Проф. Красимир Калинов: Проучванията преди избори не са социология

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7667010 Проф. Красимир Калинов: Проучванията преди избори не са социология Проф. Красимир Калинов: Проучванията преди избори не са социология www.24chasa.bg
Проф. Красимир Калинов: Проучванията преди избори не са социология

Най-достоверни са интервютата “лице в лице” по домовете

Слабите места - лош въпросник, непредставителна и/или малка извадка анкетирани

- Наближават избори, в които ни предстои да видим и данни от много електорални проучвания. Някои твърдят, че правените месец преди кампанията са най-достоверни, други - обратното, трети казват, че не бива да даваме ухо на правени по телефона и в интернет, четвърти - да се доверяваме на данни от определени социологически агенции. На кои да вярваме, проф. Калинов?

- Не бих се осланял на нито един от изложените от вас критерии. Все едно ме питате дали да вярваме в християнството, дали в мохамеданството, или в будизма. Всеки вярва в каквото си иска. Но политиците много вярват на социолозите, когато резултатът е в тяхна полза, и хич не им вярват, когато не е. Така че други трябва да са критериите, по които да оценяваме достойнствата на едно проучване.

- Днес данни се произвеждат по най-различни начини. Най-масовите са интервю “лице в лице” по домовете, телефонен сондаж, сондаж чрез електронна платформа. Кои са най-надеждни?

- Телефонното интервю и интервюто по интернет нямат нищо общо със сериозните изследвания. Поне за България е така. Има разлика дали респондентът се търси по стационарен, или по мобилен телефон. Но и в двата случая изследователят не може да контролира извадката - не знаеш с кого си имаш работа отсреща. Затова

телефонното

интервю е

изключително

несериозен подход

при електорални сондажи в България, където истината най-много се покрива.

А за да има някаква стойност сондажът чрез интернет платформа, трябва да се набере огромно количество информация - няколко десетки или няколкостотин хиляди отговора, за да може да се използват новите подходи, свързани т.нар. big data. Такива сондажи могат да се правят по въпроси, по които много хора споделят информация в интернет. Но да се прави целенасочено пределекторално проучване в мрежата, звучи несериозно в очите на професионалистите.

Единственият сериозен метод, който работи, ако се използва правилно, е интервюто “лице в лице” по домовете.

- То обаче не е ли по-скъпо, а е и по-бавно? Днес с новите технологии се търсят по-бързите решения, а и по-евтините. Ваши колеги твърдят, че 30% от социологическите проучвания вече са по интернет и по телефона.

- Да, “лице в лице” е по-бавно изследване и струва по-скъпо. Но в края на краищата какво искате - да си купите

развалена, но за

сметка на това

евтина храна, или

по-скъпа, но и

по-вкусна и

питателна? Съпоставянето само на база бързина, стойност и цена според мен не е меродавно и не е добро, защото получаваш непълноценен продукт, макар и по-бързо, но не е ясно за какво ще го използваш. Дали за рекламни цели, или като сериозен информационен източник. Ако е последното, провалени сте още преди да сте научили данните, защото при всички положения са недостоверни.

Една голяма част от проучванията, които имат за цел да информират политиците достоверно, за да стъпят на добра основа, въобще не се публикуват.

- Това, че не се публикуват, критерий ли е за достоверност?

- Не, не се публикуват, защото са за вътрешно ползване. Човекът или централата са си платили за това проучване и информацията от него си е тяхна. Като си купиш нова кола, не я даваш на този или онзи, ти си я караш, нали?

- Добре, ако една партия или кандидат не публикуват информация от социологически сондаж, значи ли това, че данните за тях са неблагоприятни?

- Не бих казал. Има и много други мотиви един сондаж да не се огласява - например “Платили сме, защо да публикуваме данните?”.

- Вие сте сред малкото специалисти у нас, които правят извадки за такива проучвания. Какви правила спазвате?

- Правенето на извадка не е да хвърлиш пет адреса в един списък и толкоз. Теоретичната статистика обръща голямо внимание на подготовката на едно проучване. Искаме информацията, която получаваме, да притежава три качества. Първото е достоверност. Означава въпросникът да се направи така, а анкетьорите да подходят по такъв начин, че хората да не ни лъжат. Има си методи в статистиката и в психологията, чрез които се проверява достоверността на получената информация.

Недостоверна информация може да възникне заради

бездарно съставен

въпросник или заради

манипулативно

поведение

на анкетьора,

с което той внушава на респондента желания отговор. Такива изкривявания много лесно се хващат и мисля, че част от данните, които се въртят в медиите, са точно такива, особено преди избори.

Второто желано качество на извадката след достоверността е представителност. Означава до каква степен извадката възпроизвежда структурата на населението у нас. Или с други думи, показва до каква степен, стъпвайки на ограничената информация по извадката, можем да индуцираме изводите за цялата популация, т.е. да преминем от информация за единичното към информация за общото. Ако нашата извадка не е представителна, тогава логиката, а не статистиката и математиката показва, че

резултатите

са изкривени

Ако например в извадката 90% от респондентите са градско население, а 10% - селско, и сте убедени, че начинът, по който гласувате, зависи от местожителството, вие вече априори сте изкривили резултатите.

Третият компонент, от който зависи качествената извадка, е нейният обем. Дава представа за точността на оценката. Или колкото по-голяма е извадката, толкова по-голяма е вероятността ние да бъдем близо до истината. Защото чрез извадки никога не можеш да твърдиш, че знаеш истината. Ние просто чрез тях се приближаваме до нея.

Виждам, че социолози оповестяват в медии: “Нашата извадка осигурява на 50% относителни дялове максимална грешка плюс-минус 3 процента.” Такъв текст отговаря в общи линии на действителността. Предварително задаваме размера на грешката, която искаме да направим, и колкото по-малка е тя, толкова по-голяма трябва да е извадката.

- Чувала съм от много социолози, че извадките се правят въз основа на данни за населението на България от НСИ. Твърдят, че данните от последното преброяване през 2011 г. не са достоверни заради напусналите страната ни сънародници и по ред други причини. Тогава за какво възпроизвеждане на популацията в извадките на социолозите говорим?

- Така е, съгласен съм, но НСИ към 31 декември всяка година изнася прогнозни резултати. Отчита миграцията, ражданията, смъртността и коригира данните от преброяването с тези данни. Има модели на населението, които са приети в общоевропейската статистическа агенция и в Дирекцията по демография на ООН. Смея да твърдя, че картината на базата на тези данни от НСИ е доста близо до истината. Така че, когато дойде преброяването през 2021 г., ако сравните данните от него с тези, които ползвам аз - от края на 2018 г., разликите няма да са много големи.

- Кое пречи на социолозите да се доближат до реалните данни от избори? В годините наблюдавахме много отклонения.

- Пречи това, че не е работа на социолозите да мерят изборните нагласи. Неслучайно този тип проучвания не се наричат социологически. В Западна Европа ги наричат пределекторални сондажи и в тях са намесени единствено политология и статистика, също психология при съставянето на въпросника. Социологията тук няма абсолютно никакво отношение. По дефиниция социологията се занимава с взаимовръзките между обществените сектори. Бедата е в това, че

една групичка

социолози у нас

меркантилизираха

подхода към

изборите,

убедиха всички, че това е социология, за да издърпат чергата от други и да се занимават те с тази дейност, която е печеливша.

- Вие лично на кои социологически проучвания вярвате?

- Аз лично не обръщам внимание на никакви социологически проучвания. За да го направя, трябва да съм убеден, че извадката е представителна, да съм убеден , че тя е достатъчно голяма и че въпросникът е направен професионално и адекватно. Но агенциите, които правят пределекторални проучвания, не желаят дори при поискване да дадат такава информация. А само като знаеш тези три компонента, можеш да установиш истината.

CV

 Роден в София през 1952 г.

Завършил е висшето си образование в Минск, специалност “Приложна математика”, през 1977 г.

Специализирал е теория на вероятностите и статистика в СУ “Св. Климент Охридски”

Работил е в Медицинския университет, преподавал е приложна статистика в СУ и Нов български университет

Бил е зам. -директор на НЦИОМ и член на ЦИК от квотата на ГЕРБ

Професор в НБУ

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Доц. Владислав Миланов

Доц. Владислав Миланов: И езикът ни преболедува, “хвана” нови думи: карантинираме, температурираме, вкъществувам

Имаше изумителни въпроси към щаба. Не трябваше обаче да се говори толкова за ковчези и трупове, казва езиковедът - Доц. Миланов, какво роди в езиково отношение ситуацията с извънредното положение у нас? - Езикът е от онези безценни дадености на човека и на обществото, които изцяло съпътстват неговото развитие: социално, икономическо, културно

Галина Стоянова: Похарчихме допълнително 250 хил. лв. и помогнахме на хора в най-тежка нужда

Галина Стоянова: Похарчихме допълнително 250 хил. лв. и помогнахме на хора в най-тежка нужда

Общината затегна инвестиционната си програма, разчита на външно финансиране, казва кметицата на Казанлък - Г-жо Стоянова, живеем в необичайно време. Какви са уроците, които трябваше да научим в пандемията от коронавирус? - Истината е, че първият урок не е добър. Дори пандемията не може да ни обедини. - Неочакван извод, защо го правите

Д-р Иван Китов

Д-р Иван Китов: Останах лекар в България, но тук е много по-трудно - работил съм и на 4 места

