Българският съд определено обича убийците. Освен пословичната снизходителност към убийците, които правят сефте, съдиите правят нужното и вече осъдените да не търпят цялото си наказание. Вчерашният случай за освобождаването на Джок Полфрийман само доказва тази порочна любов.
Прословутото снизхождение към подсъдими, които се отказват от съдебно следствие, заради което вече ще се променя закон, всъщност пак идва от едно тълкувателно решение на Върховния съд. И сега ще бъде променен Наказателният закон специално, за да няма опция съдиите да проявяват страст към убийците. Но ни се струва, че за тази любов граници няма. Както е видно и от този случай, какъв е смисълът от строги наказания, след като съществува възможност един съдия да опрости две трети от едно наказание просто ей така. Не искаме да твърдим, че тези съдии се мотивират от нещо друго, освен от собствената си съвест, но случаите зачестяват и няма как да не си го помислим.