Съмнителни са данни, които казват “Кандидатът Х печели, а Y губи” и са анкетирани под 1000 души. Също - ако са от телефонна анкета, или са правени в момент, когато няма формирани солидни електорални нагласи
Зададат ли се избори, започват да прехвърчат данни от социологически сондажи далече преди кампанията.
Много преди изборния ден за кметския вот - 27 октомври, много преди началото на кампанията дори, изскочиха данни, които бяха шумно оспорени.
Но числата плъзват по
телевизии, радиа и сайтове,
после социолозите - автори на проучването, излизат да ги повторят. А когато след изборите се окаже, че резултатите са съвсем други? Как да разберем дали едно проучване е съвестно направено с добра методика, или е претупано, или е с цел да манипулира в полза на партия и кандидат? “24 часа” разговаря с политолози, социолози и статистици, които са вещи в сложната материя.
Поводи за съмнения - много.
След местните избори през 1999 г. натякваха на социолозите, че не познали за Кирил Йорданов, който спечели във Варна.
След президентските избори от 2001 г. всички питаха защо социолозите прогнозираха, че Богомил Бонев, а не Георги Първанов ще се класира на балотажа срещу Петър Стоянов.
На евроизборите през 2007 г. пък грешка на “Сова-Харис” накара България 10 часа да живее с мисълта, че победителят е ДПС.
На парламентарния вот през 2009 г. социолози прогнозират около 18% за ГЕРБ и 27% за БСП. Но реалният резултат се оказва абсолютно противоположен - 28:12% в полза на ГЕРБ.
Евровотът през 2014 г. беше еталон за подвеждащи внушения, че БСП ще го спечели, а резултатите бяха стряскащо различни.
На последните парламентарни избори през 2017 г. много агенции подцениха резултата на ГЕРБ и надцениха този на БСП.
Преди евроизборите през май тази година имаше данни от агенции с ясна линия в полза на БСП, а
резултатите ги опровергаха
със 7-те процента
преднина за ГЕРБ
Имаше и други, които вярно хванаха тенденцията в нагласите на хората. Трети пък бяха някъде по средата на истината.
Този август някои агенции избързаха да ни кажат какъв ще е изходът от битката за София преди още да има официални кандидатури.
Сондаж на “Маркет линкс”, проведен между 1 и 6 август с 505 столичани чрез онлайн анкета и пряко лично интервю, показа 5% преднина за Мая Манолова пред Йорданка Фандъкова.
В друг сондаж - телефонен на “Галъп” между 5 и 9 август с 800 столичани Манолова поведе с 8% пред Фандъкова на втори тур.
Проблемът всъщност не е в това, че някой предрича победа на Мая Манолова, а в това, че тества хипотеза много преди кандидатурите им да са обявени официално.
А когато липсват реалните кандидати за вота на 27 октомври и половин България е в отпуска, може ли да им се вярва?
Според политолози такива проучвания се броят за част от кампанията на кандидатите и произвеждат единствено гръмки заглавия. “Тази е целта на внушението, когато има новина, че някой води, и то категорично”, убеден е политологът Димитър Димитров. “Социолозите правят уговорката, че данните
не са прогноза,
но реално правят
точно това”,
допълва колегата му Стойчо Стойчев от СУ.
Във фейсбук двама известни социолози и изследователи - Михаил Мирчев и Цветозар Томов, публично се усъмниха в начина, по който са получени тези данни. “Класически фалшификат изследване!!!”, изригна Мирчев за сондажа на “Галъп” и се аргументира, че данните са от 9 август -“време, когато 50% от избирателите не са в София. При това интервюта по телефона. Само 800 броя - не е представително за избирателите в София. А щом няма качеството “представителност”, не може да се внушава, че е прогноза в проценти”.
Социологът Цветозар Томов, който е и бивш член на ЦИК, попита защо “Галъп” не публикуват данни за първи тур, а огласяват хипотетични за балотаж между Фандъкова и Манолова. И подканя колегите си: “Може ли да обясните две числа, които публикувате? 29% от всички интервюирани са казали, че искат да остане сегашният кмет, а 40% от заявилите, че ще гласуват със сигурност, подкрепяли Фандъкова на евентуален балотаж с Манолова. Тъй като заявилите, че със сигурност ще гласуват, не би трябвало да са повече от половината интервюирани (ако не е така, значи
изследването
за нищо не става),
ще се окаже, че поне една трета от тези, които искат да остане сегашния кмет, ще гласуват на балотаж за Манолова, която не е много сегашен кмет. Ако има такова противоречие в данните, то трябва да се обясни по някакъв начин”, написа във фейсбук профила си социологът.
Е, след като в гилдията на социолозите емпирици има разногласия по продукцията на колеги, на какви проучвания да вярват хората, които не са специалисти в тънката социологическа материя?
Недоверието към телефонните сондажи и проведените през интернет платформи иде от големите отклонения, които дават, казват социолози. Но пуснеш ли резултатите от тях в публичното пространство, никой не казва: “Хм! Телефонно е - значи е съмнително!” или “През интернет е - не става!”, всеки гледа цифрите за евентуалния победител и неговия опонент.
Според Димитър Димитров има разлика, ако данните са от интервюта “лице в лице” по домовете”, по телефона или от интернет платформа. При прякото интервю извадката е от 1000 души, а самата анкета изисква ходене по домовете по специална стъпка и интервю на живо. Те са по-надеждни, но стават по-бавно и струват много повече.
Според един от уважаваните емпирици в гилдията обаче - Живко Георгиев, класическите “лице в лице” проучвания имат минус - трябва да се отчита ефектът от евентуално
влияние на интервюера
върху отговорите
на респондента. Освен това неотговорил или ненамерен по стъпка респондент се заменя с друг или се пропуска след три опита да бъде намерен и анкетиран. Това удължава срока за производство на краен резултат.
А когато става дума за бързина, телефонният сондаж е предпочитан. Проблемът според Димитров е каква мрежа телефони се използват. По думите му хората, които поддържат стационарни телефони у нас вече са сравнително малко - те са по-възрастни, по-слабо мобилни и са достъпни. Склонни са на контакт и са намираеми през деня у дома. Докато работещи по-трудно може да бъдат уловени от анкетьора - ходят на работа, имат много други занимания и едва ли ще отделят повече от няколко минути да говорят по някакви въпроси. По-скоро ще се заемат с вечерята, с децата и изобщо дейности, много по-важни за тях от това за кого ще гласуват след два месеца, казва Димитров.
Политологът Стойчо Стойчев пък твърди, че опасностите при телефонните интервюта са, ако в базата данни има такива за възраст и населено място на притежателите на телефонните номера. Според него те може да стратифицират извадката така, че да се стигне до свръхпредставяне на определени социални групи. По учебник извадката е статистически “правилна”, ако всеки един българин с право на глас има шанс да попадне в нея, казва Стойчев. А в статистиката всякакви методи, които ограничават това правило, правят невалидни прилаганите върху нея статистически методи. “При телефонните сондажи това правило е нарушено по дефиниция. Най-малкото има хора, които имат право на глас, но нямат мобилни телефони”, коментира политологът.
Някои социолози правят изследванията си по панелна извадка, обяснява още той. В нея участват едни и същи респонденти, които дадена агенция интервюира по различни теми. “На тези хора дори
не им се обаждат по
телефона, ами им
връчват по един таблет,
на който отговарят на въпроси, като си избират опции. Това е съвременният начин да се правят социологически сондажи по най-различни теми. Даже и самите интервюта “лице в лице” се правят на таблети, което спестява много ресурси и грешки. Самите таблети на анкетьорите имат джипиеси, по които може да се разбере дали анкетьорът е бил наистина на посочения адрес, или не. Според Стойчев, ако социолози допуснат в медиите да излезе сурова информация при непретеглени данни, недобре структурирана извадка, свръхпредставителност на някакви групи за сметка на други, това може да има манипулативен ефект. По принцип телефонните проучвания и тези от интернет платформи дават много големи отклонения, категоричен е той.
Така е, защото, когато не сте лице в лице, трудно можеш да контролираш кой отговаря. Хубавото на този метод е, че става бързо и струва малко пари, казва Стойчев.
На противоположното мнение е Живко Георгиев. Според него има примитивни представи за правенето на интервюта по телефона. Но в последните 10 г. телефонните сондажи са около 30% по цял свят и са предпочитани.
А у нас в България, телефонните извадки включват използването и на стационарни, и на мобилни телефони, казва той.
“Има софтуерен
робот, доста скъп,
но ако искаш да правиш проучвания, трябва да си го купиш - той генерира случайни телефонни номера, сам ги проверява дали са активни през операторите и ако са активни, ги подава на колцентъра на свободни в момента интервюери. Ако човекът отговаря на необходимите условия (ако проучването е за София, той трябва не само да е в града, но да живее в него и да има постоянен адрес, също и да гласува), интервюерът го набира и прави анкетата. Впрочем днес лице в лице интервюта се правят и по скайп, без да ходи човек на адрес. Проблемът е във времето - през летните месеци ще намерите хора, които
не ходят на почивка,
безпарични,
кисели на света
и пенсионери, които няма къде да ходят.
Демографската характеристика на анкетираните в тези интервюта се прави по стандарт - в компютъра има матрица, която възпроизвежда демографската структура. В началото на интервюто със съответния човек го питаш за пола и възрастта, записваш ги, това се генерира в матрицата и продължаваш нататък”, обяснява Живко Георгиев.
Казва, че телефонните интервюта също се тестват за правдивост. Ако са за избори, има контролен въпрос. Например:“За кого гласувахте на предишните избори?” и ако правилно възпроизвежда съотношението на силите ГЕРБ, БСП, ВМРО, Демократична България, защо да е криво и неправдоподобно?
Колегата му от Васил Тончев от “Сова-Харис” обаче твърди, че
избягва телефонните сондажи при електорални изследвания, защото нямат равен достъп до всички гласоподаватели. “Не могат да установят твърдо местожителството, което вече е предпоставка за изкривявания”, убеден е изследователят.
Но и той, и Живко Георгиев са солидарни, че телефонът вече дава по-надеждна информация. “Има си методики и електронни системи за работа с телефони като “Кати”, която е световноизвестен стандарт”, казва Тончев.
Според мен трябва
да вярваме на
проучванията най-близо
до деня на изборите
и отразяват успешността или неуспешността на кампаниите, убеден е политологът Димитър Димитров. Той смята, че много ранното оповестяване на резултати и проценти трябва да се възприема като част от кампанията на кандидати, за които се очаква да се регистрират.
Едно проучване и две седмици преди изборите да е направено, пак може да е подвеждащо, контрира колегата му Стойчев.
На въпроса на какви проучвания да вярваме, Живко Георгиев изстрелва:“На никои! Всичките са пиарски! И тези двете от август. Какви други да са, след като най-малкото не е имало кампания, дори не бяха обявени кандидатите. А за какво се прави кампания, ако тя не променя? Затова от 10 г. съм си забранил да публикувам изследване, иначе винаги има риск да те употребят!”
Капанът “Предизвестена победа” и други хватки
Когато социологическа агенция надува процентите на “правилния” кандидат, механизмът е, че някои обичат да гласуват за победителя.
Но специално на президентски и кметски избори може да се надува резултатът и на неговия конкурент.
Това е по-многоходова манипулация, “приспивна песен”.
В този случай прогнозният резултат на конкурента се надува силно така, сякаш победата на първи тур е в кърпа вързана. Избирателите се успиват от предизвестената победа, казват си: “Той ще спечели и без моя глас, я да прескоча уикенда до Гърция, че ще е за последно тази година”. Тогава се стига до балотаж.
Подобен ефект впрочем се преследва, когато се правят грозен скандал след грозен скандал, които захлупват кампанията, за да се отвратят част от избирателите от всичко и всички и да се откажат да гласуват. Но в този сценарий инструментът не са социолози.