Не исках да се шуми, че съм спасил жената - това не е геройство, всеки би го направил, казва акушер-гинекологът, който извади от клинична смърт паднала жена в двора на болницата Убеден съм - никой не става доктор заради пари - Д-р Китов, преди броени дни спасихте живота на жена, изпаднала в клинична смърт в двора на болницата

Проф. Момяна Гунева:  Идеята пенсиониран суперпрокурор да контролира главния е смешна

Проф. Момяна Гунева: Идеята пенсиониран суперпрокурор да контролира главния е смешна

Още акценти от интервюто на професора по наказателно право и член на Експертния съвет към главния прокурор: Нашият Наказателен кодекс изобилства от примери за законодателство, продиктувано от конюнктурни съображения От толкова много промени в последните 30 г. целият НК е загубил и структурата си, и основната си идея За съжаление, опитът ни сочи

Кристина Лазарова: Енергийните технологии на бъдещето могат да станат реалност и у нас

Кристина Лазарова: Енергийните технологии на бъдещето могат да станат реалност и у нас

Югозападният въгледобивен регион иска да бъде флагман на промените в енергетиката, казва съснователката на платформата Brоwn to green Кристина Лазарова е от новото поколение мениджъри в българската енергетика, отскоро е председател на борда на директорите на ТЕЦ „Бобов Дол” и е съосновател на свободната дигитална платформа за преход към

Безлов: Списъкът на Бобокови е странен и непълен - към 2005 г. 2-3 пъти повече са били българите с над 20 млн. долара

Безлов: Списъкът на Бобокови е странен и непълен - към 2005 г. 2-3 пъти повече са били българите с над 20 млн. долара

Това е времето на “Преходът свърши! Дайте да се преброим” У нас не могат да се правят класации на богатите като на “Форбс” Написаният на ръка списък с имената на 43-ма богати българи и парите им, открит в дома на Атанас Бобоков и пуснат от прокуратурата, отприщи конспирациите. Защо е направен списъкът - разговаряме с Тихомир Безлов

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Флориан Скала

Флориан Скала: Замяната на Слави с Николаос Цитиридис беше успешен ход

Твърденията, че съм ходил в Куршевел с Васил Божков, са абсолютно неверни, казва главният изпълнителен директор на “Би Ти Ви Медия груп” - Г-н Скала, вярно ли е, че г-н Божков ви е водил във френския ски курорт Куршевел? Наскоро бившият му съдружник Цветомир Найденов разказа това пред друга телевизия и така обясни защо нямало как да се оплаче в

Емил Караниколов

Емил Караниколов: Бизнесът не се парализира, а се съюзи с науката и държавата

И в пандемията бяхме интересни, от 20 заявления за инвестиции за над 1 млрд. лв. 9 са след 16 март, казва министърът на икономиката Още акценти Българската икономика е в кондиция, дано европейската навакса бързо, защото сме свързани с нея Сега основната ни грижа е ликвидност на фирмите, трябва да се покрият разходите им от март до юни Европарите

Билалов като мафиот и дявол - кой го прави такъв

Билалов като мафиот и дявол - кой го прави такъв

Ваня Николова е родена в Горна Оряховица  Завършва Историческия факултет на Софийския университет  Репортер и редактор в сп. “Клуб М”  До 2006 г. е сценарист, редактор и изпълнителен продуцент в тв форматитe “Биг Брадър” 1, “Стар Академи” и др. Главен редактор на българската версия на италианското лайфстайл списание МАХ  През 2002 г

Доц. Рачо Стоев

Доц. д-р Рачо Стоев: Децата, родени по време на Виденовата криза, са по-ниски

Веганството се явява много по-нетолерантна форма на идеология от православието, което  освобождава децата от пост, казва ръководителят на секция по антропология към Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей на БАН - Доц. Стоев, как се променя антропологично българинът

Иван Гешев: Конфискация на автомобила при пияни и дрогирани шофьори ще има огромен възпиращ ефект

Иван Гешев: Конфискация на автомобила при пияни и дрогирани шофьори ще има огромен възпиращ ефект

Още акценти от интервюто на главния прокурор пред "24 часа": Прочетох, че НСО чака от нас информация. Колебая се дали това е нахалство, или некомпетентност, или и двете  Ние сме общият враг, който сплотява хора като подсъдимия Василев, подсъдимия Прокопиев и други олигарси Ще дам всичко от себе си, за да направя това

Йордан Цонев: Кризата показа дефектите, пътя за отстраняването им трябва сами да намерим

Йордан Цонев: Кризата показа дефектите, пътя за отстраняването им трябва сами да намерим

Сегашният икономически модел се изчерпва, доколкото увеличи неравенствата. Свят, в който 1% от хората притежават повече от останалите 99%, е обременен с огромни социални конфликти, казва зам.-председателят на ПГ на ДПС ДПС коригира мярката 60/40 и тя стана работеща, също някои от заемите на ББР за хората и за бизнеса ДДС може да се диференцира

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber