки втори: Живея по-добре, отколкото през 1989 г.

-- 1850 лв. за всеки, за да сме доволни от демокрацията. -- Трите кита на соцблагополучието апартамент, кола, вила, отстъпиха ценностно пред “пари, за да покривам спокойно разходите си”, свободата и спокойствието според онлайн допитване на "24 часа" 30 години след 10 ноември 1989 г. всеки втори твърди, че живее по-добре

Как станах оптимист

Как станах оптимист

Десетоноемврийски размисли отвъд клишетата Преди няколко седмици имах една интересна среща, която рязко намали моето българско черногледство и нагласа, че всичко в света и особено у нас става по-зле. Видях се с едно мое близко момче, което, макар родено в България и да знае български, по същество е швед

Коментар на седмицата №1: Като проветри ГЕРБ, Борисов може и да остави партията на онези кметове3*

Коментар на седмицата №1: Като проветри ГЕРБ, Борисов може и да остави партията на онези кметове3*

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №1 и е събрал 58 100 прочитания Новината е, че премиерът иска партията от лидерска да се превърне в нормална. Голямата му грешка е, че позволи тази партия да стане огромна с обичайната голяма клиентела около нея За да не признае открито пред себе си и пред хората,

Коментар на седмицата №2: Щаб "24 часа": Сигналът за ГЕРБ и сценариите за Манолова

Коментар на седмицата №2: Щаб "24 часа": Сигналът за ГЕРБ и сценариите за Манолова

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал 51 976 прочитания Какви са поуките от приключилите местни избори за ГЕРБ и БСП? Какво показва резултатът от сблъсъка Фандъкова - Манолова в София? И какви са сценариите за политическото бъдеще на Манолова?

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber