През 1908 г. имаме връх, после идва дългата българска нощ на омразата
Септември е най-добрият и най-лошият месец в българската история. В него е поредицата от дати, които са символ на българския триумф и трагедия. В тях попадат и Денят на Независимостта - 22 септември 1908 г., и 23 септември 1923 г. - началото на тъй нареченото Септемврийско въстание.
Денят на Независимостта е еманация на трийсетгодишното българско развитие след Освобождението. В неговата основа са създаването на изненадващо силна икономика за времето, наличието на елит, изпълнен със самочувствието да мери сили с Великите сили,
дръзка
дипломация
и армия,
която скоро ще уплаши цяла Европа. А когато казваме армия, трябва да разбираме – народа. Селския народ, готов да поеме в кървавата бездна на войните за свободата на своите братя в Тракия и Македония. Към 1902 година като пехотни сили България има по-голяма армия от САЩ в абсолютни числа. През 1912 г. военновъздушните ни сили са седми по сила в света.
И нещо изключително важно. Левът е златен и България стриктно си плаща всички кредити и всички доставки, тя е един от най-добрите европейски платци за разлика от
Османската
империя, която
тогава бере душа
и е във фалит
Това е много важен факт за благоразположението на Великите сили към българската независимост. Това е период на страхотна надпревара във въоръжаването, строеж на огромни бронирани кораби клас “Дреднаут”, чиято стойност днес е в десетки и десетки милиарди долари, така че и на Англия, и на Германия, и на другите са им били важни парите. Лаишки казано, европейският поглед е такъв -
българите се
развиват бързо,
коректни са,
плащат ни
навреме,
имат добра армия - дайте да им признаем тази независимост, а с османците имаме само проблеми.
Русия, както често след Освобождението има двойнствена позиция към българската независимост, отначало е против, но после изиграва основна роля в сложна тройна схема между България, Русия и Османската империя, при която, най-просто обяснено, Русия опрощава дългове на турците, турците опрощават наши дългове към тях, а ние поемаме дългове към Русия на стойност 82 милиона златни лева.
Русия ни прави тази услуга по една-единствена причина -
тя иска
доминиран от нея
Балкански съюз, който да я доближи до Проливите, а без силна България такъв съюз не може да има.
10 години по-късно на власт ще дойдат болшевиките и ние няма да върнем нищичко на руснаците благодарение на чичко Ленин, който се отказва от всички задължения към и от Руската империя. За жалост, съшия този Ленин, и особено прочитът на пролетарска борба на другаря Лев Троцки, който бленува за световна революция, у нас ще дойдат
кървавите реки
от 1923 година,
защото всичко в историята е взаимносвързано.
И още една взаимовръзка: ние обявяваме независимост, опирайки се на това, че Австро-Унгария е анексирала Босна и Херцеговина и вече е нарушила Берлинския договор. След осем години именно там, в Сараево, в същата Босна и Херцеговина, изстрелите на сръбския националист Гаврило Принцип срещу австро-унгарския ерцхерцог Франц Фердинанд ще дадат началото на Първата световна война.
Същата тази война, която ще доведе до такъв крах на националния ни идеал, до такава омраза между българите, че ще ни докара и до 23 септември 1923 година, и до 9 септември 1944-а. Така веднъж едно събитие е благоприятно за нас, но след време ни докарва само мъки. И също и комунистите, и другаря Ленин. Съветските болшевики опрощават дълговете ни към царска Русия, но за сметка на това в следващите десетилетия ще станат агресивна част от българската гражданска война.
Само десет години делят българския връх през 1908 г. от българския крах на 29 септември 1918 г., когато слагаме оръжие в Първата световна война и почваме да се колим с удоволствие.
На 22 септември можем да си спомним за
триадата, върху
която стъпва
нашата
независимост тогава - силна икономика, отговорен и способен политически елит и единен народ и армия. На 23 септември 1923 г. ще имаме една все още разбита от войната икономика, още по-разбит на малки парченца елит, който се мрази неистово, и армия, която ще смазва бунтовете на части от своя си народ с огън и сеч. Да, т.нар. Септемврийско въстание е било практически наложено от Коминтерна, да, то не е антифашистко, тъй като фашизмът току-що се е появил в Италия и е бил доста далеч от нас, но все пак нали нещо е накарало селяните да излязат в полето. Някъде в мрачната българска нощ на омразата, в окопите на жестоките шестгодишни касапници, в мъртва утроба се е родила вековната злоба на роба.
* Авторът е водещ на "Операция История" по България Он Ер