Проф. Красимир Калинов: Проучванията преди избори не са социология

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7667010 Проф. Красимир Калинов: Проучванията преди избори не са социология Проф. Красимир Калинов: Проучванията преди избори не са социология www.24chasa.bg

Най-достоверни са интервютата “лице в лице” по домовете

Слабите места - лош въпросник, непредставителна и/или малка извадка анкетирани

- Наближават избори, в които ни предстои да видим и данни от много електорални проучвания. Някои твърдят, че правените месец преди кампанията са най-достоверни, други - обратното, трети казват, че не бива да даваме ухо на правени по телефона и в интернет, четвърти - да се доверяваме на данни от определени социологически агенции. На кои да вярваме, проф. Калинов?

- Не бих се осланял на нито един от изложените от вас критерии. Все едно ме питате дали да вярваме в християнството, дали в мохамеданството, или в будизма. Всеки вярва в каквото си иска. Но политиците много вярват на социолозите, когато резултатът е в тяхна полза, и хич не им вярват, когато не е. Така че други трябва да са критериите, по които да оценяваме достойнствата на едно проучване.

- Днес данни се произвеждат по най-различни начини. Най-масовите са интервю “лице в лице” по домовете, телефонен сондаж, сондаж чрез електронна платформа. Кои са най-надеждни?

- Телефонното интервю и интервюто по интернет нямат нищо общо със сериозните изследвания. Поне за България е така. Има разлика дали респондентът се търси по стационарен, или по мобилен телефон. Но и в двата случая изследователят не може да контролира извадката - не знаеш с кого си имаш работа отсреща. Затова

телефонното

интервю е

изключително

несериозен подход

при електорални сондажи в България, където истината най-много се покрива.

А за да има някаква стойност сондажът чрез интернет платформа, трябва да се набере огромно количество информация - няколко десетки или няколкостотин хиляди отговора, за да може да се използват новите подходи, свързани т.нар. big data. Такива сондажи могат да се правят по въпроси, по които много хора споделят информация в интернет. Но да се прави целенасочено пределекторално проучване в мрежата, звучи несериозно в очите на професионалистите.

Единственият сериозен метод, който работи, ако се използва правилно, е интервюто “лице в лице” по домовете.

- То обаче не е ли по-скъпо, а е и по-бавно? Днес с новите технологии се търсят по-бързите решения, а и по-евтините. Ваши колеги твърдят, че 30% от социологическите проучвания вече са по интернет и по телефона.

- Да, “лице в лице” е по-бавно изследване и струва по-скъпо. Но в края на краищата какво искате - да си купите

развалена, но за

сметка на това

евтина храна, или

по-скъпа, но и

по-вкусна и

питателна? Съпоставянето само на база бързина, стойност и цена според мен не е меродавно и не е добро, защото получаваш непълноценен продукт, макар и по-бързо, но не е ясно за какво ще го използваш. Дали за рекламни цели, или като сериозен информационен източник. Ако е последното, провалени сте още преди да сте научили данните, защото при всички положения са недостоверни.

Една голяма част от проучванията, които имат за цел да информират политиците достоверно, за да стъпят на добра основа, въобще не се публикуват.

- Това, че не се публикуват, критерий ли е за достоверност?

- Не, не се публикуват, защото са за вътрешно ползване. Човекът или централата са си платили за това проучване и информацията от него си е тяхна. Като си купиш нова кола, не я даваш на този или онзи, ти си я караш, нали?

- Добре, ако една партия или кандидат не публикуват информация от социологически сондаж, значи ли това, че данните за тях са неблагоприятни?

- Не бих казал. Има и много други мотиви един сондаж да не се огласява - например “Платили сме, защо да публикуваме данните?”.

- Вие сте сред малкото специалисти у нас, които правят извадки за такива проучвания. Какви правила спазвате?

- Правенето на извадка не е да хвърлиш пет адреса в един списък и толкоз. Теоретичната статистика обръща голямо внимание на подготовката на едно проучване. Искаме информацията, която получаваме, да притежава три качества. Първото е достоверност. Означава въпросникът да се направи така, а анкетьорите да подходят по такъв начин, че хората да не ни лъжат. Има си методи в статистиката и в психологията, чрез които се проверява достоверността на получената информация.

Недостоверна информация може да възникне заради

бездарно съставен

въпросник или заради

манипулативно

поведение

на анкетьора,

с което той внушава на респондента желания отговор. Такива изкривявания много лесно се хващат и мисля, че част от данните, които се въртят в медиите, са точно такива, особено преди избори.

Второто желано качество на извадката след достоверността е представителност. Означава до каква степен извадката възпроизвежда структурата на населението у нас. Или с други думи, показва до каква степен, стъпвайки на ограничената информация по извадката, можем да индуцираме изводите за цялата популация, т.е. да преминем от информация за единичното към информация за общото. Ако нашата извадка не е представителна, тогава логиката, а не статистиката и математиката показва, че

резултатите

са изкривени

Ако например в извадката 90% от респондентите са градско население, а 10% - селско, и сте убедени, че начинът, по който гласувате, зависи от местожителството, вие вече априори сте изкривили резултатите.

Третият компонент, от който зависи качествената извадка, е нейният обем. Дава представа за точността на оценката. Или колкото по-голяма е извадката, толкова по-голяма е вероятността ние да бъдем близо до истината. Защото чрез извадки никога не можеш да твърдиш, че знаеш истината. Ние просто чрез тях се приближаваме до нея.

Виждам, че социолози оповестяват в медии: “Нашата извадка осигурява на 50% относителни дялове максимална грешка плюс-минус 3 процента.” Такъв текст отговаря в общи линии на действителността. Предварително задаваме размера на грешката, която искаме да направим, и колкото по-малка е тя, толкова по-голяма трябва да е извадката.

- Чувала съм от много социолози, че извадките се правят въз основа на данни за населението на България от НСИ. Твърдят, че данните от последното преброяване през 2011 г. не са достоверни заради напусналите страната ни сънародници и по ред други причини. Тогава за какво възпроизвеждане на популацията в извадките на социолозите говорим?

- Така е, съгласен съм, но НСИ към 31 декември всяка година изнася прогнозни резултати. Отчита миграцията, ражданията, смъртността и коригира данните от преброяването с тези данни. Има модели на населението, които са приети в общоевропейската статистическа агенция и в Дирекцията по демография на ООН. Смея да твърдя, че картината на базата на тези данни от НСИ е доста близо до истината. Така че, когато дойде преброяването през 2021 г., ако сравните данните от него с тези, които ползвам аз - от края на 2018 г., разликите няма да са много големи.

- Кое пречи на социолозите да се доближат до реалните данни от избори? В годините наблюдавахме много отклонения.

- Пречи това, че не е работа на социолозите да мерят изборните нагласи. Неслучайно този тип проучвания не се наричат социологически. В Западна Европа ги наричат пределекторални сондажи и в тях са намесени единствено политология и статистика, също психология при съставянето на въпросника. Социологията тук няма абсолютно никакво отношение. По дефиниция социологията се занимава с взаимовръзките между обществените сектори. Бедата е в това, че

една групичка

социолози у нас

меркантилизираха

подхода към

изборите,

убедиха всички, че това е социология, за да издърпат чергата от други и да се занимават те с тази дейност, която е печеливша.

- Вие лично на кои социологически проучвания вярвате?

- Аз лично не обръщам внимание на никакви социологически проучвания. За да го направя, трябва да съм убеден, че извадката е представителна, да съм убеден , че тя е достатъчно голяма и че въпросникът е направен професионално и адекватно. Но агенциите, които правят пределекторални проучвания, не желаят дори при поискване да дадат такава информация. А само като знаеш тези три компонента, можеш да установиш истината.

CV

 Роден в София през 1952 г.

Завършил е висшето си образование в Минск, специалност “Приложна математика”, през 1977 г.

Специализирал е теория на вероятностите и статистика в СУ “Св. Климент Охридски”

Работил е в Медицинския университет, преподавал е приложна статистика в СУ и Нов български университет

Бил е зам. -директор на НЦИОМ и член на ЦИК от квотата на ГЕРБ

Професор в НБУ

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Митрополит Николай: “Разделяй и владей” е имперска политика и е неприятна за църквата ни

- За разлика от четиримата митрополити не заемам страна, не сме филиал на други поместни църкви - Ако Руската църква беше откликнала на православния украински народ, сега щеше да е църква майка - Притеснява ме, че във въпросите за автокефалията се прокрадват геополитически интереси - Ваше Високопреосвещенство, защо вие,

Иван Панайотов: Политиката вместо апатия трябва да създава надежда

Нека гласуваме ЗА, а не ПРОТИВ, казва кандидатът на ГЕРБ за кмет на Пазарджик ЗА промяната, ЗА правилата и законността, ЗА почтеността, ЗА доброто управление - Г-н Панайотов, половината от кампанията вече мина. До деня на изборите остават по - малко от две седмици. Какво успяхте и какво не успяхте да свършите досега?

Петер Лимбург: Ситуацията в БНР е класически пример какво се случва, когато се смесят ролите на журналисти и политици

Расизъм има в цяла Европа. Не трябва да виним една страна повече от другите Генералният директор на немската обществена телевизия “Дойче веле” Петер Лимбург посети България за два дни. Той се срещна с президента Румен Радев във вторник, а в сряда сутринта - с министър-председателя на страната Бойко Борисов

Проф. Огнян Герджиков: Демагогия на демокрацията е хора, които не могат да четат, да могат да гласуват. И е престъпно да го правят срещу 20 лв.

Още акценти от интервюто с бившия шеф на парламента и юрист: За Северна Македония трябва да се поучим от Гърция и категорично и неотстъпчиво да си защитим историята Иван Гешев е добър избор за главен прокурор Съкратеното производство не трябваше да бъде отменяно, то има своите предимства, но професионализмът отстъпи на натиска на улицата В 39-ото

Анна Александрова: Справедливо ли е дело за тройно убийство да продължава 16 г. и убиецът да получи 16 г. затвор?

Подкрепихме отпадането на съкратеното съдебно следствие за умишлените убийства заради нашите избиратели, казва шефката на правната комисия в парламента  - Г-жо Александрова, вие и народните представители Димитър Лазаров и Красимир Ципов внесохте промени в НПК, които, ако бъдат гласувани, ще дадат възможност делата за условно предсрочно

Кристоф Ламбер: Бих се снимал в български филм, само ми дайте добър сценарий и режисьор

Много харесвам традиционната ви кухня, виното и съм голям фен на “Под прикритие” Кристоф Ламбер е роден през 1957 г. в Ню Йорк. Баща му е френски дипломат. Дълги години живее във Франция, където завършва драматургия в парижката консерватория. Едни от най-големите му и запомнящи се роли са в “Тарзан от рода Грейстоук”

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Иван Портних: Отваряме Варна към морето – с нови проекти

Готов съм с ясна програма за управление, с осигурено финансиране, обяви досегашният кмет и кандидат на ГЕРБ за нов мандат Г-н Портних, защо предстоящите избори на 27-ми октомври са важни за Варна? На 27-ми октомври ще бъде определена посоката за развитие на Варна за следващите 4 години. Затова е важно хората да избират внимателно

Георги Икономов: Банско се превръща в топдестинация за спортен туризъм с ясен план, добра координация и много работа

Градът ни не е просто населено място, а маркетингов продукт, който представлява страната ни, казва кандидатът на ГЕРБ за кмет на Банско: - Г-н Икономов, през 2017 г. Банско бе обявено за европейски град на спорта, а през 2018-а и 2019-а много изявени спортисти развяха знамето на община Банско на почетните стълбички в цял свят.

Акад. Юлиан Ревалски: Много млади хора вече работят в БАН, проблемът е да ги задържим

Академията е експертен и духовен център на България, политиците все повече ни търсят за съвети, казва председателят на БАН - Акад. Ревалски, БАН стана на 150 години, каква е ролята на академията в обществото в момента? - БАН е най-старата национална организация в новата българска история. Първоначално е създадена като Книжовно дружество през 1869

Калин Поповски, ВМРО: Време е за промяна в Плевен

Преди четири години хората на Каракачанов издигнаха и избраха Спартански. Сега са силно разочаровани от него - Г-н Поповски, защо се кандидатирахте за кмет на Плевен? - Кандидатирам се за кмет на Плевен със самочувствието на човек, който познава града и неговите проблеми и нужди в детайли. Знам и ще отстоявам основните европейски принципи в

Актьорът Михаил Петров: На моята възраст знам, че на човек не са му нужни чак толкова битови благинки

Доайенът от Народния театър дарява парите от юбилейния си спектакъл за млада актриса Михаил Петров е роден на 8 октомври 1949 г. Негов полубрат от първия брак на майка му е Юлиан Вучков. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1971 г. в класа на проф. Любомир Кабакчиев и вече 47 сезона е актьор в

Иван Тотев: Ако не беше европейската столица на културата, в Пловдив нямаше да се случат смели проекти

Това домакинство оставя огромно богатство за поколенията Чак през 2032 г. България може да получи такова домакинство Около 20 млн. лева отидоха за събития B края на първия си мандат през 2014 г. кметът Иван Тотев чу от международното жури, че Пловдив печели надпреварата за европейска столица на културата

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber